Почитатели на Майкъл Джексън 15 - Man In The Mirror

До колкото знам фен му е направил тази червена гривничка

като заговорихме за китаристки, вижте новата му китаристка Орианти какво соло на Beat it вади:
http://www.youtube.com/watch?v=XKHthNMoMzA&feature=related

unbelievable!

Стели за огромно съжаление ще се получи точно това.Няма как,защото ние сме поколението емоционално свързано с него.Въпроса е след време кое точно ще се дава като определение за него като добавка на "Великия творец,певец,танцьор" - wacko Jacko или чистата,богата душа.
Но както е казала и Фльор ние сме част от едно "болно общество"... и липсата на ценности е плашеща.Радващо е все пак,че има млади момичета като нашите сладурани тук,които са открили и оценяват Майкъл най - вече като душевност 

И аз да споделя една снимка,която открих вчера и ми е доста нетипична за Майкъл  а е толкова хубав...

LoveMJ, много е красиво...


Още от Wings without me. Това е едно от най-любимите ми от цялата книга.

Доверието

Докато хранех катерички в парка, забелязах една от тях, по-малка, която изглежда ми нямаше доверие. Докато останалите идваха достатъчно наблизо, за да ядат от ръката ми, тя стоеше на разстояние. Хвърлих един фъстък към нея. Тя се приближи предпазливо, грабна го нервно и избяга. Следващият път очевидно беше по-малко уплашена, защото дойде малко по-наблизо. Колкото по-сигурна се чувстваше, толкова повече ми се доверяваше. Накрая застана точно до крака ми, толкова дръзка, колкото и всички останали катерички, които се бореха за следващия фъстък.

Това е доверието - в крайна сметка винаги се свежда до това да имаш вяра в себе си. Другите не могат да преодолеят твоя страх - трябва ти самият да го направиш. Трудно е, защото страха и съмнението се държат здраво ръка за ръка. Страхуваме се да не бъдем отхвърлени, или да не бъдем наранени отново. Така че се пазим на безопасна дистанция. Мислим си, че като се отделяме от останалите, ще бъдем защитени, но това не помага.  Кара ни да се чувстваме самотни и необичани.

Доверието към себе си започва с осъзнаването на истината, че няма нищо нередно в това да те е страх. Да се страхуваш не е грешка, защото всеки се чувства несигурен и тревожен понякога. Грешка е да не бъдеш достатъчно честен към себе си и да не признаеш страха си.
Тогава, когато успея да приема своята собствена несигурност и съмнения, ставам по-отворен към другите хора. Колкото по-дълбоко навлизам в себе си, толкова по-силен ставам, защото осъзнавам, че истинското ми Аз е по-голямо от всеки страх.
Когато успееш да приемеш себе си изцяло, доверието става пълно. Вече няма разделение между хората, защото вече няма разделение отвътре. На мястото, където по-рано е живял страхът, вече може да разцъфне любовта.    

Относно песента Dirty Diana мисля че в едно интервю беше казал(не се сещам къде беше) че песента не е посветена на прицеса Даяна а на момичета които причакват известните личности след концертите и се стремят да изкопчат пари и слава от тяхнаха известност.Както той самия казва във куплета от песента:

She likes the boys in the band
She knows when they come to town
Every musician's fan after the
curtain comes down
She waits at backstage doors
For those who have prestige
Who promise fortune and fame
A life that's so carefree


Харесва момчетата от групите,
знае кога идват в града ,
всеки музикален фен след като завесите паднат,
Тя чака на задната врата,
за тези които имат престиж,
които обещават успшех и слава,
живот които е така безгрижен.
 

Момичета, това което правите е заразно!

Знакът на древните

Той е прекарал в пустинята целия си живот, но за мен всичко беше ново.
 „Виждаш ли стъпки в пясъка?” – попита той, показвайки ми място под скалите.
Аз се погледнах толкова отблизо, колкото можах.„Не, нищо не виждам”.
"В това е смисълът – засмя се той – Там, където не виждаш следи, са минали Древните".
Отидохме малко по-далеч и той посочи горната част  на стена от пясъчник.
 „Виждаш ли къща там?” – попита той.Вгледах се. „Там няма нищо”.
„Ти си добър ученик – усмихна се той -  Там, където няма покриви и комини, там навярно са живели Древните”.
Ние заобиколихме  и пред нас се разкри невероятна гледка –хиляди и хиляди разцъфнали пустинни цветя.
„Виждаш ли някакъв недостатък?” – попита ме той.Аз поклатих глава: „Това е самата прелест – вълна след вълна”.
„Да – каза той с тих глас – там, където нищо не липсва, там Древните са събирали богата реколта.

Аз мислех за всичко това, за това, как поколения някога са живяли в хармония със земята, без да оставят следи там, където са били.
В лагера през нощта аз казах: „Ти пропусна нещо”.
„Какво” – попита той.
„Къде са погребани Древните?”
Без да отговори, той мушна бастуна си в в огъня. Ярък пламък се издигна, близна въздуха и изчезна.
Моят учител ме погледна, за да провери дали съм разбрал този урок. Аз останах неподвижен и моето мълчание му каза всичко. Бях разбрал.

Това всъщност е рисунка 

Небето е тук

Ти и аз никога не сме били разделени.
Това е просто илюзия,
дълбоко развълнувана от магическите лещи
на усещането.
Има една единствена цялост.
Само една мисъл.
Ние сме като вълни
в необятния океан на Вечността.
Ела, нека танцуваме
танцът на Света.
Нека да празнуваме
Радостта на живота.
Птиците, пчеличките,
безкрайните галактики,
реките, планините,
облаците и долините
са пулсиращ образ,
живеещ, дишащ,
пълен с космическа енергия,
 и изпълва с живот, с радост
тази моя Вселена.
Не се страхувай
да узнаеш кой си ти.
Ти си много повече,
от колкото си си представял.
Ти си Слънцето.
Ти си Луната.
Ти си цветето в разцвета си.
Ти си туптенето на Живота,
което пулсира, танцува
от частица прах
до най-далечната звезда.
И ти и аз
никога сме били разделени.
Това е просто илюзия,
дълбоко развълнувана от магическите лещи
на усещането.
Нека празнуваме.
Радостта на Живота.
Нека да танцуваме
танцът на Света,
извивайки се обратно в себе си.
Ние творим
отново и отново
Безкраен кръг идва и си отива.
Ние се веселим
в безкрайността на времето.
Никога е нямало време,
когато мен да ме е нямало
или теб да те е нямало.
Никога няма да има време,
когато ние ще спрем да бъдем
безбройни – безкрайни
в Океана на Чувствата.
Ние сме като вълни
в Морето на Радостта.
Ти и аз никога не сме били разделени
Това е просто илюзия,
дълбоко развълнувана от магическите лещи
на усещането.
Небето е тук.
Точно сега е момента
на Вечността.
Не жертвай себе си,
Възстанови радостта си.
Веднъж бе изгубен,
но сега ти си у дома
в една Вселена.
Няма къде да отидеш..
От тук до тук
е безкрайния
Океан от Чувства.
Ние сме като вълни
в Морето на Радостта.
Ела, нека танцуваме
танцът на Света.
Нека празнуваме
Радостта на Живота
           и
Ти и аз никога сме били разделени.
Това е просто илюзия,
дълбоко развълнувана от магическите лещи
на усещането…
Небето е тук.
Точно сега, този момент от Безкрайността
не жертвай себе си.
Възстанови радостта си.




Достатъчно за днес

Танцовите репетиции могат да продължат след полунощ, но този път спрях в 10 часа. „Надявам се нямаш против” – казах, поглеждайки нагоре в пространството, „но за днес е достатъчно.”
Глас от контролната стая проговори „Добре ли си?”
”Малко изморен, предполагам” – отговорих аз.
Нахлузих едно дълго непромокаемо яке и закрачих с глава надолу по коридора. Тичащи стъпки ме настигнаха зад мен. Бях сигурен на кой принадлежат те. „Познавам те много добре.” – каза тя, хващайки се за мен. - ”Какво не е наред?”
Аз се поколебах. „Ами, незнам как звучи това, но видях снимка във вестника днес. Делфин се е удавил в рибарски мрежи. От начина, по който тялото му е било оплетено в редовете, можеш да прочетеш толкова много мъка. Очите му са били празни, все още е имало тази усмивка, която делфините никога не загубват, дори когато умират…” Гласът ми заглъхна.
Тя постави ръката си в моята. „ Знам, знам.”
”Не, не незнаеш всичко все още. Това не е, защото се почувствах тъжен или трябваше да приема факта, че невинно същество умря. Делфините обичат да танцуват. От всички създания в морето, това е тяхна запазена марка. Не искат нищо от нас, те подскачат във вълната, докато ние се възхищаваме. Те се надбягват напред с корабите, не за да станат първи, а за да ни кажат: „Всичко това означава да играеш. Продължавай посоката си, но танцувай, докато го правиш.”.
”И така аз бях там, по средата на репетицията и си помислих: „Те убиват един танц.” И тогава ми изглеждаше правилно да спра. Не можех да продължа да танцувам за убито същество, но поне можех да спра в памет, като един танцьор към друг. Не е ли логично?”
Нейните очи бяха нежни. „Разбира се, по негов начин. Вероятно сме чакали години преди всеки да установи как да се намери решение за това. Толкова много интереси са замесени. Но е твърде разочароващо, чакайки подобрение утре. Сърцето ти искаше да му го каже сега.”
”Да!” – казах аз, отваряйки й вратата. „Просто имах това чувство и това е достатъчно за днес”.

добре де,рисунка   грешка на езика,както се казва,това не променя излъчването й.Много е силна затова 

Имам идея-ако искате всички преводи да се съберат на едно място и да се сложи линк на 1стр.на темата.

Снимка на рисунка е
Текстовете са много ценни и е добре да се съберат

[img][/imghttp://mjjgallery.free.fr/bad/tour/twymmf/041.jpg]

Той е, въпреки, че много не прилича на себе си. Нито пък момичето на фенка

Снимката на ani_220778 (малко намалена).

hilqdi blagodarnosti