За "селските" имена и още нещо

Къде е това Тук, ако смея да попитам?

Хасковско, но майка ми е от Бургаско и от там също го знам!

не се бях замисляла за това, нотар, но намирам логика.
една позната ми е казвала, че когато се роди дете трябва да си намислиш човек с добра и късметлива съдба т.е да се предаде някаква добра карма към детето.
не бивало да се кръщават на хора, на които им е било трудно в живота.

И аз така мисля. И като избирахме имената искахме децата да имат имени дни.

Да, Италианке, и това го има. Познати ходиха на някаква разбирачка - трябвало и звучност да има в името - да вървял леко живота. Както най-лесно казваме Иван Петров, така да се съчетавали имената, а не примерно Денис Карапетков! А има връзка и с нумерологията - като събереш числата на буквите какво да се получи. Има и други, като /много пъти съм го писал тук - да не се повтарям/ - всички деца на Симеон са с имена започващи с буквата "К"! Факт!?
п.п. ауу, сакън без имен ден - аз 40 години нямах, сега почти всеки празник ми звънят, че съм имал имен ден - баси името. Ма така и не празнувам имен ден!

Ееее, ти да не мислиш, че го празнуваме кой знае колко, просто искахме да си имат светец.

Живееш в католическа страна и знаеш, че католиците винаги имат по две имена- едното официално, а другото на светец. Идеята е, че почиташ светеца и той те закриля. Едва ли целият католически свят е изтъкан от мъченици и хора, които страдат, защото са свързани с някое свято име.
В кръщаването на светец намирам много повече логика от тези вътрешно семейни далавери, които се разиграват с кръщаването  на свекър, баща и прочее. Еми, в семейството на баща ми от 100 години се въртят 3- 4 имена и като споменеш едно от тях никой не знае за кого от всички говориш.  

Въпросът не е само в именният ден, денят е на светец, който е направил нещо значимо, за да е светец.Моето виждане е , че светецът ще пази детето.Винаги съм знаела, че ако един ден имам дъщеря тя ще е Мария, защото Богородица ме е пазила и исках дъщеря ми да носи това име.Случайно или не и свекървата се казва така, тъй че с един удар два заека

аз не съм казала, че това е католическо вярване...
чула съм го от румънка и не касае светците изобщо.
просто избираш име на хора, които са били с късмет, а не някакви клетници. това е.
зад моето име стои светица, но съм кръстена не на нея, а на баба си.
сигурно 1% мислят за светеца, когато кръщават децата си....

Какво за К-то????

Не казвам, че ти си го казала. просто аз го казвам, а се обръщам към теб, защото живееш в католическа страна. Дадох го като пример за смисъла от кръщаването на светец. За мен и светеца беше важен, но и избора на име за детето се получи по някакъв странен начин. Не кръстен на никой близък, преди не харесвах това име, но откакто забременях преровихме стотици има с таткото и все това ни се струваше най- подходящо.

а, не разбрах, значи:)
аз съм малко далеч от християнството - католицизъм, православие .. това със светците сигурно е практика да не се забравят добрите им дела. нещо такова. който иска да вярва, че светеца пази детето няма лошо, защото се увеличават положителните мисли около него , което е добре.

Настина, всеки го пази това, в което вярва. Аз не съм особено религиозна, но съм вярваща. не харесвам днешната склонноста към страдалчество, мъченичество и вкарване в ролята на жертва, но смятам, че светците са били истински добри и силни хора, и то не само християнските. Подобни хора са се раждали и в пределите на други религии, които са далеч от мен, но силата им вдъхновява. Предполагам подобна сила би трябвало да имат и близките ни хора, на които се кръщават деца. А не просто силата да е станал нечий свекър.

Бре тази тема много бързо порасна. Да си кажа и аз мнението - ако се повтарям, простете (или ме добавете към статистиката, хихи).

Аз мисля, че всеки език се изменя, а с него - и имената. Нормално е едно име днес да звучи престаряло. По бабино време също е имало имена, които пък на тях са им звучели престарели, и т.н. - например някои имена от по турско време от разказите. Но е трудно и субективно да се каже на кое име кога му "изтича срока"... Според мен Йорданка още не е минало тази граница, но например Гинка е. Много имена пък се изменят, вместо да изчезват - например Тодорка става Теодора, Стефанка става Стефания, и т.н. но въпреки това запазват някакво българско звучене. Затова нямам нищо против тях. Това, което ме дразни, са чуждиците. Стефани, например, ми звучи прекалено западно и не ми харесва - особено защото вече си имаме името Стефания и ми се струва излишно и пресилено да се внася Стефани. По тази причина не ми харесва Майкъл - имаме си Михаил; Стивън - имаме си Стефан, и т.н. А пък когато е чисто и просто взето от запада без подобно българско - като Джесика например - изобщо не ми харесва. От една страна, защото не ми харесва как сляпо копираме всичко западно и плюем българското като "селско" или "изостанало". От друга страна просто чуждите езици често имат звуци, които не съществуват в българския, не могат да бъдат произнесени както трябва и звучат грозно. Като например Ruth не е Рут, а Lehman не е нито Лемън, нито Лиман. Да не говорим, че в някои езици, като българския, си има правила като например женските имена завършват на а, я, или друга гласна, а мъжките - на съгласна (с малки изключения). Когато тези правила биват нарушавани от чужди имена, звучи странно и понякога грозно. Например Даниел (Danielle) на английски е женско име. Но на мен ми звучи ужасно мъжко! На руски Миша е мъжко от Михаил, но на мен ми звучи много женствено. И така нататък.

В заключение - приемам еволюцията на българските имена, когато все пак нещо българско се запазва в тях. Не ми харесват чуждиците, приличат ми на комплексарски изгъзици. Не бих кръстила детето си Гинка, но виж Гергана ми харесва. Гинка и подобните "селски" според мен могат да продължат да съществуват на майтап като имена на домашни любимци. Котката ни например е Богданка 

Колежката ми също