Обичате ли стихове? - 2

Търся едно стихотворение на Дамян Дамянов -беше нещо за Бог , които убивал децата си ,не мога да се сетя точно

Umbra, страхотни са последните стихове, които си споделила тук. 

Петлите ме възпяваха утре...

Внезапна като трус усетих болката.
(вградена е в листата на чимшира)
Безцветен вкус. И тишина в минор.
А слънцето изтече. Зад баирите.

Не искам да съм сянката на вятъра.
(и колене поставих зад амвона.)
Петлите ме възпяха утре. Цялата.
Покорството ме правеше свободна.

И тази нощ ще стана на молитва.
(По пясък от море ще се напиша.)
Последната любов е много тиха.

Имога да се чуя как не дишам.

Павлина Йосева

maca pisa, много е хубаво, публикувай още стихове, а защо не и твои, но само една молба, пиши на кирлица! Ако не можеш от компютъра си, използвай горе вдясно KREDOR.

Благодаря за постараването, аз също като теб както си споменала в първия си посинг събирам стихове от години и имам много, любимка ми е опрделено Блага Димитрова, Дамян Дамянов също, още Станка Пенчева, Давид Овадия и много други, та в този ред на мисли стихотворенията, които си дала ги имам и аз и действително са страхотни, наистина колоси могат да се нарекат тези поети. Поздравления за добрия избор мога да кажа само и с интерес ще очаквам новите ти включвания   

ЛУННА СОНАТА
Дамян Дамянов

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.

НЕ ТРЯБВА ДА ТЕ ТЪРСЯ
Дамян Дамянов

Не трябва да те търся. Няма!
Не бива да те виждам. Няма!
Не можеш да ме любиш. Няма!
Завинаги от теб ще си отида.
Ще се превърна в сянка - невидимка.
И цял в мълчание ще се зазидам!
Но само, само да не те обичам -
това не мога да ти обещая!...
И страшното тогава ще настъпи:
останала съвсем, съвсем без мене,
без мойте тромави и тежки стъпки,
без моя поглед, без гласа ми дрезгав,
без моята любов, така безкрайна,
ти цялата във студ ще се загърнеш,
от себе си сама ще се уплашиш.
И пак във всичко ще ме преоткриваш:
ръцете ми - в прегръщащия вятър,
очите ми - в звездите дето падат,
гласа ми дрезгав - в тишината мъртва,
а любовта ми - в цялото пространство.
Когато се уплашиш, ме извикай!
Където да съм, твоя глас ще чуя,
защото все ще слушам тишината...
Ако е късно, о, ако е късно,
отдън земята жив аз ще изляза,
ще тръгна с ветровете, със звездите,
със тишината, с цялата вселена,
със всичко, от което съм направен.
Ако не аз, то моята мечта.

ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА ВРАТА
Дамян Дамянов

Ти за мен бе тайнствена врата,
тайнствен ключ аз исках да намеря,
който да отваря в любовта
най-добре залостените двери.
Като принц от приказките сам
търсих в пещерата великана,
ключ да ми даде от твоя храм,
но заключен храмът си остана.
Но нима вълшебства трябват тук ?
... Като стар крадец, като разбойник
най-накрай заблъсках с юмрук,
но вратата се затегна двойно.
Ти за мен бе тайнствена врата,
сложих върху бравата ръката
като във просъница разбрах,
че била отключена вратата...
Не, не била тъй вълшебна тя
окована с катинари тежки,
чакала човешката врата,
да я стоплят дланите човешки.

това е песен на Тони,не зная кой е писал текста
въздейства ми невероятно песента

Всичко в един, единствен ден
исках да разбереш за мен.
Всичко и нищо за мен.
Колко ли трябва да знаеш -
аз не съм това. Може би там
и тогава друга е била.

Всичко в един, единствен ден
исках да разбереш за мен.
Всичко и нищо за мен.
Колко ли в нас ще остане
тази свобода? Може би там
и тогава друга съм била.

Колко още трябва да говоря,
да рисувам себе си по памет?
Колко още трябва да се моля -
мисли за мен както преди.
Колко още трябва да говоря,
да рисувам себе си по памет?
Колко още трябва да се моля -
мисли за мен както преди.

Всичко в един, единствен ден
исках да разбереш за мен...

Колко ли трябва да знаеш -
аз не съм това. Може би там
и тогава друга съм била.

Колко още трябва да говоря,
да рисувам себе си по памет?
Колко още трябва да се моля -
мисли за мен както преди.
Колко още трябва да говоря,
да рисувам себе си по памет?
Колко още трябва да се моля -
мисли за мен както преди.

 qerik, стихотворенийцето ти е много сладко! Достоверно замечтано, романтично и нежно!   

Ммм, много е приятно даже, граматиката не ни интересува!

Пеперуна, ако не се лъжа текста към песента на Тони е написан от Ина Григорова. Но се надявам да не лъжа

Реших да споделя неща, които съм писала. Няма какво да се кривя, аз си ги обичам. Има само един проблем - пиша когато съм тъжна. Когато съм в добро настроение нищо не се получава. И обикновено ако има нещо за писане, то не се отнася за моя мъж . Е, какво да се прави... всичко е във фантазиите ми, да не си помислите нещо
Второто го издадоха в Книга без заглавие. Иначе съм далеч от литературата и писанията.
Чакайте, ето! Да споделя с вас какво съм писала!

***
Обичайки те, знам че се обричам
поглеждайки в зората  да умирам,
защото сънищата ми изстиват...
а в тях си ти - красиво отражение
на моите несбъднати желания.

Обичайки те, знам че се обричам
поглеждайки в деня да виждам слънце
играещо по прашни тротоари,
които спират, срещат се и тръгват...
а все безпътна да  усещам,
стаената във мене обич.

Обичайки те, знам че се обричам
поглеждайки към теб мъгла да виждам,
вещаеща дъждът да не размине
домът ми тъмен тази вечер...
а музиката да е ленто
във сивите ми ириси разплакани.

***
Ако ми кажеш някой ден,
че слънце вече няма да изгрее,
че времето вървежа си ще спре,
че птиците ще спрат да пеят,
че вятърът притихнал, наскърбен, ще спре земята да люлее,
и облакът ще легне уморен на някоя поляна без да смее да се разплаче, та дори за миг...

Ако ми кажеш някой ден,
че изворите ще заспят дълбоко,
реките своя бяг ще спрат,
че синьото небе ще стане тъй високо за птиците поели своя път!
Че някой кръстопът ще опустее
че само прах и вятър ще посреща,
а ще изпраща спомени за хора, които върху него имали са среща,
но са забравили за тежката му сянка във дългите, горещи летни дни...

Ако ми кажеш някой ден,
че гледайки в очите ми не виждаш,
че хващайки ръката ми не чувстваш,
че устните ми веч не топлят студеното ти крехко рамо,
ще знам че е настъпил краят.
Ще зная, че това е знака,
за обич до полуда плаха така и не преминала в любов,
за обич тайно изживяна, но непоканена под наш'та стряха
да стопли длани и душа. ВИДЯНА!

***
Ако си тръгнеш - значи не обичаш,
без обич - по-добре да няма.
Да няма - спомени отлитат,
отлитайки и диря не остава.
Небето си синее както вчера,
а преди лягане е толкоз тежко.
Тежи, когато теб те няма,
но ти не идваш - и нощта е грешна.
Тежат звездите в коша на тъмата
във черното една не падна!
А падайки тя би предрекла
вещание за нещо свято.