За и против кърменето над 2/3 години и формата на гърдите

Зависимост за детето, може и за майката, освен ако не и писнало, но просто не е отбила навреме.

Да, особено ако майката на друго дете му каже така
Самото дете никога не би се сетило да се присмее на друго, че е дебело, грозно, "лапащо цици" (честно, как ви ги ражда мозъкът?!), ходещо с подскок или каквото и да е, ако майка му и баща му не са били така толерантни да му го кажат преди това.

Наистина ли вярвате, че всяка една реакция на децата ви зависи единствено от вас 

Единственото, което мога да кажа по темата (всъщност, което искам да кажа) е - Баща ми помни как е сукал от майка си. И разказва за това с много любов. Казва, че помни още и вкусът на млякото...
Единствено дете е. До колкото знам има починало братче преди него. Е, не е бил никога вързан за полата на майка си. Разведени са с майка ми, но кърменето със сигурност няма общо Поне свекървата не се месила, а напротив опитвала се е всячески да им запази брака...
Толкова от мен. А да - баща ми не е извратен

Не е така. Децата се раждат с предразсъдъци. Към всичко, което е различно. Ние ги учим да са толерантни. Децата, оставени сами на себе си, биха се отнесли твърде жестоко към дете в инвалидна количка - и това, че ще му се подиграват, е най- малкото. Не защото възрастен ги е учил. А ако не ги е научил на обратното. Защото те са родени с инстинкт да се конкурират.

Както и - тъжен факт - да се опитат още в зародиш да унищожат потенциално безполезните членове на колектива - на глутницата, на стадото - които биха ги забавили, биха се хранили от общата плячка, имайки малък принос към сдобиването с нея... това е инстинкт на социалните животински общности. В известен смисъл това е и инстинкт на вида да се отървавава от потенциално мутиралите членове. Понеже освен тенденция към промяна в гените с цел адаптация съществува - както в повечето случаи в природата - и обратна сила, целяща да се запази вида във дадения си вид... което е форма на нагон към оцеляване.

А... има достатъчно обективни неща, изискващи приучаване към толерантност. Нещо, съзнателно избрано от родителите едва ли е сред тях.

С други думи, не бих казала на сина си - играй си с Герганка, нея, горкичката, родителите карат да бозае, тя си няма другарчета, ощетена е от природата... така, както бих му казала - играй си с това детенце с ДЦП, то е различно, но е болно, горкото, не е виновно за това, то също иска да бъде обичано...

Възпитанието на детето категорично зависи от възрастните около него, да Ако аз кажа пред/на детето си, 'Я, колко е дебел Гошо, ужас, тези родители акъл нямат да не вземат мерки и само да го тъпчат!', тя ще попие. И утре ще му каже, "Много си дебел!".

Кати, интересно мнение. Добре, че не отразява действителността

От възпитанието - ДА. Реакцията, придобита от някое друго дете от елементарно семейство, се изменя с личен пример и разяснение.

На мен главата ми нещо друго не побира. Едва ли някой ще оспори, че децата трябва да поемат определено количество млечни храни. Не ми е ясно защо вместо кърма, която природата е измислила да е със състав точно като за моето дете, аз да трябва да му давам краве (или някакъв друг вид) мляко само защото е на 2 или 3 години?

Детето ти е на година и 2 месеца.
Никак не съм сигурна, че ако видиш бозаещ ученик няма самата ти да го квалифицираш като форма на домашно насилие.
Дори и ако е надлежно обзаведено  с вариант на Стокхолмски синдром.

Бу,
Напълно съм съгласна с това. Между другото в една тема за "кристалните деца"-каквото и да значи това, се опитах именно това да обясня, но срещнах отпор...чудно защо  
Но има и нещо друго - първо има доза спонтанност на реакциите, което не винаги можем да контролираме или предвидим, второ - децата копират - както от нас, така и от околните, което понякога също води до странни или неочаквани реакции от тяхна страна.

Ох, и аз много се забавлявам, но нищо няма да кажа, щом katiABV и viliko са тук, те ще ви кажат как се случват нещата, кое е нормално, прието и тн.  

И как точно ще се отнесат? Я попитай твоя син какво значи едно дете да се кърми или да суче - да видиш дали въобще знае  за какво става въпрос? И понеже съм убедена, че няма да има представа - точно как ще му хрумне да попита някое от другарчетата си дали още суче?

Кати, ужасно далеч си от детския свят... За разлика от теб аз работя с деца - непрекъснато, ежедневно, в цялата гама от 1 ден до около 11-годишни (не говоря за кърмачета, учител съм по професия и имам вече около 12 години стаж, половината от които са във възрастта от 3 до 7 години).

Така че мога да кажа и от опит, и от чисто професионална гледна точка, че нещата, които ти си представяш, нямат абсолютно нищо общо с поведението на децата, независимо дали са кърмачета или не. Светът на детето въобще не се върти около едното кърмене, нито кърменето е център и ужасно важна дейност, която майката и детето постоянно демонстративно да представят пред околните, нито пък кърмата е единственото мляко или храна, което детето поема - кърмачетата се хранят както всички други деца, пият мляко също като тях, че даже ядат чипс и шоколад, ако има кой да им даде. И ако са жадни, посягат към шишето си с вода както всяко друго дете. И съвсем определено не си прекъсват крайно занимателната игра, за да ходят при майка си - нито пък майка им има желание да стои на игрището, докато децата играят, вместо да седи с други майки да си приказват за каквото там им е интересно. Нито пък смятат кърменето за хранене от една възраст нататък, за да го изреждат сред нещата, които са яли - а и може да ти е много странно, но единствените неща, които децата обсъждат относно храненето, са в категорията "аз такова не ям - това е гадно" (по презумпция кърменето въобще няма шанс да попадне в тази категория ).

Та - за голяма изненада на много хора в тази тема - кърмачетата ходят на гости на приятелчета, на празненства за рожден ден, където ги оставят сами, че и на екскурзии с детската градина (да, има такива - в частните градини) - и то с преспивания, и то без мама, представете си Остават да спят при бабите и дядовците си през уикенда, майките им ходят в командировка за 2 седмици в чужбина (и на бар, и на фолк-кръчма, и на рок-концерт, и на театър, когато имат желание).

Знам, че тези реалии никак не ви се връзват с бог знае как създадените представи за кърмаче на 6г, което освен да суче друго не прави, седи залепено като гербова марка за майка си и реве като бебе за цица нон-стоп - но реалността наистина няма нищо общо с тази представа Както вече многократно казах - кърменето не отнема на детето нищо, то само е един допълнителен елемент, който съществува при някои деца, без да им пречи да се развиват като абсолютно нормални деца и без да ги прави различни от останалите в нито едно отношение.

Между другото, дъщеря ми след около два месеца ще има официален изпит за училищна готовност с психолог в училището, където смятам да учи Ще уведомя форумската общественост за резултатите - да се види аджеба какво ще рекат психолозите за едно дълго кърмено дете и за взаимодействията му с майката (което също се преценява на въпросния изпит). Мисля, че някак ще мога да преживея всеобщия траур и разочарование, когато резултатите излязат абсолютно средни и нормални като на всички останали къде кърмени, къде некърмени деца (защото, разбира се, дъщеря ми ходи на ясла от 1г8м и чудесно знам какви са впечатленията на преподавателите й от нея, взаимодействията й с околните и развитието й като цяло).

С какво е ощетена от природата дългокърмената Гергана?  

Абсолютно не съм съгласна с това, защото 6 години съм работила с деца с увреждания от всякакви възрасти. Виждала съм как детенце без увреждане иска да си играе с "нашите" деца, а майка му го дърпа за ръката с думите "Недей, маме, тези деца са болни..."
Децата се раждат с чисто съзнание, а ние, възрастните го замърсяваме.

Всъщност човекът е единственият индивид, който пие друго, освен майчиното си мляко
Природна аномалия и генна мутация И не смятам, че това е признак на висш интелект