Проблем с напишкване!

  • 4 133
  • 34
В началото на лятото махнах памперса-разбра изключително бързо,че като му се пишка трябва да ми каже,нямали сме проблем...допреди месец някъде,когато започна да се напишква-първо изпускаше по малко,после започна изцяло да го прави,навън си казваше...но и това беше до вчера,и днес се разхождахме надалеч и той реши да се напишка,въпреки,че го питах сто пъти,той все казва не,и ако реша да го заведа до дървото без да ми е казал,се почва едно крещене,едно чудо...
Не мога да си обясня как така допреди месец си казваше,сега изведнъж край,излишно е да ви казвам,че се побърквам вече,нерви не ми останаха,пробвах с добро,карах се-ефекта е нулев...предполагам,че сте минали вече по този път и можете да ми дадете някакъв съвет...
Виж целия пост
# 1
Хм, хм, казваш много, но и много пропускаш. В смисъл, виждаш ли други промени в поведението му, нощем как спи, на ясла ходи ли?
В интерес на истината не съм имала такъв проблем със сина ми, поне засега... Имаше един перид, които понякога пак се проявява - опитва се да се налага за пикането. Виждам, че му се пика, но казва "не". После започва да вика и докато седне на гърнето препика малко гащите.
Надявам се да не е нещо серозно, а само вариация по темата "не", само че изразена чрез не-пикане (въпреки че  му се пика).
Виж целия пост
# 2
Истината е,че и поведението му е много различно,всичко отрича,дори положителните неща,като излизане навън,игра с деца-преследвам го из къщи да го облека,за да излезем навън и накрая винаги се обличаме с рев,с рев го слагам да спи, с рев яде,и то просто,защото се опитва да ми се наложи,пък аз не му позволявам-въобще толкова е различен от детето,което беше само допреди месец,и почвам и да се плаша как ще се справям след 2 месеца с две.
Не ходи на ясла!
Виж целия пост
# 3
Когато  моят син започна да отрича всичко, аз започнах да се съгласявам... няма да спя - ама как ще спиш, разбира се, че няма... няма да ям - ок, аз ще го изям (често като ме види сам си поисква)... няма да излизам - ок, аз сама ще си изляза, ти си стой тука... и т.н. и т.н.
Но пък и при вас този "не"  етап май се оказва доста сериозен.
Колкото повече ти настояваш и се ядосваш за нещо, толкова повече той ще ти се инати... за моя син съм забелязала, че понякога е казвал "не" по енерция, а не че не иска нещото.
Много нерви и търпение трябва.
Виж целия пост
# 4
Децата преминават през различни етапи, особено контрастни между 2 и 3-тата година. Отричат всичко, променят навиците си, правят опити за манипулация. Само спокойствие ви пожелавам, всичко друго ще отмине.
Виж целия пост
# 5
Търпение и пак търпение! Ще мине, това е голяма крачка за детенцето, не го прави на голям въпрос и ще свикне бързо Peace
А за останалите неща - напълно нормални за възрастта му, на 3 годинки ще сте ги забравили Hug
Виж целия пост
# 6
И ние лятото махнахме памперса сравнително бързо и лесно. Но от около десетина дни, когато му се припишка казва, но като му пипна слипчетата, са мокри, т.е. изпуснал се е, макар и преди това да съм го питала. Почти винаги са доста мокри, за смяна. Отначало се ядосвах, но не съм му се карала. Преди време бях попадала на информация, че това се среща при момченцата, но трябва да се подхожда с много търпение и без караници и наказания.
Виж целия пост
# 7
Детето се инати заради контрола, който му налагаш. Опитай се да се отнасяш с малко повече уважение към неговото мнение, а ако не ти е възможно, направи го привидно. Вместо да го караш да се облече и да се гоните из цялата къща, го питай коя от двете дрехи ще си избере (предлагаш му две). За всяко нещо, за което се инати, не му го налагай насилствено, а го питай какво ще си избере или се опитай да го убедиш и да го направите с общо съгласие. Дай му възможност да чувства, че той решава.
За напишкването, не коментирай. Преобуваш и си продължавате. Мога да си представя колко е изнервящо, но за няколко дни трябва да мине. Имай предвид, че ако се караш, отдалечаваш момента, в който ще спре да се инати.
Виж целия пост
# 8
Да не те плаша, но моят син точно към  2 и половина се врътна на 180% и от послушно и разбрано дете, стана малък бяс. Първо влезе във фазата на отрицанието, поотмина след като видя, че номера не минава и аз казвам ОК на всичко, но после става на моята. Около 3 годишен навлезе във фазата на "няма"-нето, сега постепенно започва да излиза от нея.
Има моменти в които съм се чудила как така изведнъж се промени, все едно не е моят син. Не сме имали проблем с напишкване, освен когато веднъж настина и докато каже и се напишкваше. Но това мина за около ден. Края на това лято се върнахме с крачка назад - неискаше гърнето 2 месеца и сутрин рано акаше на памперс. Единственото което помогна е - махнах памперса.
Сега да те успокоя - към  3 и половина, 4 годинки има промяна, усеща се поочовечване  Laughing Отвреме на време, става спокойно и кротко дете, не прави бели, не крещи, върви спокойно по улицата...и т.н.
Мисля, че около 2 годишни осъзнават собственното си "аз" и решават да изпробват какво могат с него и къде е границата, манипулират ни и наблюдават нашите реакции. Докъде е границата, зависи от теб и прага  ти на нерви и търпимост.
Виж целия пост
# 9
И дъщеря ми преминава през подобен период.Бяхме махнали почти изцяло дневния памперс,после се разболя и след това започна да се изпуска,а след това започна и на инат.Питам я,няма пиш и след минута гащичките и са мокри,че и панталона и чорапите,а веднъж и чаршафите следобеда. Mr. GreenИ така по десетина пъти на ден.Чудех се дали да върна памперса,но поне акото пък беше в гърнето/с няколко фала Mr. Green/.Това продължи около месец и сега има около 1-2 пиша в гащите,но малко като количество.Като се заиграе обикновено става пропуска.И тя е много инатлива и трябва много търпение/при мен се изчерпваше от време на време Close/ и с времето нещата си иват на мястото.
И от други майки съм чувала за подобен обрат,но дано е краткотраен.
Виж целия пост
# 10
Моят син е на 4 години и беше спрял да се напикава.Сега отново започна ,почти всеки ден пера чаршафи и одеала.При него съм забелязала,че се получава от стрес.Започна да се напикава когато се наложи да влезе в болница после  пак спря за кратко.Сега когато седи 1 седмица вкъщи не се напишква,но тръгне ли на градина пак старата песен.Говорих с докторката,а тя каза,че няма смисъл от това да му се караме,защото това пак е стрес и ще продължава да го прави.За това е по-добре да не обръщаме внимание и да не му говорим за това.Просто събираш чаршафите и нищо не казваш.
Виж целия пост
# 11
До колкото разбрах, чакате бебенце  bouquet
И при нас е така, чакаме бебе след 2 месеца и Алекс,който е на 2.10м се държи по аналогичния начин.По принцип е много кротко и послушно дете,но от около месец се започна с това налагане,пищене и какво ли още не.Поизплашихме се доста,но наш приятел детски психолог каза, че е нормално след като в живота на мъничето ще има промяна.
Детето ти просто се опитва да привлече внимание.Говорите ли му за бебето, помисли как го подготвяте.
Говорете му повече, казвайте му че го обичате, гушкайте се и в никакъв скучай не се карайте Heart Eyes
Когато започне да се държи така го прегърни и отвлечи вниманието му,а ако може му позволявай да печели малки битки-за нещо което не е толкова важно.
Ако може го заведи при някоя приятелка,която има малко бебе.Мисля,че всичко ще отшуми когато бебето стане реален фактор в живота му,ще види че пак ще си е вашето детенце!
Успех  bouquet
Виж целия пост
# 12
Аз също минах през такъв момент, когато бях бременна с малчо, кака му - тогава на 3 и почти половина години започна изведнъж да става друго дете - напишкваше се, но нощем (махнали бяхме пампери преди около година), не искаше да спи в нейната си стая, а при мен, не можех да я убедя в нищо, за всяко нещо трябваше да се спори и да се води война, а на мен ми беше трудно и заради повръщане, тежести на бременна, ходеща на работа и няма да говоря повече ... Един ден просто казах - до тук беше! Излязох от работа на обяд, взех я от градината преди да си е легнала и я заведох в Майчин дом да види бебетата, случихме на една разбрана жена от персонала, която й сложи маска и престилка и я заведе вътре - видя мъниците, след което около месец говореше само за това как братчето й ще се появи и ще лежи в количка, а после ще дойде в къщи, за да го гледа кака. Постепенно всичките й прояви на проблемно хлапе отшумяха .... При нея е било (явно) заради непознатото - бебе в къщи и хилядите въпросчета, които не може да зададе даже, а я тормозят. А аз (колкото и да ми бе трудно) я обсипвах с внимание, даже и до сега (брат й кара третата годинка).
Виж целия пост
# 13
Благодаря ви,момичета за съветите,страшно много му говорим за бебето,как ще го къпем,ще го храним с мляко,той разбира,дори казва,че ще бута количката,че като заспи бебето ще го буди Laughing,вие мислите,че може да е някакъв вид ревност още отсега,без реално да съществува негова реална конкуренция?
Виж целия пост
# 14
Дори и да не е ревност е нещо необяснимо за малката главица.И Алекс така само говори ,че ще го храни и ще пее песнички,но все пак ,децата не си обясняват случващото се както ние.
Някои татковци ,когато чакат бебе се променят пък да не говорим за мъниче. Wink
Убедена съм че му обяснявате както трябва,но то просто не знае какво е, затова не спирайте с говоренето ,но най-вече гушкането и разбирането от ваша страна(макар и да коства много нерви)
И както е писала мамата след мен-заведете го при някое мъничко бебе,има невероятен успех.
Желая ти леко раждане и сладичко бебе и много спокойствие  и любов ,така всичко пак ще застане по местата си. family
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия