Помагате ли и доколко финансово родителите си?

  • 16 988
  • 184
# 180
Milla Elaine,
Става въпрос за тежко болни хора в специализирани заведения( деменция, след инфаркт, инсулт и т.н.). Сменяне на памперси, измиване, хранене и т.н.

Иначе да, говорила съм. Имам познати в дом ( по лично желание), познати, които работят в такива или са доброволци. Самотата е голям проблем, но това е проблем вече и в България. Младите са заети, живеят далеч, лек егоизъм и т.н.
Виж целия пост
# 181
Самотата не е проблем само на възрастните хора..


Виж целия пост
# 182
Самотата не е проблем само на възрастните хора..


Не, не е. Имах предвид в домовете за възрастни хора.
Виж целия пост
# 183
Принципно,никой не е доволен от факта,че е стар и не е в състояние да се грижи сам за себе си.
Има обаче и старци,които видимо са просто много възрастни и изглеждат добре физически....но не помнят,че само преди 5 минути синът/дъщерята и внуците са били при тях.Казват на първия обърнал им внимание непознат,че от години не са виждали децата си.

В момента моят свекър е в дом.На 81 години е,с рак на простатата и претърпя операция на сърцето.Много добър човек,възпитан,приятен,свири на пиано,винаги ми е много приятно да го виждам.Обаче,последните няколко пъти като ходих при него ми каза:"Мерси,че си намерила време да дойдеш,ама имаш семейство,грижи се за детето и мъжа си.Аз съм стар вече,никой не може да ми помогне.Но поне ще умра спокоен,че единствения ми син остава с мойта добра снаха."
Свекърва ми всеки ден ходи при него,ние-събота и неделя.Но напоследък той не ни разпознава и все ни разказва разни небивалици-как ходил на кино вчера,как пазарувал,дори в съзнанието му разпределението на дома, я който е в момента е както в къщата, в която е живял преди 30 години.

Лоша Буба-хората се променят,когато остареят.А в България дори може и да те акарат да се чувстваш виновен,само и само защото си по-млад.
Виж целия пост
# 184
По отношение на гледане на болен човек: признавам, че вече съм възприела тукашният начин. Обслужване от квалифициран ( друг човек), а общуването да остане единствено и да е качествено, а не изнервено, защото си трябвало да свършиш 1001 други неща покрай болния. Знам, че ще прозвучи жестоко за много живеещи в България, но съм видяла и двете страни и определено българския начин е тежък и понякога може да доведе до ужасни неща. 
Наистина, колкото и да ни се иска да се грижим добре сме напълно невещи в това отношение. За мен да се плати на човек, на когото това му е работата, е също израз на уважение и любов - поне грижата ще е качествена. Но става въпрос за държава, където е нормално тежко болният да изживее последните си дни в болница, а не както в родината ни - никоя болница да не иска да го приеме защото е тежко болен и не трябва да се харчат средства навятъра.  ooooh! Изживях подобна ситуация само 15 дни и беше много трудно - нямах чувството че помагам, а че причинявам повече болка и преча (болестта беше рак на костите). Та подкрепям изказаното мнение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия