Ирак и Ориента, който не познавате: за майки, бащи, деца и всички любознателни !

Охоооо, я гледай къде се били сврели всички, добре че видях поканата на Хадил в другата тема.
Бз-че,
точно така си е, на мъжа ми семейството е много религиозно, ама много, а той се е молил по пет пъти на ден до 18- годишнината си, когато влиза в Университета и започва да чете всичко за световните религии, и след внимателно изследване на тая материя сега има други възгледи.
Отивам да чета назад, че то много нещо е изписано...

P.S.- как бе, Бз, нали заглавието е "...и Ориента...", а за мене до скоро Ориента се изчерпваше с Истанбул  

P.S.2- ама моля ви се, от половин час не мога да си публикувам поста 

между другото, счита се,че Мохамед /сааас/ има още един син - Абдалла, но там историята дава оскъдни данни.

Привет Фаима - радвам се, че дойде. Аз мислех, че всички са разбрали, ама добре, че видя поканата.

Така, така, аз снощи седя и чакам някакво раздвижване в темата, давам рифреш през 5 минути и накрая реших, че всички спите и си легнах . Пък купонът бил от по-късно . Фаима, радвам се, че се появи тук, сигурна съм че ще ти хареса

bz, много голямо благодаря за линка с приказките  . На мен ми е инетересно всичко, което публикуваш, така че ще се радвам на всякаква информация за Турция и обичаите  

svear, надявам се, че сте добре . Дано скоро настроението ти се оправи  

Делте, мерси за хубавото кафенце с настроение, много слънчева картинка ни беше избрала вчера . За пшеничния зародиш мисля, че няма да кой знае какъв проблем, ако не го сложиш в тестото

зДРАВЕЙТЕ-хАДИЛ,НАИСТИНА МНОГО БЛАГОДАРЯ ЗА добре подредената и
усърдно разказана история....история за мъжество и храброст,за хуманизъм и Божествени идеали,
от една страна,и за пошлост и коварство,деспотизъм и сатанински прояви от друга-който има да се поучи,ще извлече поука от разказа за тази срамна проява на човешките слабости и материални изгоди ...
това нещо -в отношението на човешките твари към Посланията на своя Създател,не спира да се повтаря и до днес ...
и днес сме принудени да се "наслаждаваме"на деспота на подобни антихуманни прояви-

Муауиа-коварен и невероятно  хитър политик-се среща многократно и в днешното ни

битие,Язидовците също -с лопата да ги ринеш,

само добрите ,
-последователите на истината,борците за хуманизъм и правда-
драстично са намалели...

а ние обикновените човеци,сме същите като гражданите на Куфа-следваме това,което ни се казва и предлага
 -и без да искаме се оказваме продажници на собственото си благо

лично аз нямам много какво да добавя към разказа-освен личния си светоглед-

Живота е една неповторима възможност-
възможност да бъдеш добър и честен-въпреки слабостите,
които непрекъснато те карат да залиташ,
ако си представим живота като едно пътуване,което тепърва ни престои,
тогава нека го прекараме в приготовлението на подходящ,достоен багаж

докато сме живи,имаме възможността да последваме примера на Хур
-да се присъединим към лагера на свободните...

ХАДИЛЧЕ
Отново да ти благодаря. Аз съм от тези които не знае историята за Кербала. Много кръв, много мъка, много ужас ....... Сега ми е едно никакво във душата, но е хубаво да се знае.
БЗ-че бе
Пиши тука за кюрдите във Турция, нека пък да знаем и за едните и за другите.  Ти отдавна си във Хадилова дружина От тебе много се научава както и от нея. И разбира се, че за човешките ценности трябва да се говори винаги а не от празник до празник. Дай Боже повече хора да го вършат, Дай Боже!
ДУА
АСТАРТА- Благодаря
Файмич- как си Душо

За читателите,които са проявили интерес към трагичната история-една картина,която
изобразява сцена от нея-"Конят на имам Хусейн,се завръща без своя господар"

ако искате и вие интересно ,да проследите разказа в картини ,може да го направите на този сайт...http://images.google.com/imgres?imgurl=http://www.saffinatulnaja … 3DN%26start%3D120
аз лично се впечатлих от тази и тази-но то май всички са много добри

Делта-а кафе няма ли

ДУА- Душе,
кво каЙве бе  То времИ за обяд.
Ей, таквозинка сготвих днеска, че е много мързеливУ ама пък е многУ вкуснУ. Нещо не ми е добре от вчера и бъбреците ми напомнят за себе си, че гледах да мина по тънката линия

Момичета,направо сте невероятни,малко трудно ми е да запомня повечето персонажи от разказите на Хадил,защото покрай малката не мога много задълбочено да ги чета.
Жалко за дядо Хаджи,дано се върне пак.
Ние бяхме на първото ни детско парти вчера и Ели беше уплашена както от снега,така и от дядо Мраз,но се радва на подаръците,които получи.
Следващият разказ за какво ще бъде,ако нямате нищо против,нека се върнем пак към древната история,не само че ми е слабост,но и интерес голям.Ако пък имате вече зададена за следващата приказка на Хадил Шехерезада,нямам нищо против.

нямаме зададена тема. ще разкажа, за каквото искате.

поправка - имаме зададена тема ! сватбите в Ирак !!!! малко технологично време за написването, моля !

защо жалко,нещо станало ли е...

Делта-добре си похапнах 

В магребската тема дядо Хаджи каза,че вече няма да пише,влез и виж

криси - кажи за какво от древната история да пиша, за да го подготвя след първата част на сватбарската.

Привет   

Сватби ли.....
Ей моята слабост...
Записвам се да следя с интерес 

Да,Криси-Дядо Хаджи няма да пише За Сега
Решението му е от лично естество
Но,зная че Форумът Бг мама е любмият му и......се надявам един ден да се върне сред нас

Хадил-ще попитам за Сватбите...
По-различни ли са от тези в Магреба.Скоро Марси беше пуснала една прясна тунизийска годявка-младите насадени на най-видното място,даже специален подум им се прави.А на Сватбата ги носят..като на Поднос!Преди годежа Те не се виждат очи в очи.Разговарят по телефона преди това...Всъщнос семействата им се договарят и така уговарят и самата церемония,както и условията по  нея. Дава се на булката-в повечето случай злато,но от нея се очаква непорочността и да се докаже на първата брачна нощ.Това е в Общоприетия Случай...
Булката се сменя най-малко с три тоалета през сватбенната церемония.
И при Вас ли е така?

Надявам се да мога да напиша за повечето етноси и религии в Ирак. Сега започвам с най-честите - ислямските сватби. От доста време насам у нас не се правят традиционните ислямски сватби, що се отнася до облеклото на булката и т.н. В исляма като цяло сватбите в никакъв случай не са така разточителни, както го налага днешното арабско общество... Известно е, че дъщерята на Пророка /сааас/ се е омъжила взимайки за зестра само една дреха, която постила на брачното си ложе. Сватбата в исляма се прави, за да се огласи сред хората изборът на двама души, който е провъзгласен пред Бог - затова има двама свидетели (представляват обществото).

За да не стане скучно, ще ви го разкажа с шеговит тон.

Първото нещо, което е прави (независимо дали бракът е уреден от родителите или двамата млади са си го уредили сами) е младежът да си каже честно пред техните, че е решил да се жени. Нарочват другата жертва - разбирайте булката и майката на бъдещия младоженец със сестрите му (е може и не всички, ако са много) отиват да я видят и да говорят с нейната майка.

Вдига се значи женската част от фамилията (клюкарника) и хайде на сгледа. Първо отиват жените, защото ако момичето е с хиджаб, те като жени биха могли да го огледат по-добре в "натурален вид". Ако евентуално имат общи познати със семейството на момичето, предварително деликатно подпитват дали е удобно да отидат (в случай, че вече са ги изпреварили или пък момичето учи и не иска да се жени или друга причина).

Отиват значи агитката и момичето, ако иска да се жени, обикновено се конти и наглася, за да впечатли бъдещата свеки и останалите. Сядат си те на раздумка, девойчето скромно им поднася кафе, чай, сладки, соленки и себе си - тоест влиза, излиза, черпи, черви се - абе изобщо прави се на скромна, тиха и почтителна и работлива, та пушек да се вдигне. Уговарят се майката на момичето да говори с мъжа си (не че винаги има нужда, ама традиция) и ако са съгласни, да минат с момчето другия път.

Майката уговаря бащата, той тежко тежко се съгласява и се уговаря ден, пък те д погледнат кандидат зетя. Момчето пристига с родителите си да иска ръката на момичето (ако баща й не е жив тогава я иска от най-големия й брат, а ако няма такъв от чичовците й). Пристигат в дома на момичето и се започва кръстосания разпит - какво работиш, къде смятате да живеете, какво мислиш по този въпрос, та по онзи въпрос, та пушиш ли, та пиеш ли, та молиш ли се, та деца искаш ли, та колко братя и сестри имаш и т.н. до премаляване.

Накрая таткото на момичето казва: "Ами ще видим нашето момиче дали е съгласно, ако тя иска ще се съгласим." - това е израз на едно от основните правила в исляма (масово погазвано в арабските страни) никога да не се принуждава нито мъж, нито жена да сключат брак, който те не желаят. След няколко дни получават утвърдителен отговор и тръгва т.нар. "машая" - пешаците - това са най-изявените мъже от семейството на момчето с подаръци отиват да се видят с най-изявените мъже от другата рода (голямо значение имат семействата да не ви казвам до кое коляно) и да уговорят условията на брака (предварителната плата "мукаддам" и по-късната "муаххар" - втората плата се плаща обикновено при развод, но според исляма жената има право на нея веднага след като се омъжи: да уточня, тези пари се взимат от момичето не от бащата /с някои изключения в днешните арабски страни, но това е извращение и неспазване на религиозните норми/, така че не става дума за продажба на момичето.

Като се уговорят за тези неща се уговаря датата на годежа. Годежът се прави  в тесен семеен кръг - родители, братя, сестри, лели, чичовци, вуйчовци и братовчеди на двамата кандидат младоженци. Обикновено се прави в наета зала или ресторант или ако има възможност в дома на момичето. Носят се брачните халки - златна за момичето и сребърна, по-рядко платинена за момчето (мъжете в исляма не е редно да носят злато). Освен това младежът носи и друг златен подарък на изгората си и официална дреха - останалите от родата се отсрамват, кой колкото може - но не с големи подаръци. И така - музика, сладки и танци !!!

И започва годежният период. В този период младите се опознават повече, ако този брак е уреден. Опознават се младоженката със семейството на любимия си. По това време се купуват дрехите за "лайлат ал хенна" (нощта на къната) за новия живот като булка, за новото жилище, дрехи, обувки, бижута, гримове, парфюми и абсолютно всичко, което може да ви дойде наум - всички разходи се падат на мъжката страна.

Следва "нишан" - празненство, при което булката сменя 7 рокли (в днешно време се носят 3 до 5 в зависимост от финансовото състояние на младоженеца). На този празник се подаряват златните бижута на младото момиче - тя вече ще бъде омъжена жена и е редно да слага бижута (по принцип неомъжените жени трябва да са семпли в бижутата си). В днешно време всички се съобразяват с финансиите на младоженеца, но в кюрдските региони е страшно - там се прави и златен колан на булката и златото може да достигне 3-5 килограма. Злато се подарява и от женска и от мъжка страна. Нишан всъщност означава белег или цел - така младежът със бижутата бележи момичето, че е негово. На това празненство се сключва бракът официално по документи. След подписването младежите раздават специални сладки и свещи в малки купички на приятели и съседи, за да известят щастливото събитие.

Вечерта преди сватбата е вечерта, в която се слага къната, който може рисува, който не може само плеска.   Това парти е също в тесен семеен кръг. На това празненство жените се отделят от мъжете, за да изрисуват булката. През тази вечер майката дава акъл за първата брачна нощ, а омъжените приятелки споделят опит хихикайки гадно   .  Мъжете завъртат отвънка едно голямо хубаво хоро с хубаво тропане, че утре младежът, най-сетне ще се ощастливи с красива булка.

И на другия ден най-накрая е сватбата: бяла рокля, торта, танци, музика (жива), обяд... обаче най-интересни са музиките от дома на младоженеца, до дома на младоженката - то танцуване, то викане, то ръсене с цветя, то целуване - ум да ти зайде. После взимат булката е па там родата на младоженеца се спуква от танцуване - снаха си взимат, ей - голяма работа. В някои по-религиозни семейства братята и бащата на младоженката никога не танцуват - срамна работа да се радваш, че жениш сестра/дъщеря (криво са си разбрали религията). Забравих да ви кажа, че при сключването на брака освен, че питат двамата дали е женят насила или не и карат свидетелите да потвърдят чутото, се сключва договор между бащата (или настойника) и младоженеца - един вид, че му дава девойчето за жена, за да я уважава и да й бъде предан и тя на него и такива неща.

След като свърши партито, а най-често доста преди края, младоженците се изнасят, а гостите остават да празнуват - на тях онези двамата не им трябват я. А друг път ще ви разкажа за асирийските сватби - хубави са.