Децата от смесени бракове и проговарянето им

  • 38 861
  • 448
# 240
venus1 права си за различните способности за учене на език, но истината е, че само от теб зависи дали ще говорят или не. Най-успешният начин е един родител-един език, вече съм напълно убедена и аз. Изискват се много упорство, усилия и търпение, но ако го направиш част от рутината ви, постепенно става по-лесно. Дори и да дойде един момент, в който ти им говориш на български, а те на английски, пак не трябва да се отказваш.

Ние говорим 3 езика в къщи, и двамата работим по цял ден и синът ни чува български основно от мен и от роднините по скайп на компютъра. Срещите ни с българи тук са сравнително редки и кратки. Въпросът е колко точно искаш да научи български, съвсем нормално е да не ти е приоритет и ако си решиш сама какви са ти приоритетите за децата, може да се окаже че българския не е на първо място, тогава ще си спестиш много терзания и усилия. Мога да ти кажа, че моята цел е синът ми да научи български толкова добре, колкото аз знам английски - с акцент, но пълно владеене. И желанието за това е породено от факта, че имаме роднини, с които бих искала да е близък и да може да общува. И освен това,

Съвсем от скоро имаме и българско училище в нашия град, но това е по 1 час на седмица, и той ходи не заради учене на езика, а за да е в среда, в която се говори български.
Виж целия пост
# 241
Не ходят и не са ходили.Вярно сега гледам дребната в къщи,но с големите бях студентка ,следвах на 2 места  и точно когато започнаха тук училище, аз се готвех за държавани изпити и ги учих да чета и пишат на бг.Дребната през година е БГ,не съм я оставяла на нашите -сега е на 5 ,така че сметни колко може да и се отрази. Peace
Виж целия пост
# 242
Ох, ама защо когато всеки казва каква му е ситуацията и как са проговорили неговите деца бъгларски, някои все се чувстват обвинени? Един казва, че е у дома и действа, друг, че не е цял ден у дома и няма как да общува с детето си на бъгларски и пак има кой да се обиди и да се чуства обвинен, без никой и да не е мислил да обвинява някого,.... а може би някои се самообвиняват?
Виж целия пост
# 243
Дори и непрекъснато да говоря на децата на български, което правех до много скоро, пак не виждам как само от мен биха научили езика идеално при положение, че нямаме възможност да стоим с месеци в България, и аз по цял ден съм на работа, а като се прибера понякога съм толкова изморена, че дори не ми се и говори. Понякога обръщам на английски взависимост от обстоятелствата и ако подозирам че не са ме разбрали, казвам каквото имам да си кажа на английски и на български. Сега за мамите, които си стоят вкъщи и си говорят на децата по цял ден на български докато тръгнат на училище е много лесно да обвиняват. Аз уви не съм имала тази възможност. А и децата са различни, не всички имат еднакви лингвистични способности.
А вашите деца ходят ли на българско училище или на уроци по български?

Венус, децата са с добри линвисти4ни способности принципно, така 4е обЩо_взето, при редовно говорене, вси4ки разбират и помнят думите.

друг е въпросът, 4е народът умре да критикува и да се изживява като стриктен патриот, който сакън аман заман, срам, няма на4ин да не си нау4и детето на родния език ( и на куп други неЩа по_късно).
после идват откритията, 4е и двамата родители са българи, бабите седят там с месеци, децата карат ваканции в България и тем подобни.
и 4е всъЩност, българския не са го нау4или от двата 4аса ежедневна комуникация с майката.
има доста хора тук, на които им е писнало да пиШат в такива теми, но които ясно биха ти потвърдили, 4е децата им разбират перфектно, но отговарят на езика на страната, в която са.

имам позната, която дума не беШе обелвала на бг с детето си за 8 години и след две лета, изкарани в България, детето плямпа перфектно, та даже и 4ете.

после, естествено, 4е ако си цял ден с детето, неЩАта са по_прости.

съвсем нормално е (и това е срамно да се казва тук), 4е ти идва естествено, след като говориШ в 99% от времето си и от хората, с които контактуваШ, на не български език, да си продължиШ и с детето. 4исто насилие си е обратния вариант.
срамно е и да кажеШ, 4е роден, нерОден, непрактикуваЩ език се забравя говоримо. 4етеШ си перфектно, и граматиката е ок, ама говоренето е друго неЩо.

та това, за да ти кажа да не си образуваШ нерви и 4увство за вина, ей на, в темата за езиците, куп народ е нау4ил 4уждия език в... ехм... напреднала възраст  Laughing
така 4е, прави си както ти идва отвътре, те и резултатите не са винаги видими с просто око  Wink

Виж целия пост
# 244

друг е въпросът, 4е народът умре да критикува и да се изживява като стриктен патриот, който сакън аман заман, срам, няма на4ин да не си нау4и детето на родния език ( и на куп други неЩа по_късно).

Моите подбуди детето ми да говори български са много далече от патриотиzма. На първо място гледам на тоzи процес като на начин zа моzъчно раzвитие и стимулиране. Тъй като наскоро дъщеря ми zапочна да учи английски интенzивно, много иzчетох по въпроса на ранното еzиково раzвитие. Беz zначение какви еzици точно говорят децата като малки, има много иzследвания които покаzват че деца сблъскали се с повече еzици в ранното детство, овладяват собствения си еzик по_добре, учат в последствие всякакви чужди еzици по_лесно и най_иzненадващото zа мен беше че имат по_добри реzултати на тестове по математика. Явно ранното еzиково раzвитие е не просто еzиково, а моzъчно и zатова трябва да надвием умората и да положим някакви усилия като родители.

Венус, на въпросите ти, детето ми не ходи на БГ училище и не смятам да го иzпращам преди да стане втори клас. Вкъщи съм си стояла с детето, но се върнах на работа преди да проговори. Да, по_tрудно е откакто работя повече, но пак се намират начини. В България прекарва по 3 седмици средно в годините, това е накуп, а иначе има по няколко кратки престоя, но понякога наистина само zа 3 дни. Контакти с българи тук имаме рядко. Не се дeпресирай и не се чувствай обвинявана, мисля че всички тук просто ти дават добронамерения съвет да говориш български с децата си. Но ако това толкова много те натоварва, не си го слагай на сърцето. Аz нямам по принцип проблем да говоря български и да превключвам и ми е естествено. Но това беше докато детето ми отговаряше само на български. Сега понякога ми отговаря на немски и в такива моменти се налага съzнателно да се контролирам какво говоря zащото инстиктивно бих отговорила на еzика на който ми се отговаря. Но дори и това не го приемам като натоварване, но ако zа тебе това е прекалено много, прави колкото можеш, в крайна сметка на първо място си майка на тия деца и най_важното е да им дадеш блиzост, а еzика идва чак след това.
Виж целия пост
# 245
feiam, никой не говори за критикуване тук. Всички сме съгласни, че не е лесно, даже е много трудно с роднини, с ваканции, непрестанно говорене и прочие, но ако искаш - става. Затова и аз казах за приоритетите - всеки сам решава и изобщо не е задължително и никой не трябва да се чувства виновен, защото не се е получило. Но все пак трябва да седнеш и да си наредиш нещата и сам със себе си да имаш един откровен разговор, какво можеш и какво не и колко усилия си склонен да положиш за да стане нещо. Та това и съветвам venus1 и като си реши, да не се чувства виновна, защото е постъпила както е било най-добре в нейната ситуация. Но ако иска - има възможни стратегии, много трудоемки, но възможни.
Виж целия пост
# 246
и двете (Вяра и Биз) сте достатъ4но умерени дами, за да разберете, 4е ниЩо обЩо с вас няма изказването ми.
и съЩо, 4е обикновено, при тези разговори, то4но до критики и обвинения се стига.

всеки с приоритетите и възможностите си.
"ако искаШ, става", ми не, не мога да се съглася, ако беШе така, много неЩа Щяха да са ни по_лесни.
има прекалено много индивидуални ситуации, за да може така да се каже.

за пореден път Ще се съглася с Вяра, 4е не е толкова крайният резултат, колкото отраженията, които дава като стимул и някакво мозъ4но развитие, за което си даваШ сметка в някакъв по_късен момент.
което, естествено, не озна4ава, 4е едноези4ните деца са мозъ4но по_назад  Laughing

моето мнение по този и всеки друг, свързан с образованието въпрос е : да са живи, здрави и лЮбопитни. останалото се оправя някак си.
а лЮбопитството е неЩо липсваЩо на това поколение, в смисъл : колкото са напреднали в детска възраст, по4ти гении  Laughing, толкова са безразли4ни в пубертета... за после не знам, както за езика, така и затова, се надявам и толкова...

пак в друга тема минах, ли4и си 4е пубертета ми е проблемен, нали?  Confused Laughing
Виж целия пост
# 247


пак в друга тема минах, ли4и си 4е пубертета ми е проблемен, нали?  Confused Laughing
Оф, да, разбирам те прекрасно, в една лодка сме, така да се каже Rolling Eyes Tired Колкото повече знае, толкова по-отегчена и безразлична го раздава Close. Та, в тая връзка, незнам кое е по- добре - да им развиваме мозъците... или пък не чак толкова Confused.
Виж целия пост
# 248
Темата е страхотна. Не мога да споделя личен опит, но от наблюдение на приятели около нас - децата, оградени с любов и спокойствие "отлепят" далеч по-бързо от тези с непрекъснато пътуващи родители например, различни гледачки, ротация на баби и т.н. Мислите ли, че това има връзка или е случайно съвпадение?  newsm78
Виж целия пост
# 249
carpediem това, което си написал се припокрива с моето мнение, че когато родител се занимава с дете, то се развива по благоприятно.
По темата, децата вкъщи говорят на български, а навън немски. Перфектно си говорят и двата езика.
Виж целия пост
# 250
Напълно споделям написаното от Вяра. Определено мозъчното развитие е по-важно от всичко останало, а дву и повече езичието в смесените бракове е най-лесното трениране на малките мозъчета. Не крия, че ми е и приятно, че децата ми общуват без проблеми с роднини и приятели в България, и си намират другарчета в игрите по площадките когато сме във ваканция без езикови бариери. Естествено, че е по-лесно ако майката не работи, или има непрекъснато баби наоколо, но не е задължително условие за научаването на езика. Още отдавна имам за пример един чичо на майка, който на 14 години е излязъл от Бг, по времето на втората световна, установил се в Австралия, и научил на български и трите си деца /а не си е стоял вкъщи да ги гледа, ами е работил, а майката не е българка/. Така че само желание да има, останалото става.
Лично аз винаги съм работила, не съм имала майчинство, но "офиса" ми е вкъщи, което поне пътувания до работата спестява, иначе така или иначе нямаш време да си стоиш с децата докато работиш. А и не стоя непрекъснато в офиса, а ходя и по клиенти. С големия нашите идваха за по три месеца сравнително често, а откак се роди второто, майка живее с нас. Нейното присъствие допринася много за упражняването на българския. Имат и филмчета на български, но откак големия попорасна, предпочита итал. телевизия, а малкия не е много по гледането за сега. По ваканциите сме обикновено в България, и там само по името разбират, че не е българин големия /малкия до скоро малко говореше, та все тая..../, а то и името му си е българско, но ударението е различно. Имало е случаи да срещнем по дестките площадки други деца, явно с един или двама родители българи, но живеещи в Италия и говореха само италиански, та моето дете им превеждаше на български - пълен абсурд за мен, но.......
Интересното е, че като си играят сами в стаята си, си говорят на български. Това със сигурност скоро ще се промени в полза на италианския, но за сега е така. Пропуснах да кажа, че и двамата са ходили и продължават да ходят на ясла, детска градина и училище, далеч не са само в домашна среда.
Виж целия пост
# 251
Това със сигурност скоро ще се промени в полза на италианския, но за сега е така.
А защо със сигурност да се промени?
Питам, защото и моите деца си говорят на български помежду си и не съм настроена да мисля, че ще се промени.
Виж целия пост
# 252
Защото и двамата ходят на училище, малкия пораства и все по-добре започва да говори, майка няма вечно да стои с нас, с баща им говорим на италиански, когато сме с други говорим на италиански /с големия де, с малкия още говоря само и изключително на български/.... Едва ли ще продължи дълго, но със сигурност няма да забравят българския.
Виж целия пост
# 253
Именно затова си мисля, че може би зависи и от децата. Не мога да си представя моите да говорят помежду си на български, или да си говорят сами на български. За момента английският подчертано доминира. И майка ми стоя с нас почти година с едното дете и година и половина с второто, но не можа да ги научи на български. В момента ми е трудно като ми отговарят непрекъснато на английски винаги да им говоря на български. Може и аз да имам вина, може би не им говоря достатъчно. Просто не съм такъв тип човек, който непрекъснато да се занимава с децата, да им говори, да им чете. Много пъти ги оставям да се занимават сами или просто ги извеждам някъде да играят. Сигурно вината е в мен, че не ги занимавам достатъчно и не им говоря достатъчно.
Виж целия пост
# 254
Да ,когато децата порастват ,в повечето случаи започват да говорят помежду си на местният език.Моите преминават на бг в разговорите си когато са сред хора и не искат другиет да разберът за какво си говорят.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия