Трябва ли децата да учат чужди езици още в първи клас?

  • 28 083
  • 362
# 225
Момичета, имам голяма молба - може ли някой да ми каже дали в София има училище със засилено изучаване на английски, в което да има и обмен с училища в Англия. Нещо като ходене на деца от БГ за 10 дни и след това английски ученици в БГ.
Виж целия пост
# 226
бонбонбон, аз съм много далече от филолгията та определено гледната точка на професионалист по въпроса ми е интересна. Предварително моля за извинение, че постът стана малко дълъг, но ми провокира любопитството. Май е по-добре да го сложа скрит да не е много претрупано.
Скрит текст:
Както писах преди да родя и аз си мислех, че в началните класове няма смисъл да се "мъчат" децата, и че те собствения си език не осмислят та камо ли чужд. С времето обаче тази ми теория се попромени. Не знам до колко е така, но където съм гледала научнопопулярен филм за малките деца винаги се изтъква, че им било заложено да учат езици, имали вградено чуство да усещат граматиката. Лесно хващали модела и затова правели после смешни грешки с неправилните форми (примерно да казват коньове вместо коне). И уж до 8-10 години губели до 80% от способностите си да учат езици. Е, ли е така или това са измислици? Вярно, че този род филми са адаптирани за масата публика, но уж трябва все пак да се базират на факти, а не на измислици. Гледам по щерката, че за 4 години под формата на игра (и без да й коства каквито й да било усилия) е успяла да научи учудващо много думи според мен  и има невероятно положително отношение към езика. Тук и други майки даваха примери как в началните класове по системи без учебници, а само с песни, стихчета и ситуативни фрази децата научавали лесно много неща. Имам приятели от Дания и Финландия, за които английският е едва ли не като втори майчин. И двамата казват, че го учат от първи клас и дори не са и усетили кога точно са го научили. Все имам чуството, че тук просто нещата се опорочават някак си и добрите намерение се оплескват. Ако има подходяща и ненатоварваща система за малки деца, в която под формата на игра може да се набляга основно на лексика, защо да не натрупа детето за едни 3-4 години прилично богат речник пък после вече да осмисля и граматиката, вместо тогава и с думите да се бори? Вярно е, че в началото реално ще имат само елементарни умения, но на 8-10 години това не е ли напълно достатъчно? От позицията на лаик не виждам как 2 часа седмично запознаване с езика и трениране на малко полезна лексика може да навреди на ученето на български. Пак казвам, не говоря да пишат, да боравят с граматика и да учат дадения език наравно с българския. Но една плавна подготовка може да помогне в по-високите класове когато и по другите предмети се изсипват купища претрупани и ненужни за дадения момент знания. Ще ми е наистина интересно, ако споделиш нещо, което пропускам. Иначе през 90-те ми направи впечатление, че чужденците и в частност скандинавците, говореха съвсем спокойно английски, а ние тука много отворените не можехме две думи на кръст да вържем. Сега при по-младите това се е променило, но те пък учат английски от малки. А това, че българският им не е наред според мен е заради неадекватната система, нечетенето на книги и като чели целенасоченото сриване на качеството на образованието, не защото са учили английски от 1-ви клас.
Виж целия пост
# 227
Мисля, че пишем за малко различни неща.
Проговарянето и научаването на езика има две измерения - мислене и изговаряне. Мисленето се изразява с определена постройка на изреченията, на фразите, а устно - с интонацията. Изговарянето са специфичните особености на звуковете при всеки език - например френското или английското Р, българското  Г, полските две Л-та, омекотените съгласни в руския. Един недобре изговорен звук или нехарактерна интонация могат да променят смисъла на казаното.
Това, което губят децата с възрастта, е възможността да нагодят артикулационния си апарат към особеностите на чуждия език. Например актрисата Нина Добрев е прекарала последните 20 от 24те си години в Канада - тя има странен изговор на български от гледна точка на един българин, който е израснал в България. Нейният апарат е почти изцяло нагоден за изговаряне на английските звуци. Но това не й пречи да говори и двата езика, нито й пречи да усвоява чужд език.
Добре е, че детето ти има положително отношение към езика, това значи, че не се противи на научаването, но с нищо повече не помага. Броят на познатите думи също е сравнително важен, но само ако тези думи са използвани, а познат не е равнозначно на използваем. За едно 4-годишно дете да знае 5 цвята на английски е абсолютно неизползваемо, колкото и добър старт да е. Проблемът е, че нивото остава "стартово" за претенциите, които има, поне до края на началното образование, независимо от желанията и възможностите на детето. Ето ти друг пример - едно дете, което започва да учи чужд език в 1ви клас, в 4ти ще има някакъв речников запас и абсолютно никакво комуникативно умение в този език - т.е. то знае думите, но не може да ги сглоби в изречение в случай на нужда и то след 4 години обучение. В същото време един 25-годишен човек започва курс по английски и след 6 месеца нивото му ще е същото като на детето след 4-годишното му обучение, НО този човек започва това обучение с цел развиване на комуникативни умения - тоест той учи езика, за да говори, а не за да има някакъв запас от 4-500 думи. Имаме осмисляне, мотивация, съответно - по-добри резултати при сходни условия. А те наистина са сходни, въпреки разликата във възрастта и скоростта на обучение. Всъщност, скоростта на обучение е следствие от мотивацията.

Много сложно се изразявам май, но се надявам, че се разбира. Според мен малко грешно интерпретираш това, което виждаш.
РЧО само по себе си не е лошо, но първо няма истинска мотивация, второ няма добра система, трето няма практика, четвърто става неоправдано бавно - всичко това обезсмисля обучението, защото, както казах и малко по-горе, чуждоезиковото обучение дава при учениците слаби резултати на фона на претенциите и рекламите на училищата. Записвайки детето в такова училище, родителите му натрисат още един предмет, без това изобщо да има практически ефект.
Виж целия пост
# 228
Добре си го описала! Хората просто не са наясно за какво точно става въпрос, затова и се подвеждат по извадени от контекста фрази като "колкото по-рано започне едно дете да учи чужд език, толкова по-добре". Не знам защо, но почти всчки родители започват да оглушават и ослепяват за всичко след това изречение, сякаш са омагьосани.
Виж целия пост
# 229
бонбонбон, виждам, че си навътре в нещата, затова ще те питам: Знаеш ли защо изучаването на чужд език е в програмата на много училища от първи клас. При това с повече от 2-3 часа седмично?
Между другото и аз мисля като теб - не си заслужава усилията, защото в по-зряла възраст може много бързо да се навакса. Но като се замисли човек с всичко е така - това което едно дете свирещо на инструмент постига за години един възрастен ще постигна за 2-3 месеца.  Защо тогава децата почват да свирят на пиано на 5 годишна възраст (стара изпитана практика е това). Същото може да се каже за всичко, което детето изучава в невръстна възраст. Та си мисля, че все има някаква полза от и ранното изучаване на език, макар че резултатите евентуално биха се видели много по късно.
Виж целия пост
# 230
бонбонбон, много благодаря!   bouquet Изключително интерсено и аргументирано си го ябаснила. За мен поне не беше сложно, а напълно разбираемо. За осмислянето на езика и сега продължавам да си мисля както преди, че смисълът да се учи граматика във втори клас е почти никакъв. Но пък както ти казваш: при адекватна мотивация, правилно разбиране на това колко точно може да научи и подходящата система все си мисля, че по-скоро ще помогне отколкото да навреди. Именно защото в по-високите класове изведнъж се изсипват купища сложни неща за учене и като капак и чуждия език, а оладяването на лексиката си иска реме. Не е като само да разбереше граматическото правило, трябва да отлежи известно време в главата. Ако поне част от лексиката вече е позната това няма ли да е от полза? В гимназията по стечение на обстоятелствата смених английския (от който нищо не разбирах) с испански. Учителят наблягаше не на граматика, а точно на ситуативни диалози. Превеждахме купища минидиалози на тема "във влака", "в ресторанта", "в магазина" и прочие. И това гарнирано със слушане на испански песни и диалози. Ами много повече ми остана в главата от тези неща на фона на английския и на няколко пъти в София съм провеждала с испанци крайно елементарни разговори само на тази база без да уча или упражнявам езика допълнително, нищо че не знам как се образува деепричастие в испанския език примерно.  Peace Съгласна съм, че на 17 човек възприема нещата много по-различно отколкото на 7 или 10 години, но си мисля, че точно заучени фрази за конкретни ситуации, думи от ежедневието и конструирането на съвсем елементарни изречения би трябвало да са възможни и по-скоро полезни, отколкото да навредят.  newsm78 А за пасивното ползване на думичките си права. Като я питам Зори ги казва, но не може да сглоби сама съществено изречение. Тя обаче е малка и с почти нулева практика. Но пък есента приятелят ни от Дания ни беше на гости и двамата успяха да проведат много смешен и забавен "разговор" защото тя слушайки ни как говорим все искаше да каже нещо, но естествено не можеше. Накрая докато се разхождахме из Копривщица двамата много се забавляваха като той й показваше различни неща, а тя ако ги знаеше му ги казваше на английски - кучета, котки, плодове и зеленчуци, броиха до 20, с малко помощ от мен си обясняваха кой какви храни обича. Разбираш ме предполагам. Нещата бяха много далеч от истински разговор, но въпреки това двамата се забавляваха чудесно дори и с крайно ограниченият й английски. Нещо, което нямаше как да стане, ако тя не знаеше и думичка. Не ми изглежда като за нея това да е било загубено време. Друг е въпросът, че аз не очаквам и не искам от нея в 3-ти клас да говори и пише на езика както аз. Но пък може бавно и полека да навлиза под формата на игра без да я е страх. Ако всички родители го приемат така, а в училище се ползват подходящите методи не вярвам това да навреди. Друг е вече въпросът как се случват нещата в училище. Тове е нещо, с което ни предстои да се сблъскаме есента. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 231
Чак толкова навътре в МОН не съм Simple Smile Мога само да гадая. Нека пак се уточня - това изучаване в ранна възраст не е изучаване, а наливане с каната - каквото влезе, влезе, после ще го оправяме. Можете да сложите курс и по ракетно строителство в първи клас, все тая - въпросът е, че детето не осмисля какво поема. РЧО разчита според мен изцяло на паметта, и то според мен на пасивната памет, за да може в по-късния етап на обучението детето да започне да прави връзки между нещата, които е учило досега и да ги приложи на практика. Това не е лош подход, но първата му фаза е безумно разтегната във времето от излишни глупости. Гледам, писали сте за някакъв учител, който е "спестявал" на първолаците граматиката. Граматика по чужд език до 3ти клас включително е излишна глупост, дори азбуката. Личното ми мнение е, че идеалният начин за овладяване на чужд език е както се овладява родният - в първите месеци и години на бебето му се пеят детски песнички, четат се приказки, то проговаря, обогатява и изчиства речника си, в училище учи граматиката на езика и т.н. При чуждия език нещата вървят горе-долу по същия начин, докато детето не отиде в училище. Там явно се разчита, че вече има достатъчна основа от майчиния и може веднага да се направи преход от песничките от детската градина към азбуката в 1-2ри клас, след което пак се минава в едно полулетаргично състояние - стихче, песничка, обаче във втори клас вече след всеки урок преписват в унесвес 15 думи, всяка по 10 реда. Това е друга излишна глупост. Методиката е напълно безумна.
Между другото, методиката и по другите предмети е сбъркана. Още помня братовчедка ми как ревеше, докато учеше прилагателни и съществителни във втори клас. Почнах си обясненията с предмет и признак - тя ме гледа като теле, нищо не вдява - никой не й обяснил за предмет и признак, представяте ли си! Дори да разберат за какво става дума, в момента, в който стигнат задачите в учебната тетрадка - дотам бяхме. Накрая, за цвят - хубав и хубавица, кое е прилагателното - това е нещо, което е по осмислителните сили и житейския опит на петокласник, не на 2ри клас.

За музикантите не съм много съгласна Simple Smile При тях ранното начало е добро заради тренинга на пръстите - възрастен човек, който сега започва, трудно го постига. Изобщо всичко, което изисква повече физическо действие, е добре да се почне отрано, а музиката е такова. Докато езикът изисква повече мисъл.
Виж целия пост
# 232
Ако някой ми покаже дете, с двама родители българи, научило и проговорило чужд език  до 7-клас в българско общообразователно училище (без допълнителни школи, частни уроци  и др.) , може и да си променя мнението, но дотогава отговора на въпроса на авторката на темата ми е твърдо "НЕ!". Въпреки,че не съм лингвист, съм чела доста по въпроса за ранното чуждоезиково обучение в изкуствена среда и съм 100% съгласна с "бонбонбон"! Чужд език, преподаван по начина, ширещ се в момента в българското училище е просто НЕВЪЗМОЖНО да се научи!
Виж целия пост
# 233
Ооо, ама тогава дъщеря ти си има вече стимул да учи английски, щом е имала ситуация, в която той се ползва, а тя не е могла да го ползва Simple Smile Това не е много често срещано (сигурно защото повечето нямаме приятели-чужденци, с които се виждаме наживо Simple Smile ), но пак е ситуация, в която училището няма да помогне много Sad Детето реално ще остане на това комуникативно ниво с години, точно защото обучението в училище не е ориентирано към комуникация, а към зубрене. Един разговорник би свършил по-добра или поне същата работа като учебниците по чужд език в началното училище. А и ти виждаш каква е разликата при двата вида "преподаване".

Сега се чудя, понеже се усетих, че изглеждам много черногледа - дали аз не греша и от този метод да има повече полза, отколкото аз виждам... Но просто не мога да я видя тази полза. Аз съм започнала чуждоезиково обучение малко по-късно, в 3ти клас и не срещнах особени трудности, нито някой ми е помагал за всяко домашно, но разликата между това, което мога да кажа на родния си език, а не мога дори да го "близна" с училищните си познания по чуждия, винаги ме е дразнила.
Виж целия пост
# 234
бонбон, искам да направя само уточнението, че няма "пасивна памет" в теорията и моделите за памет. Не зная какво точно са ви обяснявали като филолози, но такова чудо като пасивна памет не зная да е формулирано. Евентуално може би става въпрос за наизустяване  на семантика под формата на  декларативно знание, но и това нещо куца като обяснение. Според мен просто се надяват, че по стар соц обичай, както е казал Димитров "това, което другите народи са постигнали за столетия, ние ще постигнем за десетилетия".

За щастие свиренето на инструмент в частта с пръстите е моторна програма, която се усвоява. По-скоро има хора, които имат много добра координация и фина моторика, затова и бързо усвояват. Да, ранното усвояване на моторни програми е ценно, но товва не означава, че ако възрастен човек започне да се учи да свири на инструмент, няма да постигне резултати, каквито би постигнал, акобеше започнал да свири на седем години. С инструментите е като с всичко друго - на различна възраст хората използват различни стратегии на учене.
Виж целия пост
# 235
Ако някой ми покаже дете, с двама родители българи, научило и проговорило чужд език  до 7-клас в българско общообразователно училище (без допълнителни школи, частни уроци  и др.) , може и да си променя мнението, но дотогава отговора на въпроса на авторката на темата ми е твърдо "НЕ!". Въпреки,че не съм лингвист, съм чела доста по въпроса за ранното чуждоезиково обучение в изкуствена среда и съм 100% съгласна с "бонбонбон"! Чужд език, преподаван по начина, ширещ се в момента в българското училище е просто НЕВЪЗМОЖНО да се научи!

Аз мога, но САМО заради работата на конкретен учител, а  не по принцип. Peace Пое голямата ми дъщеря в 1 клас и  я изкара до седми. Този първи клас й беше на жената  първи досег до деца на малка възраст, преди това беше работила години наред само с ученици в  прогимназиален курс. Децата начално се стресираха от строгостта и изискванията й, но с времето свикнаха. Не им тежеше писането на думи, не им тежаха домашните от допълнителни  помагала за граматика. В 4 клас колежките й се опитаха да наложат учебниците на Просвета. А те са елементарни и тя не се подаде на натиска и продължи с децата работата си по системата, стартирана в 1 клас. Отделно в часовете се отделяше достатъчно време и за комуникация, изразяване на мнение по дадени теми. Пишеха се проекти още от малките класове , по които трудно можеш да препишеш от нета - My favourite food, Description of my room, My best friend,  My journey to the moon  и други, по-усложнени в по-горните класове.  Учебникът се взимаше до средата на втория срок, а после се упражняваше граматиката с допълнителни английски помагала. Дъщеря ми към днешна дата е 10 клас и учи в езикова , първият език в която не е английският. Но се справя с него идеално, учат по учебник ниво В2-C1. Чете безпроблемно неадапирани книги на езика, гледа филми без субтитри. И всичко това БЕЗ курсове и уроци. Но  зад гърба си  със 7 поредни години с УЧИТЕЛ, заслужаващ  отвсякъде моето уважение. Въпреки че знам, че въпросната преподавателка беше недолюбвана заради изискванията си и завишените си критерии от много деца и родители.

Малките ми дъщери бяха със същата учителка до 4 клас и дотогава нещата бяха на 6. От 5 клас я смениха и нещата зациклиха на едно място за вече втора година, да не кажа и по-силната дума - тръгнаха надолу в общ план. Елементарните учебници на Просвета, липсата на достатъчно упражнения както на граматика, така и на развиване на устната реч, чистото зазубряне на набор от думи, които не се включват по никакъв повод в активния речник на децата допринасят за това...
Виж целия пост
# 236
Андариел, това за пасивната памет беше израз на едната ми преподавателка. Казваше ни да четем лекциите от деня, в който ни ги дадат, поне по веднъж, за да ни остане някакъв спомен - на това му казваше пасивна памет за по-кратко, не  е ползвала израза като научен термин Simple Smile И аз не мога да се сетя за израз, който по-кратко описва идеята и очаквания резултат от такива действия. Подсъзнателна памет може би, но ми звучи много езотерично, а не обичам езотерика  Grinning
Виж целия пост
# 237
бонбонбон, в свиренето на инструмент има много повече мисъл отколкото си представяш. Детето трябва да свърже тона със съответното движение. Движението на пръстите, за да се чуе мелодията  може да се сравни с изговарянето на думи и изречения. Може да си представим дори нотите като букви, с които се изписват думите и изреченията. Да не говорим пък, че солфежът си е чиста математика. На пет години децата още не ги занимават със солфеж, но на шест-седем започват. Не си мисли, че свиренетто е някакво тъпо механично действие.
За тренинга на пръстите също не мога да се съглася, възрастен много по-лесно и бързо може да усвои движенията, все пак координацията му е на много по-високо ниво.
Струва ми се, че ако намерим отговор на въпроса защо децата започват да свирят на музикален инструмент на 5, ще си отговорим и на въпросите за ползите от от ранното обучение по чужд език.
Виж целия пост
# 238
няма и подсъзнателна памет. Жалко, че филолозите, особено ако ще се занимавате с обучение по втори език, не учите поне малко от малко психолингвистика или когнитивна психология, колкото да имате базова представа за теорията и моделите на паметта, а не преподавателите ви да си измислят. Може и да го употребила като метафора, но вие сте специалисти, редно е тя да знае някои неща.

Това за четенето на лекциите може да бъде обяснено с това (като един вариант, по един модел), че първо си въртите материала в краткосрочната памет, която взаимодейства с дългосрочната, която вече е натрупала старо знание, и така докато активно четеш лекцията. Всичкото това взаимодействие и прехвърляне на данни между двете памети е много бърз процес. Според зависи колко си чоплила и активно си учила, едната част от материала се прехвърля в дългосрочната памет. Възможно е, когато срещаш неща, които вече си чела в старата лекция, да се активират тези частички знание в дългосрочната памет, да се "прехвърлят" в краткосрочната, която си обменят данни с дългосрочната, и ти да работиш с тях. Колкото по-често по някакъв повод изличат частички от това знание, толкова по-здрави стават връзките. И така като дойде момент да се готвиш за изпита, по-лесно се активират вече складираните частички знание, защото са изградени връзки, а каквото не е складирано или не може да се извлече поради слабите връзки, наново като го четеш, го "врътваш" със старите знания, всичко това пак като взаимодействие между краткосрочната и дългосрочната, и се получава ефекта на "отлежаването", казано по народному. Има и други модели на паметта, на този е класическият и най-популярен.

Да, свиренето на инструмент е сложна мисловна дейност, и не опира само до моторика!
рядко децата започват да свирят на 5, по-скоро се иска зрялост и повечето започват на 7. А започват тогава, защото родителите така решават.
Виж целия пост
# 239
Мисля че в първи клас са малки за език.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия