Смятате ли,че образователната система в България е добра?

Името на Бербатов до Азис, мутри, далавераджии и пр. ми звучи меко казано - странно.
Спортистите, и то добрите такива, са едни от най-добре платените професии.
Така е на всякъде по света.

Темата ми е интересна за четене. Не съм в България от 10 години и виждам,че нещата са се доста променили.
Имам дете и не е изключено един ден да се върнем. Тукашното образование също си има много недостатъци.

Абсолютно подкрепям, и то с няколко прости примера. И смятам, че образователната система е на много ниско ниво.
1. От урокът "Златния век" по "Човек и общество" /може и да бъркам името/ за четвърти клас, аз лично не разбрах нищо. Завършила съм право, което предполага поне минимален обем знания по история. Развих с мои думи целия урок, за да схване детето какво е то туй чудо "Златен век" на българската книжовност. Урокът е поднесен със силно академичен стил и без почти никаква конкретика. Името на Цар Симеон Велики се споменаваше мимоходом, в полетата за обяснения.
- История за шести клас - материалът е, меко казано, смущаващ. Децата учат съвременна политическа история на България - началото да 20 век, до 1944 г., без да са изучили още древния свят.
2. Математика в шести клас.  В новия вариант на формулите за изчисляване на лица, навсякъде действието "делено на 2" е заменено с "умножено по 0.5". Личното ми мнение е, че затруднява децата при изчисленията. Пък и вече оценка по математика не се пише върху метода на решение на задачата, а само върху отговор - нещо като листовките на шофьорските курсове. Т.е. трудно е да се провери, дали е вложена мисъл и логика, или е налучкан/преписан верния отговор.
- По математика почти отсъстват часове за преговор. Предвиден е по 1 час върху цял раздел, и почти всички задачи се решават като домашна работа, поради липса на време в часовете. Колкото и добър педагог да е един учител, не може да затвърди знанията на децата при това бясно препускане из материала.
Показателно за качеството на днешната образователна система е това, че преди години почти не се налагаше посещаването на части уроци преди кандидатстване. При занижените днешни критерии, голяма част от децата посещават такива.

В сравнение с преди не смятам ,че е по- добра.

Не се ходеше МАСОВО на частни уроци, Някой си, нито моят крак е стъпвал, нито на брат ми, нито на някоя моя приятелка или съученик от класа ми. Бяха единици, поне тези, покрай мен.
Защо обръщам внимание на това? Не за да споря, а за да изразя мнение, че сега разминаването между това, което "дава" училището като продукт и което "иска" от децата в замяна е тотално. Не го пиша с цел да сравня коя система била по- добра.

Ех, Някой си, че "училището не дава добро образование"- това почти никой не спори /освен някой настоящ министър и кръгът му, вероятно по обясними причини   /.
Не трудни или лесни уроци, разбираеми уроци искам, както и малко повече личен подход /синът ми и сега зяпа по 20 минути в час по математика и "бие патките", дето се вика/. Искам смисъл и възможност за лична израз на лична позиция, подтикване към това, а не възпрепятстване. Да се пита "какво мислиш" и "защо" по- често, а "какво знаеш"- по- рядко.

Нямам нищо против трудните уроци, но съм против повторното им преподаване у дома или при частен учител. Синът ми е във втори клас. Това, с което се сблъскахме до сега е несъобразен с възрастта материал и като ниво и като количество, недостатъчно време за затвърждаване на наученото, текучество на учители и странни методи на преподаване при някои от тях.

Моите наблюдения относно настоящата образователна система са предимно отрицателни:
1. Материал, несъобразен с възрастта на учениците
2. Академичен стил при поднасянето и, затрудняващ възприемането
3. Наличие на някои неточности или грешки в учебниците
4. Несериозно отношение на голяма част от учителите към работата им, в което включвам намиране на всякакви поводи за неучебни дни и свободни часове, системно непровеждане на обучение по физическо възпитание и други подобни.
5. Провеждане на изпити под формата на тестове - не отразява вярно знанията на ученика, предвид възможността за налучкване на верни отговори / с вероятност 25% при четири зададени решения/

 Учебниците не са написани на академичен стил. Всички, които са завършили университет преди и около 1990г знаят какво значи това. Отдавна в университетите не се преподава по този начин. Моя бивша състудентка, която е доцент в университета , ми каза, че студентите в последните 10г. унищожили академизма, като масово напускали лекциите,където се преподава на академично ниво и академизма е вече само спомен.
 Учебниците на учениците са написани доста глупаво в голямата си част,на ниско ниво и често съвсем объркано и неразбираемо. Не са трудни, тъпи са, това им е проблема. Освен това се пръкнаха безброй учебници по всички предмети, писани бог знае от кого, а разни финансови интереси заставят децата да купуват не най-доброто, което се предлага по предмета. Трябва да има по един учебник на МОН за всеки предмет, да е ясно кой носи отговорност за съдържанието.
Голям проблем е, че децата не могат да извличат информация от текст и не могат да се изразяват. Затова български език и литература трябва да станат отделни предмети, с отделни оценки, без да е нужно да се увеличават часовете по тези предмети, достатъчно е да се разделят и да се преподават отделно. Единият да учи на грамотно писане, другия - как да разбират текст и как сами да съчинявт текст, тоест да изказват мислите си. Това предполага много домашни обаче, което сигурно ще бъде посрещнато на нож от родителите, но това е начина за ограмотяване - упражняване, друго няма...
За разказвателните мога да кажа, че уроците са написани по-кратко, отколкото по мое време, понякога има глупости в някои уроци, но.........децата в 5,6 и 7кл, които имат затруднения с тези предмети обикновено не могат да четат......да, те сричат, не знаят значението на много думи и това ужасно им пречи. Проверете децата от 5,6 и 7 клас първо дали могат да четат гладко, а после знаят ли термините - например династия(от урока за египетската цивилизация в 7кл) и доста неща ще се наместят.
Математиката по мое мнение.....хъм, това е наука за избрани, тя не се учи. Или я разбираш, или я буташ
А за частните уроци - имало ги е и пак ще ги има. Аз съм ходила, когато кандидатствах в 7кл, за университета - също. Моят мъж и той така.....Трябва да се упражнява човек повече и това да е под надзор на човек, на когото вярваш, т.е. учител. А тези, дето лапат мухите в час и затова се налага да им се преподава всичко отново....кой е крив? Често дисциплината в час пречи, всеки говори, сякаш е на пазара.Родителите също трябва да постегнат децата си, да знаят, че училището не е говорилня и това се заплаща от домашния бюджет после....
Тестовото изпитване - бе то беше наложено от ЕС, не помните ли?......няма да го махнат, това е....

    След ОБРАЗОВАТЕЛНА ......... бих поставила много други думи, но не и СИСТЕМА! Като най-подходящи определям - блато, каша или истински торлюгювеч. Избягвам и да пиша по такива теми, защото почти ежедневно ми се налага да говоря по тях. Дъщеря ми е 8 клас и е първия випуск по новата "система". Хаос в  учебния материал, никаква приемственост между начален - среден, а сега виждам и при среден и гимназиален курс!
    Учебниците са безобразни, обременени с никому ненужни знания, отдалечени и неадекватни, писани от хора, които реално май не са виждали деца. Няма да ви привеждам примери, защото от осемгодишните ми впечатления, може би ще изпълня доста страници...
    Колкото и оптимистично да съм настроена по натура, точно в тая най-важна сфера от живота ни, не виждам никаква светлинка в тунела! Не виждам адекватните и интелигентни хора, които да се осмелят и направят ПРОМЯНАТА, от която децата ни крещящо се нуждаят!
   
   

Кога това?
По мое време на частни уроци ходеха само двойкаджиите, за да могат да избутат до тройка. За кандидатстване - може и да е ходело някое надценено от родителите си отроче, чиито сили са били прекалено маломерни за целта. Масата кандидатстваше на "мускули", само въз основа на редовните часове и кръжоците. Не всички влизаха и това не беше трагедия, нито повод за присмех. Както вече споменах, реалните гимназии също даваха прекрасно образование.
Нормало е да се иска по разказвателните предмети да се разказва.   Сега не само не разказват, но и не могат да формират елементарна мисъл. Няма да се учудя, ако утре в магазините вместо купувачите да казват какво желаят, продавачките да им предлагат тестове, в които те да ограждат верния отговор:
а) хляб
б) кисело мляко
в) сирене
....  
Изобщо не става въпрос да се връща механично старото образование, а просто да се върнат старите принципи на подбор и поднасяне на учебния материал. Да има логически връзки както в рамките на едни и същи предмети, така и между близките такива. С две думи - децата да получават знания и умения да намират бързо сами информацията, която им е нужна, а не бълвоч от несвързани, объркващи ги и напълно безполезни за тях факти.
Това, от което има крещяща нужда нашето образование днес, е просто "да се изгонят търговците от храма". Да се върне просветителската му роля, а не да бъде просто нечий бизнес.
Опасявам се, че няма да ни се случи, обаче.

Това съм сигурна, че не съм го писала аз и въпреки това  просто това е моето мнение на 100% В профила ти пише , че си от София, а аз си мислех, че само при нас на село всеки си прави каквото иска. Горда майка на първокласник от 3 месеца с класен ръководител , който си мисли , че е професор в университет - влиза пее си урока и излиза. Кои в час хубаво, кой не все тая. Дисциплина = 0 по време на час . Пресен пример от 2 дни на род. среща майка пита дали нейното дете ходи в парка по време на час (хора са и казали  )
Без капка притесниние кл. ръководител казва ДА. Та седя и си се чудя как може 3 месеца да не се намери начин да се разговаря и информира родителите на детето за това.
За свободните часове, пропускането и заместването на часове( музика с бълг. език и тн), пускането по рано от последен час постоянните побоища и тн не ми се иска да коментирам.
Всеки ден се моля детето ми да се прибере живо и здраво 

unadaptable , някои "лапат мухи в час" защото са готови за 15 минути с онова, което останалите се опитват да правят 40 минути.  Не "да се преподава отново" трябва, а да се дават и други възможности, освен висене в класната стая. И какво да прави едно дете, което не може през това време нито нещо странично поне да си почете, нито нещо да си пише?
Аз не съм никак убедена дали "тестовете" /повечето точно толкова безумни, колкото и учебниците/ са задължителни за нас, кой ни е задължил и кой е определил нескопосаният им вид и съдържание. Единственото, което виждам в тях, е опростеният начин на квази изпитване- принтваш някакви тъпи въпроси и налагаш а, б, в. В този им смисъл и вид тестове може да провежда и големият ми 10 годишен син, хич няма да му се опре нито да ги даде, нито да ги провери.

Иначе математиката за мен е единствената дисциплина, където няма как да се назубри нещо си, където е нужно наистина да се вложи мислене и където може да се направи една истинска проверка кой нещо е научил, ама наистина научил и разбрал. А не "Съкровището на Траките е част от:....." гра-гра-гра, "Синекдохата е: а/релация, б/отношение на част към цялото, в/отношението на цялото към част, г/отношения на релация" /без посочени в условието колко броя верни отговори могат да се дадат/ зуб- зуб.