Прекрасен коледен дар мама Юнка ще получи -щастие, любов, радост в детските очи!

Да и е честит на Рали малкия юнак

Дея много бързо да оздравява.

Роси много да се радва на новата квартира и на моя любим Лъчко . Роси, така като разказваш много смешно ми става, но мисля, че се палиш излишно. Като знам Лъчко колко беше кротичък и добър лятото . А Марти много обича да ми противоречи, например аз го питам на колко е години и той вика "две'', аз му казвам, че е на една и той нарочно повтаря "две". И му е много забавно да ми противоречи, но на мен ми е смешно и двамата се смеем най-накрая

А това с границите е най-тънката работа. Но и аз съм на мнение, че веднъж нещо каже ли се, трабва да стане. На Марти обяснявам, не че не истерясвам понякога. А като му се карам, започва да се хили, много му е смешно. Но като види, че много съм ядосана, започва да плаче. Като съвсем е прекалил и го наказвам, даже е повръщал от яд (като не съм му обръщала внимание). Но трудно му се трогвам на номерата. Иначе имам няколко стратегии, ако не става с обяснение. Не обръщам внимание и той не му е интересно да продължи, сърдя се и той много се дразни или наказвам в ъгъла да стои като броя до 20, за да знае, че действията имат последствия (не че не се хили като тиква понякога).
Е най-накрая винаги идва да ме целува и прегръща. Ама без това май не може.

ми тъй де, какво да се "хабя" сега и аз   

Веси, то си е смешно реално, но когато съм в супермаркета например бързам да напазарувам и не искам да го стискам като падар за да не хуква като отвързан, да стои до стената пък абсутрд..Общо взето и аз гледам да съм спокойна и повече да говоря и обяснавам. На теория всички сме чели.. Но както казва Офи, всички сме живи хора и имаме някакъв праг на нервна чувствителност...Днес аз съм по- спокойна и той е по- спокоен и усмихнат. Очевидно зависи от нас, но не винаги успявам да се преборя със себе си  

Рали, да ти е живо и здраво малкото момченце, а баткото много да му се радва, да се обичат и разбират!



 

Рали  да   ви  е  живо  и  здраво  момченцето  и  много  да ви  радва   

Хъм,интересна  тема ,много  актуална  и  за  нас , в  детската  дисциплината  и  е  супер ,слуша  изпълнява  ,забавлява  се  от  това  да  прави  това  което  се  казва  да  се  изпълни,а  нали  и  работи  в  екип че  е  и  весело ,но  вкъщиииииииии....   последен  пресен  пример- 4  почивни  дни  в  детската  заради  карнавала ,аз  още  на  втория  вечерта  без  глас  от  викане,  сестра  ми   постоянно  ми  се  кара  че  с  викане  нищо  не  се  постига  и  като  съм  строга  Зара явно  е  усетила  закрилата  не  леля  си  и  постоянно  я  търси  , бях  благодарна  че  бабите  и  не  са  тук  да  ми  трият  сол  на  главата  ,че  така  или  иначе  не  трябва,а  намирам  много  по  голям  отпор  у   сестра  си  за  доста  от вижданията  си  ,макар  и  двете  да  сме  гледали   деца  и  да  имаме странични(четете безпристрастни) наблюдения  върху  възпитанието ,за  които  уж  бяхме на едно мнение едно   време   ,но  както  се  казва  друго  си  е  да  ти  е  в къщата....
 По  обяснението  на  възпитателките  и  това нейно  държание,при което  демонстрира  ярост и  плаче  без  причина,или  най - малкия  повод  става  такава,за  да  плаче  и  да  се  тръшка и  да  си  удря  главата  в  пода  или  коя  да  е  стена ,е  психическото и натоварване  от  всичките  тези правила с  които  тепърва  свиква  и  за  това  е  изключително  важно  постоянството,както  Офи  споменава ,иначе  детето  се  обърква  и   става  още  по  трудно  за  него...  о
При  нас  в  момента  да  актуални  налагането  на  правила  за  медийно врем,и  за  сладкото  което  в  детската  е  невъзможно -  постоянно  намирам  в  кутията  и  бисквити от  другите  деца , май  си  менкат  с  тях  доста   
Последно  чух  че  се  държала  доста  властно  над  връсниците  си , нали  са  все  момчета ,но  за  това  и  познайте  от  какво  най  много  се  впечатли  на  карнавалното  шествие  в  махалата .... На  тракторите    като  и  да  е  , насъбрахме  доста  играчки  и  сладки,с  играчките  си  играе  предимно котката 
Друг  път  ще  продължа  че  стана  ферман...


п.п.
Алиса -съболезнования!

Здравейте

Рали, честита радост!  

Опитите за възпитание и при нас са.... доста объркващи да кажем. Колкото и да се опитвам да говоря Павел повечето пъти се прави, че не ме чува!:( Онзи ден в колата се опитваше да отваря вратата и аз му се карам супер строга, няколко пъти го пернах през ръчичката, е всеки път ми се хилеше като зелка. Вратата от неговата страна е направена да не се отваря от вътрешната страна, обаче аз искам да го науча да не се и опитва да я отваря. Един ден ме оскуба много сериозно и аз го пернах по дупето, и се врътнах на другата страна. Той миля като се разплака и като дойде да ме прегръща, супер гузно ми стана, че съм го шляпнала. Виж баща си много го слуша, каквото и да му каже го прави! Не знам на какво се дължи но има страхотен респект. На мен като ми се затръшка и се правя , че не го виждам и бързо му минава. Обаче онзи ден в супер маркета, ми само дето не легна на земята от инат. Хората ни оглеждаха все едно сме от зоологическата градина. Като иска да вземе нещо му го давам да е доволен (не всичко де) и после го карам сам да го върне и повечето случаи има успех. Опасните неща също съм сложила на недостъпни места. Обикновено като вади дрехи или работи от шкафовете после сам си ги прибира. Но при бабите много се лигави, особено при едната. Тя му позволява всичко и той наистина и се качва на главата!
Понякога си мисля, че и аз го разглезвам, но пък когато наистина прави беля не го прегръщам  
Не съм го наказвала до сега, защото не знам кое наказание би било ефективно. Примерно ако не му давам да гледа тв, не съм сигурна дали ще осъзнае заради коя негова постъпка е това последствие. Да го накарам да седи в ъгъла няма как да стане, защото не седи на едно място, а пък ако го притисна почва веднага да се тръшка. Лудницата е пълна!  

Алиса, много съжалявам  

ето снимките преди да додстрижем Павко и след това
http://picasaweb.google.com/pavko06/PrediISled?authkey=Gv1sRgCK6 … 39502547823305938

Здравейте и от нас.

Ние се позагубихме пак, но така ще е от тук нататък-все по задачи с надеждата, че Станислав скоро ще се оправи.Ако знаете само как ви се радвам на говорещите дечица.Ние сме само със срички като ма, ба, да, та и някакво бебешко бърборене и въпреки работата с логопед от около 3 месеца още не говори и не иска да сочи с пръст нищо.Понякога си мисля, че е голям инат, но едва ли е това.Повече се притесняваме да не е с една особена глухота при която всичко чува и разбира без човешката реч...Емо чел за нещо такова и ме е хвърлил в шаш и паника.Още повече , че според сурдопедагозите е чуващо дете и това още повече ме обърква...И направо вече не знам какво да мисля и какво да правя.Съжалявам,. че ви занимавам , но няма с кой друг да споделя...
Иначе с другите неща е доста напреднал-почти се храни сам, ходи на гърне, даже вече иска да си облича сам якето и обувките, когато тръгнем навън, което за нас е голям напредък, защото преди месец не искаше да прави нищо от тези неща и много бързо свикна с тях.

Чести малък юнак на Рали и от мен.    Да е жив и здрав и да радва много мама, татко и батко!

За възпитанието-ние отдавна казваме "не" за много неща, но почти няма полза от тях.Ако някой му се скара веднага обръща джуките надолу и тича при другия да ми се оплаче.И е станал един-само се сърди и иска да е на неговата.Пак се замислям дали не е от инат 

Алиса, съболезнования и от мен 

Е, това е засега.Поздрави и хубав ден на всички!

Атина_Ели бъди силна 
Станислав е голям сладур! 

Ехо, здравейте 

Да се разпиша и аз преди да сте ни забравили!

Честита радост на Рали! Да им е жив и здрав малкият сладур!

Честит нов дом на Росито! Много щастие и хармония да царят в него, Росе!

Поздравления за всички напредващи в различни отношения дечурлига, все така да радват мама и тати! И много прегръдки за болничките и пострадали, най-вече Дея! Да бъде силна и бързо да се оправя! И на Станиславчо пожелавам да не тревожи повече мама и нека проблемът се окаже по-малко сериозен отколкото изглежда!

Ние сме си добре, много емоции ни се събраха напоследък, и добри, и не чак толкова добри.. Имам си вече мъж у дома , а Йойо - татко за игра и спътник в белите. Иначе за сериозните неща не мога да разчитам на него, поне се научи да я слага да спи, та в това ме отменя понякога. Когато позволява времето излизаме на разходки, ходихме на кино, на ресторанти тук там.. Много ми е хубаво, че ми се посъбуди социалният живот. Беше ми писнало да се занимавам само с играчки и памперси.. Освен това започнах и курс по художествена фотография, нали си ме влече, голяма радост ми е. Сдобих се и с нов обектив, та само чакам пролетта да идва и да излизаме навън по фотосесии, че у дома вече стана еднообразно. И така..

За възпитанието да ви кажа у нас сме точно обраното на това което сте писали повечето. Обикновено аз се карам и създавам правилата, а останалите я защитават. Не че не си я обичам и не че не я гушкам и целувам, но искам да се знае кое може и кое не може. И смятам, че успявам, засега. В повечето случаи ме слуша и прави/не прави конкретното нещо. Е, има и такива моменти, в които ми прави напук, но не са много. И аз като Тонито (Орхид) гледам винаги да имам заместител на нещото, което забранявам да прави или вземе, винаги предлагам алтернатива и тя е доволна. Много стриктно спазвам първия принцип на Галка , той си ми е баш основен принцип - винаги спазвам обещанието което съм дала. Примерно като кажа "изяж си яденето и ще дам сокче" тя го изяжда и давам сокче. Няма тън мън. Според мен е важно детето да има доверие в родителя и да знае, че няма да бъде излъгано. За по-сериозни дейности давам награда - бисквитка или нещо друго сладичко - примерно като се изака на гърнето, като си прибере играчките в коша, като ми позира добре за снимки.. Гледам колкото мога по-рядко да посягам, най-вече по дупето ако наистина не съм могла да се сдържа. И тон повишавам от време на време, и хич не ми харесва, ама пусти нерви.. дет' вика Галка "и аз съм жив човек".

С говоренето напредваме бавно, но славно. Йойо е в период на кратки изречения сега, от по две думички, простички, но изключително много ме радват. Научи се да казва, че мама се казва Мими, и понеже баба и тя е Мими, сега реши, че всички освен нея са Мимита и като я питам за някой друг това е редовен отговор. Съответно всички кукли и играчки са кръстени Мими, абе изобщо любимото й име е. Абсолютна мацка и кокона е - обича да ми обува обувките, да си играе с разни шишета лосиони и кремове, с гримовете ми... изобщооо, дето вика баща й има да харчим пари подир нея като порастне.. Като й купя някоя нова дрешка веднага иска да я облича и отива да се гледа на огледалото.
Вече абсолютно самичка се храни, и с лъжица, и с вилица, остава само ножът да въведем. На гърне ходи редовно, само чакам да се позатопли и започваме обучение по премахването му. И накрая да се похваля, че и бибата махнахме успешно. Една сутрин се събуди малко кисела, смучеше я яростно и аз й казах нещо на криво, при което тя я хвана и я метна зад дивана. И там си остана. После всеки път като я потърсеше, й казвах, че бибата е паднала зад дивана и се е загубила. Та така, без драми, без нерви, отървахме се. Бях се притеснила най-вече заради зъбките, не за друго.. сега съм споко.

Хайде, спирам, че много дълго стана.. Много поздрави и целувки!


п.п. Алиса, съжалявам..

РАЛИ, ЧЕСТИТО МИЛА! ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ МАЛКИЯ БОНБОН! ДА РАСТЕ ЩАСТЛИВ И ДОБЪР! ПРЕГРЪЩАМЕ ВИ СИЛНО!
 
 

Здравейте     не съм  писала  може би година, но затова пък чета всеки ден.
Имам толкова неща да споделя, че чак се обърквам и немога нищо да напиша - откъде ли да започна 
Най-новото е, че станах мама за втори път и сега  Бобо е батко на една малка госпожица - Габриела.
Бобо е в застой с говоренето, но напредва с белите    на ясла тръгнахме от септември, но честите боледувания ме натоварваха още повече и за сега се гледаме вкъщи.
Честито на всики които имат и очакват бебоци 
Бързо оздравяване и възстановяване на болните и пострадалите 

 ЕЕЕ, честито ,много хубава изненада   

ins_dimitrova,
честито! честито! да са здрави и послушни и Бобо и Габриела!

ins_dimitrova, честито      Да ви е жива и здрава госпожицата 

Ама малко ще ти се карам, как може да не се похвалиш по-рано, ааа бива ли така, срамота е 

Олеле, за 5 дни толкова много неща са се случили в темата... И хубави и гадни

Честито за бебоците - ins_dimitrova поздравления за Габи - на колко месеца е?, Рали, чакаме да пишеш как си го кръстила този голям юнак?!

Мари, ужасно за ръчичката на Дея, добре че поне само 20 дни ще е в гипс.

Атина_Ели, прегръдки за вас и се надявам, че е само инат, а не най-лошото, както обикновено си мислят майките. Дано логопеда да помогне и скоро да се похалиш с добри новини.

Много интересна е и за мен темата за възпитанието в момента. Имам приятелка, която за мен има идеално възпитани момчета и миналата седмица я разпитвах как го прави - тя каза същото като Офи за обещанието и особено за наказанието. Винаги да внимаваш какво казваш, за да можеш да го изпълниш, дори на теб самия да ти коства ужасно много, ако си измислил някоя неизпълнима щуротия. Но винаги си остава отворения въпрос кое е водещото - дали как го възпитаваш детето или какво е то самото (характер, нрав, инат, гени). Може би наистина има голямо значение средата, която му създаваме и модела, който му показваме всеки ден, но наистина е много трудно да създадеш човече, което да е добро, смело, обичливо и т.н.
И аз се опитвам да бъда твърда, за нещата, които смятам за нередни, шляпкам ръчичките, когато не слуша момичето, но общо взето тя е много спокойна и засега не ме е изкарвала от нерви (а аз не съм от много спокойните). Затова си мисля, че голямо значение има и какво е детето. Другото плашещо е как се променят с времето - сега са едни, а след няколко години съвсем различни. Та въобще интересно е какво ни чака - дано да успеем да сме добри родители.
Отивам да гледам повторението на филма "Девет живота" (звучеше обещаващо).

Един прекрасен слънчев ден утре (днес) с дълги разходки и весели игри!

Бургаските майчета- отново по малките часове се разписват

Честито за прекрасните новини около новите бебоци- батковците много да помагат ))

Атина Ели- дано е само от инат и да спрат майчините тревоги/като успокоение - свекърва ми и зет ми са проговорили на 3 г./

Мирела и тя се инати много и не иска изобщо да повтаря, бръщолеви си нейните неща, които и да искам не мога да разбера, а и не се и опитвам . Мимченце и ние сме Мимета  , всеки ден я питам как се казва - а тя ми отговаря "как" Скоро обаче баща й каза 'око' и тя го повтори, а той е много горд от себе си 

И аз не съм спокоен родител, по-скоро си признавам че съм към графата "нерваци", избухвам и като се усетя  вече е късно и след това се опитвам да оправям нещата, с Мирела нямам проблеми- спокойно дете е, много срамежливо обаче, не толкова контактно, колкото ми се иска ....и на моменти даже ме притеснява...все за крачолите ми се държи щом се доближим до някой непознат.  Кака й е пък на другата крайност- енергична, супер контактна, и непокорна...доста ми е трудно да балансирам м/у двете- винаги едната е сърдита.
Но и аз подкрепям Офи с две ръце - трябва да се спазват дадените обещания- така и правя; децата помнят много и дълго, поне това наблюдавам при моите.

Хайде лека от нас!