Никол, всичко е въпрос на личен вкус и стил. Може да не ти допада лично на теб или на някой друг, но всички картинки са на уважавани производители с дългогодишна история, традиции и качество. Limoges, Rosenthal, Wedgwood, Sèvres Porcelain и тн. На мен също не всички техни колекции ми харесват, но това е вече отделен въпрос, защото аз по принцип харесвам не толкова остромодерните неща. Падам си по-ретро колекции.
Виж целия пост
За кристалните чаши, скъпите сервизи и ред други неща ...
- Публикувана: 15 ноем. 2009, 11:10 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2009, 14:28 ч.
# 60
15 ноем. 2009, 15:29 ч.
# 61
15 ноем. 2009, 15:31 ч.
Джулиана, по повод чупенето от гости и собственици - трябва да се отчете теория на вероятностите: различна е и сериозно зависи от това дали един сервиз се използва 5 и 505 пъти годишно 
Богиня, ще ти пусна снимки, ама дано се организирам, че трябва да ги вадя от шкафове, да снимам ...
Виж целия пост
Богиня, ще ти пусна снимки, ама дано се организирам, че трябва да ги вадя от шкафове, да снимам ...
# 62
15 ноем. 2009, 15:37 ч.
Джулиана, ако гост ми счупи чиния, няма да направя скандал или да изпадна в истерия. е, признавам си, че ще ми докривее, но чак такъв проблем едва ли ще бъде. Но вероятността да го направи е много по-малка, защото той няма допир до чинията, ако мога така да се изразя. Тя си седи пред него, а той само контактува с нея чрез нож/вилица. Вероятността аз да я счупя е по-голяма, защото я вадя, мия, забърсвам, подреждам, отсервирам, мия, подреждам обратно.
Обаче ако ми се счупи чашка от антикварния сервиз за чай, подарък за сватбата от бабата на мъжО, сигурно ще си поплача, ама тайно.
А какво ще кажете за този чайник? Севърска мануфактура, 1904г
Виж целия пост
Обаче ако ми се счупи чашка от антикварния сервиз за чай, подарък за сватбата от бабата на мъжО, сигурно ще си поплача, ама тайно.
А какво ще кажете за този чайник? Севърска мануфактура, 1904г
# 63
15 ноем. 2009, 16:17 ч.
И не разбрах, защо мешаната скара с кьополу трябва да ги сервирам в пластмасови съдове, а не в хубави такива.
Нима само див гълъб пълнен с фуагра заслужава да бъде поднесен човешки?
Бояна, скарата и кьопоолуто бяха метафора за определен тип хора, които възприемат празника като изобилие от храна.
А иначе, сервирай си ги в каквато си щеш посуда. Не съм аз човекът, който ще ти казва какво и как да ядеш.
Виж целия пост
И не разбрах, защо мешаната скара с кьополу трябва да ги сервирам в пластмасови съдове, а не в хубави такива.
Нима само див гълъб пълнен с фуагра заслужава да бъде поднесен човешки?А иначе, сервирай си ги в каквато си щеш посуда. Не съм аз човекът, който ще ти казва какво и как да ядеш.
# 64
15 ноем. 2009, 16:25 ч.
Развеселихте ме..
И ми е актуална темата..
Накратко: новодомка съм и се нанасям..Чак тогава ми светва, че нямам никакви чаши, чинии - въобще посуда каквато и да е..(досега бях на квартира - напълно оборудвана и всичко си беше на хазяни и чиниите и тенджерите и тавите)..Имах само луксозен комплект (на Цептер) от вилици, ножове и всякви прибори..
Та..пренасям багажа, допива ми се вода и се светвам, че нещо не съм го премислила..Отивам до кафето и купувам няколко пластмасови чаши - колкото да има..
В този момент идваш нашите да видят и мама се разревава като й подавам пластмасовата чаша..
Казвам й - споко, още утре ще отида да си купя..Но тя ме накара да отида до тях, бръкна в един шкаф в мазето и извади 2 кашона с уникални порцеланови чинии, със златен кант и монограми, както и комплекти сребърни прибори, сервизи от китайски порцелан за кафе и дуралекса, естетствено..
Всичко това, прилежно увито във вестници и складирано..
Най-вероятно за 40 г нито веднъж не ползвани.. 
Нямам думи просто - никога не съм ги виждала, дори и на "витрината"..Само дуралекса го помня..Предполагам, защото са спомен от буржоазния произход на майка ми - та дори не е смеела да ги покаже на никого..
Та..от 10 дни се храня в порцелан, пия кафе в китайски порцелан, дуралекса ми за микровълновата, а кристалните чаши - за всичко, що е за пиене..
Виж целия пост
И ми е актуална темата..
Накратко: новодомка съм и се нанасям..Чак тогава ми светва, че нямам никакви чаши, чинии - въобще посуда каквато и да е..(досега бях на квартира - напълно оборудвана и всичко си беше на хазяни и чиниите и тенджерите и тавите)..Имах само луксозен комплект (на Цептер) от вилици, ножове и всякви прибори..
Та..пренасям багажа, допива ми се вода и се светвам, че нещо не съм го премислила..Отивам до кафето и купувам няколко пластмасови чаши - колкото да има..
В този момент идваш нашите да видят и мама се разревава като й подавам пластмасовата чаша..
Казвам й - споко, още утре ще отида да си купя..Но тя ме накара да отида до тях, бръкна в един шкаф в мазето и извади 2 кашона с уникални порцеланови чинии, със златен кант и монограми, както и комплекти сребърни прибори, сервизи от китайски порцелан за кафе и дуралекса, естетствено..
Всичко това, прилежно увито във вестници и складирано..
Най-вероятно за 40 г нито веднъж не ползвани..
Нямам думи просто - никога не съм ги виждала, дори и на "витрината"..Само дуралекса го помня..Предполагам, защото са спомен от буржоазния произход на майка ми - та дори не е смеела да ги покаже на никого..
Та..от 10 дни се храня в порцелан, пия кафе в китайски порцелан, дуралекса ми за микровълновата, а кристалните чаши - за всичко, що е за пиене..
# 65
15 ноем. 2009, 16:29 ч.
И не разбрах, защо мешаната скара с кьополу трябва да ги сервирам в пластмасови съдове, а не в хубави такива. Нима само див гълъб пълнен с фуагра заслужава да бъде поднесен човешки?
Бояна, скарата и кьопоолуто бяха метафора за определен тип хора, които възприемат празника като изобилие от храна.
А иначе, сервирай си ги в каквато си щеш посуда. Не съм аз човекът, който ще ти казва какво и как да ядеш.
Метафората ме притесни, а не незнанието ми кое в какво да сервирам. Просто попитах дали смяташ, че един любител на хубави съдове и добре подредена маса трябва да изтръпне при мисълта за скара и кьополу. Изобилието от храна винаги е било равносилно на празник, поне извън Во льо Виконт и Версай. Разбира се, изключвам почитателите на Nouvelle cuisine, но и макар в името да се съдържа "ново" и този стил е малко демоде.
Богиня! Съдове с антикварна стойност не бих въвела в употреба. Именно те са за витрина. Чайникът е великолепен.
Виж целия пост
И не разбрах, защо мешаната скара с кьополу трябва да ги сервирам в пластмасови съдове, а не в хубави такива.
Нима само див гълъб пълнен с фуагра заслужава да бъде поднесен човешки?А иначе, сервирай си ги в каквато си щеш посуда. Не съм аз човекът, който ще ти казва какво и как да ядеш.
Богиня! Съдове с антикварна стойност не бих въвела в употреба. Именно те са за витрина. Чайникът е великолепен.
# 66
15 ноем. 2009, 16:29 ч.
Абе има си хора, които просто обичат да си кътат разни вещи. Плюшкини. Ползват олющените тенджери и чинии от сватбите на бабите им, а своите държат в долапи. Като ги питаш защо го правят, ти отговарят: Ами, че за какво да пускам новата тенджера като на старата още нищо и няма?!? А?
Иначе мен лично много ме е яд, че от многобройните изключително красиви сервизи, които майка ми донесе от Русия, за има-няма 20 години нищо не е останало! Изпочупиха се, избеляха, олющиха се, изпоиздраха се. Правили сме си удоволствието, да, ама към някои наистина красиви неща, трябва да има специално, уважително, така да се каже, отношение!
Виж целия пост
Иначе мен лично много ме е яд, че от многобройните изключително красиви сервизи, които майка ми донесе от Русия, за има-няма 20 години нищо не е останало! Изпочупиха се, избеляха, олющиха се, изпоиздраха се. Правили сме си удоволствието, да, ама към някои наистина красиви неща, трябва да има специално, уважително, така да се каже, отношение!
# 67
15 ноем. 2009, 16:37 ч.
Бояна, очевадно не ме познаваш, щом вадиш толкова елементарни изводи от думите ми.
Често използвам клишето за тъпите блондинки, но паралелно с това използвам и блондор. Надявам се, че този път поне ще схванеш, за какво говоря.
Виж целия пост
Често използвам клишето за тъпите блондинки, но паралелно с това използвам и блондор. Надявам се, че този път поне ще схванеш, за какво говоря.
# 68
15 ноем. 2009, 16:39 ч.
Съжалявам, смятах, че е очевидно, че се шегувам, но явно е наложително да вкарам в употреба вместо официални сервизи- емотикони. 
Виж целия пост
Бояна, очевадно не ме познаваш, щом вадиш толкова елементарни изводи от думите ми.
Често използвам клишето за тъпите блондинки, но паралелно с това използвам и блондор. Надявам се, че този път поне ще схванеш, за какво говоря.
Често използвам клишето за тъпите блондинки, но паралелно с това използвам и блондор. Надявам се, че този път поне ще схванеш, за какво говоря.
# 69
15 ноем. 2009, 17:01 ч.
Моля ви, не се карайте, поне тук не 
В крайна сметка и моята реплика към Дона Флор
си беше чист хумор, но е нормално хората, които
не ни познават добре, да сметнат, че е сериозно питане.
Темата ми взе малко страничен уклон, но пък е интересна.
А и научих някои неща .... ей така, за обща култура
Виж целия пост
В крайна сметка и моята реплика към Дона Флор
си беше чист хумор, но е нормално хората, които
не ни познават добре, да сметнат, че е сериозно питане.
Темата ми взе малко страничен уклон, но пък е интересна.
А и научих някои неща .... ей така, за обща култура
# 70
15 ноем. 2009, 17:07 ч.
Не се караме. Почитателка съм на Дона Флор и смятах, че ще продължи моята превземка, за да стане забавно, но за съжаление ще го отложим за друг път. Темата е интересна и забавна, съжалявам за отклонението.
Виж целия пост
Моля ви, не се карайте, поне тук не
В крайна сметка и моята реплика към Дона Флор
си беше чист хумор, но е нормално хората, които
не ни познават добре, да сметнат, че е сериозно питане.
Темата ми взе малко страничен уклон, но пък е интересна.
А и научих някои неща .... ей така, за обща култура
В крайна сметка и моята реплика към Дона Флор
си беше чист хумор, но е нормално хората, които
не ни познават добре, да сметнат, че е сериозно питане.
Темата ми взе малко страничен уклон, но пък е интересна.
А и научих някои неща .... ей така, за обща култура
# 71
15 ноем. 2009, 18:11 ч.
Все едно аз го написах! Може би е повърхностно, но обичам детайлите. Ползвам по-чувствителните прибори и сервизи по-рядко, но не за гости, а за семейството! 
Виж целия пост
Виж, става дума за усещането за празник. За мен са важни детайлите. Те помагат да усетим празничната атмосфера. Както си правя по-хубава масата, така си слагам хубава рокля. Опаковката също е важна. Поне в моя дом. 
Все едно аз го написах! Може би е повърхностно, но обичам детайлите. Ползвам по-чувствителните прибори и сервизи по-рядко, но не за гости, а за семейството! 
# 72
15 ноем. 2009, 18:15 ч.
А защо трябва някой да казва нещо? То да не е от хубаво това? Навремето хората са имали пари и са построили по един етаж за всяко от децата. Сега децата са в по градовете или в чужбина. Хорицата сега се свиват в едно-две стайчета в старите постройки и правят икономии от отопление и от всичко.
не говоря за тези случаи, а за тези в които баба, дядо, двама сина, две снахи и 4 деца живеят в 3 стаи, а другото са пази за ново.
Виж целия пост
... А какво ще кажете за 3-етажните къщи (най-вече по влашките, крайдунавски села) с по 10-15 стаи, болшинството обзаведени с покрити с черги и опаковани с найлон мебели, които се показват само на гости. Фамилията, обаче си живее задушевно в 2-3 сатйчета или в кухнята.
А защо трябва някой да казва нещо? То да не е от хубаво това? Навремето хората са имали пари и са построили по един етаж за всяко от децата. Сега децата са в по градовете или в чужбина. Хорицата сега се свиват в едно-две стайчета в старите постройки и правят икономии от отопление и от всичко.
# 73
15 ноем. 2009, 18:24 ч.
Едното не изключва другото. Ежедневно ползваме хубави сервизи и прибори, а за специални случаи - още по-хубави. Имам ръчно рисуван италиански процелан и уникални прибори Reed&Barton, който няма как всеки ден да тероризирам в миалната.
Виж целия пост
# 74
15 ноем. 2009, 18:26 ч.
Като ви слушам, направо се радвам, че не си взех такава беля на главата, купувайки си съдомиялна. Мия си на ръка чиниите и си живея живота 
Виж целия пост
Препоръчани теми