НОВО: Дигитални асистентиВиж

Обичате ли стихове? - 2

  • 74 053
  • 749
# 90 2 авг. 2006, 11:05 ч.
Чаено момиче,страхотни са! smile3521браво на теб!защо не си помислила да издадеш книжка?не бива да ги криеш от света!!!!  wavey

qerik ,твоето е също много хубаво!а малкото ти съкровище е прекрасно!!!така ми се иска и на мен да имам детенце!по цял ден само ще го гушкам и целувам!!!!но....още не съм срещнала подходящ татко....е,то имаше,ама съвсем скоро се разделихме smile3518.....ох,това е въпрос на съвсем друга тема и така,още не съм събрала смелост да побликувам нещо от моите стихове,но ще ви пусна нещо чуждо,но прекрасно и любимо....

Недей умира преди мен,
защото в тази страшна бездна вечността-
аз никъде не ще намеря
твойта привързана към хората душа!

А ако аз умра,ти мен ще ме намериш...
при мене ти ще дойдеш някой ден...
а аз в земята ще те чакам верен,
спокоен и щастлив,от слънце озарен!

Ще плаче с дъжд и бури късна есен...
а ний в горския поток ще си шептим...
в пръста и в корените ще се смесим,
прегърнати в дъждовна капка ще стоим!

Ще ме намериш в тревата,
свела стебла под пролетните ветрове
и в ронещите се под твоя гроб сребристо бели
и нежни като сянка цветове!


от А.Геров


дано ви е харесало, момичета!желая хубав и слънчев ден за всички!

Виж целия пост
# 91 2 авг. 2006, 13:24 ч.


***
Ако ми кажеш някой ден,
че слънце вече няма да изгрее,
че времето вървежа си ще спре,
че птиците ще спрат да пеят,
че вятърът притихнал, наскърбен, ще спре земята да люлее,
и облакът ще легне уморен на някоя поляна без да смее да се разплаче, та дори за миг...

Ако ми кажеш някой ден,
че изворите ще заспят дълбоко,
реките своя бяг ще спрат,
че синьото небе ще стане тъй високо за птиците поели своя път!
Че някой кръстопът ще опустее
че само прах и вятър ще посреща,
а ще изпраща спомени за хора, които върху него имали са среща,
но са забравили за тежката му сянка във дългите, горещи летни дни...

Ако ми кажеш някой ден,
че гледайки в очите ми не виждаш,
че хващайки ръката ми не чувстваш,
че устните ми веч не топлят студеното ти крехко рамо,
ще знам че е настъпил краят.
Ще зная, че това е знака,
за обич до полуда плаха така и не преминала в любов,
за обич тайно изживяна, но непоканена под наш'та стряха
да стопли длани и душа. ВИДЯНА! [
 Обожавам тъжните и пропити с много ранена любов стихотворения! Това ми се струва, направо фантастично!
Виж целия пост
# 92 3 авг. 2006, 18:41 ч.
Ето едно мое от днес.

Вяра

Три пъти от себе си отрекох се.
Разпънах на кръст душата си
и я увенчах с корона от тръни.
И после за кой ли път възкръснах,
отново неповярвала в себе си.
Виж целия пост
# 93 4 авг. 2006, 10:50 ч.
Цитат на: Еовин в чт, 03 авг 2006, 18:41

Вяра

И после за кой ли път възкръснах,
отново неповярвала в себе си.

тъжно и хубаво!
Виж целия пост
# 94 5 авг. 2006, 15:39 ч.
    
Като сол...


Отчаяна се случи. Невъзможна.

Погубена от своето начало.

А вятърът страхлив като безбожник

заграби нараненото ми тяло.

 

И по брега по-боса и от изгрев

вървях. Като удавница в съня ти.

На заем като сол ли ме поиска?

(А смелостта не стигна. За ръката ми.)


Платното се разкъса. Дълга лодка.

Скъсява я единствено раздялата.

Aко ми куца нещо във походката...

 

Навярно е предишната ми цялост.

     
Павлина Йосева Стоянова
Виж целия пост
# 95 6 авг. 2006, 10:58 ч.
Аз за пръв път се включвам в темата, макар че обожавам поезията (много малко време ми остава за форума).
Имам и някои свои неща основната част писани на младини, но са наистина много лични и не бих ги публикувала тук, не за друго, а понеже много хора реално познавам.
Затова пък бих споделила много на големите ни поети. Започвам с Иван Радоев (неговите стихове винаги за ме карали да настръхвам):


Озверяване

Аз съм склонен да ме няма.
Да изплюем последните си думи -
да си дадем оцет вместо вино
и векът да си измие ръцете.

Аз съм склонен. Ето я бездната!
Да свалим лицата си - безмолитвени,
и с едно остро обръщане да се погълнем!

Аз съм склонен на тоя световен финал.
Но... да оставим децата си на хълма.

Все някой трябва да ни прокълне.




Ноктюрно

Ако изчезна, без да се сбогувам,
на съмване, в часа за екзекуции,
в часа на сънните чакални
и утринните пусти автобуси;
ако изчезна, без да се сбогувам,
и ти остане само топлината
от мойте длани, вкус на устни
и болка – демодиран шлифер -
в живота ти безмилостно провисне,
ще можеш ли да ме намериш?

Единствено по топлината на ръце
и по изчезващия вкус на устни,
по тая тъмносива болка,
която като шлифер стар ще висне
в живота ти – безкраен понеделник -
ще можеш ли да ме намериш?
Там някъде – сред сънните чакални
и утринните пусти автобуси,
почти на съмване, в часа за екзекуции,
ако изчезна, без да се сбогувам.



Бяло потъване

Имало едно време едно бяло момиче
с кожа от гладко небе.
Старицата - нека си почине сега!
Своята сватба тя е изпила до дъно.

Остава й само единствена капка
в последния сън - небесното бяло момиче.
Една капка е плитка за жаждата.

Но в нея дълбоко и тъмно потъват
целият свят и старицата.

Имало едно време едно бяло момиче.

Виж целия пост
# 96 6 авг. 2006, 18:10 ч.
Обичам  Simple Smile А ето ви няколко сайта БГ и за поезия  и проза: hulite.net
                                                                                                 shtyrkel.net
                                                                                                bukvite.com
                                                                                                 


Момичета, хубави стихове Grinning
Виж целия пост
# 97 6 авг. 2006, 21:34 ч.
ето още един за поезия http://bglog.net/poetry  Sunglasses
Виж целия пост
# 98 8 авг. 2006, 16:17 ч.
Жена в дъжда

Една мълния опна жълтото си въже.
Тя го прескочи и по клокочещия гръм премина.
От балконите по нея валяха очи на мъже
и димеше от страст и възторг мократа й коприна.
В синята мъгла на роклята жената вървеше гола -
виждаше се вятърът как тече през светлите й бедра.
И защо сравняват винаги хубавата жена с топола,
в този час и най-лиричният между нас разбра.
Пороят на погледите ни спря пред оня жилищен вход,
в който угасна сънят ни горещ и лунен...
Мъжете вече псуваха наум щастливия идиот,
който ще я посрещне и ще забрави да я целуна.




Опит

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душица си дал?
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.
Дали е сляп, господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, господи, и му ги дай!

Ивайло Балабанов
Виж целия пост
# 99 8 авг. 2006, 16:23 ч.
Обичам и пиша. Понякога, но нещо напоследък хич ме няма. Добре че имам стар материал и си ги качвам в Буквите -
http://www.bukvite.com/avt_onlydata.php?nick=dollores&offset=0

Обещавам да пиша още!
Виж целия пост
# 100 8 авг. 2006, 16:26 ч.
Миг
Слънчево зайче заигра във прозореца
и разсипа се в мойте ръце.
Със прашинки златисти затвори очите ми
и огледа се в мойто лице.

Позле мушна се смело в косите ми,
смешно люлки върз във тях,
залюля се за миг със мечтите
и изчезна забързано в смях.

Летен поздрав от мен!  Hug
Виж целия пост
# 101 8 авг. 2006, 19:15 ч.
и аз съм фенка на Димчо Дибелянов
Виж целия пост
# 102 8 авг. 2006, 21:12 ч.
The finest legs in High school

Darling,
когато ти оставих кредитната карта

не съм ти позволявал да:
изглаждаш мислите си
да фризираш мозъка си
да го изрусяваш
да избелваш миналото си
като звезда от сапунен сериал
плоска си като уморена продавачка
от Кетнъки Фрай Чикън

затова се въоръжавам с цялото си търпение
(даже ако се продава някъде бих си взел малко
и дори ще платя кеш)

бих ти простил скъпа
наистина бих
ако днес ми направиш печена пуйка с кестени
ако оставиш телевизора да си почине поне час
или само да ми изгладиш ризата

краката ти отдавна не ме впечатляват
а за годините от гимназията дори не си спомням

един ден когато излизам
просто ще пусна кранчето на газта докато спиш
и ще забравя пурата си на кухненската маса

Ем
Виж целия пост
# 103 8 авг. 2006, 21:23 ч.
"Окото на стената
се е вперило във свободата ми.
Стъклата на прозореца са счупени
и режат вятъра,
а сенките на вечното отсъствие
ме подлудяват.
Ставам,
отварям Вратата -
а някой скочи от прозореца."

Албена Гръблева, "С лице към теб"


Fam, вие днес с Umbra да не сте се наговорили!?
Това си беше направо шамаросване!

Дилянка, впечатлена съм!
Виж целия пост
# 104 8 авг. 2006, 22:34 ч.
най-нежно на деня

и ако ти и аз сме
рози
то колко ли ни струват
думите
преплетени
в пречупването
най-нежно на деня
а този свят е съвършен
подобно раковина
оставена от някой
на пустинен бряг

bogpan

Стряскащо нежно

И скитник съм на дъждове
и свежест.
Дъждът наситено вали.
Разтваря дървеса и градове.
Треперя.
Така красиво!
От раменете ми пониква цвят.
И аз съм пролет в късна есен.
И аз съм южен вятър.
И скитник съм на дъждове
и свежест.

Загръщам те, любима…
Цъфтят градините и вечност.
Ной - с гълъба!

Божидар Пангелов

С тези два стиха поздравявам мамите от форума.  Simple Smile
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало