Как да се отнасяме със свекървата?

Здравейте и от мен,
аз също съм на мнение, че е хубаво отношенията да са прекрасни, но за съжаление не винаги това е така...
Моята свекърва живее далеч от нас, в друг град, но е тази която се бърка постоянно в нашите взаимоотношени, властна до безкрай, свикнала всички да и се подмазват и ходят след нея...срещна мен, напълно различната снаха, на която всичко това и е чуждо, която е свикнала да бъде самостоятелна и за която истината е най-важното и ценно нещо при взаимоотношенията между хората....спирам да не навлизам в подробности, просто искам да попитам какво бихте направили ако разберете, че свекърва ви говори на мъжа ви срещу вас /имам доказателство за което - страшно обидни думи по мой адрес, след научаването на които не мога и не искам да я погледна в очите/ и още нещо, имам доказателство, че мъжат ми ме е излъгал веднъж и вместо в командировка е ходил на гости при майка си..........при положение, че никога не му е забранявано да ходи там.
Аз как мога вече да вярвам дори на мъжа си, след като знам нейното намерение, как следва да се държа и с двамата.........до скоро имах пълно доверие в него и мислех, че сме едно добро семейство /всъшност имаме едно страхотно детенце-почти 3 год./ но след като научих всичко това незнам как е правилно да постъпя. Факт е, че със свекито винаги е имало търкания от самото начало щото "аз не бях достойна за тяхното семейство", но откакто се роди детето, тя не спря да ме дразни както намери за добре, да но аз не издържах и реших че трябва просто да се дистанцирам от нея, така и направих, но явно това не и допадна, явно няма с кой друг да се занимава и сега настройва мъжа ми срещу мен........Мола ви дайте съвет как да постъпя,

Благодаря на всички !

Сиянче-
точно тия думи срещу мене накараха и съпругът ми да се дистанцира много яко от семейството му. Той беше страшно привързан към тях. Но хора им, от хубави приказки срещу ми направиха точно обратното. Сега немога да го накарам да иде да ги види и за един ден и му мърморя за това. Не стана веднага това нещо. Но времето работеше против тези хора. Аз мълчах, те говореха, мъжът ми слушаше и накрая немога да го накарам да иде и да ги види.  И мене не ме искаха както тебе и много от момичетата тука също. Радвай се, че си далече от нея. И аз не съм  във техния град и си беше голям късмет за мене. Иначе и от разстояние се размахваха пръсти. Мъжът ти сигурно се е притеснил затова е скрил, че е отишъл. Моят не го е правил това. Но ти казах, че той беше страшно привързан към тях и като се връщаше във България във отпуска, доста време беше при техните вместо със мене и със бебенцето защото много се тръшкаше свеки и имаше сърдечни проблеми. Въпреки, че ми беше тежко не го упреквах, скривах го дълбоко във душата си и продължавах. Но знаех, че моят мъж е много разумно момче. И след време като нещата си дойдоха на мястото тогава му напомних и му казах болката си. А той го е знаел но трябваше да се съобразява и със двете страни. Но като видя, че се прекалява от едната страна и вече спря кранчето както се казва. Така, че не му се сърди много на момчето си. Ако е душичка като моят и може да се говори със него поговорете, кажи му, че го разбираш но да не прави повече така.
Аз просто спрях да им говоря, колкото и да ми звъняха и да ме питаха за синът си, отговарях едносрично и студено. Спрях и да им се обаждам за да им давам сведения за мъжът ми къде се намира във момента. Това и сами можеха да си го правят. Така и стана. Направо забравих телефонният им номер. Дръж се за съпруга си и му показвай колко много го обичаш и няма да сбъркаш.
Много късмет и лИбоФФФ ви пожелавам

Странни хора са свекървите,но трябва да  ги обичаме,и те са майки.

Делта-Делта,

благодаря за хубавите думи и за надеждата, която ми даваш   ....моят сценарии беше много по-тъжен, аз не обичам лъжата и една лъжа е в състояние да ме отблъсне много. Единственото което ме възпира в момента от крайни решения е това, че мъжът ми се държи добре, даже прекалено добре след като е говорил с тях примерно, след среща с тях....все едно е гузен.... Ти ме съветваш да не му казвам, но аз не разбирам, защо трябва да мълча както до сега, той трябва да помисли за нас... за мен той предава семейството си......представяш ли си...всички знаят че той ме лъже, ми то е нормално свеки да продължава да показва величие и да ми се подиграва...

Благодаря ти за подкрепата!

................просто не мога да разбера, що за човек може да изръси такива грозни неща и след това като ми дойде на гости самопоканила се, да ме прегръща и цалува !!!!!!!!!
 

А ти защо си го слагаш на сърце? Изобщо пълен игнор и това е. Аз откакто не обръщам внимание на моята съм си много добре, не ходя , не говоря с нея и съм супер спокойна. Мъжа ми си ходи при нея с децата, тя му е майка и е сама сега- грижи се за нея. Не го спирам и няма да го спра, стига да не изисква от мен да се грижа за нея - аз съм проста, неука и тъпа не ми се отдават такива неща- не съм им на нивото.

Мисля, че излишно драматизираш какво и как го казала. Понякога обикновеното лицемерие спестява много нерви и негативни емоции. Правило в айкидото - използвай силата на противника. Колкото по-малко "сила" употребяваш спрямо нея, толкова повече орязваш възможностите да върне жеста. 

Не го спирам и няма да го спра, стига да не изисква от мен да се грижа за нея - аз съм проста, неука и тъпа не ми се отдават такива неща- не съм им на нивото.

siqna    все едно аз съм го писала само , че мойто свеки е от нашия град 
И аз бях недостойна за ,,нейното семейство'' и колко обиди преглътнах 
Първата година мълчах нищо не казвах на мъжо, после ми писна и се карахме с него след всяка обида на ,, мама''сякаш той ми беше виновен.
С годините общо 10 тя поомекна , но пак пак има напрежение  и аз си оставам чужда, но с мъжо вече не се карам  , няма смисъл да си го изкарвам на него.
Аз ли съм сбъркана не знам , но за да запазя семейния мир си го трупам , трупам............................
Държа се с уважение , но вече не се страхувам да си кажа мнението и да постъпвам както аз смятам за добре.
А това, че не съм на нивото и ми го каза в прав текста след акто родих първото и внучче  ......................

Милинка,
аз също реших да действам така, но в момента в който мойто свеки видя, че не и обръщам внимание насочи всичките си усилия към мъжа ми и стана още по-страшно.   

Според мен проблемът е, не че не сме им на нивото, а защото осъзнават че ги превъзхождане по много критериил Мойта вечно копира, било то облекло, дори маникюр, обзавеждане, купи си като нашата пералня, килимче и още куп други неща........пълни простотии

абсолютно и аз смятам, че истината отдавна вече не се ражда в споровете. А относно свекървата, ми игнорирала съм я, имам интуитивното усещане, че интересът й към нас с детето е лицемерничене "за пред хората", аз съм чуждия човек в семейството и винаги ще се бъда такъв, грижата  за детето- общуването с него, четене на приказки, рисуване и т.н. /той е две годишен/ е помощ за мен, не за мъжът ми - техният син, така че не се практикува, което ми е непонятно и създаващо голяма пропаст. Добрата новина е, че живеем на 400 км едни от други.

Просто са много властни и искат да държат положението под контрола си, не мисля обаче че е от любов към синовете им 
За някои свекита няма достойни снахи за техните момченца.
Мисля че в случая е по-важно как реагират мъжете ни, защото ако моя беше ,,мамино синче' не бих издържала дълго колкото и да го обичам

siqna, все някога ще й писне, споко.
И свекърва ми не е пестила мнения, но лоша дума не казах за нея пред мъжа ми. Случвало се е директно на мен да негодува, аз се съгласявам. После продължавам, както и до момента.
Възможностите за пререкания са на минимум, т.к. съпругът не е арбитър. Държа се по устав, възпитана и уважителна. И няма за какво да се хване. И така 7-ма година.  
Влизайки в спорове, все ще намери за коя дума да се хване. А и като стигнете до рефер, нещата съвсем загрубяват.
Много рядко пиша в темите за свекървите, ама днес и аз нещо се отплеснах.

Как се отнасяте към свекърва си? - търпение
Как отстоявате позицията си? - не ми се налага
Карате ли се със съпруга си заради нея и чия позиция защитава той? - не се караме заради нея. Слава Богу, той отдавна е разбрал що за човек е тя.
Как да постъпя със свекърва си щом като тя твърди,че винаги е права,не намира грешка в себе си и от съм поставена в ситуация стрес ,когато общува с нея? - Общувам с нея крайно рядко и не съм поставена в ситуации на стрес. Ако се наложи да я виждам по - често или да живеем заедно, сигурно ще е ад под небето.