Ирак и Ориента, който не познавате: за майки, бащи, деца и всички любознателни !

Хадил аз не искам подробна рецепта - за това си има кулинарни теми. Исках просто да ми кажеш примерно това е тестено изделие с плънка от еди си какво и се пържи или пече, па другото е еди си какво в общи линии месим тесто с такива подправки и после го печем. Те така по сбито за обща култура.

А иначе като чета за деня на едно иракско семейство направо се удивлявам, колко сме еднакви хората навсякъде. Се едно, че чета за нашите семейства.

ХАДИЛЧЕ
Все едно изгледах едно филмче докато четох за ежедневието на твоите сънародници. И много се усмихвах, ама многооооо
А за манджитееее, направо ми се иска да захапя екрана- пусто имате доста тестяни неща които аз много обичам
ХАДИЖИТО - е прав.
До скоро и тука така се точеха гостите, ама вече няма такова нЯщУ, праменихме сееее Колко очудени бяхме като ни казваха, че хората във Западна Европа предварително се обаждат за ден за посещение. То сега и тука стана така.... Може би някъде из България да имат хората все отще тоя адет, ама при нас вече няма....

добре дядо хаджия - това увитото в тесто, което е с плънка от ориз, месо, яйца и ядки се слага във формичка за кеск и се пече. това с ориза казах, че е бакла с ориз, филийките са тостове с каймак и сладко сирене, запечени на тиган, а хлябовете са с маслини, сирене и подправки. иначе подробните рецепти мога да ги пусна в арабската кухня, а мога и тук.

Аз пък няма да се откажа и от подробните рецепти на тези ястия. Признавам си, че в Готварския почти не влизам. А едва ли ще е спам да се публикуват в иракската тема рецепти на иракски манджи.

Здравейте момичета, надявам се че мога да се присъединя към вас 
Хадил, благодаря за чудесната тема    Изчетох я на един дъх! Много се развълнувах от разказите ти за днешният Ирак! Сега ми се изясняват някои неща които преди не разбирах.
Много са верни думите ти: "ние обичаме нашите си християни, кюрди, та дори и евреи повече отколкото обичаме останалите араби." Винаги съм се чудила на мъжа ми (иракчанин), като започне да говори лошо за палестинците, сирийците, иранците (а е шиит все пак), за саудитците да не говорим.. Значи не само той мисли така 

Интифада, добре дошла 


С риск да прозвучи грубо, но не смятам че е едно и също да обичаш повече сънародниците си, изповядващи друга религия с това да говориш лошо за някои народи . Тук нали сме много чувствителни на тема толерантност , та такива обобщения за палестинци, сирийци и тн цели народности не са препоръчителни. На моя мъж пък 70% от приятелите в България са сирийци - значи не таи неприязън към тях.
Дано не ми се разсърдиш за това, което написах. Не беше с лоши чувства

П.П. Кучето ти на аватара е много красиво

ИНТИФАДА Добре дошла!!!
И за добре дошла един сладкиш от Ирак
Може и да не е сладко, но такова намерих. Хадилчето ще обясни като го види

Момичета, благодаря за посрещането и за почерпката  
Астарта, разбира се че няма да се разсърдя, може би не съм се изразила много добре, нямах предвид че иракчаните мразят другите араби, а по-скоро, че не ги обичат особено, или поне моя мъж все ги критикува  

Аз бях в Ирак 3 месеца през 2003 преди и по време на започването на войната,  доста неща видях и доста въпроси ми останаха. До ден днешен не мога да осмисля видяното Заминах с организацията 'Жив щит'. Тогава не знаех почти нищо за Ирак, за Саддам, за разделението на шиити и сунити. Единственото в което бях убедена е че Америка не трябваше да започва тази война. Вярвах че и иракчаните бяха на това мнение. Всички ни посрещаха въодушевено, радваха ни се, правеха демострации срещу войната, а когато американците влязоха в Багдад, същите тези хора излязоха на площада подскачайки от радост. Ние стояхме, гледахме и не вярвахме на очите си. И не само това.. Имаше момчета от други арабски държави в живия щит, които решиха да се запишат в иракската армия, бяха на по 18 - 20 години, идеалисти дошли да помогнат на своите братя.. Чух че някои от тях били пленени и измъчвани от иракчаните в Таура сити 

ИНТИФАДА
тъкмо ще ни разправяш, нали?
Божеййй, ниЙ нищо не знаем, нищооооо.

Интифада, много ще се радвам, ако споделиш впечатленията си от Ирак. В кой град си била? Какво беше отношението към теб? Имам един милион въпроси, дано не ти е неприятно, че те разпитвам, но ако не ти се разказва, ще те разбера . Проявявам нездраво любопитство, защото това ми е слабото място . Знам, че колкото и да се отлага във времето, един ден ще трябва да отида в Ирак (ужасно ми е мъчно, че родителите на мъжа ми не познават внуците си, а и него са виждали за 10 години веднъж за 2 седмици). Обаче се страхувам много . Тук може да ми се изсмеете, сигурно е параноя, но винаги като си представя стъпването ми в Багдад, в съзнанието ми нахлуват репортажите и снимките на нашите шофьори, които бяха хванати от терористите

Тук говорим за споделяне на личностна ценностна система, а не за обобщения. Когато споделяме, обменяме лични мисли с уважение към мнението на другия аз лично смятам, че няма нищо нередно и даже, че вършим повече полезна работа, отколкото койко и да е друг.

Хората живеят при различни обстоятелства и разбирания вследствие точно от намесата на политиците, които до сега почти нищо добро не са донесли на арабските народи.

Мисля си, че в течение на времето с увеличаване достъпа до информация и арабите и другите етноси лека полека ще разберат истината и постепенно ще премахнат изкуствените прегради помежду си. Това разбира се води и до един недостатък, а именно размиване на целия ония неповторим колорит на арабската култура, обичаи, традиции и т.н., но се надявам, че самите арабски народи ще успеят да го съпранят някак си.

Когато отивах в Тунис, аз отивах предубеден и с известна доза страх. Когато обаче попаднах в мъжкия им клуб в Тозьор (извън официалната туристическа програма) разбрах, че това са точно такива хора като мен. С техните проблеми, мечти и тревоги. Сигурен съм, че е така и при сирийците, палестинците и т.н (да не ги изреждам всичките). Благодарен съм на онзи тунизиец (който е учил в България), че ме чу как говора по телефона с жена ми  и че ме покани сред тях. То аз винаги като отида някъде се такъв късмет вадя. 

Астарта, Ирак няма да е винаги това, което е сега. А помни ми думата, че когато стъпиш в Багдат ще бъдеш посрещната с огромна радост и обич. Иракчаните са много топли хора и дано не бъркам почти емоционални като нашите европейски италианци.

Интифада болката от спомените понякога много трудно се лекува, но всичко зависи от самият човек.

Астарта, с удоволствие ще разкажа, това бяха най-невероятните дни в живота ми! Запознах се с толкова много страхотни хора там, въпреки че знаех съвсем малко английски, ми беше достатъчно да се разберем. Бях в Багдад, но няколко пъти ходих в Кербала и Нежеф. Нашата група живи щитове беше разположена в южната електростанция на Багдад, но аз редовно изчезвах и си правех самостоятелни разходки. От никого нищо лошо не съм видяла, въпреки че се лутах сама и ясно си личеше, че съм чужденка.. а и все пак беше война. Така че не се страхувай, сега би трябвало да е много по-спокойно. А и нали ще ходиш с мъжа ти а не сама  


Ето и две весели случки от там:

 Всяка група живи щитове си имаше по двама иракски 'отговорници' в нашата бяха Уалид и Али, млади момчета на не повече от 25. Уалид беше лошият и постоянно се карахме с него, на майтап в повечето случаи, само веднъж и до бой стигнахме във фоайето на хотел Шератон    Али беше добрият, винаги ни помагаше, водеше ни където поискаме, защитаваше ни пред Уалид. Когато американците нападнаха, Али изчезна.. оказа се че е бил от тайните служби.. после се разбра, че той е откраднал сателитния телефон на едно момиче от групата.. А Уалид "лошия" остана до край с нас, въпреки че никой не го караше и не му плащаше за това. Даже станахме приятели накрая  

 В нашата група в електростанцията повечето бяха от Турция и от няколко арабски държави. Аз си ходех навсякъде с няколко арабски момчета, но когато наближи войната, те решиха да се запишат в иракската армия. И аз какво да правя, реших да отида с тях.. Няма да се деля от групата я.. Естествено мен не ме приеха.. но ми намериха друга работа, връчиха ми един автомат Калашников и пред камерата казах "Ена ел Муслима, ел Муджахида, Алия!" После ме даваха два пъти по телевизията по тяхното военно предаване, а другите 'живи  щитове' много се смяха като ме гледаха

Ето и една снимчица на нашата група 

Я какви интересни неща чета аз тука.

А сега да ви питам, къде е измислена бозата според вас ?

Къде, че не чух ... неееее не е нито в Албания, нито в Турция, ами  в Шумер... Да бе в Шумер между Тигър и Ефрат в днешен Ирак.

Поне така пише тук.

Аз пък сега няма да се очудя ако името на Шумен не идва от Шумер, ама ще почакам още да видим какво ще открият учените.

Интифада, много интересно, благодаря 

За бозата не знам, но мъжът ми за пръв път опита боза в България (живял е 4 години в Турция и много спорихме, защото аз твърдях, че е турско питие, а той твърдеше, че не е видял никъде в Турция боза ). Затова стигнахме до извода, че бозата си е съвсем нашенска

А така, и аз съм на същото мнение, еле пък както съм Радомирски зет нали.