Обичате ли стихове? - 4

Прекрасно е,благодаря ти! 

Надежда Искрова
Миг


Сънувам те
до корена на слънцето.
Река подземна е гласът ти-
самородна земна вена.
Галактика и гибел стенат
в хилядолетните скали,
когато вечността кънти
и пътят ти оттам минава...
Как искам да извикам-
Спри!Защото миг е вечността!
Копнея тази тишина
първозараждаща,когато
дърветата под земята ще докоснат
и огънят ще заслепи
със мрака си самото слънце.
Спри!Защото извор ще избликне,
Вселената от теб ще пие,
Небето в теб ще се открие
и някаква звезда ще се роди.
Останалото,вярвай,е мълчание.

ПЪЛНОЛУНИЕ

Тази вечер всички кучета са будни.
Общуват си със звездния керван.
Луната наедряла, като трудна,
е опнала корема си без свян.

Как искам да заспя! Ще се разплача.
Уж преброих овце непреброими.
Сънят ми, върху пеперудени клепачи,
един дъх близък, но неуловим е.

И ето, че съм нереална. Мътна.
Под месеца се сгушвам като коте.
"Хей, този миг във своята безплътност
не е ли същината на живота?"

        Колкото до теб

        Можех да я убия.
        Закъснялата твоя
                                  любов.
        Исках.
        Но не посягам на чувство.
        Дарих ти я.
        С нероденото утре за нас.
        Ти живееш във него.
        От Нея искам прошка.
        Много болка с  мен изживя.
        Колкото до теб...
        Длъжница бях,
                         защото те обичах.

        Единствено забрава  ти дължа.

Здравейте искам само да ви напиша едно стихче.
И ти ще умреш,неизбежна е смартта.
И ти ще паднеш,приятел ще те спане.
И ти ще си предаден от вервн човек,и в живота ще разбереш колко е страшен.
Когато умреш ще гледаш от горе.ще плачеш и тъжен дажд ще вали.
Когато паднеш,ще гледаш от доло,ще се молиш познат рака да ти подаде.
Когато си предаден,ще ще се почустваш отровен,душатати ще баде отекчена и ще си тажен(а) дълго ти

това твое ли е ? Страхотно..

Не. Нямам идея кой е автора, ако някой знае да каже. Пишеше "неизвестен" 

Онтарио-Ери
автор: ili

Обожавам тази твоя душа
Още от Шумер те търся.
Винаги се разминаваме на пазара -
аз с моя мъж,
ти със своята жена.

Докога така. Докога така.
Вавилонската кула е мъртва,
а ние, уж тленните, защо не свършваме?
Писахме с клечки.
Писахме в глини.
Писахме в процепи на пещера
Мигар това е Светото писание.

Стига толкова свещенодействия на тази земя.
Тази земя е за разминаване.
Искаш къде -
в Онтарио-Ери да те заведа?
Колко неука съм в този живот без следа.
Трябва ми карта.
Дайте ми карта
моя любим с векове да заведа
където иска.

Искаш ли вино любими в Онтарио-Ери.
Ще ти го нося дотам в делви, мяхове и кратери.
Само веднъж
да го намерим.
 

         Гибел               
                      Александър Геров


Тя го обичаше и го целуваше,
и го притискаше към свойта гръд.
Тя мислеше за него и тъгуваше,
когато той бе някъде на път.
А той я гледаше като загадка
и питаше се тъжен и смутен:
"Дали не ще е любовта ни кратка?
О, тя ще ме остави някой ден!"
И със копнеж й милваше ръцете.
Но сдържана, стаена беше тя,
долавяйки във своя огнен трепет,
че гибел носи всеотдайността.

Аз продължавам с Бърнс 

Ана

Червено вино снощи пих,
ни капка не остана;
горещо чело снощи крих
в къдриците на Ана.
Дори беднякът изнурен,
познал небесна манна,
не е по-радостен от мен
в прегръдките на Ана.

Царе, делете си света
от Инд, та до Савана!
На мен ми дайте хубостта
и кротостта на Ана.
Не искам друга , та дори
и щерка на султана,
по устните ми щом гори
целувката на Ана.

Върви си дневна светлина!
Ти, мършава Диана,
скрий тази блеснала луна,
че ще се срещам с Ана.
Катранена и тъй добра,
ела ти, нощ желана!
Донес ми ангелски пера -
да пиша все за Ана!

Властта и черквата крещят,
крещят какъв ще стана.
По дяволите да вървят,
а аз-при мойта Ана!
Пред някой чародей сега
да можех да застана
и да поискам три неща -
то първото е Ана! ...

Робърт Бърнс
Превод : Цветан Стоянов




Песен за западния вятър

Най-мил от всички ветрове
е западния, Джин.
Той моето сърце зове
при теб, любима Джин.

Гори растат, води шумят
под свода - чист и син.
И с ручеи към теб летят
и мислите ми, Джин.

И сутрин хладната роса
в тревите с теб блести,
и ти си птицата в леса,
и утрото си ти.

Звъниката, дори и тя,
и дъхавият крин,
и всички птици и цветя
за теб говорят, Джин.

По Клайд-река девойки знам,
облечени в поплин,
но не видях аз нийде там
момиче като Джин.

Видях аз не една мома
с поли от муселин.
Но няма в цялата земя
красива като Джин.

Безгрижна - агне в летен ден,
не знае скръб, ни страх.
Към другиго или към мен
до днес тя няма грях.

Страните и са две цветя,
грехът и е един-
премного ме обича тя,
любимата ми Джин.

превод Вл. Свинтила

"Песни и поеми" Робърт Бърнс

Не е мое, но ми харесва   

Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел - суета.

 Обичам те!
- Е, няма лошо...
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.

Обичам те!
Аз бях понесен
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.

Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?

Посвещение

Пише ми се.
Любовно.
Еротично дори.
Красиво.
Ненаписано досега.
Пише ми се.
Отчаяно.
До болка.
(И от болка).
Любовно.
(И от любов).
Пише ми се.
Разбра ли?
За тебе
ми се пише.

***
"Всичко отминава под това небе,
 болката отляво - не."
         Маргарита Петкова

С болката отляво се приспивам
(всъщност не ми дава да заспя).
С болката отляво се събуждам
(всъщност тя е будна и в съня).
Казват само тя не отминавала
под това небе...
Всъщност с болката се свиква,
ала с липсата ти - не!

И мъжките сълзи са солени...

Да те обичам
е простата нужда
да поделям с теб
залъка хляб,
който даже
на душата ти
умее да сладни.
И още - другия, който
умело засоляваш
със няколко мъжки сълзи.

Днес е Игнажден.
Миналата година една мама пусна това невероятно стихотворение в една хубава тема за празника:

Денят се е омесил от нощта.
Като петел е кацнал върху прага
и кукурига.
Жени приготвят квас. Покрай пещта
магьоснически билки в него втриват.
Сега ще взема вятъра притихнал.
Той в пръстите ми топли ще се впие.
Ще заиграе с мен покрай нощвите,
а после в бяла пита ще го скрия.
От минало ще измета душата,
от черни стърготини – бели сажди.
Ще ги изхвърли през комина вятърът,
щом питата разчупя сред приятели.
А който пръв почука на Игнажден
да носи във душата си от житото,
в сърцето – милостта на Богородица,
а във ръцете дървена тресчица.
Със нея да докосне вкъщи огъня,
искри от него в миг да се излюпят.
Да затанцува къщата, споходена
с добър късмет, със сговор и със случване...

Ще му отворя аз.
А не почука ли,
сама ще тръгна да обходя хората,
защото, казват, на добро било
лисица да ти мине пътя!

Росица Англова

Сълзата
Байрон

When Friendship or Love
Our sympathies move;
When Truth, in a glance, should appear,
The lips may beguile,
With a dimple or smile,
But the test of affection's a Tear.

Too oft is a smile
But the hypocrite's wile,
To mask detestation, or fear;
Give me the soft sigh,
Whilst the soul-telling eye
Is dimm'd, for a time, with a Tear.

Mild Charity's glow,
To us mortals below,
Shows the soul from barbarity clear;
Compassion will melt,
Where this virtue is felt,
And its dew is diffused in a Tear.

The man, doom'd to sail
With the blast of the gale,
Through billows Atlantic to steer,
As he bends o'er the wave
Which may soon be his grave,
The green sparkles bright with a Tear.

The Soldier braves death
For a fanciful wreath
In Glory's romantic career;
But he raises the foe
When in battle laid low,
And bathes every wound with a Tear.

If, with high-bounding pride,
He return to his bride!
Renouncing the gore-crimson'd spear;
All his toils are repaid
When, embracing the maid,
From her eyelid he kisses the Tear.

Sweet scene of my youth!
Seat of Friendship and Truth,
Where Love chas'd each fast-fleeting year;
Loth to leave thee, I mourn'd,
For a last look I turn'd,
But thy spire was scarce seen through a Tear.

Though my vows I can pour,
To my Mary no more,
My Mary, to Love once so dear,
In the shade of her bow'r,
I remember the hour,
She rewarded those vows with a Tear.

By another possest,
May she live ever blest!
Her name still my heart must revere:
With a sigh I resign,
What I once thought was mine,
And forgive her deceit with a Tear.

Ye friends of my heart,
Ere from you I depart,
This hope to my breast is most near:
If again we shall meet,
In this rural retreat,
May we meet, as we part, with a Tear.

When my soul wings her flight
To the regions of night,
And my corse shall recline on its bier;
As ye pass by the tomb,
Where my ashes consume,
Oh! moisten their dust with a Tear.

May no marble bestow
The splendour of woe,
Which the children of Vanity rear;
No fiction of fame
Shall blazon my name,
All I ask, all I wish, is a Tear.

За съжаление, не го открих на БГ...Уникално е...

Verdad, страхотно е 
Karabela, искам превод, моля