Почитатели на Майкъл Джексън 16 - SAY, SAY, SAY....

Права си. Не е това начинът!

Sisa788, радвам се много, че успях да помогна. Ако мога да бъда полезна с нещо,насреща съм.

Всяка сутрин в главата ми звучат думи и мелодия различни, но изречени и изпяти с един единствен ангелски глас   Тази сутрин се събудих с тези нежни думи, Майкъл ме кара да се чувствам така  
http://www.youtube.com/watch?v=5CfskGi1RBk

Gita,подробен превод ли искаш или в общи линии.Аз мога да превеждам,само утре като приспя малката на обяд и почвам.Дано не ти трябва за по-скоро....

Съжалявам за грешките и пр, преведох само първата страница.    

22 Септември, 2000г. - През моята втора година като равин в Оксфорд дойде една двойка, за да остане с моето семейство за фестивала на "Съкот". След вечеря с няколко ученика, млада жена погледна 10-те деца на двойката около тяхната майка. "Всички ли са ваши?" - попита тя, за да повярва на очите си, на което учениците отговориха „Не са ли прекалено множко?” Очите на майката се засрамиха и се извини. Аз я последвах в кухнята и се извиних за коментарите на учениците ми. „Всичко е наред
 - каза тя. „Получавам това постоянно. Но Реби ми каза никога да не се притеснявам да имам много деца.”

Спомних си тази история, когато миналата седмица с моето семейство посетихме „Невърленд” на Майкъл Джексън, в Калифорния. Знам, че всеки мразят самохвалството, но аз имам само това. На това, на което бях свидетел през тези 6 дни с Майкъл беше състрадателен човек, напълно неразбран и представен невярно, с  безкрайно съчувствие към децата.

Сцената бе просто удивителна. Невърленд е Дисниленд среща зоологическата градина в Сан Диего, чийто врати са широко отворени за голям поток от деца. Някой млади се бореха срещу рака, други идваха от вътрешната част на града, за да се насладят на деня със захлас и всички бяха напълно безмълвни от личното внимание, което Майкъл даваше на всяко едно дете.

Едно 10-годишно дете, засрамено да свали шапката си и да покаже плешивостта си, накрая премахна прикриването след като Майкъл изкара ден, повдигайки вярата му.
”Състрадание” е общ термин, което изгражда симпатията и съпричастието. От двете, съпричастието изисква по-дълбоки усложнения, свързва те с болката на някого. От момента, в който срещнах Майкъл в Ню Йорк миналата година, знаех, че има огромно съпричастие, в сравнение с почти всеки друг човек, който съм срещал. Ние говорехме за лов на елени – съвместен спорт в Обединеното кралство.
Очите на Майкъл леко се насълзиха и той ме изучаваше с въпросителен поглед: „Незнам как някой може да застреля нещо безпомощно?” По-късно, той говореше за родителите, които изпускат много време с техните деца. Неговия глас секна с емоция и аз отчаяно се опитах да скрия виновното си изражение.  Неговия малък син Принс дойде в стаята. Майкъл говореше с него като млад родител, отговаряйки на въпросите на Принс с огромно търпение. Несъмнено малкото момче със златната коса бе ненадминато възхитен от живота на баща му. Урок от Майкъл: Ние трябва да пораснем отвън, но завинаги да запазим детето в себе си.Като пораснем, болката в света около нас ни насилва все по-близо до сърцата ни. Не бяха ли Адам и Ева, родоначалниците на човешката раса, обрисувани като деца, голи и невинни в Райската градина?” Поради тази причина, когато съм около Майкъл това, което изпитвам най-много е свобода, освободеност от преструването и твърдостта. Спомням си първото преживяване, когато Майкъл ни взе като гости да гледаме „Историята на играчките 2” в местното кино. В началото бях там заради децата ми. Но Майкъл зад мен се смееше високо на екрана и аз бавно се отпуснах. В рамките на няколко минути, аз също се смеех и се наслаждавах на филма. Тогава ми „присветна”, че дори като възрастен неисках да виждам хората да стрелят, отрязвайки нечий крайник… Като писател за връзките, често съм питан от жени: „Какво най-много трябва да гледам в един партньор”. Казвам им да гледат неговото отношение към децата. Мъж, който обича детската невинност е невинен сам по себе си. Мъж, който обича игривността на децата е игрив сам по себе си. Мъж, който е състрадателен към децата е състрадателен човек. Има човешко качество, което е по-съществено от храната или водата, което се нуждаем да дадем на децата си – достойнство. Това е подарък по-загадъчен от храната или материалната грижа. Но аз вярвам, че Бог е дал на Майкъл специален чифт очила. Той вижда одеждите на достойнството и облича децата ни в тези одежди на възхищението и уважението. Както той ми каза „Всяко дете трябва да бъде третирано като филмова звезда, давайки му много внимание." Моята 8-годишна дъщеря се загуби във стаята за игри в Невърленд и започна да плаче, Майкъл изтича до нея и и каза: „О, знам как се чувстваш. Спомням си, че това се случи и на мен, когато бях малък.” Аз контрастирах с това каква щеше да е моята реакция – да пренебрегна страха й, за да укуража нейното „каляване”. Аз си припомних стара еврейска, мистична традиция, която гласи, че не всички хора са се разхождали в Райската градина, заедно с Адам и Ева. Има все още няколко човека, които се веселят в Райската градина и ни приканват да се включим. Дали е възможно Майкъл да се е върнал (с лунна походка) отново в Градината? Може би. Това е сигурно.  Заради Майкъл аз засадих още няколко цветя в градината на моето сърце. Да го гледам с неговите деца ме направи по-добър баща, да гледам взаймодействието му с пациенти, болни от рак ме направи състрадателен човек. Някои биха ме критикували за тези думи като защитник на ексцентричността на Майкъл (дори през годините ми в Оксфорд ме научиха, че всички велики гении са ексцентрични). Но миналата седмица ние празнувахме 42-годишния РД на Майкъл с него в ранчото му и се питах: какво да дадеш на човек, който има всичко? Единственото нещо, с което можех да се появя бе… поправянето на тежката несправедливост. Крайно време е някой да говори за необикновените неща, породили се от добрина, които са толкова главни в живота на Майкъл. Майкъл отклоняваше славата и комплиментите, почти казвайки ти по някакъв начин, че се чувства недостоен за слава. Може би болката от долните нападки му оставиха следи. Може би той е объркан защо някои хора предполагаха неговата вина дори като нашата правна система е, че всички хора са невинни до доказване на противното и Майкъл не бе виновен за нещо лошо. Или може би това е неговия природен дискомфорт от центъра на вниманието, след като той много повече предпочита да дадем всяка частица внимание, която можем да обединим за децата в нужда около нас.

LoveMJ благодаря за превода.Това е много красива история.
Лека нощ и приятни сънища!  

   LoveMJ  благодаря за превода на този хубав разказ                моми4ета искам да споделя нещо.....днес гледах THIS IS IT отново , но този път с брат ми-  той казваше 4е се вманиа4авам по Майкъл и 4е ще се побъркам така- днес оба4е той излезе от салона с насълзени о4и!!!!     Майкъл е в сърцето ми за винаги!!!!

               

                            

                        

Не бива да допускаме това! Всички пишещи с любов тука, ще запазим духа на темата. Всичко зависи от нас, всички. Едно мнение не може да развали темата. На който не му харесва, да не пише тука.   Всеки има право  да си прави своите изводи, но  моля,  без обиди и нападки, кой какъв е. 

Момичета, не се карайте- наистина, нека темата не се превръща в спор! Не може всичко това направено с толкова любов до момента-вече 16теми, да бъде заличено заради едно мнение! Сигурна съм,че всеки,който е тук носи Майкъл в сърцето си и има право да изразява обичта си по свой начин Майкъл е любов, само и единствено любов и не заслужава подобни неща  Една усмивка лекува всичко                             Лека нощ и сладки сънища!

 

Ех, какви величия са се снимали с нашия Джако! Обичат го хората!!!