споделете:за вашите братя и сестри

Сестра ми е 2г.по-голяма от мен,а брат ми 7г.по-малък.Не живеем заедно,не се виждаме всеки ден,но връзката между нас е силна.Връзката със сестра ми от година на година се засилва,дори скоро си мечтаехме като остареем и останем сами да се съберем да живеем заедно.Няма значение каква е разликата,кръвната връзка е много силен фактор и е жалко,че все повече хора я пренебрегват.Изумявам се като слушам за хора,които с години се мразят с братя и сестри Това е неестествено и против всякакви природни закони!

Почти във всичко постове прочетох "кръвна връзка". Ами, ако единия от двамата е осиновен и нямат пряка кръвна връзка, те не са ли братя и сестри?
 Брат ми е 1г и 11м. по-голям от мен и е осиновен. Никога не сме се разбирали, нито като деца, ното сега. Все си мислех, че това е от различните гени, но като чета някои от вас, които сте родени от едни и същи родители, апък не се разбирате ...... не знам, явно всичко е до човека.

Малко спам: Има ли и други измежду вас в моето положение, ако има, моля споделете какви са ви взаимоотношенията.

Моята сестра е 3 години по малка от мен. На външен вид никаква прилика няма.Тя е с кестенява коса и кафеви очи а аз съм руса със сини очи.напълно различни сме,но по характер много си приличаме.харесваме почти едни и същи неща,като бяхме малки много се биехме,да не кажа че не можехме да се гледаме,откакто аз се омъжих сме много привързани една към друга,чуваме се всеки ден по телефона и се виждаме поне веднъж в седмицата.

Моята сестра е с 1.6 година по-малка от мен.На външен вид въобще не си приличаме , а по характер още по-малко , поради което е учудващо че се разбираме перфектно.Е като бяхме малки имаше доста разправии но с годините нещата улегнаха.

да кажа и аз
имам сестра 4години по голяма от мен, много я обичам и милея за нея за разлика от нея.Толкова ми се иска да бъде по близка с мен, като видя по улицата да вървят така сестри и ми е много болно че ние не сме така.Това се подсилва от факта, че от няколко години не съм добре и съм принудена да съм в къщи, а тя нехае. Иска ми се да дойде да си поговорим, да споделим,да е съпричастна към моята болка както аз към нейната. Понякога си казвам,че вече няма да милея за нея щом като тя не милее за мен,но не мога така. Не сме се карали никога и по никакъв повод,тя цени повече приятелите си, а със мен разговаря само на тема времето и какво ще готви днес,болно ми е!

Имам две сестри. Едната е по-голяма от мен с 4 ^1/2 год.
- същото, но с разменени места
...но пък аз после си го отнасях обратно от нея...Бях голяма будала и поемах нейната вина относно счупени вази и тем подобни, защото на мен по-малко ми се караха...
Сега имаме чудесни отношения, много сме близки, разбираме се с половин дума, смеем се на еднакви неща (които на другите не са им смешни). Близки сме като мироглед, но по доста неща и се различаваме. Външна прилика - по-скоро не, имахме като малки, но мисля, че се е размила вече.
Другата ми сестра е по-голяма от мен с 23год. (направо може да ми е майка  ) - всъщност имаме различни майки. Тя се омъжи в чужбина, когато бях на 6 и се виждаме само лятото като си идват. Много ни помагаше през първите й години там (тогава беше страшна криза тук), после си роди детенце и то, естествено, мина на преден план.
Приличаме си по много неща с нея - маниери, начин на говорене, изразяване, интонация, мимики, жестове, както имаме еднакви леко кофти черти от характера. Това е по наблюдения на близките ни,  които много се дивят на тези прилики, още повече, че никога не сме живяли заедно. На външен вид също много си приличаме, въпреки възрастта и огромна разлика в килограмите. Имаме се, обичаме се...
Скоро се запознах с жена, която е почти пълно копие на тази, голямата сестра, от по-младите и слабите й години. По характер са различни, но отново се повтарят усмивка, смях. В основни неща в живота им има повторяемост, и сериозно подозирам, че тя също е наша сестра.

И аз имах брат, който беше по-малък от мен с 3 години. За съжаление той вече не сред живите. Докато бяхме ученици винаги се карахме и биехме. Като станах студентка и се разделихме за по-дълго време започнахме да ставаме все по-близки. Като се омъжих той остана при родителите ми и тогава отношенията ни станаха просто перфектни. За голямо съжаление твърде за кратко. А като забременях, не мога да опиша радостта му от това, че ще става вуйчо. Жалко обаче, че не доживя да стане вуйчо. Обичам те мое мило братче. Почивай в мир.

michelle25     завиждам ти благородно

Имам две сестри ,който са доста по големи от мен,но за съжаление вече 23 год. не съм чувала нищо за тях.От един баща сме ,но различни майки ,  имам смътен спомен за тях ,но хубав.Била съм много малка когато нашите са се разделили и от тогава никаква връзка.Знам само ,че живеят във Варна. Винаги съм искала да си имам някого.Благородно завиждам на тези който си имат брат или сестра.По тази причина и аз сега съм с две момчета и се опитвам да ги възпитавам да са единни.Дано и за в бъдеще да са така

rumid, много съжалявам за загубата ти. Не мога да си представя какво е да загубиш брат или сестра.
Аз си имам сестричка, с 4 години по- голяма от мен. Много сме привързани една към друга, въпреки, че вече 8 години живее в чужбина, виждаме се при всеки удобен случай. Много се обичаме и много си липсваме. Приличаме си и на външен вид (много често ни бъркат, а непознати ни питат дали не сме близначки  ) , а и по характер и маниери сме много близки, харесваме еднакви неща, смеем се на еднакви неща, често говорим еднакви неща, случвало се е да ни питат дали не се уговаряме какво да кажем   .Имаме страхотна връзка помежду си. Уникална е! Много си я обичам сестричката.   Докато бяхме малки много се карахме и се биехме, но я приеха в гимназия в друг град и тя замина. От тогава много се сближихме. Истинско богатство е да имаш такъв близък човек. Не мога да разбера как има братя и сестри, които се карат и се държат лошо един с друг. Примери за съжаление имам от страна и на двамата си родители. Много им е болно.  

И аз имам брат,1г. по-малък от мен и сме учили заедно до 8-ми клас.Когато аз постъпих в гимназията,а той-в техникума,бягахме от час,за да се виждаме.Държим много един на друг,звъним си всеки ден.А колко обича детето ми-просто няма такъв грижовен и примерен вуйчо

Имам сестра със 6 години по-голяма от мен и сме много близки, но това е откакто аз също поотраснах, т.е. станах на около 18. За близостта според мен разликата в годините не е от значение. По-съществени са отношенията в семейството изобщо, полът, характерът, тези неща.
Аз не бих си планирала разликата между децата с идеята дали ще бъдат по-близки или не.

Аз съм по-голяма от сестра ми с 1 год. и 3 мес. Като малки се биехме много и все се карахме за нещо. Като станахме достатъчно големи /разбирайте студентки / ни се понаместиха акълите. Откакто се омъжих, започнахме да се разбираме доста добре. Сега и двете сме семейни, с по 2 деца, бих казала, че отношенията ни са чудесни и се търсим по-често

.....Това все едно аз съм го писала с тая разлика , че аз съм по малка от сестра ми  с 5 години

Имам по-малка сестра с година и половина, но винаги е изглеждала по-голяма от мен   не си приличаме и сме доста различни като характери... като деца много се обичахме и си помагахме. Връзвах и обувките, давах и всичко, което мислех, че и е нужно, тя малката е по-егоистче, свикнала всичко да и е на тепсия  Нещата в последните години се посчупиха между нас, аз тежко го преживявам още, но... да, отново си помагаме, но като че ли вече можем една без друга