Момичета ,наближава Коледа и имам възможност да си взема дете.Мога да направя една прекрасна Коледа на поне три деца.Имам тази финансова възможност,но искам да знам реда и начина на вземане на дете от дом за Новогодишните празници.Нека тези ,които знаят начина и въобще цялата процедура да ми пишат.Става въпрос за гр.Варна.Благодаря на всички които се включат.
Виж целия пост
Наближава Коледа и искам да си взема детенце?
- Публикувана: 8 ноем. 2009, 21:26 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2009, 13:43 ч.
# 1
8 ноем. 2009, 21:39 ч.
На първо четене - благородна идея. Но:
1. Помисли ли как ще се почувстват другите деца в дома - тези които ще попаднат в категорията на неизбрани от теб за това мероприятие когато ще изпратят другарчето си и след това ще го посрещнат?
2. Помисли ли как ще се почувсва самото дете/деца, когато види колко хубави неща има навън, но то трябва отново да се върне в "затвора", където е изпратено не защото е извършило някакво престъпление, а защото възрастните хора, от които зависи какъв да бъде животът му, така са решили?
Ако наистина имаш финансови възможности - организирай едно Коледно или Новогодишно тържество в някой дом, но за всички деца - някаква програма с Дядо Коледа или театрално представление. Може подаръчетата да са съвсем дребни, но и това за тях ще е незабравим момент в сивото им еднообразно ежедневие.
Виж целия пост
На първо четене - благородна идея. Но:
1. Помисли ли как ще се почувстват другите деца в дома - тези които ще попаднат в категорията на неизбрани от теб за това мероприятие когато ще изпратят другарчето си и след това ще го посрещнат?
2. Помисли ли как ще се почувсва самото дете/деца, когато види колко хубави неща има навън, но то трябва отново да се върне в "затвора", където е изпратено не защото е извършило някакво престъпление, а защото възрастните хора, от които зависи какъв да бъде животът му, така са решили?
Ако наистина имаш финансови възможности - организирай едно Коледно или Новогодишно тържество в някой дом, но за всички деца - някаква програма с Дядо Коледа или театрално представление. Може подаръчетата да са съвсем дребни, но и това за тях ще е незабравим момент в сивото им еднообразно ежедневие.
# 2
8 ноем. 2009, 21:42 ч.
За огромна моя радост няма начин да направиш това. Надявам се да се запиташ защо се радвам.
ще ти дам жокер:
цитат е от тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=435061.0
Виж целия пост
ще ти дам жокер:
Преди няколко години взехме едно момиченце от дом.Тогава имаше такава кампания "Вземи дете за Коледа".
Всичките ми близки бяха против, съпругът ми се колебаеше, но накрая не устоя на молбите ми и се съгласи.
Две седмици ми отне събирането и оформянето на документи, така трябва разбира се, защото все пак става въпрос за човешко същество.
Странна беше реакцията на директора, когато двамата с мъжа ми се изкиприхме на вратата на кабинета му, вече готови с целия куп бумаги, прилежно събрани и подредени в папка.
Той си мислел през цялото време, че ще се откажем и отчаяно се пльосна на стола като ни видя.
Не знам колко пъти ни попита защо изобщо искаме да направим това и дали сме сигурни, че ще се справим.
Тогава малкият ми син беше само на няколко месеца, а големия в предучилищна група.
Не сме избирали дете, повикаха в стаята едно момиченце...
Спомням си как клекнах пред нея и й подадох ръката си, а тя вместо да подаде нейната веднага ме гушна толкова силно, че и двете паднахме на пода.
Смяхме се с глас и не чувах предупрежденията на директора, който ми обясняваше, че това дете никога не е живяло в къща, не знае какво е семейство, не знае почти нищо за живота "отвън".
После...пазаруване, превърна се от мъничка парцалива кукла в сияеща принцеса, невероятна Коледа, пълна с щастие къща.
Сега, докато пиша това, плача...
Толкова бързо минаха двете седмици, толкова хубаво ми беше, че вечерта, когато й събирах багажа, сърцето ми се беше свило, не смеех да погледна в тъжните й очи, не искам да се сещам как пищеше, докато леличката се опитваше да я изтръгне от прегръдките ми, когато я върнах.
Съжалявах, че съм й причинила това, обвинявах се, не й оправях леглото в стаята, в която спеше и често гушках възглавницата й....
Ходих често след това да я виждам, но...
Започна процедура по осиновяването й в чужбина и ми забраниха да ходя повече в дома, за да не я "разстройвам".
Дано си щастлива Емче, дано си забравила всичките студени години, дано си в топъл и уютен дом, дано получаваш ласките, които заслужаваш, дано си добре.
Толкова години минаха, а още не съм те забравила и пазя онази рисунка с къщата, мама, татко, две момчета и едно момиче.
Обичам те, Емче!
Всичките ми близки бяха против, съпругът ми се колебаеше, но накрая не устоя на молбите ми и се съгласи.
Две седмици ми отне събирането и оформянето на документи, така трябва разбира се, защото все пак става въпрос за човешко същество.
Странна беше реакцията на директора, когато двамата с мъжа ми се изкиприхме на вратата на кабинета му, вече готови с целия куп бумаги, прилежно събрани и подредени в папка.
Той си мислел през цялото време, че ще се откажем и отчаяно се пльосна на стола като ни видя.
Не знам колко пъти ни попита защо изобщо искаме да направим това и дали сме сигурни, че ще се справим.
Тогава малкият ми син беше само на няколко месеца, а големия в предучилищна група.
Не сме избирали дете, повикаха в стаята едно момиченце...
Спомням си как клекнах пред нея и й подадох ръката си, а тя вместо да подаде нейната веднага ме гушна толкова силно, че и двете паднахме на пода.
Смяхме се с глас и не чувах предупрежденията на директора, който ми обясняваше, че това дете никога не е живяло в къща, не знае какво е семейство, не знае почти нищо за живота "отвън".
После...пазаруване, превърна се от мъничка парцалива кукла в сияеща принцеса, невероятна Коледа, пълна с щастие къща.
Сега, докато пиша това, плача...
Толкова бързо минаха двете седмици, толкова хубаво ми беше, че вечерта, когато й събирах багажа, сърцето ми се беше свило, не смеех да погледна в тъжните й очи, не искам да се сещам как пищеше, докато леличката се опитваше да я изтръгне от прегръдките ми, когато я върнах.
Съжалявах, че съм й причинила това, обвинявах се, не й оправях леглото в стаята, в която спеше и често гушках възглавницата й....
Ходих често след това да я виждам, но...
Започна процедура по осиновяването й в чужбина и ми забраниха да ходя повече в дома, за да не я "разстройвам".
Дано си щастлива Емче, дано си забравила всичките студени години, дано си в топъл и уютен дом, дано получаваш ласките, които заслужаваш, дано си добре.
Толкова години минаха, а още не съм те забравила и пазя онази рисунка с къщата, мама, татко, две момчета и едно момиче.
Обичам те, Емче!
# 3
8 ноем. 2009, 22:56 ч.
МПисателка ,чудесно е ,че искате да помогнете,но си представете как ще се чувства после детенцето.Ще му покажете лъскавия живот и ще го върнете обратно в дома.Ако имате желание и възможност да помогнете,по-добре вземете детенце на приемна грижа,така наистина ще го направите щастливо!
Виж целия пост
# 4
9 ноем. 2009, 03:32 ч.
+ всички стойностни мнения, които си получила , мисля, че от години тази инциатива е забранена, заради психичните травми, които нанася на дечицата (и без нова страдалци).
Щом искаш да дариш вълшебна Коледа, ще успееш да го направиш!
А по-този път вълшебството ще е по дългосрочно!
Виж целия пост
Момичета ,наближава Коледа и имам възможност да си взема дете.Мога да направя една прекрасна Коледа на поне три деца.Имам тази финансова възможност...,
+ всички стойностни мнения, които си получила , мисля, че от години тази инциатива е забранена, заради психичните травми, които нанася на дечицата (и без нова страдалци).
Щом искаш да дариш вълшебна Коледа, ще успееш да го направиш!
....Ако имате желание и възможност да помогнете,по-добре вземете детенце на приемна грижа,така наистина ще го направите щастливо!
А по-този път вълшебството ще е по дългосрочно!
# 5
9 ноем. 2009, 11:27 ч.
не искам да се сещам как пищеше, докато леличката се опитваше да я изтръгне от прегръдките ми, когато я върнах.
готова ли си за това.
аз и на куче не бих причинила подобно нещо, камо ли на човек.
има много домове, в които ходят организирани групи от жени и правят за децата тържества и ги посещават редовно. заеми се по-добре с това. пропагандирай го сред близки и познати.
така ще направиш в пъти в повече за децата от дом от това, да им покажеш за няколко дена какво нямат и как няма да живеят.
Виж целия пост
готова ли си за това.
аз и на куче не бих причинила подобно нещо, камо ли на човек.
има много домове, в които ходят организирани групи от жени и правят за децата тържества и ги посещават редовно. заеми се по-добре с това. пропагандирай го сред близки и познати.
така ще направиш в пъти в повече за децата от дом от това, да им покажеш за няколко дена какво нямат и как няма да живеят.
# 6
9 ноем. 2009, 11:28 ч.
Какво да ти кажа... Момичетата преди мен са го написали съвсем точно.
В подкрепа на техните думи ще ти разкажа една случка с мен. Не беше по Коледа, беше през юни, преди година и нещо, когато ходехме да виждаме дъщеря ни в дома. До нейното легло имаше момченце на 9 месеца. Голям сладур. Имаше огроооомни пъстри очи и приличаше досущ на мен. При едно от посещенията ни го взех да го погушкам. И така около 15- на минути. Медицинската сестра, която се грижеше за децата ме погледна укорително, без нищо да каже, но аз така и не разбрах посланието й. Ако го бях усетила, нямаше да се събуждам и до ден днешен от чувство на вина. Никога няма да забравя писъците му, когато го върнах в креватчето му. Отново го взех, не знаех какво да правя... Толкова бях объркана... Жената го грабна от ръцете ми и го изнесе. Сбогувах се на две-на три с дъщеря ми и по целият път не можех да преглътна буцата, заседнала в гърлото ми.
По-късно купих на дъщеря си огромна кукла – момченце и го кръстихме с неговото име. Мислех това лято да отидем да го видим. Тръгнахме, изминахме 420 км и така и не отидох до дома. Не можех да го направя.
Това не беше Коледа, случи се с детенце на 9 месеца. Какво ли ще се случи на дечица, които ще видят какво е семейство за няколко дена? Какво ли ще почувстват дечицата, когато ще се върнат отрупани с подаръци, преяли и с лъскави от щастие очички? Сигурно ще отидеш да ги видиш още 3-4 пъти предполагам и после особеното благородно чувство, което обзема всички по Коледа ще те напусне, ще те грабне ежедневието и ще забравиш... Но те няма да забравят. Никога...
Виж целия пост
В подкрепа на техните думи ще ти разкажа една случка с мен. Не беше по Коледа, беше през юни, преди година и нещо, когато ходехме да виждаме дъщеря ни в дома. До нейното легло имаше момченце на 9 месеца. Голям сладур. Имаше огроооомни пъстри очи и приличаше досущ на мен. При едно от посещенията ни го взех да го погушкам. И така около 15- на минути. Медицинската сестра, която се грижеше за децата ме погледна укорително, без нищо да каже, но аз така и не разбрах посланието й. Ако го бях усетила, нямаше да се събуждам и до ден днешен от чувство на вина. Никога няма да забравя писъците му, когато го върнах в креватчето му. Отново го взех, не знаех какво да правя... Толкова бях объркана... Жената го грабна от ръцете ми и го изнесе. Сбогувах се на две-на три с дъщеря ми и по целият път не можех да преглътна буцата, заседнала в гърлото ми.
По-късно купих на дъщеря си огромна кукла – момченце и го кръстихме с неговото име. Мислех това лято да отидем да го видим. Тръгнахме, изминахме 420 км и така и не отидох до дома. Не можех да го направя.
Това не беше Коледа, случи се с детенце на 9 месеца. Какво ли ще се случи на дечица, които ще видят какво е семейство за няколко дена? Какво ли ще почувстват дечицата, когато ще се върнат отрупани с подаръци, преяли и с лъскави от щастие очички? Сигурно ще отидеш да ги видиш още 3-4 пъти предполагам и после особеното благородно чувство, което обзема всички по Коледа ще те напусне, ще те грабне ежедневието и ще забравиш... Но те няма да забравят. Никога...
# 8
9 ноем. 2009, 11:39 ч.
Ще ми припомни ли някой, това не беше ли инициатива едно време пак на Масларова - любимката на Мата? Ако да - много грехове има тази жена на душата си...
Виж целия пост
# 9
9 ноем. 2009, 12:13 ч.
Благодаря ви момичета за отговорите.Мислех,че и тази година ще има такава инициатива за Коледа.Но, съжалявам от вас разбирам,че е невъзможно това да стане.
Виж целия пост
# 10
9 ноем. 2009, 12:14 ч.
Ти наистина ли не разбра какво ти казахме всички ние?
И съжаляваш че е невъзможно това да стане? 
Виж целия пост
Благодаря ви момичета за отговорите.Мислех,че и тази година ще има такава инициатива за Коледа.Но, съжалявам от вас разбирам,че е невъзможно това да стане.
Ти наистина ли не разбра какво ти казахме всички ние?
И съжаляваш че е невъзможно това да стане?
# 11
9 ноем. 2009, 12:16 ч.
Януари месец започвам процедура инвитро и исках много да дам щастие на поне едно детенце в Коледната нощ.Да-това ми е греха.
Виж целия пост
Ще ми припомни ли някой, това не беше ли инициатива едно време пак на Масларова - любимката на Мата? Ако да - много грехове има тази жена на душата си...
# 12
9 ноем. 2009, 12:17 ч.
ами грях си е..........
няма да му дадеш щастие бе човек. ще му дадеш мъка и нещастие. разбери го.
успех иначе за инвитрото.
Виж целия пост
няма да му дадеш щастие бе човек. ще му дадеш мъка и нещастие. разбери го.
успех иначе за инвитрото.
# 13
9 ноем. 2009, 12:19 ч.
Благодаря ти.Много точно и ясно.
Виж целия пост
ами грях си е..........
няма да му дадеш щастие бе човек. ще му дадеш мъка и нещастие. разбери го.
успех иначе за инвитрото.
няма да му дадеш щастие бе човек. ще му дадеш мъка и нещастие. разбери го.
успех иначе за инвитрото.
# 14
9 ноем. 2009, 12:21 ч.
Януари месец започвам процедура инвитро и исках много да дам щастие на поне едно детенце в Коледната нощ.Да-това ми е греха.
Имах предвид, че Масларова има много грехове на душата си. Успех на инвитрото и дано скоро имаш така жадуваното дете.
Виж целия пост
Ще ми припомни ли някой, това не беше ли инициатива едно време пак на Масларова - любимката на Мата? Ако да - много грехове има тази жена на душата си...
Препоръчани теми