Обичате ли стихове? - 2

  • 74 056
  • 749
# 450
Дразни ме фактът,
че си някъде там,
че съществуваш,
но далеч от мен.
Полудявам от мисълта,
че си затворен в една стая,
без светлина, без любов...
без мен!
Побърква ме
нуждата ми да съм до теб.
Обсебваш съзнанието ми
всяка свободна секунда.
Преследваш ме
в сънищата ми-
нежен, грижовен,
целуваш.. докосваш...
Изгарят ме спомените..
Ако не бяха те,
нямаше да знам,
че теб те има някъде там,
че съществуваш,
но далеч от мен!
Виж целия пост
# 451
Честита Нова година!
Поздравявам всички форумки, пишещи в тази тема!


ЛЕКО ПОКРИЙ МИ ОЧИТЕ

Леко покрий ми очите
с нежни, обични ръце!
Бързо изсъхват сълзите,
стоплиш ли мойто лице.
Лягат вълна след вълна -
болката бавно притихва,
трепва сърцето и стихва,
щом го изпълниш, жена.


               Теодор Щорм (1817 - 1888)
               превод Федя Филкова
Виж целия пост
# 452
ГРАВЮРА ОТ ХІІ ВЕК

Палачът и затворникът се качваха
по стълбите към черния дръвник.
В навалицата плачеха и храчеха,
и кашляше един войник.

Като невеста с младоженец
палачът и затворникът се качваха.
Мълчаха градските началници,
а лудото момче се плезеше.

Върху дръвника беше паднал пресен сняг,
един свещеник с тяло на момиче
Посочи с кръст като с черпак
към бога, който ни обича.

И от уста в уста като целувка
предадоха:
Сечи!
Сечи!
Сечи!
И седем хиляди очи
видяха как душата си събу обувките...

Румен Денев
Виж целия пост
# 453
Да
Виж целия пост
# 454
Tова го е писал бившия....

Когато някога ти имаш нужда
Да чуеш птиците над приказна лагуна
Но чувстваш че на себе си си чужда
Ела при мен и аз ще те целуна

Когато някога не виждаш смисъл
А твоите очи са с сълзи пълни
Но всеки е във себе си залисан
Ела при мен и аз ще те прегърна

Когато някога денят ти сив е
И на бездънна пропаст твойта нощ прилича
А ти от малко само обич имаш нужда
Ела при мен и аз ще те обичам

А после, някой ден когато
Погледнеш на света по начин нов
Тогава - просто заключи вратата
А аз? - И за това ще съм готов

Ще си замина някъде далече
Ще те обича вече някой друг
Не ще си спомняш ти за мене вече
И ще забравиш че била си тук

И само някога ще виждаш във съня си
Как някой тихо в твойта стая влиза
Не се сърди - аз просто искам да те видя
Да те целуна, после мълком ще си ида.

А ако някога отново имаш нужда
Да чуеш птиците над приказна лагуна
Но чувстваш че за другия си чужда...
Ела при мен и аз ще те целуна...
Виж целия пост
# 455
И само някога ще виждаш във съня си
Как някой тихо в твойта стая влиза
Не се сърди - аз просто искам да те видя
Да те целуна, после мълком ще си ида.

Никола Вапцаров би се усмихнал ...вероятно ...  Simple Smile
Но е важен жеста... Simple Smile
Виж целия пост
# 456
Някой знае ли кой е авторът на това прекрасно стихотворение? Май дори е песничка. Препоръчвам я за децата. Simple Smile

Кой направил е цветята

Кой направил е цветята
Кой с росица ги пои,
Кой им даде миризмата
Кой ги с краски украси?

Кой на птичките крилата
Дал е леко да летят,
Кой научи ги гнездата
В шумата да си строят?

Мравчицата кой научи
Да си скътува житце,
И пчелата мед да смучи
От красивото цветче?

Всичко Ти направи Боже
Всичко Ти си наредил,
Птичката да хвърка може
Че крилца си й дарил.

Ти направи небесата
Деня ясен и нощта,
Тебе славят на земята
И най-малките неща.
Виж целия пост
# 457
КЛОНИНГ

Знам, непременно съществуваш.
И зная точно за какво.
Ти всичко виждаш, всичко чуваш
различно мое същество.

Обикнах погледа ти искрен-
дори сърдит, дори свиреп.
Аз може би съм те измислил
Или измислен съм от теб.

Един във друг-преплитат клони
обречените ни съдби.
Ти може би си моят клонинг,
аз-твоят клонинг може би.

Прекрасно е, че днес те имам-
еднакъв в профил и анфас-
макар че носиш друго име
и друго име нося аз.

Н.Йорданов
[/b]
Виж целия пост
# 458
И само някога ще виждаш във съня си
Как някой тихо в твойта стая влиза
Не се сърди - аз просто искам да те видя
Да те целуна, после мълком ще си ида.

Никола Вапцаров би се усмихнал ...вероятно ...  Simple Smile
Но е важен жеста... Simple Smile

Да...това ми е от любимите......на Вапцаров


 
      ПРОЩАЛНО

            На жена ми

            Понякога ще идвам във съня ти
            като нечакан и неискан гостенин.
            Не ме оставяй ти отвън на пътя -
            вратите не залоствай.

            Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
            ще вперя поглед в мрака да те видя.
            Когато се наситя да те гледам -
            ще те целуна и ще си отида.
Виж целия пост
# 459
Харесвам тази тема,и стиховете на майките в нея  bouquetАз пиша само когато съм изстрадала някаква болка,но последните години,съм най-щастливата мама на света,и в поезията не ми върви,но мога да пусна нещо старо:

Вървиш,и пак вървиш
а пътят е толкова труден
поемаш дъх и си мислиш:
последно до там и ще падна.
Изкачваш се на баира,поглеждаш надолу
но не,ти никога няма да се дадеш!
Пак тръгваш...
Боли те!
Напрягаш сетни сили,и пак си мислиш:
-Край!
Но не е краят.
А за къде си тръгнал?За какво се бориш?
И бързаш?!
Не знаеш.
Мечтаеш да видиш финала,
да скъсаш ти лентата,
да бъдеш пръв!
Виждаш в съня си овации...
безброй летящи рози...
и те са за теб...
само за теб!
Но се събуждаш,и нищо.
Просто продължаваш напред.
И пак се препъваш,и падаш,и ставаш
и чувстваш че вече не можеш ,
но пак продължаваш.
Последен дъх.
Да!Ето го финала!
Но тук си сам.
Пустинята те чака...
Обръщаш се,
следите ти посипани със прах,
и пъплещи след тебе хора...
се спъват,падат,стават...
Опитваш се да им извикаш,
че НИЩО НЯМА СМИСЪЛ...
Но нямаш сили,падаш от умора.
А животът е толкова хубав
и без летящите рози...


Виж целия пост
# 460
Аз също обичам стихове дори понякога сама си ги пиша.Ето едно стихче от тях.

Ако любовта наистина я има
тя живее дни и векове.
Ако тя е искренна и чиста,
преживява бури,ветрове.

Живеем в свят изпълнен с изненади
понякога са лоши друг пътса добри,
Но във всички тези мъки и незгоди
само любовта ще ни крепи.

За туй когато ти е тежко
когато мъчи те убииствена тъга,
не се отчайвай а спомни си
момичето което пак те чака у дома.

Спомни си миговете ни прекрасни
събуди заспалите мечти.
И ще видиш как от полъха на любовта ми
ще бъдат пак щастливи твойте дни.

Написах го за мъжа ми.Тогава беше в Италия.  txtloves
Виж целия пост
# 461
Молитва

Не искам да премествам планини,
но Господи, за вяра ти се моля,
която тихо в мене да ръми,
да напоява ум, сърце и воля.

Че слаба е ръката ми, която
пред образа Ти вечер ме прекръства.
На малки хора като мен им стига
пред огледалото спокойно да се бръснат

Да бъде нежен пламъкът Ти. Бавно
животът ми до бяло да очиства,
да влезе слънцето във Твойта стая
и като книга Ти да ме разлистиш.

И дай ми, Боже, винаги да помня
на самотата старата измама;
когато лампата гася, да зная,
че в тъмното със Теб сме двама.

И чудно ми е… Мисля си за края.
Дали и в ада ще ме топли тази мисъл:
че чувал съм камбаните на рая,
че Господ някога ме е обичал?…

Ще дойде ден и час, и Твоят огън
в средата клечицата тънка ще прекъсне.
Ще се търкулна като въгленче тогава
и кротко ще опаря Твойте пръсти.
Виж целия пост
# 462
за последните три стихчета -ви казвам едно голямо БРАВО-Много са хубави!!! smile3525 smile3501
ето и от мен стихче(но не е писано от мен!)



Почуках леко,но не ми отвори-
залости здраво тежката врата.
Заплаках тихо,но не проговори-
заключен храм бе твоята уста.
А знаех,че си вътре,че ме чуваш,
долавях как сърцето ти тупти...
Усещах,че и да боли,си струва,
щом от другата страна си ти.
През сълзи тропах,стържех с нокти,
трески забиваха се надълбоко в плътта.
А после стихвах...и ридаех кротко.
Но не се отвори тежката врата...
С последен вик се свлякох на земята,
камбаната удари полунощ.
А вятърът,безчувствен към тъгата ми,
като палач жесток пронизваше ме с нож.
И нямах сили вече,нямах вяра,нямах нищо,
безжизнена агонизирах в самота.
Не исках да живея,ни да помня,ни да дишам...
А все така заключена бе тежката врата.
Виж целия пост
# 463
Преди,
когато истините ни отвяха
ти искаше от времето да спре.
Сега,
когато нощем устните простор съзряха
аз знам, че ще те имам и през бурни ветрове.
За утре няма да те моля,
когато всичките ни сетива заспят
ще те помилвам и очите ни ще спрат да спорят
и ще са наши всички светове...
***
Чували ли сте плач на китара?
Това са моите мечти...
Да бъда завинаги млада,
сърцето да спре да боли,
да чувствам как никой не страда,
да излекувам всичките хорски беди.
Музиката лъже.
Нотите са хорски сетива,
композиторите са пророци невъзможни
и всяка нова песен тъга.


 
Виж целия пост
# 464
Това стихотворение е посветено на мъжлето ми:

   РИЦАР

Във бляна си аз виждах
други светове,
Окъпани като от пролетният дъжд
танцуват самодивите...
Пръхтеше конят под неговият устрем
лъчите отразяваше
шлемът средновековен,под бронята туптеше
най-мъжкото сърце...
На рицар!
И всеки път...
протягайки ръце,аз исках да го стигна...
докосвах меча му...
и струйка кръв потичаше от моята ръка.
Неуловимо,
създание от моята любов
и детската невинност...
Просмукваше се изведнъж...
в безкрая.
Но кой е той?
Мечта или реалност?
Съдба ли,или спомен от вечноста?
Сърцето ми тупти във неговата броня,
душата ми лети със гривата на неговият кон.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия