Обичате ли стихове? - 3

  • 57 918
  • 784
# 15
КАТО МЕН
     Румяна Веселинова Фалк (Фанагория)

                   на дъщеря ми (неродената)

Разплакана се връща дъщеря ми,
безсилен гняв в юмручета държи.
И тръгват думите: ела при мама,
седни, подай ръчица, разкажи...

Едва ги спирам. Толкоз я обичам,
че отсега съм длъжна да мълча.
Изтрий сълзите, моето момиче,
и не търси спасение в плача!

Попитай твойто малко огледалце
кой днеска ще си легне победен.
Попитай го - пък аз ще стискам палци,
защото виждам - ти си като мен.

Не е по-силна болката от тебе,
но трябва да се бориш - отсега!
Изтеглила си майчиния жребий
и ще живееш майчина съдба.

Животът ще ти дава всичко - само
за да те предизвиква всеки ден...
Опитай, без да вдигаш бяло знаме,
да го живееш - ти си като мен!
Виж целия пост
# 16

DIVA_ORHIDEQ, благодаря ти! Това ми беше любимото стихотворение като ученичка, направо настръхнах, толкова спомени навява  Hug
Виж целия пост
# 17

DIVA_ORHIDEQ, благодаря ти! Това ми беше любимото стихотворение като ученичка, направо настръхнах, толкова спомени навява  Hug
Радвам се се съм била полезна Hug Hug
Виж целия пост
# 18
         Каква ме искаш?

Ако съм дива, ще те обезсиля.
Ако съм кротка, ще съм ти скучна.
Ако съм жадна, ще те обезводня.
Ако съм жарка, ще те изгоря.
Ако съм гадна, ще ме искаш.
Ако съм добра, ще избягаш.
Ако те мразя, ще ме жадуваш.
Ако те обичам, ще се изгавриш.
Ако ти простя, ще ме прецакаш.
Ако се скрия, ще се побъркаш.
Ако съм пред теб, няма да ме видиш.
Ако не виждаш, ще прогледнеш
и тогава ще ме обикнеш.

***
        Ало, аз съм

Набирам телефонен номер
и почуквам на ушната ти мида.
Усещаш ли ме, пуснала корени
в есенни безпътни разстояния?
Аз съм синевата портокалова
и разбитата ти пощенска кутия.
Ти си още призрачен откос босилек,
наметнат от сълзи сладоледени.
Ще ме чуваш в звук от чаена лъжичка,
в заяждащата брава на нечия мансарда,
но в сателита няма да ме има,
спотайвам се в горчивината на кафе...

***
          КРИЛЦА

Ти предпочиташ пилешки крилца,
а аз – пеперудени.
Подписваш договори,
аз – стихове.
Приготвяш финансови доклади,
аз – тирамису.
Четеш Филип Котлър,
аз – Библията.
Имаш секретарка,
аз – котарак.
Летиш в бизнес класа,
аз вървя пеш.
Отмаряш на Френската Ривиера,
аз – при баба на село.
Сънуваш борсови индекси,
аз – падане на звезди.
Все още ли ме искаш?
Виж целия пост
# 19
Момичета, за съжаление този път няма да публикувам ситхове, защото както виждам много от вас тук са любители на сайта http://bukvite.com/ и току що виждам, че съдържанието му в момента вече не е достъпно, а пак се приканва да се пращат някакви смс-и, т.е. набират се средства за да го има сайта, което е много жалко....
Виж целия пост
# 20
Момичета, за съжаление този път няма да публикувам ситхове, защото както виждам много от вас тук са любители на сайта http://bukvite.com/ и току що виждам, че съдържанието му в момента вече не е достъпно, а пак се приканва да се пращат някакви смс-и, т.е. набират се средства за да го има сайта, което е много жалко....

Жалко е наистина  Confused
Виж целия пост
# 21
Аз пък съм любителка на сайта "Откровения" и ще ви пусна нещо, което тези дни прочетох там и адски много ми хареса.

Вяра

Храмът Божи втори дом не ми е,
празници пропуснала съм доста.
Вярваща съм, но не съм от тия,
дето спазват заповеди, пости...
Къщата ми пълна е със свещи,
имам и кандило на стената.
Паля го, когато в мене нещо
прави ме смирена - до превратност.
Имам и икони - знам ли колко?
Кротко подредени са на изток.
Без да коленича, всяка болка
с тях съм споделила - като с близки.
Нямам нужда от посредник Божи.
Моят храм е мойта съвест чиста.
Вярата в сърцето ми не може
друг да ми вмени, ако не искам.

изречена (Мая Попова)


ИЗПИСАНА

Изписана съм, (като четен  разказ).

По листите безкрайни със въздишки.

Разбрана, неразбрана... но във проза.

Обичана и мразена... от всички.

В постелите съм любена от много

(и май че за това съм си родена).

Със думичката свикнала съм - "Сбогом",

за обич ще съм в друг живот родена.

Изписана съм, (като  стих любовен).

Римувана в куплети от безкрайност.

Във книгите ще бъда само спомен,

прелистена от сляпа всеотдайност.

Очите ми с цвета са на мастило.

Прочитам се, (нали съм стихотворна).

Просветвам във нощта - като кандило.

Поезия съм аз... но илюзорна.


Незабравима (Креми )
Виж целия пост
# 22
(С теб)

В кафеените ми утрини
(с теб)
пижамата ми е поляна със цветя,
изваждам си червените обувки,
посаждам маргаритки в тях,
а после
преплитам между пръстите си облаци.

В джинджифиловите ми следобеди
(с теб)
търкаляме захаросани ябълки,
усмихвайки се
на лимонаденото слънце
срамежливо промушило пръсти
в косите на дърветата.

В чаените ми вечери
(с теб)
под моравите облаци, които влизат в очите ми
като през отворени врати,
думите ми са малко,
но достатъчни, за да подразнят небцето ти.


Елена(kult)
Виж целия пост
# 23
Тъжно е, но исках да го споделя...

Защото

Камелия Кондова

Не съм мама. И не мога сега да ви взема.
А ръцете ви тръгват нагоре — да стигнат оградата.
И какво ми остава? Още малко измъчено време
да си представям главиците ви на рамото си.
Ей ти, русото там, не ме гледай така със очите
на сина ми, той отдавна е вече в креватчето.
Малки днешни сълзи, големи утрешни скитници —
всяко паяче в този дом ви е братче.
Отсега са се свили свирепо тия малки юмручета.
Свикнали сте да виждате в ласката — клопка.

Сега разбирам защо не ви хапят кучетата.
А синът ми се плаши от домашната котка.
Виж целия пост
# 24
Ма в акъл е... тясна:)

автор: pin4e

/да сЪ чИте мекУ, и леку твърду:))/

Пустата му Анжелина, дет' са вика ДжОли!
Приз икрана, къту мини вижда ти са... гола.
Наща Ангелинка ф селу същу йе прикрасна,
тонинку йе по-дибела, ма ф акъл е тясна.

Кой ут дету й путсвирни, земи та съ вържи.
Кълкити си ша надигни, ш' му легни бърже.
Дажи идът ут далеку - ут села съседни,
думът - някак бИла лека, кЪту й пусегниш.

Щот' нали йе екзутична - с джуки на мулатка.
С дупи ногу неприлично щръкналу и слатку.
Фчера я разпитвам. Рекух:"Ангелино, що ма?
Смеят ти са кът' на чума, ш' земът та пругонят..."

Тя пугледна тъй надоле, сякъш чи са срами:
"Искам да съм кату ДжОли. Да мъ на... екранят.
Аз пък... К'во са размичтавам? Сигур' съм наивна.
Холивут на селу... Няма! Плакъх, та са скинах.

Кой ша земи да мъ земи?... Ф брак да мъ устиска.
Женска съм, ма съм сирсемин. Ногу ми съ иска.
Чунким фсичкити у селу 'ич не ви са либи...
Не... орани прустакели! Да ви са не види!"
Виж целия пост
# 25
     да обичам ги   

      Пролет(Асен Разцветников)
Пеят птички пъстрокрили,
тръпне свежият листак,
със чадър от синя свила
руса пролет шета пак.
 

Спира над горите гъсти,
спира сред полята тя
и разтваря с тънки пръсти
най-сънливите цветя.


Дига гугличка и трепка
в луда радост всеки цвят
и по пъстрите му клепки
топли капчици блестят.




Виж целия пост
# 26
Тъжно е, но исках да го споделя...

Защото

.........

благодаря ти, Естер....
Виж целия пост
# 27
Всяка любов

Всяка любов
е като предишната:
безпределна
самодостатъчна
и трагично обречена.
Дали душата страда
от амнезия
или всеки миг
я подмамва в капана
Надеждата???

Свобода Гагарова




Виж целия пост
# 28
Всяка любов

Всяка любов
е като предишната:
безпределна
самодостатъчна
и трагично обречена.
Дали душата страда
от амнезия
или всеки миг
я подмамва в капана
Надеждата???

Свобода Гагарова


Every me, благодаря ти... smile3525 Cry Embarassed
Виж целия пост
# 29

  bouquet ето още едно от същата авторка за теб   bouquet

През рамо

Да тръгваме? А за къде?
Всички пътища са изминати.
Реките са пресъхнали от жлъч.
И птиците ги няма.
Печални гарвани са
километричните ни камъни.
Земетръсите са в нас-
невидими и страшни.
От моите очи до твоите
е само пустош,
а още по-нататък
са полюсите.
Да мина през пустинята?
Но ти си забравил
да измислиш
оазисите...
С пресъхнало чувство
като пребито псе
се влача
по дирите на една
илюзия...
Стоп!
В кадъра виждам
само себе си...

 yes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия