Обичате ли стихове? - 3

Публикувана: 14 май 2007, 16:52 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2007, 00:05 ч.

60 982
784

kremi - Ентусиаст

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представляват публикациите във форума?
Кои са основните теми, обсъждани в публикациите?
Какви са основните стилове на поезията във форумите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представляват публикациите във форума?
  
  Публикациите във форума са различни видове съдържание, включително поезия, стихотворения и емоционални изрази. Те обхващат теми като любов, борби и размисли върху човешката природа. Потребителите споделят своите творби, обсъждат поезията на различни автори и изразяват чувства и лични преживявания. Форумът служи като платформа за обмен на литературни произведения, подкрепа в трудни моменти и вдъхновение за творчество.
- Кои са основните теми, обсъждани в публикациите?
  
  Основните теми, обсъждани в публикациите, включват любов, страдание, саморефлексия, търсене на смисъл и справяне с емоциите. Поезията и стиховете изразяват различни аспекти на човешките емоции и вътрешни конфликти.
- Какви са основните стилове на поезията във форумите?
  
  Поезията във форумите е изразителна и емоционална, често съчетаваща различни стилове като лирика, еротика, романтика и рефлексия. Текстовете са богати на образност, метафори и изразителни средства.
- Как реагират участниците във форума на публикациите?
- Какво е щастието и какви са ефектите на серотонина върху него?

ester

Регистриран

# 225 27 юни 2007, 11:35 ч.

Ето затова си говорим, малко тъжно, но мноооого красиво Heart Eyes

Виж целия пост

ellyst

Ентусиаст

# 226 27 юни 2007, 12:15 ч.

а това е от преди малко:

Не мога... Гложди ме отвътре
неуталожено от дните безпокойство.
Прекършени, крилете ми се тътрят.
Нозете ми, обути във покорство
и дланите, все още неизтрили
следите от предишните ни страсти,
са сякаш чужди, сякаш не са били.
Царувам уж, а страдам от безвластие.

Виж целия пост

Verdad

Регистриран

# 227 27 юни 2007, 12:17 ч.

ellyst, bouquet

Виж целия пост

ellyst

Ентусиаст

# 228 27 юни 2007, 14:50 ч.

Портрет-импресия на дъщерите ми

Ивка

Смей се, смей се.. ще те гъделичкам,
докато от смях захълцаш.
Пухкавите ти ръчички
ще целувам
и по пухестото теменце
ще трия скули,
замаяна
от аромат на бебенце.
Как ме гледаш-
вкопчила очи във моите,
с безгранична,
безрезервна,
безусловна
вяра.
Аз ли съм света ти?
Ти си моят.

Стеди

Порасналото ми момиче...
Отрязани,
къдриците
отвя ги вятъра.
Сега си малка дама.
А мама
в извивката на тънкото вратле
открива запетаята,
която
поставяме след детството.
С език,
прехапан от усърдие,
следиш на пръстите си хода-
за първи път
на пясъка написа С Т Э Д N

Виж целия пост

Adelle

# 229 27 юни 2007, 14:53 ч.

По пътя на светулките

автор: Михаела Алексиева (meiia)

(из личната ми космогония)

Във време на последни жътви
светулките са нощни стражи.
Единствените дето ме упътват
и в тъмното са белег за кураж.
В ролята, която имам да играя,
светулките, проблясващи монети,
хазартно ме прицелват в края
по дългите опашки на комети.
И прекосявам космоса си тъжен,
разрязвам го като огромна диня,
като сърце целунато от ръжен,
тъй много нажежен, до синьо.
А подир туй отново се събирам
като за сватба с тежките чеизи.
Но, ако още можех да избирам,
избрала бих моминските си ризи
и пролетното слънчево жужене,
вибриращо по кожата на мрака,
с когото щяхме да се женим...
Да, този мрак отдавна бе ме чакал.
И лъч съм по ръбатите му скули,
за да узная: вътре съм летене.
С крила изтрих въздушните си кули
и спомените с бъдещето в мене.
А житото на снопи го завръзвам.
Облечена съм в жътвена позлата,
но след светулките безумно бързам
да стигна във покоя на нещата.
И нивата ми, цялата в стърнища,
прогонва ме и аз си тръгвам боса.
Гладът на мелниците се отприщва.
Хамбар съм, но светулчица ти нося.

Виж целия пост

kika1

# 230 27 юни 2007, 17:10 ч.

Завият ли очите ми с дантела,
посипят ли ковчега ми със пръст.
Загледай се в крилете на орела,
разперени като надгробен кръст.
И запомни,че мъж не се жалее
с пресипнал глас и сълзи във очи.
Мъжът обича вино да се лее.
Мъжът обича песен да звучи.
Мъжът обича с вятър да се бори.
Мъжът обича мирис на тютюн.
Той никога на колене не моли.
Заклева се във хляб и във куршум.
На колене мъжът е като знаме,
пречупено сред бойното поле.
Мъжът е мъж, когато се изправи
и тръгне пред препускащи коне.
И ако ти в орела ме познаеш,
снагата си топола изправи.
Запей ми песента, която знаеш
единствено от нея не боли.
Разлей ми вино, за да се опия.
Цигара запали - да ми дими.
Повикаш ли ме - няма да се скрия.
Поискаш ли ме - хляба целуни.

Виж целия пост

Анонимен

# 231 27 юни 2007, 17:33 ч.

Гледам Патриарха през офисния джам и си представям...

В убитият, жарък следобед, прегазен
от хиляди стъпки и гуми, на хора, коли, камиони,
булевардът трепти в маранята от прах и от звуци,
отмалял от снагите на сгради, и кестени, малки будки,
и чака, окован, омърсен и опърлен.
Чака тътен далечен, разтърсващ...
и вълната, огромна, струяща живот, могъща, даряваща влага, прохлада...помитаща
офисни токчета, голфове, бемевета, саксии с цветя и чадъри на мръсни кафета...

Ех, море, прелей за малко от Варна и се изсипи тук!

Виж целия пост

МЕРЕЛИН

Регистриран

# 232 27 юни 2007, 18:49 ч.

винаги тук в тази тема намирам нещо да ме накара да се усмихна и да докосне душата ми...да изтрие лошите мисли-благодаря на всички,които я запълват всеки ден bouquet

вие обогатявате света ми!!!

а на ellyst и ester мога да се поклоня за таланта-доста често се прочитам в стиховете ви-но не бих могла да го кажа толкова прекрасно като вас bouquet

Виж целия пост

teo7777

Регистриран

# 233 27 юни 2007, 22:58 ч.

Понеже видях, че пускате не само свои стихове, реших да пусна може би най-любимото си. Въпреки, че е много известно, въпреки, че сигурно е пускано вече.

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Превод: Владимир Свинтила

Виж целия пост

teo7777

Регистриран

# 234 27 юни 2007, 23:02 ч.

И още едно любимо.

ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

Петя Дубарова

Виж целия пост

every me

Ентусиаст

# 235 29 юни 2007, 11:52 ч.

Кралица на Лятото

Ухаят устните ти
на папая.
Парфюм от грейпфрут,
ананасови коси.
Иззад
тръстикови къдрици
ме изгарят
бамбуковите ти
очи.

***

Вълните сресват с пръстите си

пясъка,

на онзи Юли, позабравен

между дюните.

Дочувам чайки и ревниви крясъци,

а вечер ми ухае на смокини...

***
Ще бъда лято

с цвят на слънчоглед

и аромат на маргарити...

***
Веселин Иванов

Виж целия пост

fam

Потребител

# 236 29 юни 2007, 19:39 ч.

Искам да не ти пиша

Искам да не ти пиша,
а да рисувам пътеки,
не с ръце,
а с клони да ти рисувам пътеки
и да се усмихвам от края им,
не с устни,
а с лъчи да се усмихвам,
лъчи, които биха съществували,
ако ти не ги виждаше,
ако ти не ги измисляше
и ако не ме търсеше...

Стефан Кръстев

Виж целия пост

Mam4e Bandit

Новак

# 237 29 юни 2007, 20:32 ч.

Не спиш ли,мъничко?Във тъмното се гушиш,
в нощта притихва детският ти страх...
Не се страхувай!Дай ръчичка!Слушай!
...Луната сипе омагьосан прах
и пее вятърът...замислените клони
се гушат-като тебе!-под снега...
Листата им отронени се гонят
и лягат уморени на пръстта...
Не пеят птичките...За сън готови
глави оклюмват в храсти и треви...
За тебе ще измислят песни нови,
ще чуруликат утре,да се радваш ти!
Звездичките ли?Ето ги...прострени
лъчи протягат,галят с тях нощта...
И нищо ,че е толкова студено-
на утpото пенливата зора
ще плисне утре розово и златно
и с тях ще разтопи студа!
Звездичките за сбогом ще помахат
и ще си легнат в облачни легла...
И пак ще грее слънцето...Ще тичаш,
със снежни топки ще играеш пак...
И пролетта от бузките ти ще наднича,
макар все още да е студ и сняг..."
Не се страхувай,мъничко...Заспивай!
Луната сипе сребърният прах...
Сънувай го...и приказки сънувай,
не трябва в тъмното да те е страх...

(от моя милост, след тежьк удар на твор4еска муzа Laughing

)

Виж целия пост

Nellie

# 238 30 юни 2007, 11:19 ч.

Mam4e Bandit, страхотно е! bouquet

Много ме разнежи и трогна Blush

Виж целия пост

campanula

# 239 2 юли 2007, 13:24 ч.

Да - обичам стихове - дори пишех малко преди. Писали са и за мен Heart Eyes

Ето един стих, писан за мен от "милото" като подарък за един мой рожден ден:

Благодаря ти, че ме обикна
и даде смисъл на живота мой.
Благодаря ти, че откликна
и направи моя живот и свой.

Благодаря ти, че ме прегръщаш,
когато лежим един до друг.
Благодаря ти, че ме превръщаш
в най-щастливия съпруг.

Благодаря ти за радостта,
бликаща от твоя сияен лик.
Благодаря ти за любовта,
която чувствам всеки миг.

Умолявам те да ми опростиш
всички мои неволни грешки.
Благодаря ти, че с мен делиш
и щастливите, и дните тежки.

Нека нашата любов красива
да е все така силна и страстна.
Нека винаги да си щастлива,
здрава, нежна, умна и прекрасна.

Виж целия пост

Препоръчани теми

За тези, които четат любовни романи № 49

7 369
49

Литературен клуб

В момента чета ... 100

3 814
49

Литературен клуб

Последните пет книги, които прочетох #4

30 262
233

Литературен клуб