Обичате ли стихове? - 4

Публикувана: 24 окт. 2007, 12:09 ч.
Последно мнение: 18 май 2008, 18:57 ч.

72 347
779

ester - Регистриран

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
  
  Страниците на форума са изпълнени с поезия, която изследва различни емоции и теми като любов, загуба, самота, страст, раздяла, обич, искреност и вътрешни борби. Поезията разкрива дълбоки емоции и вътрешни преживявания чрез стиховете на участниците във форума.
- Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
  
  В стихотворенията се използват поетични техники като метафори, сравнения, алегории, рими, асонсанси и алитерации. Тези техники се използват за изразяване на емоции и създаване на поетична образност.
- Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
  
  Сред авторите на публикуваните стихове във форума са Маргарита Петкова, Яснота Иван Методиев, Хулио Кортасар, Петър Анастасов, Н. Лилиев и Д. Дамянов. Техните стихове предлагат различни гледни точки към любовта, страданието и вътрешните борби на човешката душа.
- Как членовете на форума се чувстват относно правописните грешки в публикуваните стихове?
- Какво е мнението на форумните членове за поета Маргарита Петковa и нейните стихове?

ester

Регистриран

# 210 10 дек. 2007, 21:14 ч.

Чаено момиче, не знам. Така е публикувано в стиха на Весела Димова, но не знам от къде е това предисловие...

Виж целия пост

Adelle

# 211 10 дек. 2007, 21:36 ч.

На Ясин

автор: Росица Младенова

Сигурно не ти е лесно, сине,
точно аз да бъда твоя майка.
Нито днес очите ми са сини,
нито жълтата вода дочаках.
Все не стига време да ги чуя
твойте важни, мъжки заключения.
Вчера не ловихме пеперуди.
Утре ще избяга приключението.
Строга като Сфинкс, но по-красива,
точно съм, каквато ме описа.
И не вярвай, че се извинявам
със това, което го написах.
Няма да се променя, освен отвънка:
някой ден ще стана много бяла...

Ала и тогава ме обичай!
Аз ще те обичам и умряла.

Виж целия пост

ester

Регистриран

# 212 11 дек. 2007, 09:48 ч.

* * *
Галина Златева

Обличам думите наопаки
като дреха -
изпрана,
изсъхнала,
изгладена
и сгъната така...
Обличам ги с ръба навън,
по модата
и така, че да се вижда оверлога
с различен цвят.
Но не мога да достигна джоба,
останал от вътрешната страна.
И не топли дрехата...

СЛЪНЧЕВ ГРЯХ

Генка Петрова

Чудото дръзко похлопа
тази вечер на моя прозорец.
Вярна - досущ Пенелопа -
в същия миг му отворих.
Грабна ме то за ръката,
недочакало думите - с поглед
ми омая светло главата
и ме понесе в звезден полет.
Не повярвах, не можах, не исках
да призная, че нещо стана.
Този свят нежно заченал бе
своята нова измама.
Този свят - апатичен до вчера -
днес се усмихна през рамо.
С думи вълшебни окичи ме.
Как му повярвах само!
Тръгнах след него. Цяло -
слънцето в грях нагази.
И защото бе хубав дявол,
се помолих: Бог да ме пази!

* * *
Генка Петрова

Не ме плаши със думи.
Над тях съм. Господар.
И роб на твоето мълчание.

Виж целия пост

ester

Регистриран

# 213 11 дек. 2007, 10:25 ч.

* * *
Мария Донева

Вълнуващи грапавини,
замайващи ме гладкости.
И докъдето погледът ми стига,
пред мене се простират
пътеки,
по които езикът ми е скитал.

РАЗДЯЛА

Мария Донева

Вече не крада минути,
защото няма с кой да ги похарча.

* * *
Мария Донева

Пазя любовта си към теб като сламена шапка.
Придържам я да не отлети с вятъра,
смея се на слънцето
Искам да плача горчиво и отчаяно за дребни неща,
за предмети без стойност за никой друг,
за пепелта от цигарата ти,
за пясъка в леглото ни,
за леглото ни,
за всичко, което няма да се повтори.
Дребните предмети
говорят за теб.
И ме закрилят.

Виж целия пост

System Error

Потребител

# 214 11 дек. 2007, 13:08 ч.

МАЛЪК ГРАД В НОРМАНДИЯ
Георги Господинов

Всичко в този град затваря рано:
магазинчето за сувенири, сирене и вино,
двете кафенета на площада,
ресторантчето за миди в морскосиньо,
павилионът за цветя, цигари, вестници
и убито розовото кино
с филма снощен.
Всичко в този град замира рано,
само погребалната агенция
и смъртта
работят денонощно.

ОНЗИ ЧАС
Хр. Василева

Хората,
и най-близките помежду си,
са изкусни в това.
И ние съумяхме да го извършим.
Изтръгнахме един другиму
сълзи от очите,
превърнахме усмивката
в гримаса,
порива - в спазъм.
Така убихме часа,
в който остават
само истинските неща.

Виж целия пост

Danenze

# 215 11 дек. 2007, 15:52 ч.

Лунен блясък

На лунния блясък вълните

заливат пустинния път -

кат сенки печални върбите

безмълвни край него стърчат.

Лъх ведър нивята заспали

облъхва след огнений зной -

то сякаш сонм ангели бяли

преливат ги с златен покой.

Звезда към земята полита

от свода бездънно дълбок,

душата се вслушва: долита

глух шум от планински поток.

И в блянове тъмни увлечен,

аз плувам в безсилни лъчи,

милуван от спомен далечен

за две лъчезарни очи...

Димчо Дебелянов

Виж целия пост

ester

Регистриран

# 216 11 дек. 2007, 17:14 ч.

***
Сърцето ми безлюбовно се мята.
В безсълзие ли ще се удави
или от студ ще се стопи?

Виж целия пост

palikarova.br

Новак

# 217 11 дек. 2007, 17:46 ч.

Когато сгушена в прегрътката ти,
чакам утрото да зазори,
се питам, пак ли сме си същите
обичаме ли се ,както преди?

Когато вечер залеза изпращам,
и чакам с трепет да се върнеш ти,
защо в душата ми притихнала,
започва тихо да вали?

Дали защото вън смрачава се
усещам тази пустота,
или защото в душата ми
дъжда по -силно заваля?

Виж целия пост

every me

Ентусиаст

# 218 12 дек. 2007, 21:26 ч.

Цитат на: LaPerla в пт, 07 дек 2007, 21:56

ее къмингс
* * *
... потече твоята химия в кръвта ми ослепях за света оглушах
а получих само сенките на думите ти
и илюзията че ги разбирам
получих само себе си до поискване но вече не мога
да се позная и се страхувам
ти не знаеш докъде във мен са стигнали назъбените
твои междуредия и как паузите ти разкъсват тишината
...
на всеобщата обреченост тъжно обичане
ще спрат ли да треперят ръцете ми или никога от теб

Много ми хареса
От мен това:

Аз съм:
забравената кутия
с цигари
до леглото ти;
вечното закъснение
в студените
вечери;
разбърканите ти
дискове
и страннта музика,
мълчаливата удивителна
във ума ти.
Страх ме е
от онова винаги,
което винаги свършва
трагично.
Аз съм следа.
Тихо присъствие,
а може би лудост...
недовършено стихотворение
върху сметката.

Виж целия пост

LaPerla

Новак

# 219 13 дек. 2007, 13:34 ч.

Много харесвам ее къмингс,но за съжаление не мога да намеря други стихотворения на български.По-нататък ще се пробвам да преведа нещо,ама е доста тежка задача. Wink

Сега се включвам с тези:

* * *

Родих се...
в калдъръмите на мига
От сянката на полската зора
Прободох се от мисълта за утрото
и в мрака си спомних за древното
ухание,за мирис на живот,за сънища
граничещи с любов.За теб...

* * *
Аз искам вечно да те има
Крила да сложа
-нашите мечти
Сълза в огнище търся,
за да литнем,
да се събрем
Печално скитане-
безкрайни мисли
Протегната длан...
Пътуване от пепел
в жарава,
от пепел към живот.

Мечтата

А можеш ли да скриеш ти морето
Вълните в длан да събереш
вплети се в примката на кея
Хвани мечтата от съня си
и разпръсквай пясъка след теб.

Виж целия пост

Tea_

Регистриран

# 220 13 дек. 2007, 22:16 ч.

Ето още малко от Cummings Simple Smile

някъде, където никога не съм бил, далеч отвъд
всякакъв опит, очите ти са пропити с тишина:
в най-крехкия ти жест има нещо, което ме обгръща
или което не мога да докосна, защото е прекалено близо
най-беглият ти поглед ме разлиства
въпреки, че съм стиснал себе си като юмрук,
ти винаги ме разтваряш листенце по листенце както пролетта
(докосва умело, загадъчно) първата си роза

или ако искаш да си близо до мен и аз
животът ми ще се затвори много красиво, внезапно,
сякаш сърцето на цветето си представя
как снегът внимателно се спуска навсякъде

нищо, което можем да докоснем в света, не се равнява
на силата на твоята деликатност: която
ме покорява с цветовете на земите си,
носейки смърт и вечност с всеки дъх

(не знам кое в теб затваря
или разлиства; само нещо в мен разбира
че гласът на очите ти е по-дълбок от всички рози)
никой, дори дъждът, няма толкова малки ръце

Виж целия пост

anane

Регистриран

# 221 13 дек. 2007, 23:43 ч.

Трансцендентално
Бояна Петкова

ако там горе ни питат,
преди да ни метнат
душите
в ниското,
ще ги помоля
ако имат милост
мак
да ме направят
или може би
ще ми стигнат кръвта
и молекулите
за цяла нива макове
край морето,
сладки,саможиви
и тънкостеблени...

и ще ги помоля
теб
да те направят
вятър.

Отговорът на сърцето
Виолета Христова

Защото много те обичам
понякога съм непохватна
и тежка,и категорична,
а всъщност искам да съм лято.
И искам в мене да се губиш
като дете във зоопарка,
приличам ли ти на предишна,
или приличам все по малко...
Неделята ми е голяма
като палто от предишна зима.
Ако в очите ти ме няма,
дори не вярвай,че ме има.
И винаги ме изненадва
отговорът на сърцето.
Така нелеко те обичам,
че си тежа като планета.
Но ме смалява есента
до корените на дървото...

Дали пък не е и смъртта
стената между два живота.

Виж целия пост

ester

Регистриран

# 222 14 дек. 2007, 16:07 ч.

Праведно

Таня Пенчева

Вече никога няма да мога
късно нощем да раждам стихове.
Знам, това си е дарба от Бога -
ще я вземе, когато му скимне...
Но нали уж не съм вече грешница -
не престъпвам свещените заповеди;
не се влюбвам във първия срещнат
и не връзвам примки с косата си...
Само нощем - какво да направя -
идват сънища сладостно-грешни
и куплети
/о, Боже, не си ме забравил!/.
Но на следното праведно утро
изчезват.

Повтарям името ти...

Таня Пенчева

Повтарям името ти като заклинание -
когато се събуждам и те няма,
когато съм сама пред огледалото
и чупя гребените във косата си,
когато е неделя и на ъгъла
за малко да се сблъскам със жена ти,
когато ми звъниш по телефона,
когато се прегръщаме в таксито -
повтарям името ти като заклинание.
Когато се кълнеш, че съм Единствената,
когато се обричам на ръцете ти -
повтарям името ти като заклинание.
Но във мига, когато от любов
светът изгуби своите очертания,
до болка стискам зъби и се моля
да не извикам неговото име.

Неделя

Таня Пенчева

В неделя сутринта /не много рано/,
все още топла, сънена и истинска,
се мъча да завия с одеялото
щастливите си сънища и мисли.
Повтарям ги наум като молитви,
на възел ги завързвам във косата си -
хиляда пъти все ми се измъкваха,
но, господи, днес само да останат,
днес, само днес - в проклетата неделя -
в деня на най-грижовните съпруги
и предани мъже, които нервно
преглъщат с хляба името на другата...
Днес, само днес да знам, че не сънувам,
че си до мен - завинаги и целият,
макар да съм наясно, че не струват
сънуваните приказки
срещу неделя.

Виж целия пост

Амброзия

# 223 14 дек. 2007, 16:51 ч.

...И малко Камелия Кондова от мен:

Празнувам невъзможната ни среща

Празнувам невъзможната ни среща.

На масата постилам тишина.

Звъни съседът. Бил самотен нещо.

Помислил си, че също съм сама.

Не съм сама! - усмихвам се смутено,

тъй, сякаш има някаква вина.

Отива си. Оставам само с тебе.

Не се сърди, че той не те видя.

Не се сърди, че той не ни повярва.

Очи за тебе имам само аз.

Защото си измислих този празник.

Защото си откраднах този час.

Целувам те. Добре е, че те няма.

Не бих посмяла, ако беше тук.

Ще ми простят ли жалката измама,

цветята, подарени ми от друг?

Живота си наливам вместо вино

във чашата ти. Може да горчи.

Дано да имаш сили да изпиеш

горчилката на всичките ми дни!

Виж целия пост

Не съм

Ентусиаст

# 224 14 дек. 2007, 17:29 ч.

Дари ми
късче от безвремие,
и аз ще те прегърна
в него.
И нека сме свободни
да летим,
когато волна птица
е сърцето.
Дари ми миг
и стон. Сълза.
А аз тъгата ще изпия.
Умората
с горещи длани
ще стопя,
и зрънце обич
ще посея.

Да се изгубвам, и да се намирам,
Да се разпръсквам и да се събирам
Във ново цяло.

И да те обичам пак…

Мариана Дончева
От тук

Виж целия пост

Препоръчани теми

Спешно Невролог в София - доц.Марко Клисурски , проф Марин Даскалов

7 302
3

Здравни заведения, специалисти

Консултации с ерготерапевт

103 353
183

Онлайн консултации

С камера и телефон на път, или фотоспомени от близки и далечни места - 2

58 373
619

Фотография