Децата от смесени бракове и проговарянето им

потвърждавам и аз. 
което (според мен) лееко променя понятието "роден (или май4ин) език" 


4ак пък за мразене не знам, нямам такъв опит. но ми се струва много вероятно едно по_горно мнение (съжалявам, не помня авторката  ), 4е гледат по_лесното и понеже, тъй или инак, мама Ще ги разбере и на местния език, не се напъват кой знае колко.
разбира се, в този слу4ай (който е и мой), трябва да ти дам право : явно не е приоритет на родителя, който не настоява особено 

здравейте милидвуезични мама. аз съм унгарка , съпругът ми е българин, живеем в българия. дщеря ми е на 4г.9м. всичко разбира на унгарски, но не иска да говори на унграски. веднага превежда на български. като говорим на унгарски, вечер след детската градина, само се сърди и не иска. просто не знам кога и как ще проговори. като беше на 2 годинки правеше кратки изречения, сега е инат и не иска. тук нямаме контакти с други унгарци, както ив унгария ходим много рядко и то за няколко дена. филмчета има на унгарски, но за сега нямаме напредък в говоренето. но поне има голям пасивен речник. здаже казва, че е била българка и тук мамо никой не говори унгарски и колко и да е умна не иска да разбере колко е ценен да научи сега този език. дай боже да стане един ден.

Тусана, най-важното е да не е насила... Но и не се чувствай виновна, детето ти не е по-различно от почти всички други. Ако искаш да научи езика, важното е да не спираш да ѝ говориш и да не превключваш от единия на другия, да ѝ даваш положителни примери за хора, които го говорят, търси контакти с други двуезични семейства и деца, показвай примери за други хора, които говорят други езици, дай себе си като успешен положителен пример. Просто всичко трябва да е в много положителна светлина. И ако имате възможност, учестете контактите с Унгария. Нямаше ли Унгарски Културен Институт в София (ако сте в София все пак)? Може би те имат възможност да ви свържат с други унгарци. И когато не говори, не го приемай лично, просто това ѝ е средата, не може да се чувства по друг начин. Но ти можеш да поддържаш пасивното знание, ако ти се занимава...

Здравейте мами.
 Имам много голям проблем синът ми не иска  да говори на български език  а иначе говори много добре когато някой му каже нещо на БГ той  ни отговаря на АЕ - така е от 4-5месеца.
Искам да  попитам период ли е  и дали ще отимине скоро ?

tusana,,за унгарка се справяш отлично с българския,поздравления!

Юлето,мисля,че е период,защото и моите деца са така-разбират български,но отговарят на немски или смесват думички от двата езика. Дали ще отмине скоро,не знам.Надявам се,че един ден ще разговарят с баба си и дядо си на български!

Юлето-по всяка вероятност е период.Моята мина през подобен ,тогава беше като говориш с другите на арабски ,говори и с мен и аз така ще ти отговарям  .Кзах и добре-но,само за малко.Начеса си крастата и спря  ,беше ме страх ,че като е на предучилищна ще забави бг,слава Богу ,дори и дръпна доста напред и с  граматиката и с лексиката.Странното е,че все още бърка местната граматика 

дай боже всички двуецични деца скоро да се отпуснат и да почнат да говорят на двата езика.

здравейте мами,включвам се и аз в темичката с моята история и притеснения.синът ми е на почти 15 месеца и с нетърпение очакваме проговарянето му.съпругът ми е американец, живеем в САЩ.освен 10-15 думи които знае,той не говори БГ(засега надяваме се  ) страшно много държа детето ни да знае български. и да умее да общува на него добре.за съжаление в момента живеем у свекърите ми и в къщи преобладава английския.говоря с малкия на БГ само когато сме си двамата.през другото време му говоря на АЕ, поради съображения с другите около нас-свекърва ми има частна 'day care' в къщи и освен сина ми, гледам още едно 13месечно бебе.тоест остава ми около 30-40% време насаме със сина ми.знам че това не е достатъчно и почвам да се замислям дали няма да навреди заучаването му на БГ.засега тои не говори още и на 2та езика,барбори си на бебешки нон-стоп ,но смислени думички не казва (знае само  "бай", ''мама'', "дада","не,не").иначе ме разбира като му говря,заслушва се,въпреки че не винаги изпълнява.
четох няколко различни мнения тук относно как да научим детето на двуезичие-дали да му говорим наБГ от самото начало или да научи местния език първо и тогава да започнем с БГ.1вата "стратегия" сякаш по ми допада и се опитвам да я прилагам,засега без резултат стурвами се че аз като родител не правя всичко възможно.
проговарянето на 2 езика ставало уж по-късно(доколкото съм чела) но  на тази възраст си мисля че синът ми трябва да  е по-напреднал.знам че всяко дете е ралично и няма никъде писано правило точно кога трябва да проговорят малчуганите.все пак съм притеснена.

MALAKHAIs_MOMMY, след като ти харесва повече метода - един родител, един език, според мен бъркаш, като говориш на сина си на английски пред другите. Прекалено е малък, за да водите диалог, че да е неудобно да не ви разбират. Можеш след като си му казала нещо на български, да обясниш после на английски за присъстващите какво си му казала, но към него би следвало да се обръщаш само на български, ако държиш да го научи.
Иначе на 15 месеца за двуезично дете е нормално само няколко думи да използва. И дву, и едноезичните са с различно развитие, едни проговарят по-рано, други по-късно, обща статистика е, че двуезичните позакъсняват, не бива да те притеснява това.
Защо те притеснява да говориш на български пред други на детето? Аз с големия си син вече говоря на италиански пред други, защото наистина не е удобно да не ни разбират, но с малкия си продължавам на български, дори да сме с други приятели с деца, на които им говоря на италиански, не ми пречи да превключвам на двата езика, а децата никога не са се замиляли защо е така, приемат го за нормално.

Моят син е на 14 месеца и още не говори, но определено разбира. Вкъщи прилагаме метода на един родител-един език. Аз му говоря на български, мъжът ми на корейски, а с мъжа ми си говорим на английски... Оттам и чуденката ми - когато сме и тримата заедно, трябва ли да използваме само английски, тоест да говорим на детето на "общия" език?... Много мислих напоследък по въпроса и ми се струва, че е по-логично от сега да свикне, че с мама се говори на български, са тате на корейски, а когато сме и всички заедно, говорим на английски. Но пък това не нарушава ли принципа на "един родител-един език"?  

Моля мамите с опит да споделят мнение!  

desitalee, нашата ситуация е същата и ние не му говорим на английски изобщо. Понеже говори български най-добре, аз обикновено превеждам на баща му на руски, когато сме заедно, за да мога да включвам и баща му в разговора, но винаги се обръщаме към детето само на нашите езици. Естествено е предимство, че аз знам руски и че нашите езици са много подобни, с корейския сигурно е по-сложно. Отначало беше странно с 3 езика, но сега ни е навик и не прави впечатление изобщо.

И преди съм писала.
Големият ми син ТОТАЛНО забрави български. Когато пристигнахме в САЩ той беше на 5 години. Вече четеше на български. Английски въобще не знаеше. В следващите години-коренна промяна. Забрави български Малката ми щерка беше завършила 1-ви клас в БГ-немско у-ще. Тука се научи да чете и пише на български. Но и двамата говорят с акцент български. Не знам защо. В къщи се говори на български (съпругът ми основно държи фронта). Най-малкия ни син почти не говореше до около двегодишен- през деня с каката и баткото и децата от квартала-само англ., с нас български (разбираше и двата езика). Сега е на 5 години и говори на двата езика. Приятели от БГ, които говореха по скайп с децата ми казаха, че най-малкия говори най-правилно български....
Най-голямата ми щерка беше на 14 год. Знаеше немски и английски при пристигнето. За 8 години в САЩ започна да говори немски с американски акцент, на български няма акцент, чете, но  и липсват доста термини (специализирана л-ра). Знае го на англ. и немски, но не го знае на български.
Аз продължавам да упорствам с българския език с малките. За сега най-голям успех има с най-малкия

Според мен, категорично не трябва да "намесвате" детето в общия език. Всеки трябва да му говори собствения си език.
Ние също /по навик/ все още говорим помежду си често на английски, но дори и това е грешка.

записвам се най-после в темата,така или инъче я следя много отдавна 
имам близначки на 3 г3м,които са двуезични вече/ние сме българи,но откакто ходят на градина включиха и португалския/
знам че,темата е за двуезичие в семейството,но много интересни неща споделяте,затова мисля,че има за какво да съм тук 

през първите месеци в градината/от септември-преди това само вкъщи сме се гледали/,моите момичета само попиваха-имах страхотни притеснения относно езика,защото слухово го познаваха,но никак не го знаеха
а и поради още една причина-и на български не говорят още много добре/в смисъл имат звукови липси В,Щ,Х,Ъ,както и предлози и съюзи,пълен член и родове /
притеснението ми беше именно в начина им на учене-те попиват,опитват по малко и насаме,и чак след това пробват да изрекат думата дори пред мен,а за пред други хора още по-трудно
в момента мелят смесено и двата езика,но предимно вкъщи,и по същата схема-без предлози и съюзи,без родовете да са наместени  навън все още много малко казват,а аз имах един по-спокоен период/че се бях побъркала кога ще проговорят/,но сега пак започвам да си мисля,че изостават с наместването на езиците 
прочетох в един пост,че до 5г е нормално да се наместят двата езика,да се направи разграничаването им,но не знам защо ми се струва прекалено дълъг период това/има няколко двуезични деца тук,които ми прави впечатление,че говорят и разграничават доста добре езиците ,и то на по-малка възраст/

извинявам се за пространното обяснение 

Здравейте,

и аз следя отдавна темата и черпя от вашия опит и идеи.
Моят син е на 2г и малко и засега кара паралелно три езика - българския (от мен), турски (от татко му и роднините) и английския (от градината). До преди 2-3 месеца, преди да тръгне на градина, най-силен му беше българския - и като разбиране и като брой думи, които казваше. Той все още не прави изречения по-дълги от 2 думи, но аз не се притеснявам за сега. 
Откакто е на целодневна градина, дръпна много с английския (песнички, имена на животни, предмети и пр.), но все още разбира най-много на български като му се говори. Турския също го разбира и може би с времето ще му става все по-добър, защото много от децата в градината са местни и говорят доста турски по между си. А и у дома ние с баща му комуникираме основно на турски.
Ние досега винаги сме спазвали правилото един родител - един език, но ето че малкия разбра че знам песничките, които пеят в градината и вече не иска да му пея български песнички, а само тях... 
Иначе аз никога не съм се съобразявала с роднини или околни, а ако трябва пояснявам или превеждам и за тях. Ако случайно има псевдо/обидени винаги им натъртвам колко е сложен и труден за изучаване българския език  С времето и моето превключване от български на английски или турски задобря, а и родата свикна да чува българска реч 
По отношение на българския си помагам с дискове с песни за деца, анимационни филми, а и 90% от книжките ни са от България.
Прави ми впечатление че много често той си избира на кой от трите езика да запамети думата. За пример, интересуваше се от луната и аз и татко му му казахме думичките, като 2 минути по-късно татко му повтори и на английски как е. Еми той си хареса "муун" и това е. Разбира като го питам нещо за луната, за какво говоря, но винаги когато той реши да я спомене употребява английската дума.
Относно смесването на езиците, и при нас го има. Гледаме картинка на 2 патета с различен размер и той казва например "малко пате, биг пате"  . Общо взето всеки път поправям като повтарям малко - голямо, но за сега няма много ефект. А и с времето моето ухо привиква и се улавям как и аз употребявам някои негови бебешки думи, вместо да му давам пример с правилните.  Но все пак се старая и внимателно го насочвам да употребява българските думички, когато се обръща към мен. Например да ми казва "мамо" или "мамо виж" вместо "мами лук" и пр. Не че има големи резултати в момента, но се надявам поне това да е правилния път...