споделете:за вашите братя и сестри

Имам сестра с 4 години и половина по-голяма от мен.
Много сме различни, направо понякога ми се иска да е по-малко тази разлика. Тя обича да излиза и да е сред много хора по 365 дена в годината, а аз съм за умереното общуване и повече домошарка. Обича всички мъже да й се възхищават и да е заобиколена от тях. Аз не. Обича алкохол, аз не близвам грам ( онази вечер ми заяви, че съм била скучна, защото не пия)...

Нещото, което не мога да разбера е, че не може да приеме, че съм на почти 33, а не малката сестричка на 10. Винаги е било: да те науча, да ти кажа как е по-добре, критики за какво ли не и т.н. ( баба ми беше същата).... Брррр. 

имам сестра 6 години по -голяма от мен!!!!Много се гордея с нея ,доста известна личност е... и доста обичлива!!!!
 ...само от едно се дразня,че винаги навсякъде говори за мен!!!! Аз обичам да съм на сянка ..... Само колко моркови е изяла заради мен ,като малка

Сега остава да кажеш и коя е? 

Имам си две сестри,по-малки от мен и си ги обичам безкрайно
Ако не се чуем няколко дни ми е доста гадно,въпреки че има такива периоди.Но общо взето се виждаме,когато можем,децата ни също много се обичат и не мога да си представя живота без тях.
Имахме прекрасно детство - и ние лягахме след Сънчо,но си правехме концерти до нощите.
Мисля,че детството ми е най-страхотния период от живота ми до момента

Сестра ми е по-малка от мене 3 години. Не си приличаме нито визуално, нито по характер, нито по това как възприемаме и живеем живот. Но се обичаме много и не можем една без друга. Когато бяхме малки обаче много се карахме, поступвали сме се , ако някой преди 20 години ми беше казал, че ще имам такива отношения със сестра ми, каквито имаме в момента щеше да го обява за луд.

Имам една сестра от първия брак на баща ми - с 10 години по-голяма от мен - може да не се чуваме често, но когато се видим се разбираме идеално. Имам и сестра, с която съм израстнала 3 г. по-голяма, много сме близки и си помагаме и се разбираме и се виждаме често като семейства вече. Много е хубаво да имаш някой близък - затова толкова исках децата ми да са две - да имат опора в живота си и някой на който да разчитат.

През цялото ми детство мечтаех да имам. Официално нямам.
Толкова си фантазирах, дори като отивах да си купя закуска, си представях, че взимам и за другия и му я нося.

Реално имам.
Научих кои са след като станах на 36 год.
Сестра ми (две години по-малка) се чуди как да ми угоди, как да ми помогне,  какво да ми купи и да направи хубаво за мен. Може би от страх да не се появя и да разваля ореола на майка и в обществото.
Сестра ми е точен човек, но определено и е неловко от мен. Казах и, че няма нужда да се престарава да е мила с мен, да ме търси редовно, да ми прави услуги и подаръци от страх да не се появя и да разваля прекрасния обществен образ на майка и. Аз не търся контакти с нея.
Директно и казах, че няма да се появя да навредя на майка и, няма смисъл да се съсипва от престараване към мен, за да ме държи наблизо под контрол  за да запази образа на майка си пред хората.

Брат ми съжалява, че съм жива, и намира появяването ми като образ в живота му (не ме виждал реално) като абсолютно ненужен израз на моя слабост.
Нещо като мръсно петно, което не подлежи на чистене, съм  на портрета на обожаваната му майка.

Осиновителят ми има дете, мноооого по-малко от мен, но то не знае нищо и не смятам, че трябва да му се обърква живота.
Поне аз никога не бих му се обадила.
Дано да е здраво и да е добре.

В друг живот, ако има  друг, може и да имам брат и сестри.

Имам една сестра с година и половина по-голяма от мен.Много я обичам и се разбираме.Сега е в друга държава с племенницата ми и много ми е мъчно за нея.Има проблеми със съпруга си и по цяли нощи не спя от мъка.Искам да и помогна,но немога.Само я подкрепям и и повтарям,че много ги обичам двете с малката.Споделяме си всичко и сме много задружни.
Иначе имам и брат някъде ........извънбрачно дете......и много искам да го намеря ,но не знам дали ще мога.Майка ми е била на 15  години когато го е родила и веднага са го дали на лекарско семейство от Пловдив,а на нея са казали да не го търси все едно е умрял.Много пъти съм си мечтала да се запозная с него и да имам и батко......Не знам и как да го потърся,нито пък как би реагирал той ако някога научи........

И аз има сестра - немога да дишам без нея. Въпреки, че е по-малка и доста съм я строявала, сега нещата се обърнаха на 360 градуса. Тя все поучава, все да помага буквално си раздава хапката пък ако остане за нея. Така се държи всеотдайно и с приятелите. Децата ми я боготворят затова реших, че тя именно трябва да е кръсти малкото ми дете. Утре има рожден ден - Да ми е жива и здрава и дано е срещнала човека, който да я обича. Целувам я...........

180

5 години. Винаги сме излизали заедно, но и много се биехме...

Моят брат е със 7 години по-голям от мен и винаги ще си остана неговата мъничка сестричка. Като бях малка ме поступваше здраво (явно нямаше къде да си избива пубертетските изблици), но пък за сметка на това ако някой само посмее да ме погледне накриво беше готов света да обърне за да ме защити... Докато още спяхме в една стая измисляше всевъзможни игри вечер преди заспиване, още се шегуваме с някои от тях... Когато беше в казармата му пишех понякога, а скоро намерих писмата си - голям хилеж падна  Имам страшно много спомени с него - и хубави и не дотам... Много е ревнив и когато започнах да излизам с първото си гадже (което беше с 5 години по-голямо от мен, аз бях на 15) той полудя и спря да ми говори...това продължи около 3 месеца. Още ми е мъчно като се сетя.
Много се обичаме, когато сме заедно постоянно се прегръщаме и целуваме, понякога сега когато се случи да сме си двамата вкъщи при мама и татко (живеем в различни краища на света и се виждаме не повече от два пъти годишно) сутрин идва да легне при мен, като едно време. Той ми е любимото братче и винаги ще бъде много специална част от мен!
Факт е обаче, че заради разликата в годините, така и още не може напълно да ме възприеме като пораснала жена...което до някаква степен поставя граници в отношенията ни и наистина на моменти е трудно да го почувствам наистина близък, като приятел, с когото да мога да споделя всичко. Но напоследък семейството ми премина през някои наистина трудни моменти и осъзнах (надявам се и той), че ако можем истински да разчитаме на някого в живота когато имаме нужда от помощ, подкрепа и разбиране, то това сме си ние - кръвта вода не става.
Не се чуваме ежедневно, но когато имаме време си говорим по скайп, или си пишем. Да ми е жив и здрав още дълги години и дано все така целеустремено върви към мечтите си.
Много го обичам!!!

Сестра ми е 8 години по-голяма. Това беше супер за мен в много отношения: тя като първа /е, и по-дива/ обра напрежението по отношение на домашната дисциплина, пък и други времена бяха. Но по-важното е, че покрай нея научих много неща из света на по-възрастните, които се оказаха безценни. Познавах всичките й приятели, приятелки и гаджета, влачеше ме навсякъде със себе си /за параван/, споделяше... абе, много хубаво беше. До днес ми е най-близка и мила приятелка, много се обичаме.
Miraetta, развълнува ме