Обичате ли стихове? - 2

И с опит от космоса да ме предпазвате -
пак отначало ще сричам.
Не мога с чужда омраза да мразя.
И с чужда любов - да обичам.
Трябва да видя,да пипна,да вдишам -
ад ли е ,рай ли...и двете ли...
И трябва с моята кръв да напиша
рожденната дата на цветето...
Трябва сама да намеря в очите му
мойте небета изгубени.
И трябва лично да го попитам
вярва ли в стих...и в чудо.
Трябва да бъда и нощ и утро -
негова "проба и грешка".
Да ме върти на малкото кутре
/усмихната въртележка!!!/
Трябва да падна,ала летейки -
като откъсната люлка.
Пък от треските - ще стане...пейка.

А майстор ли е - цигулка.

Аз знам защо се е родил - да ме отрича.
Да слага "края на света" в графата "разни".
Като се мразя - и за двама ни да ме обича.
Но заобичам ли се много - да ме мрази.
Като направя от мухата слон - да стъпче слона.
Да се усмихва:"Рано е !",когато плача,че е късно.
В най-богохулните ми нощи да ме смята за икона -
в несбъднатите ми коси да се помоли с пръсти.
Но...възвися ли се до дух - да ме завръща в тяло.
И по вампирски зъбите му в мрака да засветят.
И всичката ми крехка възвисена цялост
да се взриви на стенещи налюбени парчета.
В началото на приказката да стовари края.
И точно като лъсна пода - да нахълта прашен.
Аз знам защо се е родил.Но той не знае.

И затова е толкова безстрашен.я

Защото любовта не е от вчера.
/От онзи ден е със разбити зъби/.
Защото никой не остава верен,
а резенът живот е непоръбен.
Защото някой трябва да изкупи
докрай на Жулиета страховете.
Защото като вазата се счупи -
умира първо пролетното цвете.
Защото на Ромео му отива
за всички зимни дни да е виновен.
Защото всяка ласка ни убива
по-бързо и от смъртоносен спомен.
Защото като минало сме тъмни,
а бъдещето свети,но ни плаши.
Защото и щастливи да осъмнем -
за утрото ще трябва да се плаща.
Защото и да си платим за всичко,
небетата ще изкрещят за още.

Е,точно затова ще те обичам
по-дълго от греха на тази нощ.

Обичам много поезията,любовната лирика като цяло.Любими поети са ми Яворов,Дамян Дамянов,от руските Пушкин.Страх ме е да не се повторя с българските поети,така че ето нещо от руската лирика:

К***.
<КЕРН>

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный,
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты.
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.


* * *

Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.

Алексанр Сергеевич Пушкин

И още едно то любимите ми стихотворения:

ФИНДЛИ

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! - каза Финдли.

- Не зная как си се решил....
- Реших се - каза Финдли.
- Ти май си нещо наумил.
- Май нещо - каза Финдли.

- При тебе ако дойда вън....
- Ела де! - каза Финдли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем! - каза Финдли.

- При мен да дойдеш, току -виж...
- Да дойда? - каза Финдли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.

- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли.
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.

- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!...- каза Финдли.
- Ни дума някому за туй.
- Ни дума ! - каза Финдли.

Робърт Бърнс