Недей бърза с шапките...моят “баща“ успешно е осъдил майката на сина си за родителски права и го е отгледал...за това пък с мен се запозна, когато бях на 18 години 
Flocke, мила, много, много любов да ти се стовари на главата ти пожелавам. Ама от най-безусловните!
Не мисля, че втората съпруга е определяща, защото има много мъже, които не са в нова връзка, а пак не са родители на децата си.
Това е някакъв много тъжен феномен, който не вярвах, че съществува. Толкова грижовен баща беше бившият ми съпруг. Къде отиде тази любов и грижа?
Сестра ми е от дълги години в Испания преди година и половина се омъжи за испанец, имаха връзка 2 месеца преди сватбата, обаче преди около 2 месеца той се изнесе и се върна да живее при неговите родители. През тези 2 месеца сестра ми се опита да разреши проблема, направи много адски много компромиси само и само те да останат заедно в името на това детето да не остава без баща. Мъжът й обаче е голямо влечуго (не крия негативизма си към него), 2 месеца той не може да реши дали иска да бъде с жена си и детето си, твърди че още много я обича, за 2 месеца детето мина ваксини, докторски прегледи, мина леко боледуване, никнене на зъбки (детето е на 5 месеца), а той 1 път е отишъл с нея до болницата за детето им, 3 пъти е попитал за него, средо за около 40мин през ден минава за свиждане, но не му купува нищо. Сестра ми беше решила че ще се разведе, в посления момент той я разубеди, тя също още си го обича и иска нещата да се оправят, но жестоко я наранява незаинтересоваността към собственото му дете. Пак повтарям той твърди че я обича че любов още има, всичко което казва е като по учебник, но нищо абсолютно нищо не прави като действия за да се оправят нещата, а само говори и обещава. А това какво е? Има любов към майката, но към детето... не се знае. (да поясня че детето си беше искано и планирано и от двамата). 