синдром на родителско отчуждение

Защо не могат да се свалят тези Pdf-failove?

Могат, защо да не могат? 

Отварят се,но да ги сваля не мога,не знам защо.


Сега ги свалих,грешката е моя извинявам се за спама,моля модераторите да ме изтрият.

Дали този синдром не може да се нарече на български по друг начин - така, че да се разбира какво означава без да се четат научни тексове по въпроса?

би могло да се нарече и злоупотреба с родителска власт, водеща до тежко разстройство  на детската психика, но е наречен  синдром на родителско отчуждение защото то е причина за последващите проблеми, а да се четат научни текстове не е невъзможно, задължително е за всеки който иска да научи повече за същността на проблема.

СИНДРОМ НА РОДИТЕЛСКО ОТЧУЖДАВАНЕ

                     Според Гарднер,Синдрома на Родителско Отчуждаване/СРО/ е разстройство на дете,което,в контекста на един развод,става пренатоварено с обезценяване и  с  критицизъм спрямо  единия родител, чието очерняне е неуточнено и /или преувеличено. Гарднер вижда СРО като първоначално произлязъл от комбинирането на   родителско влияние и активно детско включване в кампанията на очерняне, т.е. фактори,  които могат негласно да се засилват взаимно.

    Комбинацията от следните симптоми,Гарднер описва  като синдром на родителско отчуждаване:
1/ Детето е отчуждено и активно включено от отчуждаващия родител в кампанията на очерняне срещу набелязания родител-мишена;
2/ Рационализации на обезценяване/унижаване/ на родителя-мишена – често болестни и абсурдни;
3/ Враждебност срещу родителя-мишена с пълна липса на амбивалентност
/раздвояване  –   нормално при човешките взаимовръзки/;
4/ Детето демонстрира , че решението за отхвърляне на набелязания родител е негово самостоятелно, което Гарднер нарича”феномен на независимо мислене”;
5/ Детето има пълната рефлекторна поддръжка на родителя-отчуждител;
6/ Детето не изпитва чувство за вина  в отношението си към намразения  родител-мишена;
7/ Взет “назаем” сценарий присъства,т.е. детето използва изрази и терминология от отчуждаващия родител;
8/ Враждебността се разпростира прогресивно върху роднини и други,свързани с намразения родител;

     Според Гарднер  мозъчното промиване , повече или по-малко съзнателно от отчуждителя е системно и интелигентно провеждано . Детското , активно включване в  очернянето помага за създаване на мълчалива , негласна взаимовръзка между детето и програмиращия родител. Включването на детето на всякаква цена е според Гарднер начин за отчуждителя да прехвърли и предаде отговорността за негативното отношение към набелязания родител

разл.степени на СРО  - лека,средна и тежка.   
При леките – има само родителско програмиране,но посещенията не са сериозно засегнати и детето съумява да изработи транзиторно поведение , без много трудности.Детето е умствено здраво,свързването  с програмиращия родител е нормално или леко засилено.Няма промяна на родителските права.
В умерено-тежката форма има значително родителско програмиране с  проблеми при посещения.Детето често се затруднява при    преминаване от къщата, където то  живее   в къщата на отчуждения родител.  Връзката с този родител е все още здрава, въпреки че той е вече  подценен.В тази форма са необходими сериозни законови мерки и съда разпорежда СРО терапевт,който да наблюдава посещенията,да направи своя офис възможно място  предаване на детето и да докладва при невъзможност за осъществяване на посещенията. Санкциите спрямо отчуждителя трябва да бъдат прогресивно сериозно настъпателни.
Неуспеха  от това да бъдат приложени законови мерки и терапевтична намеса при умерения СРО изпраща детето в развитие на тежката форма на СРО!!!Сериозно трябва да се обмисли промяна на родителски права при провал от терапията и санкциите,като се разбере ,че отчуждаващия родител е родител, който не става!При някои ситуации това е единствената  надежда да се предпази детето от прогресия към тежката категория.
                  Детето в тежките случаи на СРО е фанатично в своята омраза към родителя-мишена.То може да откаже посещения, да прави самостоятелни фалшиви обвинения за тормоз, да се опита да избяга , да прави опити за самоубийство,ако бъде форсирано от отчуждения родител.Детето и отчуждителя имат патологична/болестна/връзка, често изградена  на параноидни фантазии  спрямо   другия родител,  до степен на налудни идеи.При тежките случаи ,  Гарднер подчертава,  че ако се позволи оставане с този родител-отчуждител,  връзката с другия пропада,  а    детето развива продължително психопатологизиране и   дори -  параноя.
                 След като бъде  установено  ,че отчуждения родител      „става”, единственото  ефективно лекарство при тежкия СРО е даване на родителски права на отчуждения родител.

  Употребата на детето в процеса на разделяне –Синдром на родителско     отчуждаване 

статия от списание Лекс –нова/Lex-Nova/,окт.-дек. 2005 г.
Jose Маnuel Aguilar Cuenca –психолог
 
     В началото на 80 те години започнаха да се случват необясними смъртни инциденти, които промениха съвременната история на нашата планета.Никой не знаеше причините за тези смъртни случаи   и възникнаха различни хипотези.В реда на обясненията ,хората започнаха да говорят, разбира се , за  нови  таблетки с смъртоносно действие,за конспирации на тайни военни групи или правителства и дори за божие наказание.
    В началото на 80 те СПИН още не съществуваше.Нямаше  го  в нито един медицински учебник, нямаше международен форум с дебати по въпроса, нямаше специалисти които да напишат учебници по въпроса,нито правителсво в света  което да поеме отговорност за живота и издръжката на жертвите на СПИН. Днес , двадесет години по-късно с СПИН , Синдрома на Родителско отчуждаване/PAS/ е зло което се разбира трудно и неясно от повечето , които работят в областта на правосъдието в нашата страна  и около който  има лоша или никаква информация  на разположение на професионалистите - социални психолози, доктори и социални служители , натоварени да работят по проблема.Въпреки това , всяка година хиляди деца страдат  за което  са отговорни неизвестен брои специалисти около този проблем.

  Синдромът на родителското отчуждаване е нарушение , характеризиращо се с комплекс от симптоми резулат от процес при който родителя трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето си , насочени към разрушаване на неговата /или нейната/ връзка с другия родител , докато техните чувства станат противоречиви на тези , които би трябвало да се очакват.Тази ситуация е директно свързана с конфликтния процес на отделяне /разделяне/ или когато отделянето започне с мълчаливо съгласие и постепенно се обърне до конфликтни ситуации.

КАК СЕ МАНИПУЛИРА ТВОЕТО ДЕТЕ?

       В реда на манипулирането и обучаването на вашето дете в намразване до отхвърляне на контакт с другия родител, има необходимост от това , което аз определям като известни предусловия – неща с които отчуждаващия родител ще бъде слаб и затруднен при разрушаване на емоционалната връзка - и  тогава са необходими специални поведенчески реакции ,използвани от отчуждителя при  осъществяване на екзекуторския му план.
      Най-често се започва с разсейване на комуникацията между дете – родител – не се позволяват телефонни обаждания на детето – както и ограничен физически контакт – късно идване на определения режим , включване на болести , ангажименти ,забравяне и т.н.
     Това разсейване обхваща много полета – не се информира другия родител за различни дейности на детето ,свързани с неговото развитие , като училищни активности , културни активности ,спорт , рожденни дни , събирания и т.н.После или паралелно се започва очернящата кампания , атаки към другия родител пред самото дете.Освен това продължават и се разширяват обектите на атака – обезценяване и подиграване  с новия партньор на другия родител пълно изваждане от живота на детето с извинения като “забравяне” и др.
     Малко по малко отчуждаващия родител  оказва влияние в всички  посоки на развитието на детето и включва в участие цялата си фамилия, държи ключа за всички решения в живота на детето без да се консултира с другия родител.В желанието се да експулсира /отстрани/ отчуждения родител от живота на детето , отчуждителя
                                     -  4 -
 превзема териториите като академик - възпрепятства достъпа до училищните доклади и познанията за училищния успех – или домашния живот с отчуждения родител – когато му казва че дрехите от другия родител са грозни и не му се позволява да ги облича.
        Когато процеса на живеене само с единия родител напредва ,се достига до момента , в който детето взема инициативата на мразене на другия родител и няма нужда от наблюдаващ–контрольор - отчуждаващия родител се кълне , че не може нищо да се направи за да се промени решението на детето и създава една картина на безпомощност пред изследователя. Но по тайни пътища се продължава подкрепянето на поведението на отхвърляне на другия родител , позволява се на детето да избира дали до го посещава  или не , като на самото дете се предоставят права и отговорности , неподходящи за неговата възраст .
         Това има важно значение , когато е необходимо да се разбере държанието  на отчуждаващия родител – външна безпомощност и склонност към коопериране.От съдебна гледна точка е нормална процедура да се използва фамилна медитация и психологическа терапия за да спрат проблемите .Поради промените в детето отчуждителя радикално променя външното си поведение до  слабост и коопериране.Слабостта се дефинира като невъзможност да се направи нищо при наличие на собствено нежелание на детето да се види с другия родител , идващо от ясно уточнени до дефинирани , “блестящи причини”  . Сговорчивостта на отчуждителя идва от това , че вече самото дете използва горчиви и тежки аргументи , което обърква професионалните психолози и социални служители ,които накрая пишат грешни доклади където няма възможност и начин за промяна на поведението на детето.Професионалистите създават доклад на базата на затворения контакт на отчуждаващия родител и детето , на невъзможност на отхвърления родител да отговори на обвиненията на своето дете и може би това е най-лошото нещо , уточнявайки причините за тяхното невиждане с цитати на отрицателни изживявания , които децата били имали с отхвърления родител ,без реална база.

     Емоционалната зависимост на детето се достига от отчуждаващия родител с целия спектър от тежки наказания , шантажи , изблици на афекти и физическа агресия с наказване – всичко това обикновено е постоянно. Ако си представим един отчуждаващ родител с неговите параноидни делузии , проявени с пълно избухваща форма , то задължително се налага да приемем възможния сериозен риск  за физическата цялост на детето.
   
      В  заключение ,  трябва да се  приеме , че става въпрос за тип на емоционална злоупотреба с  огромни и дълбоки последици за децата и техните близки роднини. Накрая ние трябва да знаем , че говорим за въвеждане на идеи и убеждения съществено важни за личностовото развитие на детето , за сформиране на неговия мироглед и идеи ,които трябва да организират бъдещия му път и начин на живот.

Интересно познание. Бих посъветвала текстовете да бъдат преведени от професионалист,текстът предоставен по-горе е трудно четивен дори за работещ в сферата на психологията. За популяризация на проблем в неспециализирана среда се изисква по-кратка информация представена на ниво като за 8-10класник,инак губите широка публика която евентуално би се заинтересувала.Ако идеята е да се търси съвет от адвокат-бих погледнала специализирани форуми.Из интернет има информация как ПАС е ползван в юрид.среди по света също,изчетох много отгоре-отгоре,но сякаш не е много широко приет,особено като "клинична" единица.

Същото имах пред вид и аз, като си зададох въпроса по-горе.


Четенето на научни текстове от неспециалисти без съмнение е възможно, но че е задължително - с това не съм съгласна. Според мен задължително е всеки, който иска да просветлява общата аудитория по някакъв специфичен въпрос, да си направи труда да обясни на тази обща аудитория на ясен език това, което тя, според него, трябва да научи, а не да й внушава задължения.