Много съм тъжна.Чакам да ми дойде.Днес ми е почивния ден.Вече мразя да съм в почивка...Започвам да се ровя в темите,виждам колко много са тези, които се борят!Вече не знам как да го превъзмогна!Всеки месец едно и също...Как да се боря?Как да не го мисля?Не знам как да постъпя вече!Не знам какво лечение трябва да предприемем!Мисля да започвам да се интересувам от инвитро.Знам че пътя до удобрението е сложен и дълъг.Близък човек ми предложи да ме заведе при психолог-терапевт!Вече се замислям дали да не отида...Успокоителното което пия няма да ми помогне,май ми трябва специалист!Но дали ще ми помогне...?Мразя да съм сама,сълзите не спират да пълнят очите ми.По-добре да ходя на работа,слагам си "маска" и се опитвам да се правя че всичко ми е на ред.Само аз си знам какво ми е...Месеците бавно минават,превръщат се в години,а ние все така си оставаме само двама!А и проклетото Хашимото...От къде се взе???Мразя се зарадии всички черни мисли които са в главата ми.Не мога да мисля оптимистично!Всеки месец изпадам в някаква депресия,много ми е трудно да я прикривам.Омръзнаха ми странните кошмари!Кажете ми как да се справя?Как да постъпя?Как да променя мисленето си?Не ми се живее така!!!
Виж целия пост
КАК СЕ СПРАВЯТЕ С НЕУСПЕХА?
- Публикувана: 4 дек. 2009, 09:01 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2010, 11:18 ч.
4 дек. 2009, 09:01 ч.
# 1
4 дек. 2009, 12:34 ч.
Незнам какво да ти кажа, но не се отчайвай! При мен също от време навраме настъпват такива депресивни състояния, но се опитвам да не се впрягам толкова! Поплача си малко и се опитвам да ангажирам съзнанието си с неща от които се чувствам по-добре! Правиха ми изследвания, според които всичко е наред и казаха ако не стане нищо до шест месеца пак да ходя за по-подробни. Е, мина вече повече от година, но някак си нямам желение да подновявам всичко. Желанието ми за бебе не е намаляло, но май нямам никакво желание да се боря за това! Просто се опитвам да не го мисля толкова, въпреки, че времето изобщо не работи в моя полза!
Виж целия пост
# 2
4 дек. 2009, 13:27 ч.
Мила dunda_n1 , бих те посъветвала наистина да не стигаш до отчаяние. Да знам, трудно е, и аз вървя по този път, но като се предаваме нищо не постигаме. И аз чаках години наред да видя така бленувания положителен тест за бременност, но уви ... А в това, че мислиш да се насочиш към ин витро, няма нищо лошо. Напротив - като не става по естествен начин, това е. Аз съм с 2 инсеминации - на втората още не и знам резултата, но предполагам. И ако и сега не е станало, и аз ще се насоча към ин витро.
Има много начини да постигнем така желаната мечта - трябва само силна вяра и никакво отчаяние! Успех!
Виж целия пост
Има много начини да постигнем така желаната мечта - трябва само силна вяра и никакво отчаяние! Успех!
# 3
4 дек. 2009, 14:03 ч.
Всички сме имали моменти на отчаяние, но надежда и оптимизъм винаги има. Понякога всичко, което ни се случва трябва да ни направи по-силни и по-борбени. Не се отчайвай, аз съм се убедила, че нещата стават когато най малко ги очакваме. 
Виж целия пост
# 4
4 дек. 2009, 14:09 ч.
Дунда - миличка не се отчайвай! Само това мога да ти кажа! Потърси специализирана психологическа помощ, ако чувстваш че имаш нужда! Моето мнение е, че не трябва да се натъжаваш и да мислиш, че инвитрото е нещо лошо - и на мен едно време ми звучеше като мръсна дума, обаче се радвай, че медицината ти дава тази възможност! Лошо е когато и с инвитро не става! Тогава наистина е лошо! Аз вече съм го ударила само на молби към ония от горе 
Виж целия пост
# 5
4 дек. 2009, 15:48 ч.
Мила Дунда,
няма място за отчаяние. Аз съм с 2 опита ИСКИ и с един ЕТ на сладоледчета. Загубих 2 бебета, едното от които живя 5,5 месеца. Болката е голяма, отчаянието е много силно.
Но вярвам в себе си и в моя доктор, че чудото ще стане. Ходих и на психолог и на психиатър. Боря се с проблема. И ден не съм позволила на мъката да ме застигне, да ме съсипе, не плача. Гледам напред и знам че в тунела има светлина, просто моя тунел е по-дълъг.
Живей си живота, той е прекрасен. Обичай човека до теб и се радвай че го има, защото има и случаи когато хората са съвсем сами.
Другото ще дойде, когато си готова да го посрещнеш.
Виж целия пост
няма място за отчаяние. Аз съм с 2 опита ИСКИ и с един ЕТ на сладоледчета. Загубих 2 бебета, едното от които живя 5,5 месеца. Болката е голяма, отчаянието е много силно.
Но вярвам в себе си и в моя доктор, че чудото ще стане. Ходих и на психолог и на психиатър. Боря се с проблема. И ден не съм позволила на мъката да ме застигне, да ме съсипе, не плача. Гледам напред и знам че в тунела има светлина, просто моя тунел е по-дълъг.
Живей си живота, той е прекрасен. Обичай човека до теб и се радвай че го има, защото има и случаи когато хората са съвсем сами.
Другото ще дойде, когато си готова да го посрещнеш.
# 6
4 дек. 2009, 17:06 ч.
Мили Момичета, позволявам си да пиша във форума, въпреки че съм успяла и се радвам на чудните ми дечица. Сигурно се чудите и мислите, тая пък защо пише след като вече е родила. Сега ви отговарям, защото трябва да вярвате, че щастието ще дойде и при вас. Знаете ли колко дълго съм чакала да дойде, не търсих психолог, аз си бях психолога, вярно е че това е една от специалностите , които имам, но знам че човек трябва да се стегне и да си повярва сам, иначе е загубен. Повярвайте ми , всяка трудност калява и прави човека силен, как иначе щях да се реша на бременност на 52 год. възраст. ВЯРВАЙТЕ И ЩЕ УСПЕЕТЕ,
Виж целия пост
# 7
4 дек. 2009, 18:19 ч.
много добре казано, че чове трябва да повярва в себе си. 
благодаря ти за подкрепата и силата, с която ще успеем всички в един прекрасен момент. въпрос на време е.
да сте живи и здрави дълги години.
Виж целия пост
Мили Момичета, позволявам си да пиша във форума, въпреки че съм успяла и се радвам на чудните ми дечица. Сигурно се чудите и мислите, тая пък защо пише след като вече е родила. Сега ви отговарям, защото трябва да вярвате, че щастието ще дойде и при вас. Знаете ли колко дълго съм чакала да дойде, не търсих психолог, аз си бях психолога, вярно е че това е една от специалностите , които имам, но знам че човек трябва да се стегне и да си повярва сам, иначе е загубен. Повярвайте ми , всяка трудност калява и прави човека силен, как иначе щях да се реша на бременност на 52 год. възраст. ВЯРВАЙТЕ И ЩЕ УСПЕЕТЕ,
благодаря ти за подкрепата и силата, с която ще успеем всички в един прекрасен момент. въпрос на време е.
да сте живи и здрави дълги години.
# 8
4 дек. 2009, 19:02 ч.
Зоивка, извинявай за нетактичния въпрос-но ти с донорска яйцеклетка ли беше?
Виж целия пост
# 9
4 дек. 2009, 19:14 ч.
Това се споделя само с много близък човек, бъдете тактични и нелюбопитни.
Виж целия пост
# 10
5 дек. 2009, 14:33 ч.
хич и не се спрявам...в момента ми е все едно за всичко...
след опити година от м.1.2008г-последвал мисед в 4 г.с на 17.02.2009г., след 1мц забременяване-последвало кухо яйце 10гс и аборт на 28.05.2009г., 4 месеца пазене и на 2 месеца опити-последвал спонтанен с 5г.с и 5 дни/днес/ 05.12.2009г....е как да се справя? абсурд
Виж целия пост
след опити година от м.1.2008г-последвал мисед в 4 г.с на 17.02.2009г., след 1мц забременяване-последвало кухо яйце 10гс и аборт на 28.05.2009г., 4 месеца пазене и на 2 месеца опити-последвал спонтанен с 5г.с и 5 дни/днес/ 05.12.2009г....е как да се справя? абсурд
# 11
8 ян. 2010, 18:06 ч.
И на мен напоследък "позитивното мислене" ми идва в повече. Ние опитваме от 6 месеца след един аборт и почивка от 6 месеца. Уж при мен всичко е ОК, а аз почвам да се съмнявам. Спермограма не сме правили. На 20.02 съм на преглед и ще искам доктора да ми назначи изследвания. Е аз не съм от тези които ще си мислят позитивно и ще си чакат. Много се изнервям. Дано не стигам до лекарства и психиатри. Ужасно е понякога!
Виж целия пост
# 12
9 ян. 2010, 16:02 ч.
здравейте реших да пиша и аз тук не за да давам съвети а да споделя моя опит 
и при мен двата опита инвитро бяха неоспешни последва дълга депресия която ми косваше много ценни години за да се изправя отново за което страшно съжаляжам защото времето си тече и го губя се га съм почти на старта за следващ опит така че напред момичета да лесно е да се каже не се отчайваите но такъв е живота борете се за мечтите си успех : 
Виж целия пост
и при мен двата опита инвитро бяха неоспешни последва дълга депресия която ми косваше много ценни години за да се изправя отново за което страшно съжаляжам защото времето си тече и го губя се га съм почти на старта за следващ опит така че напред момичета да лесно е да се каже не се отчайваите но такъв е живота борете се за мечтите си успех : 
# 13
10 ян. 2010, 18:06 ч.
Как се справям ли?Ами трудно...вече 2,6г. в борбата за второ детенце,а то така и не идва. 
Люшкам се м/у депресията,отчаянието и хубавите мигове със семейството.
Но всеки нов месец се зареждам с нова Надежда и така...докога?Докато успеем.А всички ще успеем,само въпрос на време е кога.
От една хубава тема "Подсъзнанието може всичко" научавам много и се убеждавам,че всичко е в нашите ръце.
"Ако приемете с радост това, което имате
и не тъгувате по онова,което нямате,
с радост ще откриете вашето щастие и ще получите това, за което мечтаете!"
Виж целия пост
Люшкам се м/у депресията,отчаянието и хубавите мигове със семейството.
Но всеки нов месец се зареждам с нова Надежда и така...докога?Докато успеем.А всички ще успеем,само въпрос на време е кога.
От една хубава тема "Подсъзнанието може всичко" научавам много и се убеждавам,че всичко е в нашите ръце.
"Ако приемете с радост това, което имате
и не тъгувате по онова,което нямате,
с радост ще откриете вашето щастие и ще получите това, за което мечтаете!"
Препоръчани теми