Обичате ли стихове? - 3

ellyst, заслужено носиш титлата си!


Тя запали цигара по оня начин,
по който разбираш, че всичко
е вече решено, и каза:
Край, усещам се като армия
в мирновременно положение,
маневри по запуснати ниви,
безплодни учения
все по-далеч от оживени места,
листа, съчки, кал, задни дворове;
като пушач сред отказващи пушенето,
като любовник сред отказали любовта.

О, ти го мислиш отдавна, казах,
звучи като стихотворение.
За мен е оставен финалът, ето:
Аз съм леко ранен,
много леко ранен
и неловко кървящ
в мирновременно положение.

© Георги Господинов

 

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина! в сряда, 04 юли 2007, 15:48


Je sais, Je sais, Je sais
C'était le début, c'était le printemps
Mais quand j'ai eu mes 18 ans
J'ai dit je sais ça y est, cette fois je sais

Et aujourd'hui, les jours où je me retourne
Je regarde la Terre où j'ai quand même fait les cent pas
Et je ne sais toujours pas comment elle tourne

Vers 25 ans je savais tout, l'amour, les roses, la Vie, les sous
Tiens oui! l'amour, j'en avais fait tout le tour
Et heureusement comme les copains
Je n'avais pas mangé tout mon pain
Au milieu de ma vie, j'ai encore appris

Ce que j'ai appris, ça tient en trois, quatre mots
Le jour où quelqu'un vous aime il fait très beau
Je peux pas mieux dire, il fait très beau

C'est encore ce qui m'étonne dans la vie
Moi qui suis à l'automne de ma vie
On oublie tant de soirs de tristesse
Mais jamais un matin de tendresse

Toute ma jeunesse, j'ai voulu dire je sais
Seulement, plus je cherchais moins je savais
Y a 60 coups qui vont sonner à l'horloge
Je suis encore à ma fenêtre
Je regarde et je m'interroge

Maintenant je sais
Je sais qu'on ne sait jamais
La vie, l'amour, l'argent, les amis et les roses
On ne sait jamais le bruit ni la couleur des choses
C'est tout ce que je sais mais ça je le sais


Знам, знам....знам
Беше началото, беше пролет.
Когато станах на 18,
си казах "Аз знам", този път вече знам

И днес, когато се връщам назад.
гледам земята, където съм крачил,
И не знам как се върти Тя.

Към 25 години знаех всичко, за любовта, за цветята,за Живота, за парите.
А любовта! Бях я изучил из основи.
Но не бях прекалил, както моите приятели.
В средата на живота си се учех още.

Това, което научих, се изразява с 3-4 думи.
Денят, в който някой ви обикне, времето е хубаво.
Не мога да го кажа по-добре-просто времето е хубаво.

Това,което ме учудва
В есента на моите дни
е, че се забравят толкова тъжни вечери,
но никога-една прекрасна, нежна утрин.


През цялата си младост исках да кажа "аз знам".
Само че колкото повече научавах, толкова по-малко знаех.
Скоро стенният ми часовник ще отброи 60 удара,
Аз все още стоя на прозореца
и си задавам въпроси.


Сега аз знам.
Знам, че никога не можеш да познаеш
Живота, любовта, приятелите и розите.
Никога не можеш да познаеш шума или цвета на нещата.
Това е всичко, което знам, и вече знам, че само това знам


Спонтанно преведох за една друга темичка тази песен на Жан Габен- "Je sais", сигурно не е идеалното, което може да се предложи, но след като я изчетох в цялост, някакси....ме грабна.

Готино е, особено ми хареса това:

Това, което научих, се изразява с 3-4 думи.
Денят, в който някой ви обикне, времето е хубаво.
Не мога да го кажа по-добре-просто времето е хубаво.

                        (2)
 

                Ръцете ти са като камък на шията ми.
                   Ако ме прегърнеш,
                   ще се удавя в теб.


Елена(kult)

Косите ти са още мокри...

Искам да попия капките,
тези които се стичат по тялото ти,
и приличат на реките
ромолящите,
звънливите,
планинските,
с пъстрите рибки
и слънчевите зайчета,
тези които пресичат пътя на заблудените,
тези които правят горите живи,
и в които намира спасение
жадният....

жаден съм,
повярвай ми,
по теб съм жаден,
искам да попия струйките,
най-звънливите,
тези които сега се стичат
по тялото ти,

тези свежите,
навън се излива порой,
а съм толкова жаден....

Стефан Кръстев

fam, на това, което е от 3 реда му се вика наистина миниатюра, не като моите ...страхотно е, но пък и такива като него съвсем ме вдъхновяват за да измислям и аз още...но не точно в момента, когато едва гледам...

За теб се сетих, като го поствах.
Напротив и твоите са мн. хубави.

Не вярвам да не сте се заслушвали в тази песен - Сленг - Мой свят
 

Не зная кой е авторът на текста, но мисля, че мястото му е И в темата ни.


МОЙ СВЯТ

Как би живял, ако всяка мечта
ставаше в миг твоя светла съдба?
Как би разбрал какво е нежна ръка,
радостен вик или горчива сълза?

Как да заспя, ако утре е край?
Как да умра, ако няма рай?
Как да се спра, ако нямам страх
да продължа и това да не е грях?

Мой свят - огън във водата.
Мой свят - пясък във ръката.
Ти и аз. Нямам вече истини.
Имам само сили
самотата си да стопя .

Как да простя една грешка сега,
ако знам , че не ще е само тя?
Как да обичам, ако в твоите очи
виждам как, виждам - любовта ще боли .

Защо да се боря,
ако няма как света да променя?
Защо да се моля,
ако никого не мога да спася?
Защо да търся,
ако няма да намеря нищо сам?
Защо да знам, защо да знам ?

Нали си сьн?Защо не се събуждам ?
Нали ми обеща , че ще си миг?
Че няма да ми станеш нужда
и няма бъдещето ми да промениш?

Нали ми обеща , че сме си чужди
и сълзите ми всъщност са копнеж
по нещо невзъможно и объркващо,
което с безразличие ще спреш?

Не стана... Не изчезна.. и не плаках.
Не, нямаше шеги...ни плач, ни смях...
Не ме потьрси-аз не те дочаках.
От яд и мъка.И от страх.

Не ме търси...Не ми и обещавай!
Прекрасно знам, че няма да си сън.
Не искам всъщност да го осъзнавам-
отдавна вече искрена не съм...

Върви си в миналото.. Днес не искам
Да помня мигове със стар адрес.
Горчива истината в мен се пръска...
Неискрена?Нещастна съм от днес...
 
(Пак след тежьк удар на муzа... с рев вой и праzна кутия с носни кьрпи4ки)

Tова ти ли си писала ?

Да преди малко.. ама ве4е не се сьдирам от рев...   

Страшно ми допадна  Дано музата ти не е предизвикана от нищо лошо   

Ве4е ми мина ..  Благодаря ти