Обичате ли стихове? - 4

  • 72 348
  • 779
# 630
Без повод

автор: В. Урумова (valka)

Няма повод.
А раят е скучен.
Дай два реда от същото.
Виж,
всяка прилика с улично куче
е случайна.
А чашите - кич.
Нямаш други?
Бутилката стига.
Силует на узряла жена,
в полумрака, която намига.
Черна съвест
и бяла вина.
Полутон от разбито пиано.
Дрезгав глас
и остатък от блус.
Аз отдавна съм части
от цяло,
а пък стилните чаши са лукс.
Има чар в самотата
на бара.
Не прилича на уличен стоп.
Всяка спирка,
летище и гара
са останки.
От минал живот.
Всеки повод
отдавна е прашен,
всяка обич е случен вулкан.
Хайде,
сипвай в кичозните чаши.
Няма повод
в това.
Да си сам.
Виж целия пост
# 631
(При)родно усещане


Зад Балкана се скривам -
малко слънце над черни гори.
Залезно малка се гмуркам
в неспокойните тъмни води.
Как ухае на път и на песен.
Как ме хапе дъхът на дъжда.
Аз съм малка, мигът ми е вечен.
Пораства и моята малка душа.
В топла пръст ли събуждам се
или лягам под китно дръвче.
Защитена, когато съм сгушена
в едно свито за мене сърце.
Как беснея по друмища с вятъра.
Чисто нова изгрявам с деня.
И снегът ме обича, но хапещо
и прегризва ми сутрин съня.
Над житата си топля ръцете.
Как ме сгрява златната кръв.
И кристално си мия лицето
в езерата със сребърна плът.
Зад Балкана се виждам -
бял сърп посред лунни треви.
Уморена вечерно се свивам
в дълбоките бъчви с мечти.
Виж целия пост
# 632
ОТВЕДИ МЕ!

/МАРГАРИТА ПЕТКОВА/

Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен,
във кварталното кино и във своите спомени.
Отведи ме оттук! Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук! Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали - иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто "Обичам те".
Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога - по дявола!
Трябва някъде място такова да има - за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!
С чиста съвест продавам душата си!

Виж целия пост
# 633
ОТВЕДИ МЕ!

/МАРГАРИТА ПЕТКОВА/

...


 Много е хубаво, прекрасно!!!
Виж целия пост
# 634
Ако в някой миг
изпусна дланите ти бели...
... и ти си тръгнеш.
С последната си рокля,
ако нарисуваш
тъжно утро,
а аз заудрям с всички сили
по стените на сърцето си,
ако е миг
разкъсващ нощите ни
хиляда и една,
и ми натежи след туй
усмихнатият ден...
Ще кръстя този миг
с най-злото име,
а теб ще търся
като загубен безвъзвратно рай. 

Виж целия пост
# 635
Редактирах поради внезапно чувство за прекомерно разголване..
______
Още бръчица време ми трябва...

 

и ще прозирам цялата —

восъчна скулптура,

С отпечатъци от пръсти върху кожата.

 
Природата единствено ще види:

Чувството е дрехата,

            която

задъхано обличам.

 

...А някъде внезапно изтрезнява

един художник,

            тръгнал след душата си

да ме рисува.


Роза Боянова

Виж целия пост
# 636
Тръгвам. И не ще се върна
дори и да ме молиш ти.
Мраморния път във кал превърна,
разкопавайки го със лъжи.
Аз не мога вече да те любя
и без тебе няма да умра
нищо от раздялата не губя.
Губя само своята самота.
Да. Самотенa бях, но ти не знаеш.
че със теб бях толкоз много самa...
Мислеше, че можеш да играеш.
Зная, нямаш чувства. Нито грам.
Тръгвам си. И няма да се върна.
Няма да пророня и сълза.
Дори за сбогом без да се обърна,
оставям този път и тебe sam
Виж целия пост
# 637
Не любовно, кратичко.....


И пламнаха полята,
и люшнаха златата,
и синева се ширна,
безкрайна, дивна!

И чудна песен пее,
бълбука, шумоли,
в ромона си сладковечен,
поточето що тук се скри.




Виж целия пост
# 638
Сънят ресници не притваря...

Пеньо Пенев

Сънят ресници не притваря -
разбит в тревоги и копнеж.
А виж - на масата догаря,
топи се лоената свещ.
Знам, няма чудеса, но чакам
унил и сам... и натъжен -
по белите пътеки в мрака
да дойдеш тая нощ при мен.

Виж целия пост
# 639
Цяла нощ
една упорита свещ горя,
а аз писах
стихове до нея,
при изгрев слънце
тъжно сведе своята глава,
за сбогом я целунах
и през прозореца ми
ято листи полетя
попило в своите криле
восъчни идеи...
Сънят се скри
сърдит в килера,
бях хукнал бос след римите...
... а бе неделя. 

Виж целия пост
# 640
....
бях хукнал бос след римите...
... а бе неделя. 

неотразимо !!!



Коя е тя?


Коя е тя? Кажи ми!
Тя може ли това –
светът да вкара в рими
и да живее след това?
Тя може ли да бъде същата
след теб и след съня ти?
И може ли да вижда пътища,
освен онези след дъха ти?
Тя може ли от прах да те изтупа?
Да те приглади и да те напъти?
Готова ли е тя да мисли само
за теб, да чува пак и пак зова ти?
И може ли сърцето й да е голямо?
Да побира щедро твоите очи.
Ще ти поднесе ли на салата
всички ваши сбъднати мечти?
Тя може ли да ти държи ръката?
Тя може ли да хвърля сянка,
когато слънцето ще те стопи?
Да се извие като пепелянка,
опасност щом те доближи?
Коя е тя? Кажи ми!
Запознай ни сякаш на шега.
Насаме случайно остави ни.
После ще погребваме греха.



Виж целия пост
# 641
страхотно  mila-pa bouquet  bouquet  :bouquet

by the way-творенията на тоя мъж дето не плаче(уж) са невероятни Wink..не плачеш ли? поне в неделя Sunglasses

Виж целия пост
# 642
МЕРЕЛИН............  bouquet


...Тя може ли да хвърля сянка,
когато слънцето ще те стопи?
Да се извие като пепелянка,
опасност щом те доближи?
...



Това ме развълнува ...

*    *    *

С мастилени грешки
убивам
белотата у белия лист,
а нощем сънувам,
че вечерям със Шекспир...
Мойта тетрадка
крещи с цяло гърло
в лицето ми -
Нарцис.
Виж целия пост
# 643
сърцераздирателна история за побой,любов,мастика и зайче с карирани уши

to Marty
[/i]

все ми раздираше сърцето

на пресекулки

и мълчание до сто

плаках

плаках

после изкривяваше стоманените мисли

по решетката на снощи

пленяваше ръце,очи,устни

до кърваво

обичам те-казваше

заключваше тишината през девет планини в десета

да не стигне никога принца до кулата с провесената плитка

пък аз си сипвах малка мастика

и чаках да съмне

няколко години и една нощ

куфара лежеше под леглото ми

с прилежно подредени бели листове

истории за несбъдната любов

лачена роза

и една доза самота

без снимки

дори не умееше да разказва-

Заека с карираните уши

все изпълняваше чужди желания

накрая загъваше телце

с дългите си уши преди да си легне

отпътува задълго май

отпътува задълго

всъщност няма никаква сърцераздирателна история

нито побой

нито принц

нито кула с провесена плитка

само любов,която да дишам понякога

мастика и

тишина беса ме мучо

Заека спи под леглото на топло

това е

важното е да се усмихваш


dressy



Под миглите


Под миглите разлистват петолиния
мелодии изписани със аромат на люляци,
по устните на незапочналото някога,
мълчание пред бурята на шепоти.


Ст.Кръстев
Виж целия пост
# 644
Самота ІІІ

Странен свят - страх и устни.

Животът-
хербарийно зелено.

И само ангелите сини
зоват
с тръби от злато …

Но е рано …
Рано?
Рано е! …
Все още - недостатъчно сам,
недостатъчно ничий,
недостатъчно никой,
в този
свят.

Тильо Тилев

***

Обещание

Не помня беше ли красива.
Понякога
от близостта
очите губят свойта сила
да виждат видими неща.
Аз само те усещах
в тънки
и доверчиви рамена,
погубвах
устните ти звънки,
приемах
твойта топлина
и две извити
две горещи
ръце,
родени за криле,
трепереха мойте плещи
и обещаваха небе.

и още едно

Владимир Башев

***

И мислите ми изрусени

И мислите ми
изрусени
разгръщат
ранно лято,
преди настъпване
астрономическо
на есен,
излизаш от вълните,
плажа си,
по-гола си
от изповед,
по-светла
от причастие,

разбива
синеокото
дете
у теб
вълните си,
и плъзгат се
гальовно
по мен
и укротяват
зноя ми

и кожата
настръхнала

желае те,
желае те….

Стефан Кръстев
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия