споделете:за вашите братя и сестри

Аз съм по-голяма от брат ми с 1год.10 мес.Винаги сме били във прекрасни взаимоотношения и като деца и сега.

Разликата с единия ми брат е 9г. , а с другия 7г. , това по никакъв начин не ни пречи да сме в прекрасни отношения. И тримата си имаме семейства и почти всеки ден сме заедно.Децата ни също много се разбират и немогат едно без друго . Всичко е до човека, както и до родителите.

Брат,няколко минути разлика в моя полза Никаква визуална прилика,отделно аз винаги съм била на половината на него. По нищо не си приличаме,разбираме се обаче прекрасно. Никога не е бил големия батко,който дава акъл,нито по-малкия за когото да се грижа.
Иначе и ние сме се били,повече аз него-той ако ме удареше щеше да стане лошо 
Ами и ние сме така,а сме възпитани еднакво,каквото е имал единия ,го е имал и другия-никога не сме били делени или нещо такова,а мислим различно-при положение,че сме една зодия и т.н. и пак сме различни.

Имам сестра с 3 г. по-малка от мене. Ние също не си приличаме нито визуално, нито по характер, нито чрез вижданията ни за живота. Всяка от нас си има своите възгледи и принципи. Аз като нейна кака, винаги гледам да съм по- отстъпчива и да показвам по-голяма зрялост в дадена ситуация. Иначе има една връзка между нас, която е много силна, която винаги кара да се търсим, да не можем една без друга. Наистина да имаш един близък човек до себе си, на когото винаги можеш да се довериш и на когото да разчиташ, е страхотно. 

По-голяма съм от брат ми със 7 години. Приличаме си донякъде и визуално, и по характер- и двамата сме потайни, леко отнесени, не обичаме да споделяме. Разбираме се чудесно и сме си близки, макар че живеем в различни държави и се виждаме 1-2 пъти годишно.

Имам по-маъл брат,година и 40 дни ни е разликата.Много сме различни-външно и по характер.
Като деца сме се били много,но и сме си играли много.
Сега се виждаме веднуж годишно, за няколко часа и за мой ужас установявам всеки път,че като седнем на маса няма за какво да си говорим.-"как си?добре съм, а ти?ами и аз..."Интересуват ни различни неща,приятелите ни са различни хора, аз обожавам да си стоя у дома,да чета,да слушам музика или ако съм навън да обикалям света и да разглеждам музеи и галерии.Той мрази да стои сам,много пуши,което на мен ми е неприятно,ако няма гости вечер, с които да изпие по една ракия не може да не се побърка,не обича да чете, никога не е излизал извън Бг,обича да ходи на лов,да играе футбол.Жена му е същата като него, с нея също нямам какво да правя.Срещите ни са като наказание-насила,понякога усещам как взаимно чакаме да свърши времето,та да си тръгваме.Поддържаме по-скоро официални отношения-не се караме,ама и не ни идва отвътре да се прегърнем и да запеем.

Човек не си избира роднините.Хубаво е,когато имате повече общи интереси и връзката е силна,но понякога не се получава.Не мисля,че трябв ада се насилваме-това,което не ти е на сърце  няма как да ти дойде да го покажеш.
На сватбата на брат ми си дадох сметка,че аз всъщност не го познавам.Ако не ми беше брат едва ли някога щях да имам нещо общо с него-толкова сме различни.
Децата ни също са различни и когато се видят не се заиграват заедно.

За сметка на това и аз и той имаме много приятели,с които общуваме много лесно,нищо,че моите и неговите приятели нямат нищо общо-както,всъщност, и ние с брат ми.

Брат ми е с 3 год. по-голям от мен. Като деца често се карахме и сърдехме, но впоследствие станахме много близки. Относно разликата във възрастта - винаги ми се е струвало, че сме връзстници - излизахме заедно, имахме и общи приятели. Сега също сме много близки. Винаги и за всичко мога да разчитам на него. Смятам че нищо не би могло да повлияе на силната връзка помежду ни и отношенията ни. Прилика.. има визуална - като изключим това, че той е рус със сини очи, а аз - с кестенява коса и очи 

Сестра ми е 7 години по- голяма от мен и много много се обичаме, не мога без нея  и тя без мен 

Имам брат - близнак.Живеем далеко един от друг,но безкрайно много се обичаме,чуваме се всеки ден по телефона,разчитаме един на друг.
Не мисля,че разликата във възрастта има значение.Братовчедките ми са с голяма разлика помежду си,но те също много се обичат и помагат.А и аз ги обичам като сестри.

Имам двама братя!Единия 12г. по-голям (не се разбираме много),другия 10г. по-голям (идеални са ни отношенията).А отношенията между тях двамата  никога не е била добре.

Ох, чета и ми стана много болно, защото повечето сте надраснали нормалните детски препирни и сега сте в прекрасни отношения с братята и сестрите, а моята история едва ли ще се промени много.  

Имам брат с 4 години по-малък, от когото ревнувам откакто се е родил.  
Склонна съм да обвиня и родителите ми за тези отношения, защото цял живот са го коткали и бутали напред, а моите постижения са приемали за даденост. Няма "браво", "горди сме с теб", нищо.  

Както и да е, отплеснах се от темата.

Не си говорим от 15 години след един глупав детски бой. Правила съм няколко неуспешни опита за сдобряване, но уви... Говорим "служебно", ако се наложи, пък и за какво бихме могли да говорим, след като сме изгубили толкова време, а и сме като от различни планети.  

7 години по-малък брат и 14 години по-малка сестра имам.Брат ми и приятелката му са страхотни,обожавам ги!Сестричката-какво да кажа,различни сме,но и не се познаваме толкова,не сме живяли никога заедно...
Съпружеското тяло има батко,3 години и половина по-голям от него.Е,такава братска любов не съм виждала никъде другаде!Много се подкрепят,много се обичат,много се разбират!На 350 километра живеят един от друг,но всеки ден се чуват,а на два месеца най-рядко се събираме.
Май по-малката разлика е по-добра .

Имам брат който е 3 години по-малък от мен, визулано имаме прилика, но аз повече приличам на майка ми, а брат ми на баща ми. Като деца се карахме и се биехме, но сега се разбираме чудесно 

Едната ми сестра е с 5,а другата с 6 години по-голяма от мен,и с двете се разбираме чудесно,постоянно се виждаме и чуваме по телефона,те са хората с които се разбирам най-добре, и на които всичко мога да кажа,безкрайно ги обичам.

имам брат 6 години по-малък. братовчедите ми са единия с 3 години по малък, другия също с 6 по-малък. четиримата сме супер близки- винаги е било така. заедно пораснахме . съответно годините са.. аз на 22, брат ми и малкия ми братовчед на 16, а големия на 19. всичките се определят като вуйчовци на дъщеря ми и вкупом много се обичаме, приятеля ми също го приобщихме много бързо почти всеки уикенд сме заедно, барабар и с малката вече
та така.