Обичате ли стихове? - 4

  • 72 347
  • 779
# 735
Думите са плевели,

които задушават смисъла.

Цветът е деликатен.


***


Картата върху кожата ни

изразява повече от докосването.

И никой не вижда чистите цветове,
те не звучат правдоподобно.

Целувам те случайно
и виждам всичките ни
неосъществени
общи спомени:

ти и аз -
нюанс върху нюанс,
глас върху глас,
карта върху карта.

Целувам те една и си тръгвам друга.

Смесите променят имената си-
ти си жълтото което слиза в синьото.

Целуваш ме един, но никога не си
Виж целия пост
# 736
Грациела Ранкова

Вървях по паважа, сред многото хора
Без чувства, без мисъл,
а само - в умора.
Вървях
и бях празна,
досадна
и зла.
Вечерта ме подразни.
И самата тълпа...

Заваля! И шумът на пороя
ме заблъска, в ухото ми писна,
завъртя се край мен
и накрая
вместо поздрав в лицето ме плисна

И отново вървях,
но пречистена,
със щастлива усмивка,
с натежала коса.
Бяхме само ние на пустата улица -
аз и над мене - дъжда.
Виж целия пост
# 737
Генадий Велчев

Тъга.
Тъга пристига.
И край дърветата присяда.
Наесен няма
смисъл да правиш барикади.
Хоро сега ми трябва,
хоро като за двама.
И с нея ще се хвана,
с тъгата да играя,
хоро съвсем
балканско.
До вечер,
до припадък.

И друг стих, който е много трогващ и тъжен

Децата са написали-
на татко.
Венеца, който
твоята глава краси.
Добре, че имаме деца
тъй кратко
този свят да ни прости.
Виж целия пост
# 738
...Наесен няма
смисъл да правиш барикади...


 Peace
Виж целия пост
# 739
мами напишете ми стиха от рекламата на уницеф който запо4ва с думите  АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ имаше го тук но не го намирам
Виж целия пост
# 740
присъединявам се към молбата на ina maria
а сега това, което ми е любимо в последно време.

От месеци живея под въпрос:
докога виртуозно ще ти акомпанирам,
а ти ще продължаваш да пееш фалшиво?
Отговорът: обущарят ходи бос!

                                      Мадлен Алгафари
Виж целия пост
# 741
Настроение

Препъна се във облака небето.
И падна като купола на храм.
Извика нещо с писък самолетен.
А после аз видях:сърдит и ням

как нощен дъжд приведен подкова
на облака изрязания ръб.
И синя радост в мене разклонява
короната си,мощна като дъб,

защото като палава минута,
внезапно грабната от дълъг ден,
живея аз,от никого нечута,
а цялото небе живее в мен.



Петя Дубарова
Виж целия пост
# 742
мами напишете ми стиха от рекламата на уницеф който запо4ва с думите  АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ имаше го тук но не го намирам


Unicef против насилието в училище!

Аз съм човекът, когото тормозеше като малък...
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък...
Аз съм човекът, който те отвращаваше...
Аз съм човекът, на когото се подиграваше...
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден...
Аз съм човекът, който седеше безмълвно, смутен...
Аз съм човекът, който носи болка в очите си...
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си...
Аз съм човекът, живял в страх и насилие толкова време...
Аз съм човекът, разрушен от това време...
Аз съм човекът, който се давеше в презрение...
Аз съм човекът, който проклинаше своето рождение...
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление...
Аз съм човекът, от твоето поколение...
Аз съм човекът, чието име не знаеш...
Аз съм човекът, за когото нехаеш...
Ти мислиш, че е готино да си свиреп...
но и аз съм човек, като теб...
Не бъди безразличен... Бъди различен...
Виж целия пост
# 743
[Unicef против насилието в училище!
[/quote]

благодаря  bouquet
Виж целия пост
# 744
До твоя мъж

До теб една жена неповторима
от толкова години да върви,
най-хубавият поглед тя да има,
съперница да бъде на звезди.
Да бъде просто с ангелска глава,
за нея да се бият в нова Троя.
А ти да разбереш едва сега,
когато съм поискал да е моя....

Етим Евтимов
Виж целия пост
# 745
Къде бях тази нощ?

Къде бях тази нощ? При коя жена?
Помня устните и две колена.
Помня: "Стига! Устните ме болят!"
Помня устните, спящи на гръд.
Помня как зад гърба ми тракна врата.
Помня вятъра, издухващ нощта.
Помня пустите улици,
помня празната длан....
И вървях като просяк,
от банкери обран.....

Стефан Цанев
Виж целия пост
# 746
Платно


Небето се е плиснало сатенено
и боцкат го църковни кръстове.
Полето се облича бавно в лен
от макове и спомени разпръснати.
А къщите са бели, бели
до писък на летяща птица.
Болят очите и треперят,
накацали по тънка черна жица.
Дърветата нагънали са клони,
прегръдка чакат и тъмнеят.
Дъхът на песъчинки милиони
за босите ми стъпала копнее.
А слънцето от замъчната кула
плитките си руси пак разпуска,
облачно платно издува
и тихичко зад къщите се спуска.

 


Виж целия пост
# 747

Много красиво...
Виж целия пост
# 748
***
Трудно ще ми е
да се преструвам,
че не те обичам.
Толкова трудно,
че когато най-сетне
успея да го постигна,
(уви?)
вече няма да е
престорено.

***
Имам малко умения.
А от тях и в излишък.
С едно дори изобщо,
съвсем никак не се гордея  -
това, че все да прощавм
на теб единствено умея.


***
Никога не съм била
по-себе си
от миговете,
когато в теб
се губех
цялата.
И никога не си бил
по-силен
от миговете,
в които
ръцете ти
трепереха
от крехкостта
на раменете ми.

***
Дъждът открадна мислте ми
и ги подари на небето.
А то на свой ред ...
роди дъга.

***
Като пролет буреносна -
живота ти ще възкръсна.
Като лято плодродна -
деца ще ти родя.
Като есен цветна -
дните ти ще опъстря.
Като зима в бяло,
все редом до тебе –
в сняг косите ти  ще посипя.
Виж целия пост
# 749
Заблудило се
парченце от вятър
прескочи цветята пред
моя прозорец
и влезе у нас.
Обърна за миг всичко
наопаки,
изкиска се,
сгъна крилата си
и се скри под
леглото ми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия