Обичате ли стихове? - 4

  • 72 348
  • 779
# 585
Небето ми е покрив

Стоя на тъмно и на тихо. Дори не дишам.
Небето ми е покрив – стар и изкривен.
Гредите са изгнили и протрити
от моя поглед остър и вглъбен.

Стоя и чакам да прокапе след дъжда.
Да ме спаси се моля от изсъхване.
Да ме предпази от безсмислена вина.
И да се влее в мене - до изтръпване.

Стоя, но място не остана. Тясно е.
Оглеждам се и пак съм мъничко дете.
Стоя сама със себе си. Аз цялата
и моето безсъние, одрало нощното небе.





Виж целия пост
# 586
„Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.“
Е, това не е точно стих, но аз много се учудих, когато разбрах на кого е - на Мечо Пух Simple Smile
Впрочем меченцето е толкова любимо на деца и възрастни, че Disney са направили спектакъл мюзикъл за него, който ще се появи и в България. Аз имах късмета да го гледам преди месец във Варшава - страхотен е! Толкова сладък и забавен - децата през цялото време тичат пред сцената, играят си и пеят с героите (актьорите). Сигурно ще е много готино и тук, но ще видим през юни.
Виж целия пост
# 587
ето още едно, не е мое незнам на кого свалих го от интернет, но много ми хареса:

ШЕМЕТНА МАГИЯ

Когато обичам -  обичам от сърце,
но никога любов не подарявам!
И видя ли лъжата в нечие лице,
повярвай ми - аз трудно я прощавам!

Усмихвам се, когато съм щастлива,
но зная как и да тъгувам!
Като звезда от филмите, не съм красива,
но мога страстно да целувам!

Ако такава да ме имаш си готов,
ако не те е страх от моята стихия -
ще бъда твойта огнена любов,
най-страстната и шеметна магия!

Виж целия пост
# 588
Все повече
започваш
да приличаш
на хладилник
-отваряш се само
за да покажеш
точно колко
много си студен.
-не реагираш
дори да те замерям
с празни буркани лютеница
Но да видиш
как ще светнеш,
като те изключа от контакта,
и няма ли целият да се разтопиш
(отново)
по мен?


Не ми минавай с номера,
че не ни било писано.
Сто пъти го написах,
ти всяка нощ ми го четеше,
преди да заспим.

Така че престани,моля те,
да ми говориш глупости
и си признай:
дойдох ти в повече.
И не,ти четеше изразително,
просто така и не успях
да го напиша хубаво.


Капки дъжд по
очилата ми
отчупват части от
лицето ти.
Пускам език между
клепачите със
скорост една капка
в мигване
И отражението ми
пак е цяло,
така
по детски-
учудено!
Виж целия пост
# 589
това подарих днес на......НЕГО-не е качествено,но е специално Wink

Целувките ти НЕ спират дъха ми,
НЕ потъвам в  тъмното на очите ти,
Кожата ми НЕ жадува дъха ти
НЯМА сълзи от страст в очите ми
НЕ те обичам!
           Никога в сърцето ми НЕ си бил!
Всъщност......Честит 1- ви април!!!  Mr. Green
Виж целия пост
# 590

Уловени или изпуснати са миговете,
вбраздени в съзнанието ми,
които цял живот не ще забравя?

###

Бяла любов събирах,
тайно, когато те обичах,
за онези черни дни,
когато ще съжалявам,
че съм те обичала
единствено тайно...

###

Когато излизам извън себе си
от нерви, от яд, от болка, от мъка, от любов, от гняв или от безсилие...
и после, когато примирена се връщам...
Коя съм истинската аз?

###

Точно на 1 Април реших да ти призная, че те обичам.
Тогава ще разбереш чувствата, които
твоето целогодишно мълчание
поражда у мен.

###

Заменям доживотна вярност на някого
за ден вярност на себе си.

###

Всяка вечер безсънните ми мисли
се заричат за пореден път,
че от утре няма да те мисля...
Поглеждам часовника -
минало е полунощ и
и "утрето" отново се отлага...

###

Боя се, че ако се видя
през нечии влюбени в мен очи,
ще спра да те обичам...
(такава каквато ще се видя,
ти не ме заслужаваш!)

###

Така добре познавам
и върховете, до които
любовта ме извисява,
и бездните, дето безмилостно
болката ме срива.
Само едно не разбирам
как усещането всеки път
е сякаш пръв път съм там?

Виж целия пост
# 591
Днес го чух и ме трогна. Искам да го споделя с вас. Дано поне за някого е ново Hug или поне любимо Heart Eyes

ВЕДНЪЖ ЕДИН  МИ  КАЗА..

„Ето, хубава си, любезна моя;
 Ето: хубава си..."

Песен на песните, глава 1(15)
Веднъж един ми каза,
че очите ми искрят
като коняк на свещи...
И нещо звънна в чашите
и позлати онази вечер!
Усетих светлина и смях
във мене да извират...
Но мина време и разбрах:
той пиел само бира!
А друг ми каза, че видял
у мене чуден огън...
Повярвах цялата земя
да стопля, че ще мога!
И лумнах, и в пожар горях -
горях, за да открия,
че всичко в неговия свят
е само от хартия!
И някой шепнеше ми че
във обичта ми има сила
на лудо бягаща в полето
огнена кобила...
Препуснах с вятъра във мен,
и сред звезди нагазих -
тогаз видях, че той съвсем
не знае как да язди!
А друг ми каза, че душата ми
е толкова дълбока и бистра -
като езеро във планина висока!
Разлях вълни от синя  жажда,
небето пак целувах...
Оказа се, че той, обаче,
страхува се да плува!
...Здравей. Ела. Седни до мен,
послушай тишината,
Налей коняк - да заискри и
стопли тъмнината.
Не казвай нищо, помълчи,
и нищо не ме питай...
А щом целунеш чашата
ме погледни в очите!

Светла Георгиева (поне така разбрах, че се казва авторката)
Виж целия пост
# 592
LaPerla, второто е чудесно.
____
Непатетична изповед

Преди да те целуна,
исках да ти кажа
кой съм.
Но не успях,
защото се целунахме внезапно.
Затова сега,
преди да ме залееш
със златните вълни на косите си -
изслушай ме.

Отдавна не бяха ме наричали
най-добрия човек на света -
и аз бях забравил
да бъда добър.
Моето минало
е миналото
на един романтичен юноша,
танцуващ върху маси и покриви -
защото няма нищо по-скучно
от безопасната повърхност
на дансинга.

Често падах,
губейки равновесие
от прекалена искреност.

Аз отраснах по гари, ресторанти и автостанции
и в хотели сънувах
своите сънища.

Нямам постоянно местожителство
и не искам да имам,
защото се плаша от властта на вещите,
от неподвижния хоризонт на прозореца -
и от хората с неподвижни хоризонти …

Пусти пътища ли извървях,
малко ли събрах,
или пък много разпилях -
но сега не притежавам нищо друго
освен себе си,
освен тихото желание
да се раздам до последния атом.

Ако това ти е достатъчно -
залей ме
със златните вълни на косите си ….

Стефан Цанев

Любимото ми е.
Виж целия пост
# 593
В очакване

Цяла зима чакам теб.
(и моля се да ми се сбъднеш)
С кокичета мечтая.
(шептя назад да се обърнеш)
Снежинките броя и смятам.
(чакам всяка пролет да се върнеш)
Снегът с дъх топя.
(от мен да пиеш щом ме зърнеш)
Пробивам път за теб.
(надявам се да ме прегърнеш)
Посоките обръщам.
(при мен отново да покълнеш)
Призовавам топли ветрове.
(да ме плениш и в мен да се превърнеш)
Виж целия пост
# 594
Асенце -  настръхнах , страхотно стихотворение давай още ако има от тази поетеса.......
Виж целия пост
# 595
от въпросната поетеса :

Тъга

 

Животът ни ще мине във тъга

по онова начално състояние,

                                                когато

Вселената във точка бе събрана —

прегърната сама от себе си...

И всеки беше всичко,

и бяхме аз и ти едно,

и бе лъжата невъзможна,

и безпредметна бе омразата,

и можехме единствено да се обичаме

в онова начално състояние...

 

Преди

            Големия

                           взрив.

 
............................................................................................
Изчисление


Корен квадратен от обич,

разделена на тиха тъга,

косинус от самотата

на степен безкрайност,

плюс предчувствие с три неизвестни, 

всичко това умножено

                                      по светлината:

някъде там е планетата — 

срамежливото късче земя,

                                             от което

Малкият принц

                           разговаря със залеза.

 

Виж целия пост
# 596
Във какво с епревърнах? Във проза...
Ужасно.
Е, поне имам няколко спомена.
На духа ми(във кожата ми)
му е тясно.
А мечтите ми вече са скромни.

Във какво се превърнах? Във есен...
Бях лято.
(Неизбежно било. Не и леко.)
И все още сънувам онази,
която
има скрита усмивка за всеки.

Във какво се превърнах? Във пустош.
Умирам.
(Всяка нощ е чистилище. Грешна съм.)
Все по -трудно е сутрин
да се намирам,
все по-често съм безутешна...
Виж целия пост
# 597
Малко Бинка Пеева ... аз и в големи количества я харесвам. Та ...

моля те

приготви ми любимия си пуловер
донеси ми го
да го облека от летището
ще го стопля и съживя
после ще го разхождам
на голо
из смълчаната къща
и не, няма да ти го връщам
мога да ти го дам
на заем
когато си тръгна
понеже ще е за дълго
като предпазна жилетка го слагай
какво, че няма да знаем
ти ли ме чувстваш вътре
или аз тебе чувствам

и дали не е едно и също




Виж целия пост
# 598
every me, страхотно е! Не мога да спра да го чета и препрочитам   Hug



Обичам

Обичам да усещам тръпката.
В тъмното да светя. 
Нещо предстоящо да надушвам.
Всичко в бяло да усещам.
Обичам, когато цветът е влюбен.
Когато всичко е цяло.
В цялото теб да намирам изгубен.
И всичко пак да прелее в бяло.
Обичам, когато се сливаме с тъмното.
Небето дори да угасне.
Целият свят без следа да обърнеме.
И наобратно пак с теб да си паснем.
Виж целия пост
# 599
every me, страхотно е! Не мога да спра да го чета и препрочитам   Hug


 Grinning Ето още едно тогава.

Не мога

Разделям те на части
Една да си стои във къщи
/където мен ме няма/

Една
с морето да се среща
/където мен ме няма/

Една
по пътища да скита
/където мен ме няма/

Една да трупа въпросителни-
една да отговаря
Една да прави бодри планове
една да ги събаря
Една в копнежите си да повярва
една да ги задрасква

Разделям те на части
Не мога да ги събера.

Бинка Пеева


Когато всичко е цяло.
В цялото теб да намирам изгубен.

Тези два реда ме грабнаха. Благодаря.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия