Гледах...!Хареса ми! Препоръчвам го! - ХIX

Току що гледах "Мастилено сърце" - http://www.imdb.com/title/tt0494238/

Изкючително много ми се понрави идеята с гласа си да съживяваш героите от книгите 

Има и приказен, и приключенски елемент, много хубаво филмче 

Ето едни прекрасни постери. Определено си избрах филми, които да изгледам
http://www.theauteurs.com/topics/6722?page=1

А сега се оттеглям да се насладя на Limits of Control

Аурора, радвам се, че ти е харесал филма, наистина е много разтоварваш, а и Раул Бова е все още хубав мъж

The Break Up Artist - тийн филмче за любовта, разделите и още нещо. Ако си нямате друга работа, може да се посмеете с перипетиите на героите. Нищо особено, става за попълване на свободни часове.

Management - не толкова тийн, все пак Джен е на определена възраст. Нищо особено, отново в търсене на голямата любов...

Sukkar banat/Caramel - интересен, до толкова, че видях една друга страна - приятелство между арабски жени. Интересни нрави, приятно направен и с лека хумористична нотка. Хареса ми, въпреки че ми дойде малко дълъг.

Little Ashes - интересен поглед върху двама велики мъже - Лорка и Дали. За съжаление удоволствието от историята и от играта на Хавиер Белтран беше помрачено от присъствието на Робърт Патисън. Много дървен, много изкуствен

Los abrazos rotos / Прекършени прегръдки - красив филм, все пак това е Алмодовар, но може би най-слабият му досега, според мен. остана някак незавършен, мисията му някак неизпълнена. мелодрамата си беше на място, както във всеки от филмите му, но някак направена по инерция, сякаш имаме основната идея да направим мелодрама, взимаме някаква история и хоп - готово. отвреме-навреме уникални сцени, много цветно, пъстро, много червено, това ми създаваше едно предусещане на това, което се очаква да се случи. но...прекалено семпъл сценарий.
може би не мога да спра да сравнявам всичко с неговия връх "Говори с нея", може би тогава постави прекалено високо летвата, но този филм определено не ме впечатли особено. иначе Пенелопе Круз я харесвам много, наравно с Чарлийз Терон за мен е най-красива сред актрисите на Холивуд.

Тина, искаше да коментираме филма, но ти не каза нищо преди. надявам се, че сега ще се включиш. 

изкушавам се да обсъдим малко по-надълбоко характерите на героите, само да не развалим усещането на тези, на които им предстои да гледат филма.

   Честита Нова година на всички кинофили! Думата вече е кинофили, не киноманиаци !

   Включвам се за "Прекъшени прегръдки " на Алмодовар.
  И аз мисля, че не е от най-добрите му филми. Както и преди него Volver (2006/Завръщане- също не беше така зашеметяващ, в сравнение с   шедьоврите му. Но нищо, има върхове, има и спадове. Любим режисьор ми е и винаги очаквам нещо добро да направи.
  Мен лично ме подразни Луиз Хомар , изпълнявящ главната мъжка роля-мисля, че не беше подходящ.  Ако на негово място имаше някой чаровник, по-различно би звучал филма. Но това е мое виждане, все пак.
  Като цяло, нито историята, нито начинът, по който е поднесена, ми харесаха. Образите не бяха убедителни- нито на измамения стар любовник, нито на ослепелия режисьор, нито дори на самата Пенелопе. Само героинята на Бланка Портильо доякъде я разбрах, но и тя не ми стана симпатична.
 
  Аврора, гледах "Момиче за милион долара". Искам да споделя впечатленията си, знам че ти е любим.
 В началото филмът започна много силно, всичко вървеше нагоре до момента, в който я удариха на последния мач. И после сякаш нещо стана. Мисля, че последната една трета от филма беше направена слабо. От сцената, в коята роднините и дойдоха да я видят в болницата тръгнаха зле нещата-тази сцена беше ужасно грозна и неподходяща за целия филм и тя го развали.  Някак не и беше мястото в цялата история, така мисля.  Да не говорим, че беше ужасно зле изиграна от актьорите. Какво мислиш?
  А за Хилари Суонк мога да кажа само хубави неща за играта и тук-тя направи целия филм, всъщност, много беше добра.
  Подобна е историята и в The Wrestler (2008)/Кечистът на Дарън Аронофски, но двата филма имат коренно различно звучене. Ако при "Момиче за милион долара" през цялото време не те напуска чувството, че някои хора се раждат с мал шанс и така си умират, за съжаление, финалът на филма го потвърди драматично. То в "Кечистът" градацията до края не спада и всъщност трагичният финал е един вид апотеоз, въпреки всичко. И не оставаш с впечатлението, че този живот е ужасно скапан и несправедлив. Аз лично много харесвам "Кечистът",трябваше да го спомена при добрите филми, но кой по-напред...

   Хайде,напишете си класациите, много е интересно. Четох една хубава статия в "Либерален преглед", погледнете я, ще ви хареса. Там авторката твърди, че киното е в упадък и с носталгия говори за добрите стари кинофилски времена. Е, не е съвсем права, мисля аз.
   Благодарение на другата тема, която пусна Джуд, и по-точно на класацията на Тина Хрис, запълних един сериозен пропуск в личната си филмотека-There Will Be Blood (2007)/Ще се лее кръв.
   Аз пък бих искала този филм да изкоментираме, ама здраво. Много, много ми хареса. От самото начало, та до самия финал бях като омагьосана.
 То Даниeл Дей Люис няма какво да го коментираме, той си е съвършен.
 Друго ме вълнува. Героят му, светогледът му , и защо ми е симпатичен.  Всъщност, симпатичен ли ви е и заради кое в него?
 Има ли някаква по-широка метафора в целия филм, даже в заглавието?  Това ли е днешният свят-искам да спечеля пари, за да избягам от всички, защото ги презирам?!
 Ето го симпатягата-Даниел Плейнвеню:

Не обичам да се оправдавам.
-Сърдит ли си, Хенри?  Завистлив ли си? Аз съм егоист. Не искам друг да успява. Мразя повечето хора. Понякога гледам хората и не виждам нищо, което да ми хареса. Искам да спечеля пари, за да избягам от всички. Виждам най-лошите неща в хората, Хенри. Не е нужно да ги опознавам, за да си направя изводите. С годините натрупах омраза малко по малко. Това, че си тук, ми дава втори шанс. Не мога да продължавам сам с тези...хора.

Не знам от къде черпи вдъхновение Алмодовар, но на мен ми остави усещане за онези класики от Златните години на Холивуд (нима случайно бяха споменати Одри и Мерилин? )Същото усещане имах и със Лошо възпитание Сюжетът не блести с оригиналност, но винаги има нещо Педро-вско, което да го направи така приятен. Пък може и да не е само Педро, може да е "виновникът" за пъстрата кинематография http://www.imdb.com/name/nm0006509/

Леле сега видях че е правил кинематографията на Планината Броукбек. А той беше страшно красив филм.

А сцената със стълбите беше неописуема!

P.S. оле и аз от два дена си казвам да изгледам Ще се лее... и днес го пускам. Направо си е за срам, че не съм го гледала.

СОНЯ, удоволствие бе за мен да прочета коментара ти. обожавам дълги, подробни коментари на филми
и моите най-големи забележки са към Луиз Хомар, не толкова кастинга, той Алмодовар все избира рапони. но самият герой ми беше "идеотин" началото на филма, секса му с непознатата руса мадама, как след това казва, че му предстояло вече само да се наслаждава на радостите на живота...образа му бе изграден така - като на супер повърхностен човек...как тогава да му повярваме, че Лена е била голямата му любов, и откъде личеше всъщност? защо да не смятаме, че тя е била поредната му заигравка като успял режисьор? ей, тази неубедителност ме подразни. от началото на филма до самия му край не усетих дълбока емоция у Матео.

сякаш емоционалността бе кастрирана и у останалите герои, защото е факт, че на никой не повярвах. явно и с теб, Соня, е било така. 

имаше любими сцени, разбира се...много ми хареса сцената, когато жената, която четеше по устни обясняваше на Ернесто какво казва Лена, а в същото време онзад седеше Лена, застинала до вратата и повтаряше същите думи...не го обяснявам добре, но тази сцена беше много хубава, най-хубавата сякаш в този филм...

"Момиче за милион долара"  - грозна сцена? трябва да го гледам пак...аз бях като ударена с чук по главата след като го изгледах...казах си "ето това е Истууд", помня само едно чувство за завършеност и пълнота, каквато усещам винаги във филмите му, страшно ми пасват някак на светоусещането. за съжаление по отношение на Истууд съм тотално неспособна на критичност.

класация...това ще ми е трудно да го направя.
трябва да помисля малко.

навремето не успях да догледам докрая "Ще се лее кръв" - помня едно чувство на отегчение, което ме заливаше на талази до средата му и след това просто се отказах.

На мен прегръдките ми хареса. И то много.  Аз мога да остана с добри впечатления от един филм от няколко епизода, от усещането за един от героите, да речем, от настроението, в което съм, докато гледам... Не бих се наела дори да сравнявам, този му е слаб, онзи силен.
  Хареса ми мнгопластовата жена, героинята на Пенелопе. Харесвам начинът му на снимане, цветовете. Хареса ми препратката към Одри.

  Соня, моментът със семейството на Хилъри, от филма на Клинт си ми беше доста реален, да ти кажа. Тук (в Америка) си ги има точно такива боклуци. И дори ми стояха добре на екрана, типичните уайт трашове с добре сговнени семейни отношения...

За Ще се лее кръв- колкото и пъти да го гледам, и онемявам, ама буквално. Плейнвю е такова куче.  Според мен трябва да си точно такъв, за да успееш. Хеле пък в този бизнес, хеле пък в онези времена. И да, тези хора са точно такива, сами, сами, сами! 
  Нямам време, не се стърпях да се обадя с по едно изречение... ще умувам още и за Плейнвю, и за Прегръдките....

  П.П. Аурора, точно зарад това, че няма да има друга като Лена, ти изглежда такъв... точно зарад отчаянието му, едва ли не, да намери една жена, която поне малко да му докара усещането за Лена, го кара да прави това...

  Аз пък страшно харесвам "Завръщане".

 Благодаря за коментарите,момичета. Много ми е приятно да ви чета.

   Хапка, филмът "Завръщане"е хубав, но понеже винаги го сравнявам с "Говори с нея" и с "Всичко за майка ми", затова се получава така. Тези два филма на Алмодовар имам чувството, че казаха почти всичко, ако не и всичко...

  Искам да допълня нещо за "Ще се лее кръв". Образът на попчето- боже, колко сполучлив! И актьорът, и играта му, и самата идея-всичко беше съвършено. Пол Дано го гледах в "Мис Слънчице"-братът тийнейджър, и там играе прекрасно.
 Та това попче във филма олицетворява целия образ на църквата през годините-уж пророк, уж Бог, но когато стане дума за пари, всичко е едно суеверие...

Гледах снощи Wicker Park (2004).
Хубав, интересен филм. За двама, разминаващи се и търсещи се. И колко трудно е да намериш това, което търсиш, когато нямаш телефон, адрес.
Гледайки филма се замислих колко сме се разглезили в днешно време с различните видове комуникации.
Телефон, поща, скайп, фейсбук и прочие.
Не че искам да ми се случи и на мен историята във филма, но така де, има доза романтика в това да получаваш писма под вратата, да имате вашето си място за срещи и в крайна сметка да те намерят ...

Тина... you...you`re good, you... в състояние си да напишеш такъв коментар, с две думи, че да ме накараш да мисля и преосмислям всяка една своя "мисла", казана преди това.
за Прегръдките няма да се отървеш с толкова малко, разкажи ми повече за гледната си точка. този сценарий, не ти ли се видя прекалено елементарен и някак леко, ей така поднесен...сякаш да, аз съм Алмодовар, правя мелодрами, натискам едно копче и ето ви една тава бърза драма...много претупано, много алангле ми дойде.

ама Матео си беше някак прекалено равнинен и преди Лена да умре, разбираш ли? много вял, та чак умрял. а и тя като умря защо нищо не ми трепна, трябваше вече да ми е станала ужасно симпатична, много да съм влязла в кожата й на този етап на филма (все пак е 2 часа), исках нещо да усетя, еле па и 1 сълза да пусна. нищо такова не се получи. а и накрая това, че младежът му се оказа негов син, толкова елементарно, толкова предвидимо, не исках да влизам в усещането, че гледам турски сериал.

едно ми е ясно след коментара ти - пак ще си пусна "Ще се лее кръв"

   Съгласна с Аврора за "Прегръдките" на Алмодовар -и мен не ме трогна. Тина и да опита да го "спасява", няма да го гледам пак !
    
   А за класацията, аз пак ви казвам-направете вашите. Ще изгледаме заедно доста филми така, който е пропуснал, ще навакса, и после ще има поле за сражения. Шегувам се, за обмяна на впечатления и емоции най-вече.  
    Аз не съм съвсем сигурна кои точно са критериите, по които определям най-добрите филми, но един от тях е безспорен- за мен хубав е филм, който бих си пуснала пак, и пак, и пак... Иначе изборът ми се влияе и от моментното настроение, и от мнение на приятели понякога, но не винаги...Та така.

     Ах, аз пак за Плейнвю.   Тина, казаш, че е куче, но признай си, на моменти ти иде да му ръкопляскаш, не е ли така?  
 Това, което харесвам у този злодей е, че той е докрай честен пред себе си. Не храни напразни илюзии, не се заблуждава, гледа на живота от упор... Сцените с попчето- живо доказателство,че той има вяра, а отчето-не. Този Даниел Плейнвю може да е куче, но е куче с характер, породисто, зло,  родено за убиец, но и за победител....Дааа..Хубав филм, много!
  Ама и този Даниел Дей-Люис! Как е възможон така да играе, как! Както Люба Кулезич казва, породисто актьорско животно е, пусни го пред камерите с подходящ сценарий и филмът си става от само себе си .
  Видях, че са го обявили за най-добър филм на десетилетието: http://www.kinomanite.com/news.1/1339.There_Will_Be_Blood_best_movie/

чЕСТИТА НОВА ГОДИНА НА ВСИчКИ!!! С ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ЗДрАВЕ, БЛАГОДЕНСТВИЕ И СБЪДНАТИ мЕчТИ! (Извинявам се за малките букви но не мога да внамеря главните )
Имам една молба
снощи гледах част от предаването на Венета Райкова беше интересно и моля ако е възможно, да ми кажете как да си изтегля цялото предаване·
Предварително благодаря·

Соня, в отделната тема пуснах нещо като класация, по-скоро филмите, които първи ми изникнаха в съзнанието като знаменателни за мен. сигурна съм, че има и още, но тези ми хрумнаха веднага.

изтеглих си - Prayers for Bobby и сега чакам време да се видя в 2 свободни часа и да го изгледам - http://www.imdb.com/title/tt1073510/ - прави впечатление, че рейтингът му е доста висок.
някой изгледа ли го вече?