Прекрасен коледен дар мама Юнка ще получи -щастие, любов, радост в детските очи!

Да ви пускам ли билетите? 

Якоооооооооо! 

Инче, Бюти, благодаря!  Дано се задържим по- дълго тук, че катуна ни е много голям и трудно се мести 
Лъчезар е станал голямо диване напоследък, и той така пищи и тропа, но не от инат, а защото още нямаме килим и пантофите му щракат и той така се радва. Горките ни комшии  Имам чувството, че сега освобождава някаква акумулирана енергия...Кумата ни беше на гости снощи (бременна е) и се хвана за главата какво шило бил станал. В супермаркета само дебне да ми се отскубне от ръката и така ускорява между щандовете, придружено с гръмък смях. На касата оня ден си хареса една какичка, мнооого добре изглеждаща и я посочи и каза "Мама!", при което го попитах "А аз коя съм?" и моичкия ми вика "Кака"  Продавачката се смя с нас, че и ни запомнила, сега като ни види ме пита "Той ли си беше харесал една по- млада мама?" На всичкото отгоре снощи на кумата постоянно и викаше баба, а на мъжа и бати  Направо ме кара да потъвам от срам понякога, а какво още ме чака от тук нататък ...
Иначе от 2 нощи спи съвсем самостоятелно в отделна стая, уж е временно докато купим и за там легло, ама като гледам как безпроблемно си свикна, чак се чудя да се връщаме ли при него. Мъжа ми се шегува, че вече е готов да си води гаджета 
Та такива ми ти неща. Важното е да са живи и здрави, добри деца са, ще се оправят 
Още веднъж  за Дея

Мари,

ми така де,
като има гипс, поне да го покаже на света!
Оф, миличката тя! Да я напрегръшаш довечера!


--
Роси*,
ей ама много ме развесели с историите за твойто диване!

Привет
Аз набързо да ви дам тема за размисъл.
Искам да засегна една тема малко свързана с възпитанието. До колко ограничавате децата си, казвате ли "не" и колко често? Напоследък доста се замислям над този въпрос, още повече че имаме и противоречия с мъжа ми по темата. Аз още от малка много си я гушкам и си я глезя, т.е. гледам да и угаждам, да е добре, да не я оставям да плаче, оставям я да разхвърля, да вади дрехи, чинии, прибори и да си играе с тях. И тук вече срещам критики, че много съм я разглезила, че я оставям да си прави каквото си иска и че затова ми се качва на главата. Факт е, че когато мен ме няма другите хора много ги слуша, но с мен ли е, още щом се приберем от ясла, от вратата започва да иска нещо и ако не и го дам веднага, започва да се сърди... може би наистина така съм я научила.. Та мисълта ми е, дали е време да започнем да бъдем по-строги, вече не са бебета, а дечица с характерче - всъщност аз опитвам да и обяснявам, но тя нали е инатче, обикновено настоява на своето. От друга страна се сещам за темата за корнишончето, което се превръщало в кисела краставичка, линк към която някой беше дал преди време.. по принцип не съм привърженик на ограничаването на децата, но нещо напоследък се замислям къде е здравословната граница...
Хайде, ако някой има мнение да сподели, ще ми е интересно.

Хубава вечер и гушки на всички дечица, особено на пострадалите

*blue , все едно описваш нас   Аз също много го прегръщам и целувам и донякъде угаждам, според мъжа ми го разглезвам и тепърва ще си сърбам попарата...Но напоследък съм малко повечко изнервена, той пък малко повечко палав и му се карам доста и пляскам през ръцете като се наложи, но това мисля,че само влошава нещата. Мисля, че с добър тон повече се постига, но и аз понякога не знам как да го възпитавам правилно. Например започва да ме настъпва, казвам му да не го прави, а това го отключва да се съсредоточи точно това да прави пак и пак...Просто го оставям да му мине желанието, не знам правилно ли е. Но си мисля, че аз като го плясна и той ще започне да го прави, да сметне, че това е правилното поведение щом аз го правя..и просто не знам. Както казва майка ми- остави го да се похалосва сега, дете е. Но ние като бяхме малки имаше строй се, преброй се.
Току що преди да отворя темата, преспивайки го пак си мислех дали наистина съм добър родител..особено след като днес пак ми каза,че съм кака, а майка му била "там" (някъде) А може би са просто деца и така опитват с кого до къде могат да стигнат...

 По въпроса с възпитанието, децата имат нужда от правила. Точно сега опитват, до къде минават номерата и е важно основните неща да се спазват.
 Аз като се заврънка за нещо, гледам да му измисля подобно безопасно занимание. Примерно както Роси я настъпвал, ако почнете двамата да настъпвате друго нещо - примерно някоя торбичка или хартия , ще му хареса много и конфликтът няма да го има.
 Има едно правило на ограничения избор - ако иска примерно вафла, ти му даваш да избира бисквита или ябълка и така му минава желанието да избира.
 А Бобо напоследък е решил, че като се храни баща му трябва да му седи на коленете, и да му помага и още не съм измислила нещо, дето да го отклони от това желание. Предполагам, че го прави ,защото не прекарва много време с него.

От вчера и аз си мисля по сериозно по този въпрос...

По принцип и аз го гушкам честичко и го оставям да разхвърля да пипа не опасни за него неща, но и много се карам защото той е само на белята а кажа ли не точно като Лъчко той продължава да го прави именно заради моето не докато не стана и тогава бяга.
Ето днес бяхме на детски РД в едно от приятелчетат му. Ами той или се катери по стъклената етажерка,после скача на спалнята, после е на дъската за гладене и дърпатака че ще му падне на главата, после дърпа сушилника, излиза на терасата или пък натиска копчетат на пералнята или на печката...това само за 2 ч от беля на беля ... еми как да не се карам и да не викам по него( пък и съм си нервен тип) И вкъщи е същата картинка безкрайно отегчен от всичко вече само се катери по нещо и търси вниманието миа когато иска нещо обезателно се реве все е дно съм го била ако не му го дам.
Но защо се замислих от вчера...ами майка ми дойде да го гледа за точно 24 ч и аз видях промяна в него, защото- тя не вика, когато иска нещо а неможе му се обеснява въпреки че той беснее за да го вземе- тя не спира да говори и обеснява. И с изненада видях че той всъщност се заслушва и че така ще постигна повече и аз го изпробвам днес и вчера и смятам че това е правилният за нас метод...с говорене.

Сега спирам... имах и още да обесня но..ми се обадиха че е загинала в катастрофа моя приятелка от детството още немога да пиша живота понякога е много гаден  остави момченце на 3 годинки    извинявам се че споделих, но няма на кого да кажа сестра и ми се обади и тяхните още незнаят тя живее в испания кошмара е пълен      

 Алиса, наистина гадно. Аз съм била носител на подобни новини и хич не е лесно

Привет 

Включвам се с една страхотна новина

ДНЕС РАЛИ  СТАНА ЗА ВТОРИ ПЪТ МАМА НА МОМЧЕНЦЕ, 3800 , 52 см 
 
Да  е жив и здрав и много радост да им носи 

Хаааа! Чудесна новина!

Да са здрави и щастливи им желая!

ALISA, много неприятно е това. Кара ни да се замислим наистина, доколко оценяваме това, което имаме сега в момента. Съболезнования.

И Дея много стрес е създала на мама и тате, но дано да минава бързо и безболезнено и да се забравя!
На Рали честито момченце  Тя повлече крак, и всички май само момчета ще имаме  Ей, Рали, Рали, не е хубаво така да правиш 

За възпитанието... моят мил съпруг преди няколко дни дълбокомислено заключи, че    "Ми то всъщност... ние не можем да ги "възпитаваме" - те просто се формират в средата, която им създаваме ежеминутно. Значи трябва да осмислим нашето собствено поведение, а не да възпитаваме децата".
Аз лично съм съгласна с него (нали затуй съм го взела )
Когато живях във Франция, и наблюдавах малко отстрани децата и техните родители, си направих някои основни изводи; едно, че е особено важно, когато обещаеш нещо, да го спазиш; друго - производно на първото - когато заплашиш с наказание, и нарушението продължи е особено важно да си изпълниш наказанието. Дори и когато още щом го изречеш и осъзнаеш, че е безумно... щом си го казал - спазваш.
Много съм съгласна с orhid, че децата сега търсят новите граници - до къде могат да стигнат в поведението си безнаказано. Важно е да се спазват еднакви правила, а не днес едно, утре-друго.  ...съвсем не твърдя, че успявам, просто знам, че е добре да се прави 
Иначе, за разхвърляне и катерене и подобни... ние с мъжа ми ограничаваме само това, което наистина цапа, или е опасно. Останалото изобщо не го забелязваме - мятат се хавлии от шкафа, сваля се пране от простора... не е голям кеф да се подреждат по сто пъти, но в крайна сметка абсолютно на никого не вреди това.
Защо да търча да му се карам щом отвори гардероба - най-много да разпилее малко дрехи, нищо повече. В резултат, Митака се е научил кое може да вади и кое - не - в един и същи шкаф стоят всички стъклени чаши и едни малки пластмасови бебешки шишенца - Митко отваря, но вади само шишенцата, чашите не пипа. Устройва ме  Каквото наистина не искам при никакви обстоятелства да пипа - просто сме сложили на недостъпно място, и няма "следене" да не рови в саксията  (примерно)
Та така... лесно е да се каже, съвсем друго е да се приложи с истинско живо дете. Крещя си понякога, пляскам понякога... нерви, нерви... и аз съм истински жив човек  Напоследък си налагам да броя до 10 (поне до 5) преди да викна, и горе-долу съм намалила нервите!
Мога да се "похваля", че когато сме се събирали с други деца, Митко се държи много спокойно, не се нервира, не се сърди на децата, дори у дома когато му вземат всички играчки, той не се сърди, намира си някакво занимание, знае, че ще си тръгнат, може би  Навън е също доста пацифистки настроен - може да бръкне в чужд багажник за играчка, но няма да дърпа от ръцете на дете, не замерва с пясък, не блъска... Поне засега добре се представя в обществото 

Хайде поздрави!

Съгласна съм с Офи 

МНого  за Дея!

Кори много "тънко" си спести пет хиляди приказки!
Ще ме прощавате, че съм толкоз многословна, ама к'во да пра'а... тъй са ме произвели