Всъщност вече не съм сигурна в любовта, не съм сигурна и в себе си. Но да започна от начало. Имах 8-годишна връзка, живеехме заедно. Обичахме се – бяхме от двойките, които още се държат за ръце и си правят изненади, планирахме дете. Преди няколко месеца обаче открих, че мъжът до мен се е променил. Скоро открих и причината – една омъжена жена от общото ни обкръжение, с която се познават отскоро. Прочетох неща, които не трябваше – видях думи като “обичам те, не мога без теб”(за нея), е видях и “не мога да оставя семейството си” (за мен). Реагирах като повечето жени – крещях, плаках. Той ми каза – “обичам я, но обичам и теб, боря се с чувствата си”. Търпях “борбата “ му десетина дни, които бяха най-кошмарните и за двама ни. Тръгнах си – беше ми невероятно как изобщо събрах сили да го направя. Може би прибързах – оказа се, че техните чувства са били само на думи, не са имали физически контакт, но какво от това - за мен предателството беше факт...
Около мен се появиха мъже от миналото ми, опитах да залича болката с кратки авантюри, секс. Не се получаваше...докато открих него. Мъжът, който ме караше да се усмихвам... Господи, колко силно се влюбих – честно казано не бях изпитвала такива емоции от години! Прелетях Океана за да съм с него – беше приказно. Не зная обаче дали просто не си изграждах образ на мъжа, който искам и дали не слагах розовите очила.
После обаче всичко се обърна – не можах да се отърся от миналото си.. бившия ми дойде плачейки, молейки... Оказа се, че не може да живее не без нея, а без мен, че емоциите към другата са изчезнали така бързо, както и са се появили. Направи всичко, за да ме върне – съгласи се на всичко, което поисках, говорихме. Месеци наред молеше за прошка... Оказа се, че никога не ми е изневерявал физически. Не е лесно да се откажеш от 8 години от живота си и от някого, който си обичал толкова време. Оставих новата си любов, която пък не направи нищо, за да ме задържи... Сякаш нещо при нас се пропука. Плаках за изгубените чувства, но не намерих сили за ново начало.
Сега съм объркана – още имам шанс да се боря и за новите си емоции, но не съм убедена дали това е човекът, или просто съм се самонавила. В същото време давам все повече шанс на старата тръпка, а не съм сигурна, че мога да му дам онази любов, която изпитвах към новия човек. В душата ми е малък ад и не виждам светлина в тунела.
Моля за съветите ви.
Виж целия пост
Около мен се появиха мъже от миналото ми, опитах да залича болката с кратки авантюри, секс. Не се получаваше...докато открих него. Мъжът, който ме караше да се усмихвам... Господи, колко силно се влюбих – честно казано не бях изпитвала такива емоции от години! Прелетях Океана за да съм с него – беше приказно. Не зная обаче дали просто не си изграждах образ на мъжа, който искам и дали не слагах розовите очила.
После обаче всичко се обърна – не можах да се отърся от миналото си.. бившия ми дойде плачейки, молейки... Оказа се, че не може да живее не без нея, а без мен, че емоциите към другата са изчезнали така бързо, както и са се появили. Направи всичко, за да ме върне – съгласи се на всичко, което поисках, говорихме. Месеци наред молеше за прошка... Оказа се, че никога не ми е изневерявал физически. Не е лесно да се откажеш от 8 години от живота си и от някого, който си обичал толкова време. Оставих новата си любов, която пък не направи нищо, за да ме задържи... Сякаш нещо при нас се пропука. Плаках за изгубените чувства, но не намерих сили за ново начало.
Сега съм объркана – още имам шанс да се боря и за новите си емоции, но не съм убедена дали това е човекът, или просто съм се самонавила. В същото време давам все повече шанс на старата тръпка, а не съм сигурна, че мога да му дам онази любов, която изпитвах към новия човек. В душата ми е малък ад и не виждам светлина в тунела.
Моля за съветите ви.
Първо заобичай себе си и тогава ще имаш увереност в себе си и тогава ще дойде и отговора на това, какво точно искаш, за да си щастлива! Всеки от нас тук ще ти даде различни съвети и още повече , ще те объркаме , защото ситуацията е твоя и всеки от нас я вижда по различен начин. Отговора и истината е в самата теб! 
, нито един от тях не те е обичал така като ти си искала , затова си нещастна сега.
