подсъзнанието може всичко 19

           Флорънс Сковъл Шин - "ИГРАТА НА ЖИВОТА и как да я играем" - http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%D8%E8%ED%2 … EB%EE%F0%FA%ED%F1


Човек, който познава силата на думата, е много внимателен, когато говори. Той трябва само да наблюдава реакциите, които думите му предизвикват и ще разбере, че те "не се връщат празни". Чрез изречената дума човек непрекъснато кове своите закони.
Познавах един човек, който често казваше: "Винаги изпускам автобуса. Той неизменно потегля точно когато аз пристигам на спирката".
Дъщеря му пък имаше навика да казва: "Винаги успявам да хвана автобуса. В момента, в който аз пристигам, пристига и той". И така - години наред. Всеки от тях си беше създал свой закон, единият за неуспех, другият - за успех. Това е психологията на суеверието.
В една конска подкова или в едно заешко краче не се съдържа сила, но изречената от човека дума и вярата, че те ще му донесат късмет поражда в подсъзнанието очакване и привлича "щастливата ситуация". Обаче аз съм констатирала, че тази стратегия не "работи", ако човек е духовно напреднал и познава по-висшите закони. Човек не може да се връща назад и трябва да остави настрана "истуканите".
Ето един пример: двама от моите курсисти се радваха на голям успех в бизнеса си в продължение на няколко месеца, когато изведнъж всичко стана на пух и прах. Ние се опитахме да анализираме случая и аз разбрах, че вместо да се уповават на Бога за успех и просперитет, всеки от тях си беше купил по един талисман. Аз им казах: "Виждам, че сте вярвали в талисманите, вместо в Господ". Изхвърлете талисманите и се обърнете към закона за опрощението, тъй като човек има силата сам да опрощава или неутрализира грешките си.
Те решиха да захвърлят талисманите в една шахта и отново всичко им тръгна на добре. Това, разбира се, не означава, че човек трябва да изхвърли всяко украшение -талисман или подковата от дома си, но той трябва да е наясно, че силата на тези неща се дължи единствено на Божията сила и че предметът просто му създава чувството на очакване.
Един ден бях заедно с една приятелка, изпаднала в голямо отчаяние. Прекосявайки улицата, тя намери подкова. Веднага я обзе радост и надежда. Тя ми каза, че Бог бе изпратил подковата, за да поддържа куража.
В този момент наистина това бе единственото нещо, отпечатало се в съзнанието. Надеждата се превърна във вяра и тя в края на краищата успя да покаже това по един чудесен начин. Искам да посоча изрично, че мъжете, за които стана дума преди малко се бяха поставили в зависимост само от талисманите, докато тази жена осъзнаваше рефлектиращата сила на подковата.

Нашето подсъзнание е нашият постоянен мълчалив слушател.
Всяка мисъл, всяка дума се запечатва в него и се осъществява до най-малката подробност по удивителен начин. То е като певецът, който прави запис върху чувствителния диск на грамофонната плоча. Всяка нота и всеки тон от гласа на певеца се записват. Ако той се изкашля или ако се колебае, това също се записва.
Така че нека унищожим всички стари лоши записи в нашето подсъзнание, нека изхвърлим записите от нашия живот, които не желаем да запазим и да направим нови и красиви на тяхно място.Изречете на глас, силно и убедително, следните думи: "Сега с моите думи аз развалям и унищожавам всеки неверен запис от моето подсъзнание. Нека те се превърнат на пепел и прах, и нека повече да не означават нищо за мен, защото те са плод на неистинни представи. Сега аз правя моите безупречни записи с помощта на Христос - записи на здраве, богатство, любов и пълна себереализация". Това е квадратът на живота, съвършената игра.

Често ме питат каква е разликата между визуализиране и проникновение. Визуализирането е душевен процес, който се ръководи от разсъдъка или съзнанието. Проникновението е духовен процес, ръководен от интуицията или от подсъзнанието. Човек трябва да упражнява ума си да улавя тези проблясъци на вдъхновение и да си изработва "божествени картини". Когато човек каже: "Искам само това, което Бог иска по отношение на мен", в неговото съзнание избледняват неистинните желания и се отпечатват нови картини, които идват от великия архитект, Бога в него самия. Планът на Бог за всеки човек надхвърля ограниченията на разсъдъка и винаги изразява квадрата на живота, съдържащ здраве, богатство, любов и идеална себереализация. Много хора изграждат във въображението си малка къщичка, докато биха могли да изградят дворец.

Човек трябва да превърне мисленето си в изкуство. Големият Мислител е художник, който се стреми да рисува само божествените образци върху платното на нашия ум; той рисува тези картини с виртуозни щрихи на сила и решимост, с непоколебимата вяра, че няма сила, която да накърни тяхното съвършенство и че в живота на човека идеалът ще се превърне в действителност.
Чрез правилното мислене на човек се дава силата да изгради своя рай на своята земя, а това е и целта на "играта на живота".
Простите правила са: непоколебима вяра, несъпротива и любов!

Отрицания и утвърждения:

ЗА ПРОСПЕРИТЕТ:
Бог е непресъхващият източник на моите блага и при мен бързо достигат големи суми пари, с Божията милост, по безупречни начини.

ЗА ПОДХОДЯЩИ УСЛОВИЯ 1:
Всичко, което не е планирано от моя небесен Отец, да се провали и разпръсне; да се осъществи само божествената идея.

ЗА ПОДХОДЯЩИ УСЛОВИЯ 2:
Само това, което е вярно за Бог, е вярно и за мен, защото аз и Отец сме ЕДНО.

ЗА ВЯРА:
Тъй като съм едно с Бога, аз съм едно и с моето добро, защото Бог е и Даващият и Дарът, а аз не мога да разделям едното от другото.

ЗА ПОДХОДЯЩИ УСЛОВИЯ 3:
Сега божествената любов унищожава и разпръсква всяко неблагоприятно състояние на ума, тялото и делата ми. Божествената любов е най-силният химикал във Вселената и унищожава всичко, което не е от нея.

ЗА ЗДРАВЕ:
Божествената любов облива съзнанието ми със здраве и всяка клетка в тялото ми е изпълнена със светлина.

ЗА ЗРЕНИЕТО:
Моите очи са от Бога, аз виждам с очите на Духа. Ясно съзирам открития път. По пътя ми няма препятствия. Схващам отлично съвършения план.

ЗА НАПЪТСТВИЕ:
Божествено чувствителен съм към напътствията на моята интуиция и покорно се подчинявам на твоята воля.

ЗА СЛУХА:
Слухът ми е от Бога. Чувам със слуха на Духа. Не оказвам съпротива и с охота се оставям да бъда воден. Долавям радостни вести за голямо щастие.

ЗА ДОБРА РАБОТА:
Имам прекрасна работа, която получих по прекрасен начин. Аз съм полезен по един прекрасен начин и ми плащат прекрасно за това.

ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВСЯКАКЪВ ПЛЕН:
Прехвърлям това бреме на Христос в мен и ставам свободен.

 


                                       

Интересно развитие!   Отстрани погледнато, разбирам всички  и приемам гледната им точка за правилна.Всеки е прав за себе си.    Разбирам мисълта и какво иска да каже svetlina_8 в постовете си, че преповтарянето на едни и същи въпроси / новолуние, карти на желанията, утвърждения и т.н / са като че ли досадни , защото отговорите ги има в началната страница на темата. Като четох назад в другите теми, видях , че  авторката на темата всеки път добавя все повече нови и нови неща. Трябва само да отделим малко време за да ги прочетем. Така си помагаме, на себе си.
svetlina_8 ,хубавото  всъщност на тази тема е,  че  всички пишещи тука сме търсещи, само че ,някои се ровят "по-наплитко', други "по-надълбоко". Всичко това е просто от различната степен на осъзнаване на това, какво точно искаме и какво точно ни интересува. Всеки има различни стремежи и цели. Приеми го, че е факт. Разбирам и  Ahim_sa и Alexa JT

Ahim_sa , не приемай написаното  от svetlina_8, лично.Засегната си, защото приемаш поста и като нещо, лично , отправено  към теб.   Не се засягай, защото това е само  едно мнение, на човек, който вижда нещата по свой начин. Аз бих казала така." Хм, щом тя мисли така , ми ОК. Нека си го мисли. Това е нейно право. Всеки има право  да изрази мнение, дори и да  е по-различно от моето" . След това, избора вече е в твоите ръце-ще приемеш ли това за своя истина или не. Може да реагираш, нормално е, но без емоции, тоест да не се засягаш лично, а само като наблюдател. Ще видиш, че тогава няма да има бушуващи емоции вътре в теб и пак ще пишеш тук. Аз също много обичам да чета книги. Всякакви. Не заспивам без книга и колкото повече чета, толкова повече разбирам , колко много имам да уча от" живота'. Всеки ден се опитвам да науча нещо ново. Нищо човешко не ми е чуждо.Чета и това , което ми харесва го прилагам , което не, го изхвърлям.  
Научих се да не се впрягам от това, какво мисли еди кой си за мен.  Аз знам, като никой друг, какво съм аз.  И каквото и някой да мисли за мен, то няма да е 100% вярно, защото само аз познавам себе си на 100%.  Това , което изпитваш е нормално  Всички сме го изпитвали.  Не е нужно обаче да се оттегляш от темата, заради това, че някой има различно мнение. Хората имат различен начин да се изразяват. Не можем да очакваме всички да мислят като нас. Ако погледнеш  написаното от   svetlina_8  под друг ъгъл, ще разбереш, че не е искала да обиди никого, напротив, доколкото разбирам, тя иска темата да се развива нагоре, а не да зацикля с повтарящи се въпроси. Нищо лично към теб, просто ти го приемаш така.
  
Alexa JT, разбирам те и си права.  Всеки е тръгнал от нулата. Дори и тези, които са писали в началото на темата, са били "начинаещи" . Духовност не означава "извисяване.  Бъркаме понятията. Духовност означава приемане. Приемане на всичко. Това, което ни пречи да приемаме всичко и да разделяме нещата е егото. То ни кара да се сърдим, да реагираме, да отричаме, да се ядосваме, да се палим, да се противопоставяме.  Приеми написаното  например, че даден човек мисли, че темата зацикля. Това е негово мнение.  Не мислим за личността писала постовете, а само за мнението, което тя изразява. Приемам мненията в постовете не по това, кой колко е напреднал духовно,защото няма как да знам това, а по съдържанието им.  Ако ги приемем  просто като лично мнение/ на някой си, когото не познаваме/ , а  не като изказване на "извисена духовна личност", ще усетим разликата. Пиши и не се отказвай . Няма нови, няма стари, всички сме едно.

 Не бива да се сърдим една на друга.  Един казва едно, друг разбира друго, трети се разсърдил, четвърти не разбрал, пети го приел лично. Това е само една тема, един форум, една игра. Всичко е игра. Живота също е игра.  Приемете всичко като игра и ще ви е всело, независимо , кой какво казва.    Аз лично не усещам деление," на стари и нови". Чувствам се уютно тука, независимо  от това, как моето мнение ще се приеме. Всъщност ми е все едно   Е казах си мнението и аз  

lenny_pld,  приличаш ми на Ангел-Хранител, по точно -Пазител на добрия тон в темата Много хубави неща вкарваш тука!  

Mamagemelar, aleks , Amitola, Alexa JT, Desss, lenny_pld, black-russian 

Миленитка - не се обиждам на поста ти по никакъв начин, просто категоризациите на хората/потребителите и разделението на "ние начинаещите" и каквито и да е други, за мен не е признак на реално осъзнаване, защото всички сме ЕДНО.... въпреки това пак няма драма ... просто такива са нещата в момента, утре може да са други .... 

aleks    Не се притеснявай да изказваш мнението си, какво означава най-нова, тук искам да вмъкна следния призив:

Момичета не знаем кой колко е нов и колко е стар! Да не се налага да ровим из предишни реинкарнации, че току виж някой "новак" се окаже най-старата душа сред нас 

Не мога да не се съглася с тези думи Alexa JT  , напомнят ми за апостол Павел и неговите "Любов ако нямаш нищо не си ..."
За съжаление точно тази топлина, не е лесна за мен винаги, признавам си, особено в някои ситуации ...

lenny_pld   Всичко, което си споделила с нас, наистина е прекрасно и точно така ... Набеждаването на предмети за носители на определени сили САМИ ПО СЕБЕ СИ по-скоро е към езическите обичаи и разни магически практики ... Те и истинските лечители винаги казват, че чрез божията сила лекуват, не лекува тяхната личсност .... Само тук леко ме смущава използването на думата "унищожава" при "подходящи условия", тъй като за мен любовта винаги е съзидателна ....

black-russian - напълно си права и всички момичета, които казаха, че нещата не трябва да се приемат лично ... Всички грешки са си мои. Първата ми голяма грешка е, че имах големи очаквания за темата, големите очаквания обикновено водят до големи разочарования ... Наруших един от осноните закони  И тъй като очаквах тук силно позитивна, приятна и приемаща атмосфера на всякакво ниво, някои неща ми дойдоха като мокър парцал по чутурката 

Наистина ми беше трудно да повярвам, че някой ще си позволи точно тук публично и тенденциозно да обсъжда съвсем конкретно моя профил и предишни публикации, но както писах и на лични на svetlina_8, аз самата също имам склонност към пръбързани заключения за хората по определени техни белези по принцип Няколко пъти казах, че именно практиката е най-важното и най-трудното за мен, никой не го отрича 
Това, че някой пише от днес примерно, не означава, че не е чел много преди това  Или е нужно както в другите теми за минем на задължителните "запис", "цък" и "пляс" за да се знае кой чете примерно и кой не 

А ако трябва да сме съвсем точни (не че трябва де  )  първото ми включване беше доста отдавна, преди не знам колко теми, но наистина не съм редовна и настина ако е обсъждан конеца съм пропуснала, признавам си 

Относно решението ми да пиша тук или не, съвсем не е свързано за нечий пост, а с това,че за мен, а предполагам, че из а другите пишещи тук е важно да се чувстваме добре, когато го правим Ако не се чувстваме приятно няма смисъл ... ще отидем на друга катерушка 

Разбира се, че няма по - по- най. Всеки си е на неговото ниво на осъзнаване и всеки избор е достоен за уважение. Всички сме част от Източника и сме равни. А колкото до нивото на осъзнаване - може много бързо да се промени - при желание. Повече осъзнаване - по-приятен живот. Страданието вече не е нужно.

Между другото, духовните практики могат да бъдат много прости и лесни. Не са за "избрани" ... такива "избрани" всъщност няма )))))

Искате ли да разнищим игрите на егото? Много реакции идват от егото, а не от духовното сърце (тимуса).

ето това е интересна тема вече 

 

Като за начало ще пусна нещо, което написа една приятелка Ели - психолог и шамбала мастер.

АЗ   СЪМ  ТОВА  АЗ СЪМ – СРЕЩУ  АЗ  СЪМ  
ПРИДВИЖВАНЕТО ОТВЪД  ЕГОТО

Майстор  е този, който   се е пробудил  и слуша вътрешния  глас  на  истината  на Аз  Съм  Присъствието  и съобразява  живота  си  с  него. Но как да различим  гласа  на истината от  гаса на илюзията?  Гласът  на  илюзията  на  личността  на  егото е много  силен  и често  заглушава. Аз съм  Присъствието, което  говори  с гласа на тишината. Любовта  и Мирът  вътре  в нас. Да се научите  да различавате  този  глас от  фалшивия , може  да  ви  отнеме  много  животи.. Вашето  чувство  за  Същността  ви се смесва  с  формата, която   временно  обитавате.. Това  е положението  при  всички  хора в този  момент.
   Какво е Егото? Това  е несъзнателният  ум и моделът  на нефункционалност, който  човек  носи  в себе си, според Екхарт  Тол и неговата прекрасна  книга „Новата  земя I” Това  е натрапник, които претендира, че  си  ти. Преди много време хората са се изгубили в плътността на формата и се идентифицитарат с  Творението вместо с Твореца. Ние  сме изгубили  своето чувство  за единство и сме започнали да се чувстваме отделени и изолирани от всичко. Не  съществуват  Аз Сьм  или Аз имам освен  в илюзорния  психичен  свят  на  Егото.
   Когато  нашите  духове  са  започнали да населяват физически  тела, егото  е имало  много  дребна функция – да се грижи за оцеляването  на  физическото  тяло. Но  докато  сме  затъвали све повече  и повече в физическите сетива и сме губили  от  своята връзка  с истинската Същност  за  сметка на  идентификацията с плътната форма, егото започнало  да  узурпира  функции, за които  не е подходящо. То  е започнало  да направлява  всичко. И защото  не е подготвено  да  прави  това, се е  побъркало.
   Егото живее и се храни с разделението, страха, гнева, съпротивите, оплаванията, миналото, всички  емоции  и мисли за  разделение. То  непрекъснато  се опитва да убеди  само себе, че съществува, като изтъква себе си и се опитва да принизи останалите, като   набляга  на  разделението колкото  се  може  повече. То има нужда  да  се  чувства  специално и по - добро от  останалите, да се подхранва непрекъснато от другите. И тъй като то дефинира себе си, чрез това, което притежава, това никога не е достатъчно. И тъй като формата е илюзия  то не може да се дефинира достатъчно добре и стабилно и  затова винаги ИСКА. То живее, чрез мислите и емоциите, то  живее  в  миналото. Егото никога не може да живее в настоящия момент.
    Привързано е към  консуматорството, извесността, статуса, интелектуалното или физическо превъзходство. Дори може да стане привързано  към  духовността, за  да демонстрира, че е нещо повече от другите. Едно от най-силните оръжия срещу Егото е хуморът. Осъзнайте, че сте се изгубили в  Егото  и  се смейте над себе си. ОСЪЗНАВАНЕТО е първата стъпка. Непрекъснатата бдителност и хумор  разпръскват мъглата на илюзията. ДА БЪДЕТЕ БЕЗ РЕАКЦИЯ  КЪМ  ЕГОТО НА  ДРУГИТЕ Е НАЙ- ДОБРИЯТ НАЧИН ДА ИМ ПОМОГНЕТЕ ДА МОГАТ ДА ПРЕМИНАТ  ОТВЪД  ЛУДОСТТА  СИ.
   Аз Съм ПРИСЪСТВИЕТО, вашата истинска Същност, съществува в настоящия  момент. Когато осъзнаете, че действате от егото си в своя живот, превключете фокуса си от мислите и емоциите/дълбаещи в миналото/ към настоящия момент, егото започва да избледнява, като мираж.Както казва Тол; „ Действието на разпознаване на егото е действието на пробуждането, изплъзването от неговия  контрол.
   Идеята е да осъзнаем, че сме по- големи от собствените си мисли, че сме повече от емоционалните си  реакции и по великолепни от своите физически  тела. Тогава можем да изградим връзката  Аз  Съм  Присъствието си. Този аспект от нас самите, който никога нени е напускал, чрез който имаме непрестанна връзка с Източника и Всичко което Е, с Единството. Ние се  пробуждаме за истинската си същност.Ние ставаме осъзнати. Ние сме просветлени.                

svetlina_8 , чудесно е   

...а за тимуса от къде да прочета повече, извинявам се ако е  коментирано

Ahim_sa, ами авторката е един от първите представители на Ню ейдж  , а книгата е писана 1925 година  и е в контекст най-вече на Библията и претворяването на нейните истини чрез мисъл и действие в живота 

Това са цитати от книгата „Играта на живота и как да я играем“: - http://djtisho.wordpress.com/

„И всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите“.

„Трябва да се държиш така, като че ли вече си получила това, което искаш“.

„Ако човек се моли да успее, а се готви за провал, ще постигне това, за което се готви.“

„Човек трябва да се подготви за това, което е поискал, докато още няма и най-малък признак, че то ще се изпълни.“

„Има една стара поговорка, според която човек трябва да използва думите си за три цели: да лекува, благославя и помага. Това, което човек казва за другите, ще бъде казано и за него, това, което пожелава на другия, пожелава и на себе си.“

„Човек може да получи само толкова, колкото той счита за възможно.“

„Всяка външна дисхармония сочи, че е налице и душевна дисхармония. „Каквото отвътре, такова и отвън“.“

„Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и се молете за ония, които ви обиждат и гонят.“

„Чрез тялото и делата му се вижда това, което той си е представял. Болният човек си е представял болест, бедният – бедност, богатият – богатство.“

„Хората често казват „Защо малкото дете, което е твърде малко, за да знае какво означават представите, привлича болест?“
Аз отговарям, че децата са чувствителни и добри приемници на мислите на хората около тях и често си представят страховете на своите родители.“

„Всеки човек е златна нишка от веригата на моето добро.“

„“Като благославяш врага си, ти му отнемаш оръжието“. Стрелите му ще се превърнат в благословия.“

„Когато морето е спокойно, и корабите ще доплуват.“

„Докато човек се съпротивлява на дадено положение, то ще продължава да го безпокои. Ако се опита да избяга от него, то ще го последва.“

„Миналото и бъдещето са крадци на време. Човек би трябвало да благослови миналото и да го забрави, ако то продължава да го държи в плен; да благослови и бъдещето, като вярва, че му предстоят безброй радости, но да живее изцяло в настоящето.“

„Нека днес да пребъде твоята воля! Днес ще ми върви! Благодаря ти за този чудесен ден, в който ще следват чудо след чудо!“

„Хамбарите му трябва да са пълни, а чашата му да прелива!“ Такава е Божията идея за човека и след като той разкъса преградите на недоимъка в собственото си съзнание, за него ще настъпи Златният век и всяко основателно желание на сърцето му ще бъде изпълнено!“

„Хората могат да бъдат само това, което сами си представят, че са и постигат само това, което сами си представят, че постигат.“

„Човек пръв вижда провала или успеха си, радостта или тъгата си, преди картините от неговото въображение да се материализират. „

„Първоизточникът на богатството на човека е неизчерпаем и непоклатим, когато се вярва безрезервно в него, но вярата или доверието трябва да предшестват материализацията. „Нека ви бъде по вашата вяра“. „А вяра е жива представа за онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“- „защото въображението се гради на вярата и лошите картини се разпръскват и изчезват и ние „ще пожънем в свое време, без да се уморяваме“.“

„Подсъзнанието се впечатлява често от музика. Музиката има качество, присъщи на четвъртото измерение, и освобождава душата от затвора. Музиката ни помага да вярваме, че могат да се случат прекрасни неща и че постигането им не е така трудно.“

„Когато човек продължително се прави, че е получил това, което иска, той въздейства върху подсъзнанието. Ако се прави на богат и на преуспял, след време „ще жъне“ богатство.“

„За човека няма спокойствие и радост, докато не изличи от подсъзнанието си всички страхове.
Страхът е зле направлявана енергия, която трябва да се пренасочи или да се преобрази във вяра.
Иисус Христос казва: „Защо сте толкова страхливи, маловерци?“. За човека, който вярва, няма невъзможни неща.“

„Често моите ученици ме питат: „Как да се отърся от страха?“.
На което аз отговарям: „Като посрещате лице в лице това, от което се страхувате“.
„Лъвът черпи безстрашието си от вашия страх“.
Приближи се до лъва и той ще изчезне; побегни от него и той ще се втурне подире ти.“

„Никой не ти е нито враг, нито приятел – всеки човек ти е просто учител.
Ето защо човек трябва да гледа по-безпристрастно на света и да се учи от онова, на което другите могат да го научат. Скоро той ще научи уроците си и ще стане свободен.“

„Човек не може да привлича парите, ако ги мрази. Много хора продължават да са бедни, защото твърдят: „Парите не означават нищо за мен, пък и аз презирам хората, които ги имат“.“

„Щастлива е майката, която може да каже искрено, че оставя детето си в Божиите ръце и следователно разбира, че Бог го пази.“

„Когато дава, човек отваря пътя за получаване. За да създаде активност във финансите, човек трябва да дава. Десятъкът, т.е. даването на 1/10 част от дохода, е стар еврейски обичай, доказал, че води до увеличаване на средствата. Много от най-великите хора на тази страна са раздавали една десета част от доходите си и не зная случай това да не се е оказало добро вложение.“

„Човек сам ограничава средствата си вследствие ограниченото си виждане.“

„Интуицията е духовно качество, което не обяснява пътя, а просто го показва.“

„С духовното си пробуждане човек разбира, че всяка външна дисхармония съответства на душевна дисхармония. Ако човек се препъва или пада, той може да е сигурен, че се препъва или пада и в съзнанието си.“

„Родителите не трябва в никакъв случай да налагат на децата си какви кариери и професии да изберат. С позоваване на духовната истина божественият план може да бъде разкрит още в ранно детство или дори преди раждане.“

„Страхът и безпокойството са гибелни грехове. Те са изкривена вяра и чрез изопачени душевни образи причиняват нещата, от които човек се страхува. Негова задача е да прогони тези врагове (от подсъзнанието си). „Когато човек не се страхува от нищо, той става съвършен!“.“

„Човек трябва да знае да приема хляба, който му се изпраща благодатно – с готовност давай и с готовност получавай.“

„Не е възможно на човек да му се даде повече от това, което той счита, че е възможно да получи, защото хората се обвързват с ограничените очаквания на подсъзнанието. Човек трябва да разшири очакванията си, за да получи повече.“

„Човек трябва само да вярва, че „с помощта на Бога всичко е възможно“.


Време е за


Ето - това е хубав завършек за комфорта и уюта на всички в темата 

  ЛЮБОВ И СВЕТЛИНА!

Здравейте, момичета

Много ми харесва вашата тема!

Бих искала да се включа и аз...

Преди няколко дни направих коментар за Гал Сасон и публикувах едно негово утвърждение, но видях, че през юли lenny_pld
    го е публикувала и за да няма повторения, засега само ще ви чета...

Поздрави   

humanis, не се извинявай, много съществен въпрос
ще потърся
с две думи - всяка чакра е свързана с жлеза, само сърдечната чакра кой знае защо в повечето практики се свързва със сърцето, а тя е свързана с тимуса, тимуса е жлеза в средата на тялото на нивото на сърцето, тимусът е закърнял, но е добре да го поразработим, именно той се справя с емоциите, а не горкото сърце, което товарим с това, сърцетое просто помпа за кръвта и нищо повече

Съжалявам, ако написаното от мен е прозвучало, сякаш съм лично засегната и съм раздразнена от някого. Досега въпрос не съм задавала, така че няма как да съм обидена.

Изказването ми е по-скоро философско размишление и израз на наблюденията ми върху развитието на темата, която привлича с позитивния си дух и желанието на всички да станат по-добри и да почувстват любов и подкрепа.

Някак си забелязвам противоречие между думи, намерение и реално осъществен резултат.

Откакто започнаха да пускат езотерична литература и за духовно усъвършенстване наблюдавам с голям интерес  как се развиват хората, които я четат и дали наистина постигат нещо. Защото книгите обещават много и човек се изпълва с надежда, че само да изпълни написаното и ще постигне всичките си мечти.

Но нещата в реалността се оказват съвсем други.

Много често тези, които започнат да се занимават с йога, с Норбеков, Дънов, рейки, най-различни практики в един момент стават супер сериозни, супервглъбени в самоусъвършенстването си, почти фанатични в следването на идеите и реагират с раздразнение на тези, които не съответстват на разбиранията им.

Може би, защото повечето хора се обръщат към езотеричното и започват да се самоусъвършенстват, за да разрешат някави проблеми и страдания в личния си живот, сякаш се хващат за съответното учение като удавник за сламка, приемат прекалено сериозно нещата. Стават суперблаги, супердобри, суперразбиращи - нали така пише, че трябва. Но тази доброта е наложена, в сърцевината си рядко се променят.  
 Лесно е да си духовен, когато си сам, трудното е, когато се появят различните дразнители около теб, под формата на хора и обстоятелства.

Именно поради тази причина много рядко получават наистина това, което са искали от живота и на което са се надявали чрез техниките.
Имат временен напредък, но като цяло нещата и усещането за щастие не са се променили драстично.

Промените са само козметични, дълбоко в тях светоусещането и реакциите са същите, причинителите на проблемите са си останали, само привличат друг вид проблеми.
Променили са отношението само към конкретен човек или конкретна ситуация, не към самата ситуация по принцип. Затова тя се появява отново и отново с други хора, по друг начин, с други вид болести. Вътрешното усещане на неудовлетвореност или подтиснатост пак го има, но от друг източник.

Така че ако някой предпочете да пише пет минути лекция на някой новодошъл с три вида шрифт, вместо добронамерено да пусне един линк за пет секунди, не мисля че е отбелязъл значителен напредък в личностното си израстване, колкото и да твърди "аз вече обичам всички".  Доказва го самият факт, че изобщо се дразни.

И ако ще още 200 техники да практикува, не се ли промени по същество самата реакция към света, хората и обстоятелствата, накрая пак ще се окаже в ситуация, от която иска да избяга.

Самовглъбени и увлечени в изпълнението на техниките хората пропускат да развият тази жизнерадостна, слънчева, любяща, усмихната енергия, насладата и радостта от живота, които най-добре се проявяват и развиват в отношенията с другите, каквито и да са те.

Без тази вътрешна радост, всички упражнения са чисто механични, без душа, движението през живота е трудно и изпълнено със самотна борба със себе си и другите, в практикуване на поредната техника за изпълнение на желанията и постигане на щастие, които някак винаги остават зад следващия ъгъл.

Това са само мои наблюдения на фактите, които не ме засягат лично, защото бях само страничен наблюдател, без да участвам активно в процеса. Просто споделям и обобщавам впечатленията си от повсеместното занимаване с практики за духовно самоусъвършенстване и пратическите резултати от него, не само тук във форума, но и като цяло от дългогодишни разговори с най-различни хора.

Що се отнася за различните мнения, естествено, че трябва и ще ги има, проблемът е, когато като изложиш своето мнение, критикуваш или осмиваш чуждото.

И накрая, чисто практически, може да се сложи в скоби до името темата "Подсъзнанието може всичко", че всичко е на първа страница. Така всички ще се ориентират още от заглавието.


  

Писах, писах, писах един дълъг  пост ..... и докато го публикувам имаше 7 нови публикации  
И, което е най-важното, вече димеше и Лулата на мира  

Тук съм, чета ви и ви обичам  

Приятна вечер на всички  

ето го тимуса:
http://www.becomehealthynow.com/images/organs/lymphatic_immune/glasgar_thymus.jpg

добре е да си го обичаме, колкото пъти се сетим за него да му пращаме любов и светлина .....

Егото  - Ошо - "Следвай ме",Том 4
      Всеки се ражда без его. Когато едно дете се роди, то просто е съзнание: течащо, подвижно, ясно, невинно, девствено - не съществува никакво его. Малко по малко егото се създава от другите. Егото представлява акумулирания ефект на мненията на другите за теб. Някой идва, някой съсед и казва: "Какво прекрасно дете!" и поглежда детето с един много одобрителен поглед. Сега егото започва да функционира. Някой се усмихва, друг не се усмихва, майката понякога е много любяща, друг път е много ядосана и детето започва да се учи, че не го приемат такова, каквото е. Неговото съществуване не се приема безусловно, има някои условия. Ако то плаче и реве и у дома има посетители майката е ядосана и детето започва да се учи. Ако плаче и не са дошли гости, майката не се притеснява. Ако то не плаче и не реве, майката винаги го награждава с любящи ласки и целувки. Когато има гости и то стои тихо и безшумно майката е изключително щастлива и готова да го награждава. То научава мненията на другите за себе си, то гледа в огледалото на взаимоотношенията. Ти не можеш да видиш лицето си директно. Трябва да погледнеш в огледалото и така можеш да разпознаеш лицето си в огледалото. Някой те обича друг те мрази, трети е безразличен. И така малко по малко детето расте и продължава да трупа мненията на другите. Общата субстанция на мненията на другите представлява егото. Тогава то започва да гледа на себе си отстрани - това представлява егото. Ако хората го оценяват и аплодират то си мисли, че е съвършенно и прекрасно, че го приемат. Ако хората не го аплодират и не го оценяват, а го отхвърлят то се чувства дамгосано. Тогава то продължава да търси начини и средства, за да го одобрят за да бъде все отново и отново уверявано в своята ценност, смисъл и значимост. Тогава човек започва да се страхува да бъде сам себе си. Той трябва да се вписва в мнението на другите. Ако оставиш егото изведнъж ще станеш отново дете. И тогава няма да се тревожиш за това, какво мислят другите за теб. Няма да обръщаш никакво внимание на това, което другите казват за теб. Няма да те интересува ни най малко. Сега вече си оставил огледалото. Това е безсмислено - ти си имаш свое лице за да питаш огледалото? А има много видове огледала: някои издължават лицето ти, някои го уголемяват, някои го смаляват някои го правят да изглежда ужасно - изкривяват го. Не питай огледалото, защото в отражението винаги ще присъства качеството на стъклото. А има милиони огледала навсякъде около теб, милиони взаимоотношения и ти продължаваш да трупаш . Ето защо егото е винаги непоследователно. То е цяла тълпа, то е купчинка без вътрешна свързаност. Някой ти казва че си прекрасен, после друг ти казва че не си нищо особенно. Трети възкликва: "Ти - прекрасен? Караш ме да се чувствам ужасно, отвратително. Гади ми се от теб. Ти - прекрасен? Ти си истинска гадост. Повръща ли се когато те видя." И сега какво ще правиш? Ти събираш всички тези мнения - непоследователни, противоречащи си едно на друго мнения - и те всички се превръщат в част от твоето его. Егото е тълпа. То е пазар, защото ти си го събирал от пазара. То не е Ти, То е мненията на другите за теб. Защо да се тревожиш? Изхвърли всички мнения на другите за теб. Защо да не си директен и непосредствен? Защо да не се вгледаш в себе си, в своята собствена природа? Защо да не застанеш с лице пред себе си? Защо да внасяш в това посредник - огледалото? Когато започнеш да се вглеждаш в своята собствена природа със затворени очи ти се движиш отвъд егото. А щом веднъж познаеш кой си - дори това да е един слаб проблясък - тогава ще започнеш да се смееш на цялата абсурдност на това: че си питал другите кой си. Те самите не знаят кои са, тъй че защо да ги питаш тях? Ти ставаш свободен, постигнал си свободата. Като го няма егото ти се връщаш към своята собствена природа.