Гледах...!Хареса ми! Препоръчвам го! - ХIX

  За мой срам не съм гледала повечето от тях. Обещавам да се поправя, обаче.

 Prayers for Bobby, не съм го гледала. Бяха го задали като загадка и прочетох малко за него. Стори ми се доста тъжен и тежък, много ми е трудно да гледам такива филми, особено за деца.

Ох защо като се запитам кой ми е любимият режисьор, актьор, актриса все не мога да си отговоря?

О, Соня, аз в "куче" влагам много, бе! Не спирам да му ръкопляскам! И за попчето исках да пиша. Много добра роля! Идва ти да го смачкаш. Ръкоплясках на края също.    Как червенееше като дяволче, и с тази не дотам приятна физиономия (  ), много успешен образ.
 А този Даниел (Дей Люис) с един благ глас, а като Плейнвю, егасимус и превъплащението!!! И не само гласът, стойка, маниер, все едно си гледаш един отруден чивек, който цял живот е копаел кладенци на ръка... не е истина този актьор, ей!
   "Спаявам" филма, хахахаа, мне, бе...ми на мен ми хареса. Трогна ме любовта им. Много силна ми беше сцената, когато Матео, опа, Хари Кейн да кажа , "гледаше" Лена с ръце...
  Не мога да се включа адекватно вчера и днес, толкова съм заета.... но така, накъсанко, ще мятам по 1-2 несвързани коментарчета... 

  Ами сцената, в която дъртия любовник на Лена гледаше записите, а Лена се появи зад него и "озвучи" сцената, не ви ли хареса?! Много сполучливо бе направена.

 

да, споменах я, това беше най-силната сцена във филма.

чакайте сега да си излея душата
INVICTUS - какво вдъхновение!
след Gran Torino, но най-вече заради Million Dollar Baby, Mystic River и Letters from Iwo Jima обичам Истууд и той е сътворил още един истински диамант, блестящ с блясъка на тези 4те, които изброих. и понеже вчера Джуд като каза, че не може да назове любимия си режисьор, аз се поколебах също, вече мисля, че след като снощи след полунощ изгледах на един дъх "Непобедим", мога с ръка на сърце да кажа "Клинт, това си ти!"
Морган Фрийман е брилянтен, той е просто нечовек! винаги съм го харесвала, защото така подбира така ролите си, че колкото и по-различни да са от него, той успява да влезе в кожите им на 100%...в този филм той е абсолютен Нелсън Мандела, така те кара да му вярваш с откровеността си, емоционалността си и желанието му да обедини народа си, че някак неусетно си омагьосан от образа му. мисля, че най-сетне трябва да получи Оскара, който толкова много заслужава!

това е просто...Истууд, никога не ти набутва героите си в очите, никога нямаш усещането, че ги осъжда или ги толерила, просто те оставя на случайността и ти успяваш да извадиш всички откровения сам за себе си. успява някак да ти покаже верния път, без да те поучава. това безспорно е един от най-добрите му филми за мен и кастинга отново е убиец, право в целта.

Мат Деймън, когото винаги съм намирала за изключителен актьор просто не знам какво да кажа, освен по американски да се изцепя "УАУ"...какво превъплъщение! не съм чела още нищо за филма и смятам да се поразровя по-късно, но тялото, което е направил за тази роля сигурно е най-малкото усилие, което тя му е коствала.

това е един от най-добрите спортни филми, които изобщо някога съм гледала. но, разбира с, това е много повече от спортен филм. не е филм за ръгби, а за това каква обединяваща сила за нацията би могъл да изиграе той. изумително е как Истууд успява да напипа пулса на всяка история и да я развие така, че да я превърне в шедьовър.

   След коментара на Аврора, явно ще се гледа INVICTUS на Клинт .  

  За любим режисьор-за момента смятам, че няма все още по- велики от Кубрик и Тарковски, колкото и тривиално да звучи. Преди няколко години бях луднала по Кустурица, изгледах на един дъх всичките му филми, още го обичам, но вече имам и други силни любови. Ларс е една от тях, но той е трудна любов, по-скоро страдалческа. Най ми пасва на мирогледа Роберто Бенини, но пък той няма много филми. Друг любим ми е Кшищоф Кешловски. Всъщност и още има, не е права госпожата в Либерален преглед, че киното било в упадък.  Добро си е съвременното кино.  

И аз го гледах, но съм на противоположно мнение - твърде дълъг, протяжен и нереалистичен - във времето на мобилни телефони да не можеш да откриеш някой....не знам, най-много ме подразни тази нереалистичност... Serendipity беше много по-добър.

След излиянието на Aurora за INVICTUS, няма какво да добавя, освен, че, според мен филмът има всички предпоставки да се окичи с "Оскар" - излиза навреме, политическа драма, засяга се темата за апартейда и расизма /в смисъл обедениението на нацията чрез спорта/, блестяща актьорска игра - особено на М. Фриймън / Мат Деймън е прекрасен актьор, но в този филм героят му беше представен доста епизодично и схематично, някак си, смятам, че можеше да даде повече , но режисьорското мнение за героя е било такова/. И - една забележка - ама много положителни бяха героите, чак неестествено захаросани на места

За Дориан Грей - ако се абстрахирате от книгата, филмът е прилична еднодневка, която след месец няма да се помни, но, ако очаквате екранизация на любимия си автор - ще се разочаровате. Да бяха писали -"по мотиви от произведения на О.Уайлд" - щеше да е по-правдоподобно. В един тракер филмът беше определен като "ужаси, фентъзи"  , което ми се стори доста странно, но ако човек не е чел произведението - филмът може да мине и за такъв /в един момент не зная дали не гледах "Джак изкормвача"/
Прекрасно е пресъздадена епохата с атмосферата, костюмите, прическите, но не ми беше много ясно, защо бяха заложили толкова на еротичния елемент/там го докараха до "Содом и Гомор"/, да не говорим, че обществото, което в романа е доста многопластово, тук беше представено с 1-2 реплики, а лорд Хенри Уотсън /К. Фърт/ си отваряше устата само, за да цитира някой до болка познат афоризъм на Оскар Уайлд /нямаше дълбочина на образа, никак не беше менторски представен/.
Накратко - гледайте от любопитство и, ако имате излишно време за задоволяването му  

 П.П. Предпочитам оригиналът L'appartement - http://www.imdb.com/title/tt0283900/  пред американският му римейк Wicker Park  

И моята лична класация се припокрива с  изредените от С О Н Я любими режисьори, но  вмъквам  и Бергман 

http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=194129&hit=1

Този филм гледах вчера...различен е, леко странен, дълбок, забавен...Много ми хареса.
Гледайте го

Лени, за "Дориан Грей" си го написала право в целта, на мен също ми дойдоха в повече секса и психарията. ако човек не е чел книгата и изобщо писателя ще му се стори, че Оскар Уайлд е едва ли не посредствен (а аз го намирам за гениален, особено заради De Profundis, която дълго време ми бе нещо като настолна книга).

като говорехме за любими режисьори мислех да спомена Оливър Стоун, Мартин Скорсезе и Дейвид Финчър, обаче някак свързвам понятието "любим" с поредица от произведения, които са ме вцепенявали, които са ме карали да не спя нощем, за които съм мислила и съм чувствала толкова близки до себе си, че съм изпитвала едва ли не физическа болка...и тримата имат филми, които през годините са ме докарвали до това състояние, но някак не е било постоянно...имало е и спадове и филми, които са оставали незабелязани от мен...и въобще тази константна величина, която търся, това постоянно усещане за преоткриване напоследък освен при Истууд намирам и у Ким Ки Дук - след 2000 г. преброих 11 филма, които са ме оставяли със затаен дъх - мисля, че това го прави любим, любим...

И той е???

  Cashback / Живот на пауза (2006) - http://www.imdb.com/title/tt0460740/

Лени, мерси  Не се виждаше плаката на филма.

   Лени, с нетърпение чакам  класацията ти за любимите  филми.  

 Гледах Magnolia (1999)/Магнолия. Много добър. Вие харесахте ли го, впрочем?

 

 

 

Като се замисля, бих отбелязала като много любими Дейвид Линч, Майкъл Ханеке, Роман Полански, Гаспар Ное, Жан-Люк Годар, Дарън Аронофски, София Копола, Гюс Ван Сант, братя Коен. Вим Вендерс ми е особено любим, но много пъти ме е дразнил. Ларс фон Триър същата работа. Алфонсо Куарон и Стивън Содърбърг ме радват. Вернер Херцог малко.

За актьори и актриси какво ще кажете?