Обичате ли стихове? - 4

Последното е страхотно 

  

Наистина е хубаво ! Предполагам , че е твое !  

Радвам се, че ти харесва 


Ето още едничко:

Дихания

Дълбоко те вдишвам всеки път,
когато гласът ти се разпилява наоколо.
Без теб изстиват моите кръв и плът.
На тишината падам в плен безропотно.
Веднъж полепнал по алвеолите
ще се чувствам силна и смислена.
Без мене не дишай, моля те!
Без дъха ти съм невярно измислена.
Изпълня ли с тебе гърдите си,
припадам от болка и радост.
Тогава измислям мечтите си,
претъпкани с трепет и сладост.
Всичко наоколо е задъхано с теб.
И остро се впива в моята шия.
У нас и прахът мирише на теб.
Ти ли ми прати таз орисия?
И колко мога да изкарам така?
Сила не стига и всичко умира.
Дебне пощада моята дъхна душа.
Тебе те няма и въздухът спира.

***
Епицентърът на любовта
е дълбоко в сърцето ми.
От ударите му тръгват
сеизмично – обични вълни,
предизвикващи трептене
по върховете на пръстите ти.

Ето 2разведряващи стихчета от "Флорентина"
Трапезна песен
Добре,че сте оставили бележка
с какво и как да се наям.
И не,че е задача тежка.
Зер и без вашата бележка
хладилникът къде е,знам.
Добре е туй,че върху нея,
върху бележката ви де,
аз пиша песничка и в нея
на вас,родителите,пея
какво е сам да се яде.
Човек самин да дъвче мръвка,
дори и мръвка от фазан,
е все едно да дъвче дъвка
и то във нейната калъфка
от найлон,или целуфан.
Засяда пустият му залък,
не го прокарва и боза.
За да накваси тоя залък,
човек,особено пък малък,
отронва някоя сълза.
А друго е,когато тракат
лъжиците в семеен кръг,
на тенджерата похлупакът,
и се облизва котаракът,
а мама му се кара:"Млък!"
И къщата от смях се къса,
зер,таткото е духовит.
Тюх,има още,но се къса
бележката ви,че е къса.
Е,край.Приятен апетит...
Живият термометър
Когато ми се случи да се разболея,
не ще е нужно термометър да ми турят,
защото вече проверих една идея
да меря градусите с по-особен уред.
Ако край мен се застоява тате с мама,
не значи,че животът ми виси на косъм,
обаче значи също,че и грешка няма:
температурата е тридесет и осем.
Към тридесет и девет идват братовчеди
на болния да донесат цветя и радост,
последвани от състрадателни съседи-
по двама,общо взето,падат се на градус.
...
След туй отново всички са заети
и никой вече не надниква в мойта стая.
то значи тридесет и шест и пет десети
Съвсем нормално,значи.Ставам да играя....

Иначе само едно стихче мое си харесвам и веднъж го написах в една новозапочната тема за стихче,предизвикало най-много усмивки,но модовете ми го изтриха

Естер,пишеш чудесни стихове!
Много голяма удоволсвие ми доставя да ги чета! 

between the shadows

полудявам от думи които започват с без...

безумие

безпристрастност

безмълвие

безвъзвратност

мога да добавям още

да премина границата

а това обичам да правя

безкомпромисно

ако ти идвам в повече

безлунна

безплътна

безкрайна

просто поеми дъх и задръж мириса ми

в ноздрите си

в мозъка си

нека се забие в сърцето ти

безмилостно

бездънно

опитай да ме скриеш от света

и ме имай

без предупреждение

без остатък

без начало без край

между сенките

единствения миг в който искаш да останеш

без себе си

твоя съм

dressy

...
Догонват се облаци капещи
и стопяват се в прегръдка дантелена,
лазур от ароматните свещи
преде вълшебност постелена.

Вая с дъха си нишка копринена,
по която пътувам през времето;
пръстите с нежност сатенена
тихо мълвят споделеното.

Безбрежни океани лъчистост
обгръщат звездите танцуващи,
потоци бълбукат в кристалност
и носят цветовете палуващи...

Здравейте,имам молба към вас.Издирвам стихотваюорение на Станка Пенчева.Започва така:Вече отдавна са на небето,мама ,мъжът ми, черното кученце...и завършва,че още не може да отиде при тях защото не може да остави тук на земята само детето си.Ако някой го знае моля да ми го изпрати с постинг или на mail

fam, много е хубаво 

Нямам думи... Опияняващо ми подейства този стих.

Благодаря, fam! 

Пристанищно


Да е неделя точно. Някъде след здрача.

Морето да започва вечерните си танци.

Да й намигне фарът с око на съучастник.

Да я разроши вятърът на пръстите му ласкави.

Да й разкажат лодките за летните премеждия.

Да спусне после котва в очите му безбрежни.

Да й е леко, трепетно... От погледи и думи

тя да се скрие в него. А той — да я целуне.

Да я нарича мислено своето момиченце.

Да го уплаши с плисък внезапното "обичам те".

Да е едва започване. И да им бъде истинско.

Да е неделя точно.

                    И да е моя приказка.

Старата любов

Старата любов не остарява....
След пореден стрес
тя се гмурка в моята забрава,
притаена някъде добре.

И лети на старите си клопки,
и мълчи като виновен звяр,
чака със усмихната безропотност
да търкулна следващия зар.

Боже мой,как зорко ме разглежда,
как ме дебне,окопана в мен.
Няма по-жесток и безнадежден
възел от измисления плен.

Няма по-внезапен дъжд от този,
който не вали.
Питат неизречени въпроси
и от ревността по-зли.

Може ли да има продължение
обичта,когато стане дълг?
Може ли през тебе и през мене
да поникне слабия й стрък?

Може ли да стана аз гадател
и на въглен,угасен до край,
да открия верността позната
или недостойната игра?

Старата любов не отговаря.
И това й прави чест.
Вероятно,тя е много стара,
като преживян отдавна стрес.

Елена Димитрова

cheers

ако любовникът беше келнер
можеше да му щракнеш с пръсти
и да поръчаш двойно мартини
с две искрящо сини очи
вместо маслини
и той да изпълни поръчката

перфектно…

очите те гледат
като херувимчета в кристален облак
като истински брилянти
в чашата на желанията
чувстваш се озарена
от излъчването
на неземната им светлина

във възторга ти
морето целува небе
въздухът е феерия в син сатен

потапяш се в халюцинации
плуваш в дълбоката нежност
на погледа
но
копнежът да пиеш не ти дава мира
в гърлото ти драска жаждата
плъзгаш език по извивките на
устните си
трескаво сухи са
пръстите ти треперят

красиво е да имаш
Морето
Небето
Синевата
Необята
но чашата е в ръката ти
и пиеш на екс
до дъно
и
засядаш в празнотата й

ако любовникът беше келнер
щеше повторно да щракнеш с пръсти
и да си поръчаш
голям бърбън
скоч
джин
ала-бала…
каквото и да е
без мартини…

но
във измръзналия цвят на питието
няма как –
ще забележиш
и
двете кубчета лед

ако любовникът беше келнер
щеше да ти е нужно само
ново щракване с пръсти

Силва Грийн(dakota)