и ако стана Ида...
и объркам всички приказки на света...
бих могла да ти оплета
риза от дива коприва,дето да си намяташ крилете със нея...
и мълчаливо да гледам в тъмното
полета на гласа ти...
и ако стана онази от Златното езеро...
ще мога да дишам в косите на слънцето...
и да измислям щастливия край...
но съм само заключена в кулата
със собствената си писалка...
без листа....
и безкрай пиша безплътни думи във въздуха..
и моля вятъра да изсипе в нощта ти
посланията на самотата...
и ако стана Оле...
бих могла да целуна очите ти със
сребърен прах...
и да превъртам часовника редовно,когато
удари дванадесет...
но съм само една уморена истина,
която чертае силуета си по прозорците...
една точка от стъкло,
която върти безумните отражения на света
в очите си....
и ако стана приказка...
ще влезеш в къщичката с лакомства и ще забравиш съществуването на миналото...
и белите камъчета ,пуснати от мен ще запомнят
стъпките ти...
но съм само тишина....
разпиляна по брега на морето....
сляла се с последната сълза на русалката...
която чака теб...