Религиозното възпитание

Октопод с рокля ,
личи си кой колко е чел и как е разбрал написаното определено.
Не считам за нормално да цитираш пост, да напишеш мнение върху него - после да напишеш, че това не се отнасяло до поста или автора му. Ако мислиш, че така ти е удобно да се измъкваш - твоя работа, прави го. Но всеки нормален читател ще прозре какво казваш, независимо дали го отричаш после.

За цитатите - крайно неуместни са тук определено. Но ето това например "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами" е показателно!

Нали това писах и преди, трябва да се чете, не само да казваме християни сме. А има едно правило, че не може да си извадиш извод за нещо ако не се подкрепи поне от още три цитата от други места. А аз не искам да натоварвам форума с цитати, но мога да ги дам.
Това са основните Библейски доктрини на православни, протестанти и католици и за това си позволих да давам цитати.  
Аз не съм в състояние да съдя никого, не мога да бъда в сърцата на хората, всеки сам може да чете и да сравнява живота си.
viliko, не оспорвам вярванията ти. Ако говорим за християнство Библията е това което приемаме за истина.
За това съм дала местата, всеки е свободен да си отвори и да пречете  и да види контекста.  

Но и тук идва въпроса как се чете Библията в различни църкви.Кое правилно и кое не е,кой може да каже.Визирам православни,протестантстанти и католици 

Веднъж ми се присъни странен сън - небето сякаш се отвори и аз помолих Бог за интервю...

- Така, значи искаш да ти дам интервю? - попита ме Господ.
-Стигада имаш време... - казах аз.

Бог се усмихна и рече:

- Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш, какво те интересува?
- С какво най-много те учудват хората?

И Господ отговори:

~ Това, че когато сте деца, вие искате да сте големи и бързате да пораснете. А после пък мечтаете отново да станете деца...

~ Това, че губите здравето си, за да печелите пари. А пък после пилеете парите, за да възстановите здравето си...

~ Това, че мислейки тревожно за бъдещето, вие напълно забравяте настоящето. И така не живеете нито за настоящето, нито за бъдещето...

~ Това, че живеете, сякаш никога няма да умрете. А пък после умирате така, сякаш никога не сте живели...

Ръцете му хванаха моите и дълго стояхме така мълчаливо. След известно време аз отново го попитах:

- Мога ли да Ти задам още един въпрос?

Кимна утвърдително с глава и ми се усмихна насърчително. И аз попитах:

- Като наш баща, какво би искал да направят Твоите деца?

~ Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Единственото, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани...

~ Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието. Но са достатъчни само няколко секунди, за да бъде разрушено...

~ Да научат, че най-важното в живота не е "какво" имат, а "кого" имат до себе си...

~ Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях...

~ Да научат, че богат е не този, който има най-много, а онзи, който се нуждае от най-малко...

- Да научат, че трябва да контролират поведението си. В противен случай, то ще контролира тях...

~ Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат. И че после са нужни години, за да заздравеят отново те...

~ Да се научат да прощават, като се упражняват за това...

~ Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не винаги знаят как да показват чувствата си...

~ Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие...

~ Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите...

~ Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване...

~ Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е огромно богатство...

~ Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят. Трябва и сами да си прощават собствените грешки...

~ Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на онова, което изричат на глас...

~ Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи...

~ Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си. А да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат...

~ Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те сами си решават да са щастливи с това, което имат и което са. Или умират от завист и ревност, заради онова, което нямат...

~ Да се научат, че двама души могат да гледат в една и съща точка и въпреки това, да виждат съвсем различни неща...

~ Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота...

~ Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката му...

~ Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в хората, които обичат, много бързо ги отблъскват. Давайки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

Замислих се над всички чути истини. А Бог отново потъна в мълчание. Миг преди да се разделим, аз казах смирено:

- Господи, благодаря ти за времето, което ми отдели! Има ли още нещо което да искаш да предадеш на своите деца?

А Бог отново се усмихна и каза:

Нека знаят,че ще бдя над тях... винаги!
На мен много ми допадна 

Единодушни са в основните доктрини.
Т.е. кога си спасен, защо трябваше Христос да претърпи кръста, кой е Бог, какво е благочестив живот, че Библията е стандарта който трябва да се следва и е абсолютната истина.
Католицизма и православието вярват и в Преданието. Протестантите четат само Библията.

За мен най-важното, най-основното е да възпитам у детето си общочовешките ценности / т.н. "10 божи заповеди", макар узурпирани от последователите на Христос не са само техен постулат, под една или друга форма са залегнали във всички религии и вярвания/.
За мен е по-важно да науча детето си да познава себе си, да може да мисли, да знае какво иска и как да го постигне само, а не да чака да бъде осенено свише.
А когато стане достатъчно зряло, т.е. притежава необходимия екзистенц минимум от знания, запознато е с по-голямата част от религиите, митове и вярвания, и е натрупало достатъчен житейски опит даващ му възможност да вземе за себе си най-правилното решение, то само ще реши на кой бог ще се моли на Господ, на Аллах, на Буда ......., на Майката природа или на Физиката.

Вярвам в бог, но не съм дълбоко религиозна и не уважавам църквата като институция. Като започне да разбира малката, ще и разкажа за господ, за Дева Мария, за светците - най-общо, без да се впускам в подробности, то и аз не ги знам подробностите. Ще и го разкажа като приказка и едва след това ще я кръстим, за да има представа какво правим. И ще се опитам да я науча на основните християнски ценности, но без да се вманиачавам, защото аз самата оспорвам някои от тях.. (напр. това за другата буза..)
Като порасне, ще се опитам да и разкажа и за другите религии до колко зная..
Нека да е информирана, а тя сама ще реши да вярва или не...

migito, аз се хванах да прочета малко за историята на християнството. В началото последователите на Христос изобщо не са имали единна представа дори за това кой е Христос. Нито за какво е умрял на кръста и дори дали изобщо е умирал. Основните доктрини на християнството, както и състава на каноничната Библия са били установени на църковни събори, по-специално на Никейския църковен събор през 325-та година, където са приели Никейското кредо - основата на трите главни течения в християнството. Този събор е свикан от император Константин Първи Велики, същият, който е въвел християнството като официална религия на Римската империя. Според мен - искал е да унифицира вярванията на християните, за да има по-стабилен инструмент за контрол над огромната империя, която до момента е била пример за религиозна толерантност (искали са само всички поданици да признават Цезаря за божествен, което е било основната причина за гоненията над евреите и християните, които не искали да се кланят на никой друг бог, поради монотеистичния характер на религията им).

През 787г е свикан друг такъв вселенски събор, против иконоборството и то е обявено за ерес. Как простестанството е решило, че Първият вселенски църковен събор в Никея е бил ръководен единствено от Святия Дух и всичките му решения са боговдъхновени, а по-късните събори и решенията им вече не били ръководени от Бога? Защото във вашите евангелско-протестантски църкви не съм виждала много икони и това е една от темите по които много обичате да спорите с православните.

Пак във вашите църкви съм чувала множество проповедници да изразяват мнение, че християнството започва да изпада от истинското апостолско учение, след като бива обявено за официална религия. Но всъщност никога не бях давала сметка, че преди Първия никейски събор в християнството е имало толкова различни течения, които са имали всякакви различни разбирания и идеи за християнската вяра.

Казвам ти всичко това, за да отбележа, че стриктното продържане към Библията и вторачването във всяка нейна дума според мен не са правилния подход. Знам, че няма да приемеш тази идея, но все пак не допускаш ли, че е възможно стихийно зародилото се и развиващо се християнство да е било модифицирано с политически цели по поръчка император Константин? И в него удобно са вмъкнати идеи като тази за безропотно подчинение към властите и други концепции, улесняващи властника в неговите усилия да контролира подопечните си.

Друга тема е, че протестантите вече си имат свое Предание и дори всяка деноминация си има свое Предание и прегръща практики, които са всичко друго, но не и библейски...

Това нещо малко странно ми звучи. . Къде по-точно го прочете?

Homesick, има един историк Джордж Макдауел, тръгнал е с идеята да обори Библията точно с исторически подходи и в крайна сметка повярвал.
Написал е доста книги по въпроса, няма да пиша подробности, за да не товаря темата.

Това за съборите не си го чела в учебниците по история, но няма да споря.

Вярно е, че е имало много течения и до ден днешен ги има. За това апостолите са писали много в посланията си за тях.
Дали е вярна Библията? Всяка една дума написана там съм я преживяла лично и мога да гарантирам с живота си, че е така. Християнството не е просто религия, тя е взаимоотношение, начин на живот, преживяване...

Съгласна съм, че в момента има някои нови течения които се прокрадват в протестантските църкви и не са по Библията. Но това си е един план с цел да компрометира църквата и вярващите. Аз не съм привърженичка на това, а има и много хора които все още държат Библията като абсолютния авторитет, независимо от течения, учители и влияние. Но да нарека това, Предание не бих могла! Идея имаш ли си какво е Преданието при православните и католиците!?

Приемам идеята за религиозно възпитание малко по- широко. Синът ми е кръстен като православен християнин. Аз съм православна, а съпругът ми католик. Вярващи сме, но не особено религиозни, приемам и харесвам и други религии и философии. Смятам, че е важно детето да приеме вярата като чувство, защото това е, което дава свобода на личността. Конкретните религиозни догми и ритуали не са от такова значение за мен. не бих обременила дете с Библията или каквито и да е сложни истории. Тези истории са нужни на възрастните, а децата могат просто да вярват в Бог, в доброто, в любовта... Страха, вината и принудата в религиозният живот за мен отнемат от идеята да вярваш. За някои е нужно, но аз не смятам да го възпитавам в детето си. Ако пожелае, когато порасне ще бъде свободен да практикува вярата си както и където намери за добре.

migito хайде да не се замеряме с Библията тук. Става въпрос за възпитание на деца, а не за история на християнството. Сигурна съм, че имаш много за разказване и друг път си демонстрирала познания, но нека обменим подобни мисли в друга тема.

Извинявай, ако съм те засегнала! Никъде не написах, че трябва да повярваш в това което аз вярвам, нали?
Ако не беше дъъъългия пост адресиран до мен, щях да си мълча. А мисля, че бях лаконична.
Ще се радвам да си пишем по темата, разбира се! 

Е... Намери което и да е четиво по въпроса за раннохристянските "ереси". Потърсих нещо онлайн - ето тук са добре обобщени, даже пише за богомилството http://webspace.ship.edu/cgboer/heresies.html . Всъщност точно липсата на единно разбиране за Христос и учението му е била причината за свикването на първия вселенски събор в Никея.

Тази тема взе богословски завой не заради желанието на migito да блесне с библейски познания. Всъщност по-напред бяха зададени въпроси, на които тя се опита да отговори според разбиранията си. Освен това съм сигурна, че тя би използвала всеки случай да споделя вярата си и Божието Слово (Библията), водена от най-добри намерения, а именно да спаси грешни души, тръгнали към вечна погибел в ада. Изобщо не иронизирам! Просто съм била там, където е тя и знам как се чувства.

Аз вярвам Библията, migito, просто моето лично преживяване (както си се изразила) на християнството ме заведе на малко по-друго място. Старая се да гледам по-непредубедено и не вярвам на скалъпени по 5 стиха доктрини, разчепкването им дума по дума и търсенето на 15 разновидности на значението на строгръцки и староеврейски и цитирането на 10-тина превода, само и само текстът да пасне на доктрината, която сме си съчинили. Основните неща в Библията за достатъчно ясно казани, а останалите няма какво да ги търсим там. Включая забраната за предбрачен секс