Обичате ли стихове? - 4

  • 72 348
  • 779
# 600
БОГОМИЛСКО
Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат

Виж целия пост
# 601
Неопитомено

Стопанка бях на вълчата бърлога.
Делях я с още няколко вълчици.
Навярно затова сега не мога,
въобще да се престоря на момиче.
По цели нощи ноктите си гризех,
в очакване вълкът да изтрезнее.
Така привикнах с вълчата му низост,
че и до теб - съм с мисълта за нея.
А ти си... на измислен ми изглеждаш.
Какво, че имаш и паспорт, и име.
Боли ме безпощадната ти нежност.
Добър си - и не може да те има.
Отивай си, с паспорта и с колата.
По живо и по здраво те изпращам!
Това, че си ме хванал от гората -
си е направо таралеж във гащите.
Животът ми изобщо не е розов.
Какво ще ми се правиш на възпитан!
Ако ти хрумне да ми купиш рози -
ще се зарадвам само на бодлите.
Ако ти хрумне да поканиш гости -
ще ги ухапя и ще се разтичат.
Преглъщаш, стискаш зъби или просто
си съвършен дотам, че да обичаш?
Аз не паса трева, такива хора
в живота няма - те са съчинени.

Отивай си преди да изговоря:
Студено ми е. Остани при мене!
Виж целия пост
# 602
Мисълта си, с която заспивам,

песента, от която се раждам,

радостта си, която откривам,

лудостта, във която се вграждам.


Ти си слънчево зайче в косата
и пейзаж,покоряващ очите!
Ти си лунният път в тъмнината.
Ти си истина-в нея се вричам.

Ти си шепота тих във листата
и уханна трева във полето.
Ти си бурният пролетен вятър.
Светла обич, пленила сърцето.

Аз без твоята нежност не мога.
И от теб не успях да избягам.
Милиони звезди в небосвода.
Но със мисъл за теб пак си лягам.

Виж целия пост
# 603
Великолепно.
Виж целия пост
# 604

Ами да - Камелия Кондова.  Hug

Във какво се превърнах?

Ти да не четеш моите мисли?!  Crazy Само дето умееш да ги кажеш прекрасно...  Hug
Виж целия пост
# 605
И аз се престраших да пусна тук нещо писано от мен.


В най-студения ден,
когато любовта си отива
облякла призрачна рокля,
с широки крачки и решителна капризност...
... жигосва ме с таен знак за да бъда далечен.

... а мъжете не плачат.

И как да извикам след силует,
който тръгва в неизвестна посока,
с гърло сякаш прерязано
от най-тънката струна
на звънтяща китара...

... а мъжете не плачат.

Улиците стават безименни,
все ми е едно,
че минавам бос по тях с разкопчана риза...
... голотата ми боли за бъдещите твой срещи,
мостовете се пресичат за да не те достигам вече...

... а мъжете не плачат.

В най-студения ден,
когато любовта си отива,
по бузите ми тичат обични сълзи...
... и замръзват.

... а мъжете не плачат,
мъжете не плачат.
Виж целия пост
# 606
Страхотно!



Момчета

Внезапно разклонили мъжки вени
и вдигнали широки рамене,
красиви и все още несмутени
от тихо женско "да" и тежко "не",

превръщате с ръцете си изкусни
един велосипед във две крила.
Неволно ли докоснете ни с устни,
изчезвате. Не чакате "ела",

отново ваши стъпки се преплитат
със нежните ни стъпки по брега.
Пред нас животът, сочен като пита,
дъхти на мед, непипван досега.

А някъде и дене ме сънува,
жадува ме, прозрачна като мед,
във стихове ме търси и рисува
един усмихнат, влюбен в мен поет.

И счупя ли със свойта обич бяла
на детството си приказния храм,
аз своя път със неговия сляла,
най-светлата си песен ще създам!

Петя Дубарова




Посвещение

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Петя Дубарова
Виж целия пост
# 607
Когато куклите плачат


Когато куклите плачат
не мога да бъда безлична.
Днес е тъжен, тъжен ден.
Душата ми е облачна.
Обвивката ми прозаична.
Куклите ридаят вместо мен.
Опитвам се със себе си да не говоря.
Гласът ми ляга си до мен - сломен.
Как искам с куклите да поговоря.
В този тъжен, тъжен ден.
Те истински живо живеят.
Те - куклите пак са до мен.
И дъхави си страни руменеят.
Но тихо отричат безплътния тлен.
Когато куклите плачат
не мога да бъда различна.
Вали тъжен, тъжен ден.
Една кукла на мене прилича.
Сълзите й стъпват по мен.
Но плачейки тя ме обича.
Душата й е облачна.
Обвивката ...   съблича.






Виж целия пост
# 608

 Peace


Ето още едно мое ...

.....

Ти тръгваш в ранна утрин
със пусната коса
по мокрите треви,
сред мъгли заспали
лъчите още не поели…
Отпила от ручея вода,
между твоя дом
и моята постеля…
Красива си
сред нощ стопена
между диханията на нашите тела…
И боса виждам те
как ставаш самодива,
сред стъпките ти има и цветя,
омайница на силите ми диви,
разкъсала си белите ми ризи…
… и няма свян във дръзката ти красота.
А погледът ми е безсилен,
пътеките ти скришни…
… там чезнат белите нозе…
Усмихнат ще съм денем
ала безутешен…
Ще сбъднеш ли отново с мене
немирните движения на голите си рамене.

 
 

Виж целия пост
# 609
Не знам дали Мъжете не плачат... Но, но последното е просто ... не знам аз останах без дъх Heart Eyes
"...между твоя дом
и моята постеля..."

И пролетния дъжд.., и зелените треви... стана ми самодивско Crazy
Чудя се ще намеря ли къде да тичам боса в София Rolling Eyes
Виж целия пост
# 610
И мен много ме впечатли последното, поздравления за автора, независимо дали плаче или не:)
Виж целия пост
# 611
Нали Мъжете Не Плачат, ако имаш още такива Убавини, давай ги насам  Hug


Краката ми

Краката ми обичат да са боси.
Да могат да усещат. Сам сами.

Отдавна са проспали свободата си.
Безценни шепоти на камък и треви.

Нагазват навично по коловози.
Забравят евтините си мечти.

Не чуват виковете на съдбата си.
Загърбили мъката как им крещи.

Играят с гумени подметки на залози.
С връзки се надбягват до зори.

Краката ми са свили пак душата си.
Тайно пясъци сънуват. Сам сами.


Виж целия пост
# 612
Пускам щом ви харесва..... ето още едно...

.....

В утрото обичам
да те прегръщам,
ето така
както си сънена,
както си още отпусната...
... красива е първата ти
усмивка.

Затичана към мен
обичам да те прегръщам,
и си винаги млада,
а косата ти пада...
... в очите ми... пада...
и не мога да спра
да съм жаден за теб.

Когато си тъжна
обичам да те прегръщам,
споделила всичко...
Сълзата ти вярва
на моята длан,
и познавам вкусът и...
... мила моя имаме време.

Ако си тръгнеш
искам да те прегърна,
с прегръдка обещаваща
следващ живот...
...Но не вярвам на злата съдба
да се случи,
не, не вярвам...
Навън почти се разсъмва и
ето така,
както си сънена
те прегръщам
моя любов.
Виж целия пост
# 613
Идеята за тази тема е прекрасна. Аз малко ще се отклоня от любовната лирика и ще напища стихотворението, което помня от 6 годишна. То е от "Приказки" на Киплинг - любимата ми детска книжка. Не е преизададена, но я намерих на Славейков. Сега я четем с Виктор и той също я харесва. Ето:

Когато каютата
по пет пъти в минутата
се надига в небето,
в резултат на което
след това пък пропада
по-дълбоко от ада,
и куфари, чанти се пързалят встрани,
и мрачнее стъклото от зелени вълни,
и мама е болна, и мис Дженкис не тича
да те буди, измива, обува, облича,
и тъкмо ти носят закус...
- Ууууп!-...един трус
изпраща матроса със нос в подноса
и всичко отново към небето полазва,
и след малко поглъща го трапът,
това по моряшки, чедо мое, се казва:
"50 Север - 40 Запад!"

превод -  Валери Петров

А вие кое стихотворение си спомняте?
Виж целия пост
# 614
...
А вие кое стихотворение си спомняте?
На прима виста се сещам за:

Обич

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!

Ти ли, моя майчице направи
тая обич толкова голяма,
че света във нея се побира,
че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя, с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и с дъга, на златен сърп извита.

Че ми греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени!

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми...

Дора Габе*

* като малка много четях детските й стихове
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия