една тъжна темичка подхващам.
Преди месец и нещо се роди детенце на един мой колега. Уж нормална бременност, всичко ок, ама бебето се роди с невероятни малформации. Не синдром на Даун, а някаква друга ужасия, даже докторите не я знаеха и я гледаха по книгите. При което водя аз следния разговор с шефа ми (който ми съобщи какво е станало преди да каже на другите)
аз: ама аз затова винаги казвам, че едно ехо е недостатъчно! (в Холандия имаш 1 ехо, 12 седмица, ако всичко е ок. друг е въпросът, че тия малформации трябва да са ги видели и тогава)
той: е какво ще направиш и да имаш още едно ехо? е, добре, сигурно ще си подготвен по-добре психически какво те очаква.
аз: е може да прекъснеш бремеността
той: мислиш ли, че това са решения, които хората трябва да взимат?
тук аз спрях, не се впуснах в дебат, че то по тая логика и да не лекуваме тежките болести, а и това бебе сега що ще го оперират, нали така е трябвало да стане, щом се е родило така, по неговата логика.
Вие как мислите? Правилно ли е? аз лично много искам трето дете, но толкова ме е страх от нещо такова. ако ми кажат, че детето ми ще има напр. синдром на Даун няма да се поколебая да направя аборт. Не заради мен, а заради самото дете, което по-трудно би се наместило в това общество. И заради другите ми деца, които няма как да не страдат от разликата в отношението, защото няма как да няма такава.
Оф, дълго стана. Надявам се да ме разберете.
Поздрави, Сара
Моля ви само да не става дискусия за здравната система в Холандия.
И да не се стряскат бъдещите майки тук, ние българите нали сме прости си ходим и на други еха, а това определено е можело да се види на ехо, даже е първия път!