Обичате ли стихове? - 5

  • 101 465
  • 813
# 105
Запис  Laughing Утре ще се включа активно
Виж целия пост
# 106
...
и е празна като пространството
под обувките на обесен.


 smile3501
Виж целия пост
# 107
свечеряване


безмилостно се спуска здрача
над уморената от чувстване душа
с блещукащо око над нея плаче
една единствена забравена звезда
по улиците, затаили дъх се спуска
самичка вяра от изпуснато писмо
и жадно, жадно с устните си вкусва
надежда впита като пощенско клеймо
Виж целия пост
# 108
Има дни

Има дни, във които политаме
със криле от надежди изплетени,
нежно пеем и смело се вричаме,
и светът е прашинка в нозете ни...

Още дни, през които лудуваме
горе някъде, впримчили вятъра,
във море от лазур дръзко плуваме,
непокорно звезди си подмятаме.

Други дни, във които нагарчат
всички сладости, тайни копнежи
и мечти неразумно похарчени
в избелели и прашни одежди...

Има дни, трудни дни на очакване
във които залита сърцето ни
сред морета от мъка изплакани,
по ръба на чудовищни бездни.

Дълги дни, във които се взираме,
победени от сивата зима,
през прозорци отдавна зазидани
към небето до болка незримо...
Виж целия пост
# 109
Бард

Мандолина прехвърлил през рамо,
твърде рано живота прозрял,
джобът - празен, сърцето - голямо,
той върви и във студ, и в печал.

Нощни сенки танцуват по плаща му,
слънчев вятър разрошва косите,
всяка вечер със песен заплаща
къшей хляб и подслон под звездите.

Във извивките тъжни на устните
натежали от чуждата злоба,
от целувки, любови пропуснати,
на света се е свила умората.

Във основата нежна на пръстите
пази спомен за ласкава обич,
но и болка от струни разкъсани,
непокорство във прашни окови.

Някой ден той ще дойде при тебе,
в люта зима, по снежна пътека,
ще похлопа, на прага ще седне,
тихо белите вихри ще гледа...

Ти, навярно, ще му отвориш,
ще изтупа снега от нозете си,
и с усмивка, без нищо да моли,
ще прекрачи направо в сърцето ти.
Виж целия пост
# 110

Бард

Мандолина прехвърлил през рамо,
твърде рано живота прозрял,
джобът - празен, сърцето - голямо,
той върви и във студ, и в печал.
           ...........
Ти, навярно, ще му отвориш,
ще изтупа снега от нозете си,
и с усмивка, без нищо да моли,
ще прекрачи направо в сърцето ти.


Цялото произведение много ми хареса!!!  bouquet
Виж целия пост
# 111
Светулки драскат
по кибрита на мрака,
палят луната.

***

Листа танцуват
в летежа си надолу.
Умират в жълто.

 





Виж целия пост
# 112
rainbird,   bouquet
Виж целия пост
# 113
„до поискване”


Аз знам,
ще ме подминеш този път.
Но утре ще сме заедно щастливи.
Когато устните мълчат,
под клепките ще сме до болка диви.
И ще ме имаш всеки път,
когато се изпращам „до поискване”.
А мислите ми щом заспят
ще ме обичаш истински измислено.
Аз виждам
и през онзи плик, тъй нежно запечатан
как чувствата летят
и търсят до побъркване следа в мрака.
И с малко болка
ще ме пускаш всеки път
в осъмналата пощенска кутия.
А аз, достигнала грехът
ще се превръщам в жълта орисия.
Аз знам,
ще ме поискаш за пореден път.
В ушите страст ще вие до червено.
А после дълго ще кънти смехът
на любовта умряла неродена.
Виж целия пост
# 114
ДЪЖДОСТИХ

Дъжд ще ни вълнува неведнъж.
Всеки дъжд в лицата ни наднича.
Но дъждът е винаги различен -
никой дъжд не ще е онзи дъжд.

Нямаме през дъждовете мост
и във никой бъдещ дъжд не може
пак да потрепериш дъждокожа
като се надвеся дъждокос.

Само паметта се втурва в кръг
и с усмивка слаба ни поднася
някоя въздишка дъждогласа
или жест на кестен дъждорък.

Следват ни със стъклени стрели
дъждовете в ритъм изповеден.
И един от тях ще е последен,
щом при дъжд сърцето ме боли...

Калин Донков
Виж целия пост
# 115
Обичам стихове, но вече не ги търся, защото се сърдя на света, че не умея да се изразявам така! Embarassed
Виж целия пост
# 116
             *****
Тук съм само аз.... стоя и чакам ,
пак да се покажеш ,
да се усмихнеш ,
да ме прегърнеш...

Да ми кажеш,
било е само лош сън...
няма го вече.....

Че ти си тук,
ще ме пазиш,
този лош сън,
повече да не ме навестява.

Като малко момиченце,
да се сгуша кротко на гърдите ти,
да чуя как бие сърцето ти,
да чуя как шепти моето име....

Да заспя...заспя дълбоко....
и ако това не е истина,
нека не се будя.... никога.....никога....

*****
Обичам те толкова силно,
както никога до сега...
Обичам те толкова силно,
както никого друг на света.

Искам да те спра,
искам да те задържа.
Не ме оставяй,
този път завинаги сама.

Не ми вземай въздуха,
отидеш ли си,
не ми отнемай слънцето,
заминеш ли..

Надеждата...няма я вече?
Любовта и тя замина далече ...

Знам, че не са нищо особено,но са истински, дълбоко от сърцето ми.....
Виж целия пост
# 117
 Усещал ли си някога любовта?
Как кръвта ти кипва -
щом тя се появи...
Как целия настръхваш -
щом докосне те едва...
Сърцето ти да спира -
щом не е до теб...
Да искаш само нея...
Да любиш страстно -
сякаш за последно...
Да тръпнеш да я видиш -
сякаш сте на първа среща...
Търсиш погледа й блеснал...
В усмивката й
да се крие твоя свят...
Без нея нощем
да не можеш да заспиш...
Да се будиш -
щом до тебе е...
С трепет да я гледаш
как сладко спи...
И вечно да се молиш,
без нея да не си...


Незнам кой го е писал,но е красиво.
Виж целия пост
# 118
Малко от златните стихове на Камелия Кондова...

Аз съм нощната птица...

Аз съм нощната птица, която
вече няма да идва нощем.
Тук ужасно мирише на лято.
Не ми казвай, че трябва още
някой късно при теб да ляга
и да топли твойте недели.
Умори се от стъпки прага.
Аз си тръгвам оттук - къде ли?
Както винаги - не попита...
Всъщност - нямаше да ти кажа.
Гледай: лудият вънка се скита
и сънува жената от плажа.
Като тръгна, и ти ще сънуваш.
Само няма да си признаеш.
Все едно. Нали нищо не струват
трите точки, довели до края?
Аз отново съвсем се разбъбрих.
С други думи - старата песен.
Ако сбъркам и пак се върна -
помогни ми. Смени си адреса!

Промяна

Дългокоса... Дългата коса
ще прикрие тъмните ми мисли.
Казват, че съм станала жена...
Две деца, съпруг... Какво ми липсва?!
Ах, децата... Аз ли ги родих...
Сякаш са ми братче и сестриче.
Дъщеря ми още кротко спи.
Но синът ми тича след момичета.
Този, който сяда уморен
и заспива често над вечерята,
беше принц. Ала заради мен —
стана делник. Подреден и верен.
Как завиждам! Не, не съм добра.
С черна завист гледам долу в локвите
как оная, с късата коса,
се търкаля и е светло-мокра.
И ми иде страшно да крещя
във това мълчание преситено.
Но разтърсвам рошава глава.

И викът умира под косите ми.
Виж целия пост
# 119
Малко от златните стихове на Камелия Кондова...
...
Промяна
...

Разкошно е! Много силно ме жегна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия