Обичате ли стихове? - 4

  • 72 348
  • 779
# 315
От различни места съм ги копнала,но много ги харесвам.Аз лично не мога да пиша стихове,но пък други хора могат за което много се радвам.  bouquet                                                                                                                                               "Трепет"

Търсил съм къде ли не
а ти до мене си била.
Понякога дори...
очите ми твоите са срещали,
за кратък миг
забравян бързо след това.
Но кой би помислил си,
че може да си трепета...
лицето дето мислено
ще виждам ден след ден.
Дори за мен сега
това е изненада.
Но знам, че има нещо
необяснимо и красиво
което всеки път
изпълва ми душата.
Говориш ми, усмихваш се
а аз се радвам вътрешно
повече от колкото се вижда.
Красиво е...
макар , че ти
дори не знаеш за това.
Но хубав спомен
този трепет
ще остави в моята памет,
дори и никога за него
ти да не научиш.
Трепет които
дълго аз съм търсил...
нещо за което
често пъти, самотен
съм си мислил.
Виж целия пост
# 316
Здравейте мили майки обожавам този сайт ,чета редовно макар още само да ми предстои раждането на едно бебче /дай боже Praynig/ сега ще ви подаря 2 мои стихчета дано ви харесат

           16.  г-жа Анорексия


На мода са костите,
светът се превърна в костница.
Месото държиме  в хладилна витрина.

А кости ни гледат от всяко списание,
лицево-челюстни усмихват се празно,
забравили думата вкус.

Къркори корема отдавна изпразнен.
Калкулатори цъкат злокобно,
калории се смятат дори и на ум.

Тазове ,крайници клатят се бясно,
като завършек на всяко предаване.

На жените гърди не останаха  ,
стопиха ги още в началото.

Спокойно сега ги пълнят изкуствено ,
но само гърдите за другото – надежда умряла.

Вижте  жестоката армия на г-жа Анорексия ,
модерна пандемия,
по- дебели единственно от смъртта.

...


                      3. В бяло
 
В този ден бялото ще се влачи по пода,
ще стискам ръката ти до болка чак
така ще съм сигорна, че съм тук и сега.

Ще чувам равномерното дишане, на всички
хора наоколо .
Те са тук заради нашето щастие, за да видят една
красива любов.

И когато чуя двете положителни срички,
ще събера цялата радост в солените капки.

Може би ще те настъпя ловко,
или ти галантно ще ми позволиш,
но знам че ти не си галантен
по скоро упорит.

Ще гледам натежалото си пръсче,
и ще се чудя как успях,
целия свят да обърна за да вляза в твоя свят.

Сега съм там и ти си в моя от днес до края на света
ще те обичам всеки ден докато мога 
докато дишам ще летя.



Виж целия пост
# 317
Стихотворението на Георги Господинов е страхотно! Благодаря, maxi68!
Виж целия пост
# 318
"Време без щастие"

Подлъга ми сърцето и душата
а после, после се обърна и избяга.

И остави ме аз да се чудя
сън ли бе и време ли е да се будя.

Обра до шушка щастието мое
без да си помислиш без него
в живота ми какво е.

Но сега, когато пак ме срещнеш
недей ме питай ти какво ми е.

Времето без щастие
и аз не знам защо ми е.                                                                                                                                                          ***************                                                                                                                                           "Мислиш че не знам"
Усещам твоето присъствие
и погледа ти спрял на мен.

Ти мислиш че за теб не знам
и иска ти се да те видя.

Да се обърна, да те погледна,
да дойда и при теб да седна.

Да попитам как се казваш, как си,
да предизвикам твоите страсти.

Да се усмихна тъй както
само аз го мога.

Да зарадвам сърцето ти свито
от болка и тревога.

Но мислиш ли, че точно аз
това ще мога.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   
Виж целия пост
# 319
Talk to Me

мълчанието

никога не е равнозначно на тишината

в тишината може да доловиш хиляди звуци дори

ако искаш силно

би могъл да чуеш и гласа на присмехулника

в подсъзнанието

както и този на пушката която го убива

 

в тишината

може да има стъпки които приближават или такива

които си

тръгват

тишината може да лежи в леглото до мен

и да ме прегръща с ръцете ти

да е твърде гальовна

или нажежена

или остра като последната реплика

може да е смеха

в очите ти

след като си ми казал нещо на ухо

или въздухът

подобен на гъста меласа

разделящ

Аз от Ние

 

тишината има много лица

и всяко от тях е

реално

и сюр

поне в мига в който

застава между устните ни

в онези думи

които няма да изречем

никога

 

тишината е вратата която се затваря

докато мълчанието

е вратата

която

я

няма

 

и никой не е в състояние да я затръшне

след себе си .


sowhat
Виж целия пост
# 320
fam, сега мога да отида да спя...ето ви нещо за "лека нощ"


maniana, chica, maniana



утре
няколко хиляди жени
ще те обичат утре или в най лошият случай
следващото утре
както пишеше на стената на любимият ми бар
утре ще пускаме само вашата любима музика
всеки следващ ден е утре,но
знам
рано или късно
ще се появят жени
с различен ръст килограми и цвят на косите си
някои повече други по малко
ще харесват очите ти
стойката
парите
обиколката на бицепса или
формата на задника ти
някой ще харесват това което си написал и дори това
което още не си
други ще фиксират в теб идеала си
за мъж
за любовник
или за баща
част от тях ще ти готвят
а на някои ти ще сервираш себе си
горещ
или изстуден с чаша бърбън и лед
част от тях ще си тръгнат а други
ще искаш да не бяха се появили никога
и тогава ще късаш спомените си и ще ги палиш бавно в пепелника
с някои ще танцуваш
/няма такова нещо като последен танц/
други ще танцуват върху теб
или най малкото в мислите ти
знам
някоя ще ти крещи
или ти ще крещиш заради нея
или заради следващата
тъй като моногамията противоречи на еволюцията
някоя ще ти глади ризите
после ще ти топли чаршафите
и вечерята
или ти ще смразяваш дните й
някоя ще роди децата ти
а друга ще те запознае с нейните деца
утре ще е рано
и ще има време за всичко
maniana е късно
за мен.

midnight_witch
Виж целия пост
# 321
Онзи миг,
в който слепците проглеждат,
за да я видят как пристига,
тъй подобен е на щраусът,
глава заровил в пясъка,
за да не гледа
как тя си тръгва,
макар че все едно
след залеза остава пясък,
като думи не изказани,
или като думи,
които не могат да се премълчат.
И не е загуба,
ако на изтокът небето
не успееш да запалиш,
загуба ще е
ако не изгориш
на вместо него.
Виж целия пост
# 322
...Когато те намерих, знаеш ли....
почувствах, че отново съществувам!
Когато ме прегърна, .. помниш ли...
аз спомням си, че много се вълнувах!
Подадох ти  и двете си ръце,
и в прегръдка те около теб се свързаха!
Обичам те, тъй както никого не съм обичала!
Обичай ме! От никой друг не съм го искала!
Когато ми говориш, .....
казвай ми все думите от първите ни срещи!
Две думи трябват само: "Вярвай ми!"
Една любов завинаги ни срещна!
Безценните богатства ще ти дам -
любов, взаимност и довере.....
и знай, че  няма да си сам,
защото ние с теб сме се намерили!
Виж целия пост
# 323
Обичате ли да четете стихове? Любовна лирика или други?
Писали ли сте стихове? А писали ли са за вас?

Реших, че е добра идея тази тема също да стои на първа страница и да я допълваме с любими стихове.

Ето два от мен...

Аз вярвам в мълчаливата любов
Давид Овадия

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Взето от Калина
http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo& … p;username=kalina


(Да ма прущава горкия Давид Овадия)


Ма кък биз думи и биз убищания!?
Ила насам, ей ся шти убисня,
дукат испадниш чак у бизсъзнание.
Да видиш, чи ма блъска либуфта!

Ут тес учи дет одя кат нисвясна,
пък кък ма дрЪшаш нежну у ръце...
Ни мога яз дан ти натърта ясну.
Ут де ши знаш, чи треска ма трисе?

Тъй сичкити пригради пубеждавам!
У вечен огин пламнаф кат дърво...
Кат зяпна, море, шА ли мой забраиш!?
Чи ко ши вярвам ф мълчаливата либоф!?

Виж целия пост
# 324
Магическо време

Влезе у нас, с прашни криле,
ятото сиви врабци,
и притихна до огъня.
Уморено се сгуши до мен,
в прахоляка на душните спомени...
от зори там се скитах сама,
неотбрулен, сух лист на вятъра,
свивах дъх, за простори мечтах,
не намерих към своя дом пътя
и, без покрив, се спуснах в мига
на пролуката между световете,
по здрач.
И умрях.
Тичах в ранни зори срещу моя свят,
срещу вятъра, срещу тъгата,
със нозе от огньовете утринни парещи.
Виж целия пост
# 325
Няма златен прах
по ръбовете на думите
само тъмносиньото
под клепачите се сгъстява
когато се опитвам да те сънувам
!

Виж целия пост
# 326
Няма златен прах
по ръбовете на думите...

 
светът е избледнял,
посипан с звезден прах,
със лунна светлина,
със сенки,
светът е потъмнял
и странно изтънял,
и виждам чернобяло
без теб.

Виж целия пост
# 327
и виждам чернобялобез теб.

Върху бялото на очите ми
незабележим е снега
натрупал преспи от спомени.
Върху черното на небцето ми
невидимо е клеймото
прогорено от върха на езика ми.
Върху клавиатурата на ребрата ми
липсват клавишите за триене.


Велислав Тодоров
Виж целия пост
# 328
и виждам чернобялобез теб.

Върху бялото на очите ми
незабележим е снега
натрупал преспи от спомени.
Върху черното на небцето ми
невидимо е клеймото
прогорено от върха на езика ми.
Върху клавиатурата на ребрата ми
липсват клавишите за триене.


Това е страхотно! Благодаря!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 329
Много хубава тема. Има един сайт Стиховебг.ком - много е хубав, на воля четеш и се пренасяш в друг свят - свят на мечти, без болка и унижение, свят на чистота и красота.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия