Обичате ли стихове? - 4

Публикувана: 24 окт. 2007, 12:09 ч.
Последно мнение: 18 май 2008, 18:57 ч.

72 348
779

ester - Регистриран

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
  
  Страниците на форума са изпълнени с поезия, която изследва различни емоции и теми като любов, загуба, самота, страст, раздяла, обич, искреност и вътрешни борби. Поезията разкрива дълбоки емоции и вътрешни преживявания чрез стиховете на участниците във форума.
- Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
  
  В стихотворенията се използват поетични техники като метафори, сравнения, алегории, рими, асонсанси и алитерации. Тези техники се използват за изразяване на емоции и създаване на поетична образност.
- Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
  
  Сред авторите на публикуваните стихове във форума са Маргарита Петкова, Яснота Иван Методиев, Хулио Кортасар, Петър Анастасов, Н. Лилиев и Д. Дамянов. Техните стихове предлагат различни гледни точки към любовта, страданието и вътрешните борби на човешката душа.
- Как членовете на форума се чувстват относно правописните грешки в публикуваните стихове?
- Какво е мнението на форумните членове за поета Маргарита Петковa и нейните стихове?

# 660 15 апр. 2008, 10:22 ч.

Цитат на: МЕРЕЛИН в вт, 15 апр 2008, 10:19

В неделя сутринта (не много рано),

все още топла, сънена и истинска,

се мъча да завия с одеялото

щастливите си сънища и мисли....

Очарователно е това.......

Виж целия пост

МЕРЕЛИН

Регистриран

# 661 15 апр. 2008, 10:28 ч.

Таня Пенчева е....очарователна-доста от нея има в темата-...и в мен Sunglasses

Виж целия пост

valeri

# 662 15 апр. 2008, 10:29 ч.

Цитат на: МЕРЕЛИН в вт, 15 апр 2008, 10:28

Таня Пенчева е....очарователна-доста от нея има в темата-...и в мен Sunglasses

Помислих, че е твое.........
...няма значение....... за теб... bouquet

Виж целия пост

Анонимен

# 663 15 апр. 2008, 11:55 ч.

Горделивите -
ние -
не питаме никога.
В резултат -
емболия
от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа "обичам"?
Може някой да чуе!)

Горделивите -
ние -
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

Миряна Башева

Виж целия пост

valeri

# 664 15 апр. 2008, 12:46 ч.

Устните ти...
... и първото ми докосване до тях...
... след миг не знаех вече
как да спра...
И там не те събличах бавно...
Мокър бях...
А ти с поглед - моя рана.
Днес...
... след месеци
на чакане един за друг
в детственици се превърнахме
и как
искам пак да съм пиян,
пиян от соковете на дивачка,
пуснала коса
по голото си рамо...
А когато се случи,
ден или нощ,
средите ни да се повторят,
горко на недрата на топлата стая...
Дивачке при мене те искам...
Под роклята бяла
наднича мъничко свян...
Сега те сънувам...
Дивачке дари ми отново
безкрая.

Виж целия пост

ester

Регистриран

# 665 15 апр. 2008, 14:29 ч.

***
Хубава съм, когато
те гледам любовно..
Или може би беше обратното?...
Всъщност няма значение
в какъв точно ред ми се случва
да съм хубава и да те обичам...
Просто едното
не може без другото!

Виж целия пост

ellyst

Ентусиаст

# 666 15 апр. 2008, 18:19 ч.

Тих и влажен, брега вие гръб
и отърква се в дланите пенести
на вълната, подгънала ръб
на ръкавите с бели дантели.
И ухае на мокро. Треви
са полегнали сластно под вятъра.
Заревото с любов ги гори,
а морето с атлаз се намята.
Щур, по пясъка рие с нозе
понеделнишки дъжд- отпочинал.
(Всяка капка мечтае да се
прероди във море.) Без причина
корморани, изпънали врат
над вълните се щурат изнервени.
Фар проблясва и праща ми хлад-
свеж и лек, като дъх на сирени.
Хоризонта, гримиран в ръжда
всеки миг ще избухне във пламъци.
Сепнат, вятъра смита дъжда
и отвя всички облачни замъци.
Изсветля.

Виж целия пост

fam

Потребител

# 667 15 апр. 2008, 21:27 ч.

Обичам го

Той ми каза, че не е искал
да ме запомни.
Че не съм била истинска.
И не съм удобна.
Че не съм като тия, другите,
заслепените.
И изобщо не си е струвало
да е с мене.
Каза ми, че съм глупава
и наивна.
А е толкова млад и мургав.
И се усмихва.
И не иска да ме познава.
И ми се мръщи.
А на мен какво ми остава?
Аз съм си същата.
И понякога го сънувам.
По момичешки.
Знам, че никак не си струва.
Но го обичам.

ariel

*Безумието слива и Различните*

Изхвърлих от сърцето недостатъчното,
(сякаш имах нужда от отмиване.)
От думи изродих се във очакване,
(Дъхът ти ме изплакваше с наивност)
Освободих косата си от шнолата
(А загорча ми вятърът през плитките...)
В смях нахлузих слабостта си. Голата.
(Безумието слива и различните.)
Вървя назад, да стигна до началото,
(Грешките се стапяли в зародиш)
където всеки вярва и в невярваното...
(и където ен-ти път прохождаш...)
Изхвърлих от сърцето недостатъчното
(Думите без длани не плътнеят...)
... но тайно в мен (изхвърлен) те очаквам-
да върнеш шнолата ми...

И да онемееш.

Лора Димитрова(lorsa)

Виж целия пост

nikani

# 668 16 апр. 2008, 08:32 ч.

Цитат на: е-лист в вт, 15 апр 2008, 18:19

... изсветля

имам същото усещане за изгрев, прекрасно е, чудесен стих

един пролетен от мен:

Слънце, радост, рози бели,
тихи звуци, синева.
Тънки облаци - дантели,
млада, гъвкава трева.
Ромон на поточе чисто,
цвят на ябълки, ухай.
Куп лъчи, лъчи сребристи
и усмихнат месец май.
Пепруди, вятър нежен,
птици- приказни ята.
И простор - красив, безбрежен.
И любов и красота.

16.05.1990 г

Виж целия пост

Chanel

# 669 16 апр. 2008, 08:44 ч.

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Николай Лилиев

Виж целия пост

Chanel

# 670 16 апр. 2008, 08:46 ч.

Те не говорят, моите очи...

Тe не говорят, моите очи,

два извора, пресекнали навеки,

те не говорят, моите очи.

Те не изплитат ленти от лъчи,

към вечността забравени пътеки,

те не изплитат ленти от лъчи.

Изгубени сред мрака на скръбта,

следят те плахия полет на птици,

залутани сред мрака на нощта.

Пред тях се слагат траурни венци,

те виждат безотрадни колесници

и безнадеждно скъпи мъртъвци.

Виж целия пост

Chanel

# 671 16 апр. 2008, 08:48 ч.

Роса ли градините ръси...

РОСА ли градините ръси,

коса ли звънти в самота?

Аз чувам унесен в съня си:

трепти незаспала мечта.

На вас ли, вълни, се обажда,

на тебе ли, звездно море?

Тя с лунния блясък се ражда

и с модрата утрина мре.

И нейните вихрени стъпи

се губят безшумно в нощта

и будят желания скъпи,

и в шемет унасят света.

Тя в морската пяна се ражда,

под белия лунен покров,

и пали в душите ни жажда,

безумната жажда: любов.

Виж целия пост

Chanel

# 672 16 апр. 2008, 09:01 ч.

Остави ме най-после сама!...

Остави ме най-после сама!

Цял ден вървиш след мене —

Когато мълча и когато говоря,

По улицата и у дома,

От мига на събуждането

До мига на съня...

Усещам те, без да те виждам.

Знам какво ми казваш,

Макар че не чувам гласа ти.

Ще избягам от теб!

— Да остана най-после сама —

Без твоите ръце в ръцете ми,

Без твоите очи в очите ми,

Без твоята душа — в моята;

Тогава ще си поема дъх,

Ще спусна клепачи —

Да си почина най-сетне от теб,

Дето цял ден вървиш по петите ми...

А когато отворя очи,

Най-напред ще попитам:

„Къде си?

Не ме оставяй сама!“

Виж целия пост

Chanel

# 673 16 апр. 2008, 09:08 ч.

Това е най-любимото ми:

Ти

Ти не си просто този,
Когото обичам –
То е толкова малко.
Аз те белязах
Със тежко отличие:
Да не бъдеш никога жалък,
Дори когато си победен,
Да знаеш това,
Което и аз не зная,
Да се втурваш в света
Като в големи води
И да преплуваш докрай,
Небето с плещи да удържиш,
Когато над мен се събаря.
И пак силата ти да не ми тежи
Да си въздух,
Когато крилете разтварям!

Станка Пенчева

Виж целия пост

mistela

# 674 16 апр. 2008, 09:13 ч.

ето едно хубаво стихче, незная от кой но ми харесва

За Любовта
Няма такава любов – пропиляна.
Няма любов по погрешка – каприз.
Няма сърце защитено от рана.
Няма изгаряща обич без риск...
Всичко, което ти казах е вярно.
Всичко, което направих – за теб.
Висчко, което получих в замяна...
Всичко запазих и всичко приех.
Има надежда, която лекува.
Има подслон за бездомни души.
Има Любов – Любовта съществува.
Има я даже когато грешим.
Само понякога леко заспива.
Само понякога, щом сме сами.
Само понякога тя си отива.
Само понякога много боли.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Спешно Невролог в София - доц.Марко Клисурски , проф Марин Даскалов

7 309
3

Здравни заведения, специалисти

Консултации с ерготерапевт

103 371
183

Онлайн консултации

С камера и телефон на път, или фотоспомени от близки и далечни места - 2

58 460
619

Фотография