Обичате ли стихове? - 4

  • 72 346
  • 779
# 720
Не мога да намразя деня
затова, че съм сляп.
Усещам изгрева
с длани,
откривам там
цветове...
В зеленото
има поляни,
в синьото -
морета,
а някъде
далече напред
земята се слива
с небето.
Пчели,
водопади,
пътеки...
Събуждат ме
всяка сутрин
петли...
Живота е прилеп.
Избирам смеха...
Не мога да намразя
деня.
Виж целия пост
# 721
БОГОМИЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

КАМЕЛИЯ КОНДОВА
Виж целия пост
# 722
Обърнати реки в
халюциониращия ти поглед
ветре
съзирам,
и аз ги виждам
от гранит изсечени
немърдащи
застинали
завинаги
останали студени
и нестоплени от
живата усмивка на
моето щастие
и къдрави дихания
стонове почти
ме побъркват
и изкривявам
от болка лице,
за да им приличам
и изтръгвам ги
от лоното си
ветре
открадвам ги просто
за себе си
заключвам ги в себе си
и не ме е страх
от гъсеници
в извивката
на хода им
се оглеждам
и наистина се виждам
заклевам се.
Няма да дишам
в момента на падане
и ще напукам земята
с жарката сууша
на вопъла
Можеш да се смееш
с всичката си долност
ветре
аз съм крадец,
но на теб не ти пука
така ли
от кротостта
на хладните неподвижни вълни
парче студ
ще отчупя
и ще наруша целостта
на сътворените
от небитието синхрони.
Да видим тогава
какво ще направиш
ветре
упорито свирещ
на пробитата си гайда
няма
да го преглътнеш
нали
не си ти
първичната сила
извивай фалшивите си
звуци
няма да ги накараш
да пресъздадат
безоките
спънки на тварите
Просто си лъх
и всичко
парещо, болящо,
тежко, плачещо, скърбящо
ти е
чуждо
и сълзите
са ми свидетел
колко обичам само
да те възбуждам
ветре
Виж целия пост
# 723
Извинете за спама , но смятам ,че е важно http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=288388.msg7320758;topicseen#new   Sad
Виж целия пост
# 724
Има слънце в мен, напира яростно,
песен от любов и слънчогледи;
вихрени потоци, древни напеви,
вик заглъхнал в празнично безредие.

Има ярост в мен, пулсира пламенно,
някъде в извивките на пръстите,
ярост от затвора сив и каменен,
от забрани и от фалш до втръсване.

Има болка; див копнеж по нещо,
вплетен здраво в тъканта на думите,
болка скрита в злобата човешка,
стари грешки, парещо безумие.
Виж целия пост
# 725
Скрил в пазвата си
трийсет сребърника
смирено влизаш в Храма,
очи затваряш и шепнеш нещо...
Във шепите си
стискаш пламък.
Простен ли си
и чут ли си...
Прекръстваш се и...
... с широка крачка тръгваш...
А в пазвата ти
сребърници дрънкат.
 

Виж целия пост
# 726
Скрил в пазвата си
трийсет сребърника
смирено влизаш в Храма,
очи затваряш и шепнеш нещо...
Във шепите си
стискаш пламък.
Простен ли си
и чут ли си...
Прекръстваш се и...
... с широка крачка тръгваш...
А в пазвата ти
сребърници дрънкат.
 

              НА ВСИЧКИ
ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
Виж целия пост
# 727
30 лунички надничат
около носа
(бяха малко,
но сега на 30 са
и покълват още
и немирни са)
и под очите -
зеници, дето още
в теб се вричат

30 пътеки криви
нозете ми пребродиха
мигове и времена
с бИлета горчиви
устата ми отровиха
нечувани слова
от нея колко се отрониха
(живота ми с твоя
на 30 кръстосаха)

по темето ми все
пълзят и се завръщат
30 грешни мисли -
тежат ми и им се мръщя
душата ми се моли
нивга да не взимам
30 сребърника -
лъскави и чисти
само Тебе да си имам
Виж целия пост
# 728

...душата ми се моли
нивга да не взимам
30 сребърника -
лъскави и чисти
само Тебе да си имам


Много готин финал...   bouquet
Виж целия пост
# 729
Момичета,не успях да прочета всичко,затова се надявам да не повтарям някой

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст,но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.
Няма как да сме все капитани-
моряци да станем,пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци
просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски,пътека стани,
щом не си слънце-бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
 и така ще оставиш следа.
                            Дъглас Малок

Някой ден сърцето ми
ще се превърне в камък.
Откъснат от света
 ще тлея в своя замък.
И няма да крещя,
да вия до забрава
когато разбера,
че някой ме предава.
Ще бъда властелин
на самотата своя
и може би дори
ще избера покоя
пред хаоса на любовта.
Някой ден.....
                     но не сега!

    АДЧЕ
В моя собствен ад
гърбав дявол се яви
не съм го канил-
сам си е решил.
За наказание реших да го оставя
да сърба сам каквото е дробил.
Кошмарите ми с радост го обзеха
преварваха се кой ще го втресе
разтърсваха го като вехта дреха,
изцеждаха го като пране.
От ужас му увехнаха рогата,
зеленият му поглед излиня
не пламък-вопли бълваха устата,
корита с копитца....и замря.
Извадих го,съжалих го просто,
а той целуна ми ръка
и ме покани в пъклото на гости:
"Повярвай,ще си като в рай"

Дори с нищожна част от битието,
обичайки,оставяме следа-
и всъщност,тя е чудото,което
превръща ни в творците на света...!
И може би за нея да живеем,
родени сме на този земен свят?-
с надеждите,преди да остареем,
сред бурен оцелели-като цвят!...

     Българска магия
Двама млади косачи събличат
мокрогърдите топли ливади;
Самодиви среднощни обричат
закъснели пастири на клади.
Задушена от люляци стене
водокосата селска чешма.
Няма сън,няма миг,няма време...
За любов тихо пее мома.
Жълта стамничка,липово жълта;
Бели въглени.Синя магия;
Върху огнена черга тела
нестинарките странджански вият.
Мека гайда.Пелин.И безумие.
На огнището леща бълбука.
Кой ще пие от жълтата стомничка,
ако аз си замина оттука?!
                    Румяна Борисова
Виж целия пост
# 730
            Интимно
                    Давид Овадия

Не си сподеяй целия живот
със всичките му клюки непотребни,
с историите лични и служебни-
не ме превръщай, братко, в идиот.
Не искам да съм твой гръмоотвод,
ни кошче за отпадъци душевни!
Виж целия пост
# 731
.
Виж целия пост
# 732
Ако


Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;


Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!
Виж целия пост
# 733
ЗАКОНА НА ДЖУНГЛАТА



Това е Закона на джунглата - по-стар от небесната твърд;

със него Вълкът ще владее; без него - делът му е смърт.

Подобно лиана Закона се вие и сплита така:

Вълкът е в Глутница силен, тя пък е силна с вълка.

До блясък се мий ежедневно, пий жадно, но с мярка пийни:

Нощта е за лов - не забравяй! Денят е за сън - запомни!

Чакалът край Тигъра хленчи - Вълче, не поглеждай натам!

Вълкът е Ловец - запомни го! Убивай си плячката сам!

Не влизай във разпра с Царете - Багира, Балу и Шир Хан!

Не джафкай край Хати Мъдреца; почитай добрия Глиган!

Две глутници щом се пресрещнат на пътя - легни и постой.

Водачите нека говорят -не бързай да скачаш на бой!

Уреждаш ли сметки със свои - идете сами, настрана,

че често се включват и други и почва сред братя война.

Изрови ли своя бърлога, в Дома на Вълка занапред

не влиза дори и Водачът, ни даже самия Съвет.

Домът му е негова крепост. Но щом във Съвета решат,

че твърде небрежно е правен - веднага го сменя Вълкът.

Не вий сред гората, когато убиеш преди полунощ -

че братята дебнат наблизо и техният Лов ще е лош.

За теб, за вълчица и малки -убивай във своя обсег.

Но не за наслада! И нивга, и седем по нивга. Човек!

Отнемеш ли плячка от по-слаб, недей я оглозва докрай:

съгласно Закона - главата и цялата кожа му дай!

Глутничата плячка е обща. Иди и наяж се добре!

Но който примъкне от нея в бърлогата - той ще умре.

Във Глутница Вълчата плячка е лична. Вълкът е убил -

и друг не яде от месото, когато не е разрешил.

Храната и право на ИСКАМ е право на Малкия вълк.

Когато Вълчето е гладно, да дава - за всеки е дълг.

В бърлога Вълчицата-майка, знае правата си.

Щом поиска за своите малки - й носят в нейния дом.

Ловът и семейното право е дълг на Бащата. Вълкът

в Лова е свободен. Единствен Съветът го вика на съд.

Водачът е силен и мъдър, и ловък, и страшен във бой.

Закона когато го няма, то значи Закона е той.

Това са законите. Те са и мъдри и много, но знай:

един Закон е над всички и той е "Подчини се докрай!"
Виж целия пост
# 734
bravo
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия