Обичате ли стихове? - 2

не е мое но реших че ше е хубаво ако го прочетете
Това стихотворение го посветих на децата загинали нелепо пред Дискотека Индиго през 2001г.Написах го на 25.12.2001г...4 дена след смъртта им.НАЛИ НЯМА ДА ЗАБРАВИМ ЗА ТЯХ ???

автор:Катина Иванова
 
  Седем мънички звездички

     Седем рози на земята,
     седем ангелчета спят,
     седем мънички звездички
     мигат вечер над градът.

     Седем мънички живота
     тръгнаха си без вина,
     седем мънички живота
     гаснат в мъка и тъга.

     Проклет да бъде този ден,
     проклети да са всички дни,
     защо съдбата ни отне
     седем мънички звезди?     
 
 
 
***************************************
ето и други
Не ме вини, че съм отмъстителна...
Не ме вини.. ще няма да простя...
Не съм дете... не вярвам във лъжи...
Особенно в такива.. за които от километри си личи...

Заклевам се, ще ти го върна..
Ще плачеш с глас за мене ти....
Ще искаш пак да те прегърна...
Но стига вече - тръгвай си...

Заклевам се, ще ми се молиш...
Ще бягаш нощ и ден след мен...
Няма смисъл да говориш...
Друг сега е в моя плен
*****************************************************
Сънувах те,за кой ли път...и тази нощ Бог на тебе ме обрече..целият изпълнен с плът...кръвта по вените се стече...
Сънувах те ...и исках да бъдеш реалност..нежен и истински...като златен прашец...да се спускаш по въздуха...като магия и да галиш тялото ми...
За първи път исках да те чувствам..близо...Не,моля те не бягай...Не си отивай...Нужен си ми...
Какво от туй,че някъде те чакат..нужен си ми!
Искам те...вътре в себе си...когато проникнеш в мен сякаш в мен има две души...сливат се и бурни
като водовъртеж ме поглъщат...Давя се...в очите ти..истинските ти красиви очи на звяр...
Разкъсват ме..ръцете ти..а устните горят като пожар.....
Плътта  ти...жарка е...гори....усещам как кръвта във теб бушува...нужен си ми...
...Остани...
Забога кой при мен те прати...кажи ми за да падна в краката му...кажи ми за да те откупя....
и сърцето си за тебе скромно  бих му дала...Но не мога....та то е твое...как да го даря?
Не мога любовта ми там във огъня да хвърля,вместо теб със нея да даря....
Галиш косите ми...шията,....устните бавно отпиваш ...търсиш  златен прашец във косите ми
...недей,недей да заспиваш....
Само тази нощ ще е наша..а това за мен е присъда...от утре пак ще бъдем  роби на студена стомана,от утре пак ще сме чужди...
Събуждам се...
Усещам зората..слънцето с бяли лъчи пак ме гали...аз сама съм..няма го пламъкът....и теб те няма...
С теб най-красивата нощ сме проспали....
***************************************
Ти ми обеща, но не изпълни обещанията си!



Ти ми обеща, че никога няма да си отидеш, но си отиде. Сега стоя сам в тъмнината и плача. Нека тихите сълзи, които се стичат бавно от зачервените ми от безсънните нощи очи, бъдат моят прощален подарък към теб... Дължа ти го поне заради прекрасните моменти, прекарани с теб, заради нежните чувства, останали неизречени, останали само тих стон на една изтръпнала от ужас душа... ужасът на раздялата, ужасът на самотата, ужасът на никога неосъществените блянове за щастие и безгрижност. Хубаво ни беше заедно. Спомням си ясно първият път, когато се видяхме... Времето беше мрачно, валеше спокоен пролетен дъжд, а ти седеше сама на една пейка и ридаеше безмълвно и безутешно. Изглеждаше толкова самотна, толкова отчаяна, толкова прекрасна... Дойдох при теб с единственото желание да ти помогна.. Дали беше грешка? Не... и никога няма да съжалявам за нито една секунда, споделена с теб. Нашите секунди. Съжалявам единствено, че свършиха и пясъчният часовник спря за нас. Оттогава се появи една огромна всепоглъщаща празнота в сърцето ми.... това е мястото, което заемаше ти. И което никой друг няма да може да запълни.

Обеща, че никога няма да ме боли, но ме боли! По дяволите, колко ме боли... Болката ме разяжда и ме прави слаб, липсва ми увереността ти, липсва ми усмивката ти, липсва ми усещането да си до мен. Боли ме от сянката на миналото. Боли ме от настоящето. Страх ме е от бъдещето, в което ще трябва да живея сам, без теб и без твоята подкрепа. Боли ме...

Обеща, че никога няма да бъда объркан и смутен, но съм. Сега, когато съм на прага на врата между два живота - стария и новия, си мисля, дали имам сили да кажа "Сбогом" на уюта, на топлината и спокойствието и да втурна с главата напред в един негостоприемен свят. Свят, в който ще трябва да плувам сам срещу течението. На същия този праг, поглеждам назад със затаен дъх към катедралата на нашите спомени и се спирам на първия ред пред олтара. Там са моментите, преживяни с теб, моя топлина. Винаги ще ги помня. Красиво беше. Могъщо. Незабравимо. Сега това време ми се струва толкова малко и толкова недостатъчно, а същевременно толкова скъпо... По-скъпо от всичко. Моето съкровище. Съжалявам и за миговете, през които сме загубили и през които не сме били заедно. Те са като зейнали пропасти по пътя ми към щастието. Път, който вече свърши, без да съм достигнал целта си, защото бях, съм и бих могъл да бъда щастлив единствено с теб. А вече не мога.

Обеща, че никога няма да ме предадеш, но ме предаде. Предаде нас. Предади мечтите ни. Предаде идеалите ни. Предаде любовта ни.

Обеща, че ще бъдеш силна, но не беше. Глупавите проклети наркотици те отнеха от мен. Ненавиждам ги. Ненавиждам и себе си, че не можах да ти помогна да се пребориш. Сега седя отчаян пред самотния ти гроб и съм обгърнат от спомени. Спомени, които постепенно ще замрат... И тях ненавиждам. А ти така и никога няма да се върнеш....
************************************************************
Аз бях тази,която ти обичаше.
Аз бях тази,която си играеше с мислите ти.
Аз бях тази,която можеше да имаш само насън.
Аз бях тази,за която ти непрестанно мечтаеше.
Аз бях тази,която искаше да притежаваш,дори и за миг.
Аз бях тази,без която ти не можеше.
Аз бях тази,без която светът би ти се сторил празен и пуст.
Аз бях тази,но вече не съм...
Така и не успях да те обикна.Съжалявам,не можах...
Сега съм тази,заради която си изпълнен с гняв,болка и тъга.
Тази,която мразиш до смърт.
Тази,която не искаш да виждаш докрая на дните си.
Тази,заради която се превърна в безчовечно същество.
Тази,заради която толкова се намрази за това,че си жив.
Тази,която би убил,за да имаш покой.
Тази,на която така и не отмъсти...
А за всички мои грешки отмъсти на себе си...
Аз съм виновната,аз съм тази,заради която сложи край на живота си.
Сега и аз се намразих.Гадната съвест не спира да ме разяжда отвътре.По-добре да беше убил мен,та да не се измъчвам толкова.Аз го заслужавам.След всичката мъка,която ти причиних,не заслужавам да живея,защо ме наказа два пъти повече като ме остави да се мъча на този долен и несправедлив свят?
Ти не трябваше да свършиш така,а аз...АЗ!!!
 

***
Идваш като полъх и песен,
идваш неусетно,
или по-скоро те няма,
просто си те измислям,
за да не ме погълне
несметното време
без знак.
Идваш,
без да те има,
и се стопяваш
от безсилието ми...

Светла Кьосева

Този който не можеше да обича

Не я оставяй да те напусне
Защото толкова малко й остава
Видимото е лекомислие
Невидимото - сериозен проблем
Не я пренебрегвай в мислите си
Помисли малко за нея,
за да не изчезне,
за да прогониш самотата,
от която толкова се страхуваш
Изстуди горящите си длани
Потърси човешка топлота -
Тя ще ти даде покой
Охлади страстите Диви,
за да я дариш с желание …
Сутрин когато се буди
Тя иска да те вижда до себе си,
не само разпилени слънчеви лъчи
по студената възглавница…
Недей да казваш нищо…
Мълчание във свежо утро
Мълчание в прохладна нощ…
Думите се губят …забравят
Но не и лъжите
Научи се да я обичаш…





Приказка за една Любов

Спокойно Слънцето изгря,
Аз не обичам неговия блясък
В нощта блестеше, свистеше заря
Някъде врата затвори се с трясък
И кажи ми как да продължа
да те обичам страстно, безрезервно, диво
името ти в болка да мълвя
и да те допускам в ежедневието си
и без тебе тъй мъгливо…

Ето…отново идва с усмивка деня
Но аз… и ти чакаме друго
За нас той не е идеален и свят
В нощта ние търсим своето чудо…
И кажи ми как да продължа да те мразя
Когато споделяме този устрем, стремеж
Когато душите си не можем да опазим
На любовта от зверския, безпощаден метеж…

Ето и малко от моите любими.Надявам се да ви харесат.М/у другото браво за темата

Пътят

Подпухнал и мрачен.Пропит със ненавист.
Корав.Изранен от любов и печал.
Безличен и жалък.Пулсиращ от завист.
Потънал във сива безжизнена кал.

Без край.Без начало.Със черни отоци.
Опънати нерви.Засъхнала кръв.
Роден във омраза.Кован от желязо.
Себичен,оръфан,но винаги пръв.

Създаден случайно.Живял по погрешка.
Невидим и сух.Оцветен със тъга.
Със ангелска плът.Със сатанинска насмешка.
Големият Път на една Самота.

Създадено с любов,за една любов без любов...


Така и не разбрах кой е автора....





Аз не обичам

Владимир Висоцки

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се,когато съм печален,
когато пея,а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/не вярвам във възторга въобще/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят-мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички,свити,
аз предпочитам истинският риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал,но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се,когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя-и манежи и арени-
там сменям милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

А ето и два,които моето братче написа.Аз съм пристрастна,но все пак много ги харесвам,но той беше само на 14 г.,когато ги "сътвори".

****************
Върху нажаженото стъкло стоя.
Пред погледа на самотата се обричам.
Изкуствено гнездо в скали градя
и започвам сякаш самотата да обичам.

А искам всяка сутрин слънцето да гледам,
да виждам в камъка цвета на теменуги.
Да искам без да го желая.
Да върша нещо с помощта на други.

В стената влажна пак опрял глава,
зареял поглед през невидим решетка.
Аз вечно чакам сбъдната мечта-
с цвета на други да направя клетка.

На пода зеят тъмни,черни дупки.
Леговище на всичко мрачно по света,
пристанища на хора със черупки
със нотка на обида във гласа.

И всеки ред в плесента рисувам,
мастило вземам от кръвта гореща.
Картината на свобода сънувам,
че клетката  е грозна и зловеща.


БЕЗ ТЕБ

Без теб не мога да се радвам на нощта,
не мога да се видя в огледало.
Без теб не виждам и деня,
не виждам и сърцето цяло.

Без теб душата ми не е щастлива,
без теб и музиката не звучи.
Природата без теб не е красива
и вятърът без теб мълчи.

Без теб във сънищата не заспивам,
със демоните черни се боря в калта.
Без теб аз своите очи раздирам
без да мога,някъде и някога да спра.

Без теб в книгите аз смисъл не намирам,
без теб водата бистра ми горчи.
Без теб в мъглата сива не съзирам
по-спокойни,по-красиви дни.

Без теб на розата гласа го няма,
без теб и слънцето ще сипе суха тишина.
Без теб рогати дяволи ме канят,
но със тебе само ще умра.

Габриела Кръстева се казва авторката

тук има и други нейни стихове

Благодаря!!!

Не те обичам
Не обичам теб ...
обичам начина по който ти ме гледаш.
Обичам прилива със който идваш,
връхлиташ ме изтръпващо и диво
и възкресяваш мъртвото ми живо .

Не те обичам
Обичам топлината на нощта ти
загадъчна , неразгадаема , гореща
целувката стопяваща свещта
разливаща ме като восък във краката ти
примесен с разсъблечената ми душа
която свлякъл си .

Не те обичам ...твърде малко е

аз

Внезапно

Изгубвал ли си някога ума
по две очи затворили звездите?
Попадал ли си в плен на любовта
дошла внезапно, без да те попита?

Разтварял ли си в нечия душа
душата своя с чиста всеотдайност?
Летял ли си с крилете на страстта?
Потъвал ли си в синята безкрайност?

В омайни нощи ти не си ли искал
животът да забрави своя ход
и тялото до себе си притиснал,
не си ли ти благодарил на Бог

за неговата щедра милост,
за ласкавата му ръка,
за любовта, която в теб извира
отново пресъздавайки света?

За пъстротата - лека пеперуда,
за пълнотата - твоя топъл глас,
за звънката усмивка - шемет луда,
за огъня във теб - самата АЗ!

Ти ми стигаш
Нещо в мене затрептя,
не съм те виждал само ден,
дъжд ли заваля
или самотата е в мен.

Липсваш ми тъй много,
сърцето става строго,
години сякаш минаха
и всички си заминаха.

Но на мен ми стига
само ТЕБЕ да те има,
духът ми това повдига
и влюбена е моята рима.

Колко е красив деня,
когато си до мене ти,
сякаш аз летя
и сбъднати са моите мечти...

Имам нужда да те видя,
без тебе част от мен я няма,
мога да предвидя-
не те ли видя ще съм яма!!!

Звездни Сънища

В съня мъгла нежно разстила
...своите пухкави облачета...
Пречи ми за миг,за секунда поне
в очите ти да се вгледам, надзърна ...

Аз - като звезда усмихната...
Белег от целувка на челото ми
...огнена, пари, напомня за теб...

..Светлина мракът убива..

А лъчите й, звездни от обич лъчи
над нас светят, искри любовта ми...
Пътя ни следва...

Мечтая за щастие,
като звезда в небето изгрявам...
..мрака пронизвам
с кинжал разкъсвам паяжините...
оплели ежедневието ми...
В съня си...
..за да надникна в очите ти...

Във звездна нощ, под черни воали
оплетени от дневна тишина
сред спомени отдавна вечен сън заспали
броди девойка една.
 
С ръце разцепва сивата мъгла,
с очи пробива мрака на нощта,
с крака тъпче проклетата земя
завинаги отнела  любовта.

Върви, а сълзите се стичат и блестят
по страните бледи и студени,
устните стниснати горчиво мълчат
от думи безсмислени уморени.

А ноща усетила слабоста на душата
протяга дългите си пипала
и с нежност на нея непозната
ги усуква около врата...

Във звездна нощ, под черни воали
оплетени от дневна тишина
сред спомени вечен сън заспали
завинаги почива девойка една.

eto nqkolko moi :

Страх ме е от равносметка
Но днес сама държа си сметка!
Защо цяла година
ден не отмина
без да страдам?
Кой ме буташе,че само да падам?
Не,не се опитах да полета
а имах ли верен другар зад гърба?
Поне порастнах ли от дъжда от сълзи?
Много дни егото ми пълзи!
Време е да се изправи,
в последния ден да се поправи!
Никой туй не заслужава-да ранява и да бяга!
Никой не може в моето и в чуждото легло да ляга!
365 дни нима напразно живях?
Луда ли бях?!
И нима до послдния ден оцелях
а дали последния ден от
тебе оздравях!?

............................................................


Душата ми - лале-кога ли ще умре?
Не е тя за тоя свят нелеп,не е тя за теб!
Лъжите не успяха да я опетнят!
Не е мръсна от вини!
Но днес-безсилна е!
Борбата -казват-била безмилостно жестока
Душата ми смирена ,но смърт е уморена!
В друг живот навярно ще е птица свободна
или чиста сълза
Но едно знам
не ше да е душа
прекалено е добра!!
_________________

Eto i edna moq "prikazka" za Lujata

Re6ili da se porazhodqt v gorata Lubovta Vernostta Nadejdata i Lujata.. V edna sutrin proletna,no edna ot tqh ne bila korektna..Cql den kusala cvetq i zabravili te za 4asa..Putq si izgubili v mraka ..za beda,ala ne i za 1 luja.. Tova bil neiniq podul plan zlokoben,koito 6tql da se okaje vekoven.. Vernostta se nadqvala,zvezditye omolqvala da q potursi neinia lubim..,Lubovta vikala za spasenie ,no nikoi ne 4ul zova i ot4aqn.. Nadejdata se molela usurdno s pogled okaqn,, Lujata samo stoqta na strana ,nali ti kazah za neq tova nme bilo beda..znaela 4e 6te ocelee i nqmalo smisal ot kurtoazia sulzi da lee.. Vernostta putva re6ila da si trugne,mn predi da sumne ..Lujata q poddtiknala da tursi brod nov..Posledvala q naivnata Lubov,povqrvala na lujata za princa na belq kon.. I do dnes se znae,4e Nadejdata posledna si trugva dori mponqkoga na sila,bila bezsilna bez Lubovta i Vernostta! Izgubili se 3te v gorata ,a lujata dovolna trugnala kum doma ,6tastliva volna,a v deistvitelnost da si ostane mejdy nas-dosta dolna! Po putq sre6tnala skitnik ne po malko podul s navedena glava toi hodel! Tova bil ne koi da e ,a samata Satana!Obe6tal i bezsmurtnost ako izvur6i pak podlost!Da mu kaje iskal toi po koi zavoi da poema za da otkrie neinite priqtelki i da gi uni6toji bez da mu teji! Bez da se zamisli mnogo mnogo-podmamena primamena-pomognala! I za tui i dnes lujata e jiva,ala dali e 6tastliva..I do den dne6en sam sama v na6ite surca caryva!

A dali nie samite se spasqvame kato da su6testvyva i pomagame? Kogato i nie s izmama si poslujime..No mnogo 4esto v bitieto tejko Tq -lujata,e opora,ne samo za men,za mn hora! I dnes ima6 na nqkogo doverie,smisal e toi na tvoite eednevie..Vijda6 v negovite o4i svoite me4ti,a v sledva6tioq kadur-sulzi! I nqma v jivota vtori dubul ,tova 6te surva6 koeto sam si nadrobi6!I da se kae6-pak sebe si proklona6!Nai -boli ot ne4iq izmqna ,trydna e v jivota vsqka promqna ..Misultya za tazi luja se prokradva i v sunq ,mira trudno dava a ni6ta po-dulga stava!Misulta,4e tvoq lubime suzrql v dryga svoq ideal pruska du6ata s kal!Kletnica e tq,a 4yvstvata na grob cvetq!

I 4esto do ludost se nadqva6 4e vsi4ko e ko6mar,4e sunyva6!No tova e 6amar ot sudbata plesnica!I spomqn6 si 4e nqkoga si bil 6tastliva ptica a ne sega6nata mu4enica!Krusta sam si nosi6,po putq daje obi4 prosi6!Boli i pro6kata e tvurde skupa ,premnogo styva..a sled neq du6ata pak nqma da se izlekuva ..sp0mena za taz luja 6te e v teb i kogato zastydee s4ypenoto ti surce 6te zabolee!I vinagi pomni ne6to ot vutre 6te gori 4e izmamen bil si ti! I "obi4am te" 6te stryva jaltici jalki ,a vsi4ki kletvi 6te sa halki,okovi..I dori da kaje6 da pro6tavam,nqma da e to4no taka!Nali,.,6te spre li da boli,dali!?

A kogato ve4niq krugovrat napravi svoq oborot i lujata stane i tvoq homot pak nqma da e leko! Taka e bilo,taka 6te e vo vek i vekov v sveta ni syrov!I sami si s e 4udim,no6tem v pot oblqni se budim!I suvestta ot vutre dere,znae6 4e lubovta si opetnil i petnoto ot du6ata ne 6te se izpere! Vijdaiki v ne4ii o4i slqpa vqra se se6ta6 za svoita iznevqra! I rucete treperqt nima 4yjdata obi4 iskat da namerqt? Ili surceto kurvi,nima spasenei e instinktut Vurvi?! I 4yvstvoto 4e ne si izdurjal na 4ujdo izku6enie subujda izmomlenie! I lujata e grqh!4ydi6 se za6to ne sprqh? No en moje lentata da vurne6 i nikoga po putq na greha da ne trugne6 ..I nima spodelqnq grqh e grqh na polovina .....

.......I nima spodelqniq grqh e grqg na polovina i po-malko li teji? kaji dlai v realnostta tui vaji?

Ot gor4iviq opit si se u4im ,nqma v jivota y4ebnik! Vseki e lugal ,bil e gre6nik,bil e i svetec! I kolkoto i da otri4a-bil e lujec! 4ujdata luja ili sobstvenata izmqna e belqta po-golqma? Nqkoi luji s nas v grova 6te otidat i grqh na dy6ata ni 6te budat! Drygi moje bi 6te ni prostqt ,ili nas samite 6te prerpdqt! Lujata na vseki e prisu6ta ,vinagi e edna i su6ta!

Tejka...ala 4ove6ka!!!

  Пиша понякога. Ето нещо мое, съвсем кратко. Ако събера смелост, ще пиша пак.

                           Обичай ме,
                           ако можеш да ме приемеш,
                           такава, каквато съм!
                           Ако искаш,
                           но не можеш,
                           знай - всичко било е,
                           но само на сън!