Щастливи ОКТОМВРИйки се въртят сега около бебешките легълца!

Първа в новата темичка да ни е честита 
Аз се връщам назад да чета
Лека вечер на всички 

Вторааааааа  
Мерси за темичката 

Айде и аз тука.Само хубави новини в новата темичка.

И аз на първа страничка за сефте 
Спокойна нощ на всички.

Здравейте и от мен в новата тема!
Отдавна не съм писала, а сега успях да ви прочета по нощите. През деня сме по разходки, след това домакинска работа и не мога да смогна. Сега като се развали времето ще съм постоянно пред компа и ще съм редовна.

Иначе сме добре. Още обаче имаме жълтеничка и се налага да я борим с хапчета. Добре че са хомеопатични. Надявам се да помогнат, че другата седмица сме на кръвни изследвания и ако всичко е на ред ще ни сложат най-накрая първата ваксина.

Да питам мамите, които кърмят - ПИЕТЕ ЛИ КАФЕ? Аз до сега не съм си позволявала ама много ме мъчи безсънието, а кафенцето ще ме убодри.
Имам и още един въпрос-как разбирате, юе коликите са отминали?

 Гушкам всички с поводи днес!

Добро утро!

Аз нещо съм залуднала по едни ферми у ФБ и се ядосвам на себе си. Това не е човешко да не спя заради някаква игра. Ще я махам, че няма наспиване.

Гледам за осиновяване си говорите и децата по домовете....
Преди доста време, ученичка в 5-ти клас от училище ни води класната да дарим неща за хапване във Врачанският дом. Още тогава си казах, че ми се иска да осиновя детенце. И един ден имаме ли възможност бих го направила!
В съзнанието ми са останали едни близначета, толкова мънички/сигурно по-малки и от нашите сега/, беззащитни и невинни...а в същото време сами. Толкова мъка има по тези домове. Просто не знам хората които работят там какво сърце имат, как издържат?! Аз лично не бих могла. Приемам всичко твърде лично, особено ще се отнася за деца. Още тогава ми се искаше да си отнеса бебенцата вкъщи. После още няколко пъти съм посещавала въпросният дом.

Мъжът ми е осиновено дете. Дадена му е много, изключително много обич, внимание и разбиране! Бил е буйно дете/но повечето момчета са такива/, сега мога да кажа, че е стойностен човек, който не бих заменила...въпреки, че ме ядосва понякога. Но мъжете са такива, просто имат нужда от побутване.
Мисълта ми е, че едно дете дали ще е осиновено или не, не е фактор какъв човек ще излезе от него. Предимно всичко зависи от родителите.

Едни съседи на вуйчо ми в Монтана преди много години/била съм дете/ си осиновиха детенце...след години малкото почина от глад, изтощение, вследствие болести една след друга и крехкият му организъм не е издържал. То ходеше вкъщата на вуйна ми и докато тя готвеше то си искаше лук!!! След обяснение от страна на вуйна, че суров лук не се яде и да изчака да стане готово яденето-то й каза, че яде и суров лук! Това си го спомням сякаш беше вчера. Вуйна ми го хранеше когато може, защото пък родителите му не даваха...Тъжна история. А доколкото си спомням момченцето беше само на 4 годинки. Най-лошото е, че на тези родители им позволиха и си осиновиха второ детенце. Не знам каква е неговата съдба и не искам и да знам.

Спирам по въпроса, че се разстроих...и пак няма да заспя. Само при мисълта за толкова страдащи дечица...как няма кой да ги гушне докато плачат...Охх

ДУБРУТРУУУУ
Ха и аз веднъж да се класирам на първа страница
да ни е честита новата тема и само хубости да има вътре
yana_ya не ми се е случвало , но всички казват, че няма как да не разбереш, че няма вече колики. детенцето ставало много по спокойно и кротко, както каза една приятелка '' като да е друго дете'' дано скоро на всички ни се случи - нас все още ни тормозят
за осиновяване сте се разприказвали и за домовете. докато учех бях главен инициатор за дарения и организиране на разни акции по домовете, но истината е, че каквото и да се направи е малко, още повече, че всички се сещат само по празници. преди години на плиска имаше едно просече, не по голямо от 3 - малко, приказно момиченце. не исках да и давам пари, защото всички знаем къде и как отиват. купих и нещо за хапване и и го подадох. видях колко е гладна по погледа, но не искаше да го вземе, да съм и дадяла пари, че мама иначе ще я бие в този момент ме обзе един порив да я гушна и да си я прибера в къщи, никое дете на заслужава такава съдба - да проси само .... ох спирам че ще ревна. решена съм ако имам възможност да осиновя дете, но времето ще покаже
и какво? зоо днес? и аз искам, дано да е хубаво времето едва ли ще успея да се преборя с количката в градския транспорт, но вие само се организирайте - веднага грабвам слинга и съм при вас
дано денят е топъл, слънчев и спокоен и подходящ за по бирка  

 

Тази тема дето сте я хванали ми е много болна. Аз съм осиновено дете и колкото и да не си признават моите родители,израснах без любов.За тях щом пари е имало,значи всичко е наред.Да ама не.Колко пъти са ме гонили от вкъщи и са ми викали отивай там от където си дошла.С приятелки не ме пускаха,нито на кафенца.Абе,като няма да го гледаш тва дете,защо ще го взимаш.Винаги съм им се чудела.
Само за пред хората ли.И сега когато имам нужда от подкрепа и трябваше да се махнем от къщата на свекърва ми,те не ме подкрепиха.Имат 5 стаи апартамент,ползват 2 и викат че няма място за нас. Така не се отнася един истински родител към детето си. Е това е само част от живота ми.

Запис и от мен
Моми4ета,аз пак съм от неразбралите Коледния колаж кога ще е готов и къде ще го видим?

Добро утро.
Тази нощ не издържах на пъшкането и въртенето и ръмжането и в 4,30 занесох малкия пишпунта на свекърва ми в нейната стая и спах непробудно до 7,30.СУПЕР.Сега се стягам за работа.
Целувки на всички мами и бебенца.
Анхелика 

Анхелика Много съжелявам за всичко което си преживяла. Сигурна съм, че сега като гледаш твоите 2 принцеси ти се изпълва сърцето с радост и тази дупка зейнала в него от липсата на подкрепа и стойностни хора около теб скоро ще се запълни! Вярвай! Именно заради случаи като твоя с момичетата от нашето сдружение сме си говорили, че не е достатъчно само едно дете да бъде осиновено. След това социалните трябва години наред да го посещават, да говорят с него, едва ли не да го накарат да повярва, че винаги има приятел в тяхно лице и че ако е нещастно при приемните си родители винаги може да сподели с някой! В България децата са осиновявани от едни и изоставяни от други. Ако желаеш да осиновиш те подлагат на такива разпити и оценки, но веднъж вземеш ли дете все едно си казват "Айде, едно по-малко!" и край! Забравят го това дете! Аз затова искам ако мога да си го позволя един ден да работя в дом за дечица или в социалната служба, защото именно там се крие един голям проблем за който повечето хора не подозират. Ако  децата са израснали в дома с възможно най-малко психически и физически стрес, тогава много лесно биха се адаптирали в семейство което ги обгражда с любов.   

Отивам да се приготвям за форумска разходка с Варненки. Софиянкиииии вие правихте повече бременни срещи, но пък ние тук всеки ден почти се събираме  Айде докога ще се тъкмите за този зоопарк! Отивайте!

РОни 

Абе какво става с Норчето?????

 Анхелика   , много силни прегръдки от мен и винаги споделяй, когато ти е тъжно, така олеква
 За децата по домовете има мнооого да се говори и пише. Аз също като ученичка бях организатор на много благотворителни концерти, ходехме да даряваме дрешки и храни, в ДДЮ-то в Берковица и имах пряк контакт с децата там. И не се сещахме само по празниците Но сега така ни е завъртял живота, че нямам възможност да ги посещавам.
 
 Като ви чета как се оплаквате от мъжете си все повече обичам моя

Рони и аз я "работя" тази ферма във ФБ

Добро утро !

Да ни е честита новата темичка  .Нека бъде изпълнена само с позитивни мисли и новини. Ние тази нощ спахме от 12:00ч до 7:00ч непробудно.Явно малката си е направила сама режим, който мен ме устройва на 100%
Анхелика   Ние сме с теб - горе главата .